Р Е Ш Е Н И Е :
№ 516 / 02.07.2019 година,
гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 05.06.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА А.
Секретар: Тодорка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело № 655 по описа за 2018 година
Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Бългърия със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. П. против ответника П.А.Й. *** , твърди че на 01.04.2014 година между страните по делото е сключен Договор за потребителски заем PLUS-10660605 ,по силата на който ищцовото дружество ,в качеството му на кредитор е приело да предостави на ответника в качество на длъжник в заем сума в размер на 4000 лева и закупена застраховка от 768 лева за срок от 4 години.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена на вноски-48 месечни ,всяка в размер на 190.35 лева,включващи:главница по заема,ведно с годишен процент на разходите от 56.87% и годишен лихвен процент от 42.44% посочени в параметрите на договора.С подписване на договора ответницата удостоверила ,че е получила посочената сума като към дата 20.10.2016 година ответницата преустановила плащанията по договора.Към тази дата била изплатила 30 месечни вноски,а съгласно чл.5 от договора ,ако кредитополучателят просрочел две или повече вноски ,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска вземането на кредитодателят ставало предсрочно изискуемо.По този начин ответницата Й. следвало да изплати остатъка от заема в размер на 2806.92 лева ,равняващ се на 18 месечни вноски към дата 20.11.2016 година.Изпратили покана за доброволно изпълнение до длъжника на адреса посочен в договора ,но задължението не било изпълнено,поради което ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.11.2016 година до 11.12.2017 година в размер на 133.62 лева.Твърди се още ,че към настоящият момент задълженията на ответника по договора са както следва: главница в размер на 2575.78 лева; възнаградителна лихва в размер на 231.14 лева и законна лихва за забава в размер на 133.62 лева.Твърди ,че депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд гр.Пещера ,въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1522/2017 година по описа на ПщРС,приключило с издаване на заповед за изпълнение.Същата била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,което мотивира правният им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на главница от 2575.78 лева; възнаградителна лихва в размер на 231.14 лева и законна лихва за забава в размер на 133.62 лева.Претендират се и направените по делото разноски.
В указания от съда срок
ответникът не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала доказателства.От
определения му особен представител адв.Ш. е постъпил писмен отговор,в който се твърди
,че договорът е изписан на шрифт неотговарящ на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК,което водило до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.Сочи се още ,че същият не е бил подписан от ответницата в
качеството й на кредитополучател.Твърди се ,че същият е сключен от неграмотно
лице и моли да бъде прогласен за нищожен на основание чл.26,ал.2
от ЗЗД или за унищожаем на основание чл.31,ал.1 от ЗЗД .Оспорена е претенцията
за лихва като противоречаща на добрите нрави.Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главница ,възнаградителна лихва и законова лихва за периода от 20.11.2016
година до 11.12.2017 година.Ангажирани са доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор да кредит за покупка на стоки или услуги от 01.04.2014 година; погасителен план;покана
,ведно с известие за доставяне ,от които
се установява ,че на 01.04.2014 година е
сключен писмен договор за покупка
на стоки или услуги № PLUS 10660605 между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС „ЕАД гр.София от една
страна в качеството й на кредитор и П.А.Й.
от друга страна в качеството й на
кредитополучател ,по силата на който кредиторът се задължил да предостави
на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 4000 лева като била договорена застрахователна премия
в размер на 768 лева и такса за усвояване на кредита от 140 лева.Уговорено било още от страните заетата сума
да бъде издължена чрез
48 погасителни вноски ,всяка в размер на 190.35 лева ,при годишен процент на разходи 56.87 %;годишен лихвен процент от 42.44% или общото задължение по договора възлизало на 9 136.80 лева.Към договора е приложен и сертификат удостоверяващ,че „Кардиф ,Животозастраховане,Клон България“ и
„Кардиф Общо застраховане,Клон България“ срещу заплащане на застрахователна
премия се съгласяват да застраховат съгласно ОУ на застраховка „Защита на
плащания“ лицето П. А.Й..Кредитополучателят
е посочил и банкова сметка, ***.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 1522/2017
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ЕАД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу П.А.Й. *** за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 2575.78 лева;възнаградителна лихва
в размер на 231.14лева ,за периода от 20.10.2016 година до 20.03.2016 година ;мораторна лихва в размер на 133.62 лева ,за периода от
20.11.2016 година до 11.12.2017 година ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 669 от
22.12.2017 година ,постановена по ч.гр.дело №1522/2017 година по описа на ПщРС
,с което е разпоредено длъжникът П.А.Й. да заплати на заявителя следните суми: главница
в размер на 2575.78 лева;възнаградителна лихва в размер на 231.14лева ,за
периода от 20.10.2016 година до
20.03.2016 година ;мораторна лихва в
размер на 133.62 лева ,за периода от 20.11.2016 година до 11.12.2017 година
,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 22.12.2017 година до окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 108.81 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 10.04.2018 година съдът е указал на
заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен
срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Видно от печата положен на исковата
молба същата е изпратено по пощата на
09.05.2018 година.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-
почеркова експертиза като вещото лице Н.Н.
сочи,че в Договор за потребителски
кредит PLUS 10660605
сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС „ЕАД гр.София и П.А.Й. от 01.04.2014 година подписите са положени
от лицето П.А. Й..По отношение на текста “П.А.Й.“ изписан ръкописно в договора не може да отговори дали е положен от П.Й. .В заключението се сочи още
,че в декларацията за представяне
на лични данни е положен ръкописен текст“ вярно с оригинала“ като вещото лице не може да
отговори дали този текст е изписан от
лицето П. А.Й..Вещото лице Н.
категорично е установило ,че в товарителница
№ 7201704120317/1838383.1 подписът не е положен от лицето П.А.Й..
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването ,на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице
положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение; /връчване
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен установителния
иск.
В производството по
иск за установяване съществуване
на вземане ,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е
изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на
длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит ЗПК.
В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по направеното възражение
на ответника за недействителност на
договора ,съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната проверка.
Съгласно легалното
определение в чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно §
4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор.
Договорът за
кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл.
11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22
от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени
и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.
От приетата
съдебно-почеркова експертиза се установи,че в процесния договор подписите са изпълнени от ответницата П. А.Й.
По направеното възражение за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, от ЗПК ,тъй като шрифтът бил
по-малък от 12 следва да се отбележи следното:
Съгласно утвърдената практика, за да се
установи дали шрифта на договора отговаря на законовите изисквания е необходимо
договорът да се представи в оригинал по делото. А за да се установи безспорно
размерът на шрифта е необходимо компетентно мнение
на специализирано лице в тази област, който да извърши необходимите
изследвания. По делото не са предприети необходимите действия пo събиране на
необходимите доказателства и не е извършена съдебно-техническа експертиза.
Процесният договор е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два
екземпляра - по един за всяка от страните и шрифта на договора отговаря напълно
на изискванията посочени в ЗПК и не е по-малък от 12. Посочени са изрично:
сумата за усвояване на заема, лихвен процент, срока на договора, броя на
вноските и падежа на всяка от тях по дати, ведно с условията, съобразно които
заемателят може да се откаже от процесния договор, поради което съдът счита, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по
установителния иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в производството са: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя.
С оглед реалния
характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява
съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на
сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За
доказването на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са
всички доказателствени средства.
В
настоящия случай ищецът твърди ,че е
превел заемната сума по
банкова сметка ***.По делото липсват писмени доказателства за извършването
на такъв превод,липсват и такива за предаване на паричната сума в брой.Твърдението ,че с полагане на
подпис в договара ответницата
удостоверявала ,че е получила отпуснатата сума,а при липсата на писмени доказателства и на гласни такива за реално предаване на
заемната сума съдът
следва да приема за не
доказано сключването на реален договор какъвто е именно договорът по ЗПК тъй като предоставената сума представлява съществен
елемент на договора, следователно искът за връщане от ответницата на
непредадена сума по несъществуващ в правния мир договор за заем е неоснователен.Голословно и недоказано е
твърдението на ищеца ,че ответницата е
върнала 30 вноски и оставало да дължи 16
в размер на 2575.78 лева.
С оглед неоснователността на
главния иск неоснователни са и исковете за
възнаградителна лихва в размер на 231.14
лева ,за периода от 20.10.2016 година до 20.03.2018 година и за
обезщетение за забава в размер на 133.62 лева ,за периода от 20.11.2016 година
до 11.12.2017 година.
Ето защо предявените искове като недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон Бългърия със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4,Бизнес Парк София
,сграда 14, чрез юрк. П. иск против П.А.Й.
*** , за признаване за
установено по отношение на П.А.Й., че „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А. Франция
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
Бългърия със седалище и адрес на управление: гр. София,
жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк. П. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на главница от 2575.78 лева,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от 22.12.2017 година до окончателното й
изплащане; възнаградителна лихва в
размер на 231.14 лева, за периода от 20.10.2016 година до 20.03.2018 година и
за обезщетение за забава в размер на 133.62 лева ,за периода от 20.11.2016
година до 11.12.2017 година и разноски по ч.гр.дело № 1522/2017 година по описа
на ПщРС в размер на 108.81 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: