№ 2176
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241110144522 по описа за 2024 година
Ищецът Н. В. К. предявява срещу ответника ***“ кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
1) за признаване за незаконно на наложеното наказание
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ;
2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши
учител 1 - 4 клас“, код по НКПД: *** при ответника – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ;
3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи
уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в
размер на 3 841.75 лева за периода от 21 юни 2024 г. (датата на прекратяване
на трудовото правоотношение) до 25 юли 2024 г. (датата на депозиране на
настоящата искова молба), ведно със законната лихва върху тази сума от 1
август 2024г. до фактическото изплащане на сумата, при условие, че през
времето, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на начало
на устните състезания ищецът е останал все още без работа поради
незаконното уволнение, претендира и оставащия размер на дължимото му
обезщетение съобразно оставащия срок до изтичането на 6-те месеца от
прекратяването на трудовото правоотношение, а именно - сумата за всички 6
месеца в общ размер от 17 519.16 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 1 август 2024г. до фактическото изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11 септември 2012 г.
ищецът и ответникът сключват трудов договор № 583/11.09.2012 г. По силата
1
на горепосочения трудов договор Ищецът е назначен при Ответника на
длъжност „Старши възпитател“, код по НКПД 23596009. На 05.02.2018 г. е
сключен процесния Трудов договор № 16/05.02.2018 г., по силата на който
ищцата е назначена на длъжност „Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД:
***. На 01.01.2024 г. е сключено допълнително споразумение №
179/29.04.2024 г., с което е определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 079 лева. На 20 юни 2024 г. ответникът издал
Заповед № 406/20.06.2024г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобиване
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е прочетена в
устна форма на ищеца на 20 юни 2024 г. и официално е връчена на 20 юли
2024г. Излага доводи, че към датата на издаване на заповедта получавала
пенсия в намален размер на основание чл. 69в, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към месец
юни 2024 г. имала трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28 дни, от които 30
години, 8 месеца и 28 дни по специалността и била на възраст от 64 години.
Към тази дата ищцата достигнала пенсионната възраст за ранно
пенсиониране, но не притежавала изискуемия стаж, за да получи пенсия в
пълен размер. Поради тази причина получавала пенсия в намален размер на
основание чл. 69в от КСО. Излага съображения за незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ответникът
не е имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като ищцата получавала пенсия в намален размер по чл.
69в от КСО и попада сред изключенията, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ. Съгласно чл. 68 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63
години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. Към юни 2024 г. ищцата получавала
пенсия в намален размер на основание чл. 69в от КСО при общ трудов стаж от
34 години, 1 месец и 28 дни, а съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя при придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за
социално осигуряване. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, работодателят
може да прекрати трудовото правоотношение при вече отпусната пенсия по
реда на чл. 68а и чл. 69в от КСО - когато лицето е упражнило правото си на
пенсия, но в процесната Заповед е посочено основание за прекратяване на
трудовия договор чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което е незаконосъобразно, тъй
като към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение
ищцата е отговаряла на изискванията единствено за придобиване на право на
т.нар. „ранно пенсиониране“ в хипотезата на чл. 69в от КСО. Предвид
изложеното счита за основателни исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т.2 от КТ. Излага съображения, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месец май 2024 г. е в размер на 2 919.86 лева при 19 работни дни,
съответно 153.67 лева брутно трудово възнаграждение за един отработен ден.
2
Считано от 21 юни 2024 г. до датата на подаване на исковата молба - 25 юли
2024г. са изминали 25 работни дни, поради което дължимото обезщетение на
Ищеца до момента възлиза на 153.67 лева, умножено по 25, или сума в размер
на 3 841.75 лева. Освен това ищцата не е започнала работа в рамките на шест
месеца, считано от 21 юни 2024 г., и ако уволнението бъде признато за
незаконосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на 2 919.86 лева,
умножено по 6, или сума в размер на 17 519.16 лева.
Относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД излага доводи, че съгласно чл.
228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В
настоящия случай обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се заплати
най-късно до 31 юли 2024 г., месеца, следващ този, през който е възникнало
основанието за прекратяване, поради което претендира законна лихва върху
претендираните суми от считано от 1 август 2024 г. до тяхното фактическо
заплащане.
Ответникът ***“ в законоустановения срок депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е имала
безсрочен трудов договор с ответното училище на длъжност „Старши учител“
I-IV клас до 20.06.2024 г., на която дата трудовият договор е прекратен на
основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ , тъй като е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и е упражнила това свое право. На ищцата е
връчено предизвестие за прекратяване на договора на същото основание на
20.06.2024 г. На тази дата със Заповед № 406/20.06.2024 г. трудовият договор е
прекратен. Както предизвестието, така и заповедта са връчени на ищцата
срещу подпис, но поради отказ да ги подпише са връчени пред двама
свидетели. Като основание за издаване на заповедта послужило писмо от
НОИ-ТП София- град с изх. № 1046-40-1464-1/09.05.2024 г., с което е
установено, че Н. К. е ЕГН ********** е упражнила правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.2020г. Във връзка с
прекратяването на договора на ищцата е изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 5 839,72 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. В
уведомлението от НОИ не е записано, че ищцата се е пенсионирала при
условията на чл. 69в от КСО, а че е упражнила общо правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като не е отбелязано по никакъв начин, че този
осигурителен стаж е педагогически. За това работодателят не е издавал
заповедта си във връзка с чл. 69в от КСО, а само на основание на чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ. При условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане от евентуално присъденото обезщетение на ищцата по чл. 225, ал.
1 от КТ в размер на 5 839, 72 лева изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от
КТ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
3
страните, приема за установено следното:
След преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, съобразно наведените от страните доводи, настоящият
въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищцата е имала безсрочен трудов
договор с ответното училище на длъжност „Старши учител“ I-IV клас до
20.06.2024 г., на която дата трудовият договор е прекратен на основание на чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ , тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и е упражнила това свое право. Не е спорно, че на ищцата е
връчено предизвестие за прекратяване на договора на същото основание на
20.06.2024 г. На тази дата със Заповед № 406/20.06.2024 г. трудовият договор е
прекратен.
Ответникът излага доводи, че основание за издаване на заповедта
послужило писмо от НОИ-ТП София- град с изх. № 1046-40-1464-1/09.05.2024
г., с което е установено, че Н. К. с ЕГН ********** е упражнила правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.2020г. Във връзка с
прекратяването на договора на ищцата е изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 5 839,72 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение, че към 20.06.2024г. в отговора на НОИ е отразено, че ищцата към
20.06.2024 г. има зачетен осигурителен стаж в размер на 34 години, 02 месеца
и 06 дни от III категория труд. В приложения фиш за м. юни 2024 г.е отразен
клас 34% , което показва, че са признати 34г. трудов стаж В чл. 18 /т.2/ на
ВПРЗ са отразени допълнителни възнаграждения с постоянен характер; 1. за
придобит трудов стаж и професионален опит/ в чл. 23 от КТД е определен
размер не по-малко от 1 % от основното трудово възнаграждение за една
година трудов стаж; Според вещото лице по данни от писмо на НОИ Н. В. К.
ЕГН ********** е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 69 „в”, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пълен размер
1039,79 лв. към 20.06.2024г. Според вещото лице размерът на дължимото на
ищеца обезщетение за оставане без работа, изчислимо на база на последното
му брутното трудово възнаграждение за м. май 2024 г., за период от 6 месеца
при признато за незаконно уволнение и доказано незапочване на работа на
ищеца от 21.06.2024 г. до 21.12.2024 г. е както следва: БРЗ за м. май 2024 г. е
4
2865,86 х 6 месеца = 17 195,16 лв.
От предоставените фишове към делото е видно, че във фиша за м. юни е
изплатено със заплатата за м юни 2024 г. обезщетение по чл. 220 КТ за
неспазено предизвестие в размер на 5839,72 лв. Сумата е включена в платежно
нареждане „Превод заплата” - 6611,50 лв., приложено като Приложение № 2
към експертизата. На вещото лице е предоставен фиш за м. септември 2024 г.,
в който са начислени обезщетения по чл.222 КТ в размер на 32957,39 лв. и
обезщетения по чл. 224 от КТ в размер на 9181,72 лв. Същите не са изплатени
към датата на изготвяне на експертизата, тъй като се очаква потвърждение от
МОН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Не е спорно между страните и от доказателствата се установява
наличието на трудово правоотношение, възникнало по силата на договор №
583/11.09.2012 г., с който ищцата е назначена при ответника на длъжност
„Старши възпитател“, код по НКПД 23596009. На 05.02.2018 г. е сключен
процесния Трудов договор № 16/05.02.2018 г., по силата на който ищцата е
назначена на длъжност „Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД: ***. На
01.01.2024г. е сключено допълнително споразумение № 179/29.04.2024г., с
което е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2
079 лева. На 20 юни 2024 г. ответникът издал Заповед № 406/20.06.2024г., с
която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата поради придобиване правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Не е спорно между страните, че към датата на издаване на заповедта
ищцата е имала трудов стаж от 34 години, 1 месец и 28 дни, от които 30
години, 8 месеца и 28 дни по специалността и била на възраст от 64 години.
От писмо на НАП се установява, че ищцата получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69 в , ал.1, и 2 от КСО за социално
осигуряване в пълен размер от 1039,79лева към 20.06.2024г. и има зачетен
осигурителен стаж в размер на 34 години, 02 месеца и 6 дни от трета
категория труд.
Според чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ, работодателят може да
5
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО урежда хипотези на право на т.
нар "пълна пенсия", тоест пенсионирането е по общият ред (Решение № 454 от
8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 6/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 43 от
22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2018 г., III г. о., ГК), а не се касае за
хипотеза на право на ранно пенсиониране с право на намалена пенсия, които
се уреждат в чл. 68"а" (обща норма за "ранно пенсиониране") и сл. КСО,
каквато хипотеза на ранно пенсиониране специално за учителите е установена
с чл. 69"в" КСО и на която работодателя не се е позовавал при прекратяване
на ТПО.
От събраните по делото доказателства и писмото на НОИ се
установява, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата е
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в , ал.1, и 2 от КСО
и с оглед зачетения осигурителен стаж и възраст не е имала право на пълна
пенсия по смисъла и условията на чл.68, ал.1-3 от КСО.
Следователно към момента на процесното прекратяване на ТПО на
20.06.2024г. ищцата е имала стаж по специалността 34 години, 02 месеца и 6
дни 34г. и възраст 64 години, като е имала регламентираната в чл.68 от КСО
възраст, но не е имала изискуемият стаж за получаване на пълна пенсия, при
което работодателят не е имал правото да прекрати ТПО с ищеца на
основанието, посочено в заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
При така установените факти настоящият съдебен състав приема, че
работодателят не установи в процеса чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и уволнението
на ищцата следва да бъде отменено.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
предишната работа е обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението като незаконно. Ето защо с оглед основателността на първия, то
основателен се явява и вторият и следва да бъде уважен.
6
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Не е спорно между страните и от доказателствата се установява, че
след уволнението ищцата е започнала работа на 01.10.2024г. с основно
месечно възнаграждение в размер на 2300лева, като за месец октомври е
получила възнаграждение в размер на 2095,45лева. От заключението на
допълнителната ССЕ се установява размерът на дължимото обезщетение по
чл.225 от КТ в процесния период, като се вземе предвид започването на работа
и получаване на възнаграждение за част от периода. Според вещото лице за
периода от 25.07.2024г. до 01.10.2024г. обезщетението е в размер на
6354,72лева, а за периода от 02.10.2024г. до 20.12.20244г. е в размер на
347,59лева или в общ размер от 6702,31 лева.
При това положение, следва да бъде разгледано своевременно
релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за
прихващане със сумата от 5839,72лева, представляваща платено в полза на
ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като е налице сбъдване на
вътрешното процесуално условие за това. В тази връзка следва да се вземе
предвид обективираната в Решение № 178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г.,
III г. о., ГК, ВКС, решение № 241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г., III г. о.,
ГК, ВКС и решение № 37/07.04.2016 г. по гр. д. № 3853/2015 г., IV г. о., ГК,
ВКС относима съдебна практика, според която възражението за прихващане
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и изплатени от работодателя
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ е допустимо, тъй като
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда – оставането
на работника или служителя без работа. Също така, възражението за
прихващане е валидно и допустимо, доколкото е своевременно заявено с
отговора на исковата молба, изхожда от легитимирано лице – носител на
вземането, а освен това са налице изискванията за компенсация – наличие на
два дълга, идентичност на субектите и еднородност на насрещните вземания.
Обстоятелството относно заплащането на обезщетение по чл. 220, ал.
1 КТ размерът му от 5839,72лева се установява от представените писмени
доказателства и заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните и
съдът го кредитира. Доколкото дължимостта на обезщетението по чл.220, ал.1
от КТ се обуславя от законността на уволнението, поради което с признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, същото не се дължи от
7
работодателя и става дължимо от получилия го служител като платено на
отпаднало основание, то се дължи неговото връщане. С оглед изложеното
възражението за прихващане на ответника следва да се уважи до размера от
5839,72лева, тъй като на прихващане подлежи реално заплатеното. В случая,
съдебното прихващане на сумата от общо 5839,72лева с обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ от 6702,31лева ще настъпи с влизане в сила на решението, с
което се установява тяхната изискуемост. Следователно, предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и
следва да се уважи до размера от 862,59лева, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 17 519,16лева.
Посочената сума следва да се заплати ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.07.2024г. до окончателното
плащане.
Относно разноските по производството
С оглед изхода на спора, при който два от предявените искове са
уважени изцяло, а третият частично, следва да се присъдят на ищеца разноски,
съобразно с уважената част от исковете, но не са ангажирани доказателства за
направени разноски. В последното открито съдебно заседание адв.Р. заявява,
че представя списък с разноски, но такъв не се намира по делото, както и
доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1930.00лева без ДДС или
2316,00лева с ДДС или по 772,00лева за всеки иск. Доколкото частично е
отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
следва да се присъди възнаграждение в размер на 733,40лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважените искове в размер на
210лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
8
1, т. 1 от КТ уволнението на Н. В. К. с ЕГН ********** от длъжността
„Старши учител 1-4 клас“, код по НКПД: ***, извършено със заповед №
406/20.06.2024г. на Директора на ***, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
от КТ е прекратено трудовото правоотношение поради придобиване правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. В. К. с ЕГН
********** от длъжността „Старши учител 1-4 клас“, при ***,
ОСЪЖДА *** с ***, представлявано от директора АСТ, да заплати на
Н. В. К. с ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ сумата 862,59лева, представляваща обезщетение за времето от
25.07.2024г. до 20.12.20244г., през което е останала без работа поради
незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. В. К. с ЕГН **********, да заплати на *** с *** ,
представлявано от директора АСТ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на
733,40лева.
ОСЪЖДА *** с ***, представлявано от директора АСТ, да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 510,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9