№ 760
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500937 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на КР. СТ. ИВ. чрез
адвокат Р.Д. срещу решение № 260103 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 16463 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е прекратен с развод
брака между ИВ. СТ. ИВ. и КР. СТ. ИВ., сключен на 01.12.1970 г., за което е издадено
удостоверение за граждански брак № 1244 от 01.12.1970 г. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна, на основание член 49 от Семейния кодекс /СК/;
обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи; както и, че след прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно
име И.; предоставено е ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 3,
находящ се в жилищна сграда в ***, първи жилищен етаж с площ от 59,55 кв.м, състоящ се
от антре, две стаи, кухня-трапезария, баня-тоалетна, две тераси, съвместно на ИВ. СТ. ИВ. и
КР. СТ. ИВ., като на ИВ. СТ. ИВ. се предоставят за отделно /самостоятелно/ ползване едната
стая, което помещение същият е ползвал до момента, при общо ползване с КР. СТ. ИВ. на
кухнята, терасата към нея и сервизните помещения, а на КР. СТ. ИВ. се предоставя за
отделно ползване другата стая и терасата към нея при общо ползване с ИВ. СТ. ИВ. на
кухнята, терасата към нея и сервизните помещения.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано.
Излага се, че от събраните по делото доказателства не се установява, че са налице
обстоятелства, които да доведат до извод, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото същите живеят в едно жилище, въззивницата готви, пере на ищеца, а
също се грижи за него, а исконето му за прекратяване на брака е породено от възрастовите
изменения при него /същият е на 82 години/. Сочи се, че ищецът страда от психично
разстройство, поради което не разбира какво прави, а и не може да се грижи за себе си. Иска
се решението да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ.
1
СТ. ИВ. чрез процесуалния му представител адвокат В.С., с който същата се оспорва. Излага
се, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,
като се сочат конкретни аргументи за това. Възразява се против направеното
доказателствено искане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че с годините страните са се отчуждили един от друг и
между тях липсва взаимно уважение, доверие и грижа. След като пълнолетната им дъщеря
Д. е започнала да живее заедно с тях в апартамента, са възниквали проблеми между
страните, както и, че ответницата от няколко години се е преместила да спи в друга стая.
Излага се, че страните не разговарят помежду си и животът им е съпроводен с ежедневни
скандали, а през последните месеци отношенията между страните са станали непоносими,
тъй като ответницата готви само за дъщеря им, а всички продукти се купуват от ищеца.
Сочи се, че ответницата непрекъснато крещи на ищеца и нормален разговор не е възможен.
Твърди се, че за всички проблеми между страните ответницата обвинява ищеца и неговите
роднини. Посочва се, че ищецът е трайно неработоспособен 100 % без чужда помощ.
Изразява се готовност за подялба ползването на семейното жилище - апартамент № 3,
находящ се на адрес в *** - с оглед това, че в последното има две спални, като не се
противопоставя след развода ответницата да живее в едната спалня, а той в другата, а
санитарните помещения да се ползват общо. Ищецът не се противопоставя след развода
ответницата да остане с брачното си фамилно име.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че
придобити по време на брака са два жилищни имота – посоченият апартамент № 3 в *** и
къща с адрес в ***, като семейно жилище е апартаментът, който е антре, спалня, баня-
тоалет, дневна, кухня-трапезария и две тераси, със застроена площ от 59,55 кв.м. Оспорва се
твърдението на ищеца, че семейното жилище има две спални, сочейки, че в спалнята живеят
дъщерята и внучката на страните, ищецът живее в хола, а ответницата - в кухнята. Сочи се,
че ищецът е властен, нетърпящ възражения човек, който очаква домашните му да правят
това, което той казва. Посочва се, че ако ответницата откаже да изпълни нареждане, ищецът
започва да я обижда, като заявява, че е „проста", че „я мрази", че „не я понася" и
непрекъснато „я гони от къщи". Твърди се, че ищецът не участва в разходите за семейството
- комунални такси и разходи за храна. Поддържа се, че през последните години ищецът е
станал агресивен и конфликтен, като се е скарал със съседи, квартиранти и приятели.
Твърди се, че той непрекъснато провокира скандали със ответницата и започва да я бие и
гони от дома им. С оглед изложеното се оспорва обстоятелството, че бракът е непоправимо
разтроен по вина на ответницата. Оспорва се и искът по член 56 от СК, като се изтъква, че
семейното жилище е неподеляемо във вида, в който е към момента на развода, без
преустройства, изменения и промяната на предназначението на отделните помещения в него
и не може да бъде обособено на отделни самостоятелни жилища със сервизни помещения, а
е предназначено да задоволява битовите нужди на цялото семейство, част от което е и
пълнолетната дъщеря на страните, както и малолетната им внучка. Твърди се, че
ответницата разчита само на своята пенсия от 300 лева, докато на ищеца е 1 000 лева.
Поддържа се, че ответницата е в лошо здравословно състояние, като е претърпяла два
инсулта, страда от гонартроза, довела до изкривяване на подбедрицата, страда от
хипертония. Сочи се, че предвид лошото здравословно състояние и финансово състояние,
2
евентуалното преместване на ответницата от жилището би причинило неудобства и
допълнителни разходи. Поддържа се, че ищецът няма жилищна нужда, предвид наличието
на още едно жилище. Съединяват се насрещни искове с правно основание член 49 и член 56
от СК с искане за прекратяване на брака по вина на ищеца и да бъде предоставено за
ползване семейното жилище, находящо се в *** ет.1 ап.3, на ответницата. Като брачни
провинения са посочени - незачитане на личността на съпругата, пренебрежение и грубо
отношение към нея, изразяващо се в психически и физически тормоз, липса на духовно
общуване, съпричастност и семейно единение, незачитане на семейството и семейните
ценности, несъобразяване с нуждите и неосигуряване на средства за живеене на
семейството.
Ищецът е депозирал отговор на предявените насрещни искове, като е застъпил
становище за тяхната неоснователност. Оспорват се твърденията на ответницата, че ищецът
е неадекватен, агресивен и конфликтен, като се изтъква, че в хода на вече приключило
производство за поставяне под запрещение е установено, че ищецът е психически здрав.
Оспорват се твърденията на ответницата, че ищецът и е посягал, както и всички изтъкнати
брачни провинения. По отношение на иска по член 56 от СК се твърди, че ищецът е инвалид
и че няма възможност да пригоди другото жилище към своите нужди, за да го обитава.
Твърди се и че ищецът няма близки, които да му помогнат в това отношение, докато
ответницата може да разчита на двете си дъщери, които могат да помогнат да пренесе
багажа си и да направи необходимите преустройства. Иска се предоставянето на ползването
на семейното жилище на него, а в условията на евентуалност, ако ползването бъде
присъдено на съпругата, да му бъде заплащано обезщетение за ползван на имота в размер на
250 лева месечно, на основание член 57, алинея 2 от СК.
В хода на проведените открити съдебни заседания пред първата инстанция
ответницата поддържа, че не са налице обстоятелства, обуславящи дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните, излага се, че тя полага грижи за домакинството и за
ищеца. При допускане на развод, поддържа искането си за обявяване, че вина за него има
съпругът, както и поддържа претенцията си за присъждане ползването на семейното
жилище.
Не е налице спор по слединте факти, които се установяват и от събраните по делото
доказателства: че страните са сключили граждански брак на 01.12.1970 г.; че родените от
брака две деца са пълнолетни; че семейното жилище съобразно разпоредбата на § 1 от ДР на
СК е апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда в ***, на първи жилищен етаж с площ
от 59,55 кв.м, състоящ се от антре, спалня, баня-тоалетна, дневна, кухня-трапезария две
тераси, ведно с принадлежащото избено помещение № 3 с площ от 8,74 кв.м, както и 9,5298
% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
цялото с площ от 217 кв.м.; че И.И. е собственик на къща с площ от 109 кв.м, находяща се в
***, състояща се от външно стълбище, антре, две стаи, кухня бокс и баня ведно с изба с
площ от 20 кв.м, пристройка в двора, състояща се от кухня, антре и сервизни помещения,
ведно с ½ идеална част от дворното място, върху което е построена къщата;
Във връзка с доказване здравословното му състояние ищецът е представил експертно
решение № 2561/097 от 06.07.2009 г. на ТЕЛK „Общи болести“ - първи състав – към МБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД - Варна, видно от което оценката на работоспособността е инвалид 100 %
без чужда помощ със срок на инвалидността „пожизнена“, водеща диагноза - злокачествено
новообразувание на стомаха, общо заболяване - карцинома вентрикули Т3Н0М0,
гастректомия а модо Ру; четири епикризи от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна за периода
2013 г.-2016 г., видно от които е постъпвал всяка от посочените години за болнично лечение
във връзка със злокачествено образувание на черния дроб /2013 г.,2014 г./, остър гастрит
/2015 г./, постгастректомичен синдром /2016 г./; представена е и епикриза от МБАЛ
„Майчин дом“ ЕООД – Варна, МЦ „Лейзър Мед“ - Варна, видно от която ищецът е
претърпял лазерна вапоризация; епикриза от 2019 г. от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна,
3
от която се установява извършено лечение по код по МКБ: К91.1 Синдром на оперирания
стомах; представени са шест броя амбулаторни листи за периода от 05.10.2020 г. -
24.03.2021 г. за назначени лечения във връзка с оплаквания от главозамайване, световъртеж,
главоболия и амбулаторен лист от 31.05.2021 г. за лечение по повод камък в пикочния
мехур.
Видно от епикриза от неврологичното отделение на МБАЛ „Света Анна“ - Варна“ АД
се установява, че за периода от 11.01.2015 г. - 15.01.2015 г. К.И. е претърпяла
медикаментозно лечение във връзка с прекаран исхемичен мозъчен инсулт, като е посочено,
че ходът на заболяването е без усложнения, с подобрение на огнищната неврологична
симптоматика. Представено е експертно решение 03897/115 от 02.09.2015 г. от ТЕЛК при
МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна за преосвидетелстване на К.И., като е определен 74 %
трайна неработоспособност с водеща диагноза „последици от мозъчно съдова болест“. По
отношение здравословното състояние на К.И. е представена епикриза за проведено през
2016 г. лечение на ангина, в която е посочено, че същата страда от придружаващи
заболявания - хроничен гастрит, хроничен колит двустранна гонартроза и десностранна
коксартроза. От представен катетеризационен протокол се установява, че на 07.01.2016 г. е
извършена процедура „ЛСК със СКАГ на лява и дясна коронарни артерии“ и е поставена
диагноза „коронарни артерии с неравности“. Представена е епикриза от 13.10.2016 г. от
СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков“ ЕООД за извършена дълбока дефинитивна
лъчетерапия на дясно коляно.
Представено е разпореждане от 01.01.2019 г. на ТП на НОИ – Варна, видно от което,
считано от 01.01.2019 г. е прекратено изплащането на социална пенсия за инвалидност на
И.И. и след същата дата му се изплаща само лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
член 68 от КСО в размер на 378,48 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на твърдените от
страните обстоятелства. От показанията на свидетеля Т.Г. /племенник на ищеца/ се
установява, че той знае за особено влошени отношения между страните от около 2 години,
откогато те не си говорят. Сочи, че ищецът е с влошено здравословно състояние и има
нужда от грижи, които не получава от съпругата си, а сам си купува храна, готви си и си
купува лекарства. Поради заболяване на стомаха И. имал нужди от специфична храна и
ползване на тоалетна, но тъй като в апартамента живеят четирима души няма свободен
достъп до тоалетната и кухнята. Сочи, че И. се е отделил от около шест години в една от
стаите, в която има собствени хладилник и печка. Срещите си с И. свидетелят провежда
предимно в къщата на страните, която е в съседство на апартамента, и за която излага, че не
е удобна за обитаване от възрастен човек, тъй като има множество стълби. От показанията
на свидетелката Й.К. /сестра на ищеца/ се установява, че знае, че отношенията на страните с
влошени от около 5-6 години, като брат й сам си пазарува и готви, има отделна стая, в която
има хладилник. Сочи, че И. приема лекарства, като поради влошено здравословно състояние
през последните няколко години 3-4 пъти е лекуван в болница. Излага, че той често има
нужда да ползва тоалетна, но живеещите с него му забранявали. Основно общуват по
телефона, като в апартамента е ходила последно през октомври 2020 г. От показанията на Д.
С.-Ш. /дъщеря на страните/ се установява, че тя живее в един апартамент с родителите си от
2013 г. Сочи, че майка й полага грижи за баща й, доколкото той позволява. Излага, че той е
решил да се отдели и всеки има отделна стая, но майка й готви и пере на всички. Сочи, че
баща й страда от рак на черния дроб, провеждал е химиотерапия, правени са му няколко
операции, включително на простатата. Излага, че комуникацията с баща й е минимизирана и
избягва конфликти с него, той често си сменя мнението за ежедневни въпроси, както и
такива във връзка с разпореждането с притежаваните недвижими имоти. От показанията на
Р. С. /дъщеря на страните/ се установява, че майка , баща , сестра й и племенницата
живеят заедно, като майка се грижи за домакинството - готви, чисти в стаята на баща й.
Сочи, че здравословното състояние на баща й е влошено от 2009 г., когато е претърпял
4
операция за премахване на стомаха. Излага, че баща й е забранил да ходи в апартамента, тъй
като е завела дело за поставянето му под запрещение, като след образуването на същото и са
спрели да поддържат контакт. В стаята си има хладилник и газов котлон. Разказва, че баща
би трябвало да приема множество лекарства, но той не ги пие редовно, а само при конкретно
неразположение, като последните й впечатления в тази посока са от 2019 г.
Във връзка с искането на ищеца по член 57, алинея 2 от СК е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средният
пазарен наем на семейното жилище е в размер на 390 лева месечно.
Основание за прекратяване на брака съгласно разпоредбата на член 49, алинея 1 от СК
е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съобразно нормата на член 154, алинея 1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените от него брачни провинения на ответницата, тъй като от тях зависи изхода на
спора относно това дали и налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е
вината за това.
Дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е налице, когато
запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е
разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски
отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството, което не
може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.
Безспорно се доказва от събраните гласни доказателства, дадени пред
първоинстанционния съд и ценени съгласно член 172 от ГПК, тъй като са в родствени
връзки със страните, се установява, че от дълги години брачните отношения между страните
не се развиват нормално, че между тях има съществени разногласия, поради което е и
последвала раздяла от преди пет-шест години. Страните живеят в различни стаи, като
ищецът си е осигурил вещи за самостоятелното си битово съществуване /хладилник и
готварска печка/ в обитаваната от него стая. Съпрузите не си говорят, непрекъснато са в
конфликти помежду си. В разглеждания случай по несъмнен начин е установено
продължително разделно живеене на съпрузите, както и доста влошени взаимоотношения.
Това е проява на липсата помежду им на взаимност, уважение и разбирателство, на общи
усилия за осигуряване благополучието на семейството. Съществуващата при тези
обстоятелства брачна връзка има само формален характер. Не може да обуслови обратен
извод и фактическото положение на съжителство в един апартамент на страните, както и
спорадичните грижи на ответницата спрямо ищеца, което е по-скоро израз на инерцията от
дългия семеен живот.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и
техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Вината обаче не е
елемент от състава на член 49, алинея 1 от СК и не обуславя уважаването или отхвърлянето
на иска за развод. Съдът се произнася относно вината, само ако някой от съпрузите е
поискал това /член 49, алинея 3 от СК/. За формиране на извод относно наличието или
липса на брачна вина служи идеята, че бракът е средството за постигане на общоцелен краен
резултат – семейство, за чието нормално съществуване носят еднаква отговорност двамата
партньори. Извършва се преценка само на фактическото поведение, обективирано в
конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се отчита само
от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга. В конкретния казус отделните
действия и цялостното поведение на двамата съпрузи сочат на постепенна и трайна
дезинтересираност от семейството. За продължителен период от време, предхождащ
подаването на исковата молба, и двамата са поставяли своите желания и потребности на
първо място, без да се съобразяват с нуждите, желанията и емоциите на другия, което от
своя страна е довело до дестабилизация на брака, обтягане на отношенията и невъзможност
за общуване, за което свидетелства и разделянето им всеки да живее в отделна стая и да има
5
отделно домакинство. Брачната връзка е лишена от съдържание, между съпрузите не
съществуват дължимите взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич,
доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Вина за
разстройството на брака между страните имат и двамата съпрузи, тъй като и двамата са
проявили безкомпромисно липса на воля за преодоляване на разногласията помежду им.
Съгласно член 56, алинея 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище
не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. При решаване на мерките
относно семейното жилище съдът първо следва да установи кой е собственик на жилището,
от колко помещения се състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете
на бившето семейство; на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се
определят самостоятелни реални части от семейното жилище без общо ползване на
помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват, като
това се посочва изрично, стига отношенията да са търпими. Едва когато се установи, че
жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи, съдът извършва
преценката на кого да предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на
съпрузите - член 56, алинея 1 от СК, интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
вината, здравословното състояние и други обстоятелства - член 56, алинея 5 от СК;
критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и
съвкупно, като над всичко се вземат предвид интересите на децата. В конкретния случай не
е налице спор, че семейното жилище е апартамент № 3, находящ се в *** ет.1, който е
придобит чрез покупка по време на брака на страните и представлява съпружеска
имуществена общност. Апартаментът е със застроена площ от 59,55 кв.м и се състои от
коридор, кухня с трапезария, дневна, спалня, две тераси и баня с тоалетна. Между страните
е безспорно, че от 2013 г. и към момента заедно с тях в апартамента живеят и една от
пълнолетните им дъщери заедно с внучката им. Също така е безспорно, че страните са
придобили в режим на СИО още един недвижим жилищен имот - къща. И двете страни са
заявили претенция за ползване на семейното жилище, като и двамата имат жилищна нужда,
тъй като не притежават самостоятелно друг жилищен имот. Семейното жилище не
разполага с помещения, позволяващи да се използва поотделно от страните, тъй като не
могат да се обособят самостоятелни сервизни помещения. За да достигне до извод дали
ползването може да се разпредели при общо ползване на сервизни помещения, трябва да се
изясни дали отношенията между страните са търпими, както и дали обитаването на една от
стаите от пълнолетно дете на страните следва да бъде зачетено от съда. В конкретния случай
не са събрани доказателства за проявявана от страните агресия една към друга, страните все
още в определени случаи си помагат, налице е поносимост помежду им, което води до извод
за търпимост в отношенията им до такава степен, че ползването на семейното жилище да
бъде разпределено с общо ползване на сервизните помещения. С оглед събраните данни за
влошеното здравословно състояние и на двете страни, нито една от тях няма интерес от
промяна на мястото на живеене, доколкото и двамата са категорични, че притежаваната от
тях къща е неудобна за ползване, поради което и следва да ползват жилището, в което
живеят към настоящия момент и е пригодено за техните специфични нужди. В член 56,
алинея 5 от СК като защитим от закона интерес е посочен само този на ненавършилите
пълнолетие деца, но не и този на пълнолетно дете, което следва само да подсигури
жилищните си нужди. Ползването на семейното жилище следва да се разпредели между
страните, като всяка от тях обитава по една стая с общо ползване на кухнята, банята и
тоалетната. При това разпределение на ползването на семейното жилище и фактът, че
жилището е СИО, не се дължи обезщетение по член 57, алинея 2 от СК. Съгласно
разпоредбата на член 57, алинея 2 от СК съдът се произнася по определяне на размера на
наема, дължим от съпруга, на когото е предоставено изцяло ползването на семейното
жилище, на другия съпруг, но настоящият случай не е такъв.
6
По разноските
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция разноски се дължат в полза на
въззиваемата страна на основание член 78, алинея 3 от ГПК, които са доказани в размер на
600 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260103 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 16463
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав.
ОСЪЖДА КР. СТ. ИВ. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на ИВ. СТ. ИВ. ЕГН
********** с адрес в *** сумата от общо 600 /шестстотин/ лева, представляващи разноски
във въззивното производство на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението в частта му досежно предоставяне ползването на семейното жилище не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален
кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7