РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. ЛЕВСКИ , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200128 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. Б. СТ. от гр.Левски, чрез адв.Р. Р. – ПлАК
против Наказателно постановление №21-0293-000157/01.04.2021г. на
Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП. Наведени са доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на административно-
наказателното производство били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание защитникът адв.Р.Р. поддържа жалбата и излага
подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното
1
постановление в обжалваните му части. Навежда довод, че била нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът бил съставен в
присъствието само на един свидетел. Съобразно събраните по делото
доказателства не било ясно от кои факти актосъставителят бил направил
извод, че скоростта, с която се движел жалбоподателя била несъобразена,
както и какъв бил размера на скоростта. Посочва, че не били събрани
доказателства за мокра пътна настилка, а за възникнало препятствие на
платното за движение. Навежда довод, че нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП било описано неясно, като били смесени две отделни задължения на
участник в ПТП, посочени в различни разпоредби. Моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в атакуваните му
части. Претендира разноски.
Жалбоподателят се явява лично и дава обяснения относно вмененото му
нарушение. Поддържа изложените от защитника доводи. Моли наказателното
постановление да бъде отменено в обжалваната му част.
Ответната страна по жалбата – РУ – Левски към ОДМВР – Плевен
изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Наведени са доводи, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 18.03.2021г., след полунощ, жалбоподателят ХР. Б. СТ. се прибирал
от работа, като управлявал собствения му лек автомобил ********* с рег.
№******** от с.****** до гр.******, където живеел. С него в автомобила, на
мястото до шофьорското пътувал свидетеля С.Г.Т.. Около 00,45 часа,
управляваният от жалбоподателя автомобил се движел по ул.“Цар Иван Асен
II“ в гр.Левски. При предприемане на маневра завой на ляво, внезапно
жалбоподателят забелязал движеща се пред управлявания от него автомобил
каруца, без поставени светлини и светлоотразители. Опитал се да я
2
заобиколи, но каруцата свила в ляво, като за да избегне сблъсък с нея
жалбоподателят завил плътно в ляво, в резултат на което колата се качила на
тротоара и ударила метална ограда на Дом №2 на ул.“Цар Иван Асен II”. При
качването на бордюра се спукали гуми на автомобила, а в резултат на
сблъсъка с оградата същата се съборила и повредила. Жалбоподателят се
опитал да повика собствениците на имота, за да ги уведоми, но не открил
никой, след което напуснал мястото на произшествието и се прибрал вкъщи.
На следващия ден в РУ-Левски бил подаден сигнал за съборената ограда, като
мястото на произшествието било посетено от свидетеля В.С. – мл.
автоконтрольор при РУ-Левски. Същият установил на място рег. табела на
управлявания от жалбоподателя автомобил, която била паднала по време на
удара. Извършена била справка и била установена самоличността на водача,
както и че автомобилът бил с прекратена регистрация.
На жалбоподателя бил съставен АУАН№362128/18.03.2021г., за това,
че на 18.03.2021г., около 00,45 ч. в гр.Левски, по ул.“Цар Иван Асен II”, като
водач на МПС лек автомобил ******** с рег.№*******, негова собственост,
управлява с несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ и
на прав участък от пътя губи управление над автомобила, излиза в ляво от
пътното платно и се удря в предпазната метална ограда на Дом номер 12,
находящ се на ул.“Цар Иван Асен II”, като прави ПТП с материални щети и
напуска мястото на произшествието без да установи какви са последиците от
него и да уведоми компетентните органи на МВР. При извършена полицейска
проверка е установено, че водачът С. управлява автомобилът без да е
регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация на
22.01.2021г. от Сектор Пътна полиция – Плевен по чл.143, ал.10 от ЗДвП при
уведомление от ГФ без ГО. Водачът не представя СУМПС и контролен талон
към него, с което виновно нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Свидетел при съставяне на
акта била свидетелката М. Д. Г..
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №21-0293-000157/01.04.2021г. на Началник РУ –
Левски при ОДМВР - Плевен, с което на жалбоподателя били наложени на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП административни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2
3
от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В наказателното постановление е възприета
фактическа обстановка идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите В. Н. СТ., М. Д. Г., С.Г.Т., дадените от жалбоподателя ХР. Б. СТ.
обяснения, както и от писмените доказателства –
АУАН№362128/18.03.2021г., Наказателно постановление №21-0293-
000157/01.04.2021г., Заповед №8121з-515/14.05.2018г., справка за
нарушител/водач.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите В.С. и М.Г., като
последователни, логични и безпротиворечиви, изхождащи от лица
незаинтересовани от изхода на делото, от които се изясняват обстоятелствата
при установяване последиците от настъпилото ПТП и съставянето на АУАН.
Даде се вяра и на показанията на свидетеля С.Т., като последователни,
логични, без противоречия – вътрешно и с останалите гласни доказателствени
средства, от които се установяват обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП. Съдът кредитира дадените от жалбоподателя обяснения
като годни гласни доказателствени средства, а не само като израз на правото
му на защита, тъй като същите не са опровергани от останалия доказателствен
материал, а се подкрепят от показанията на свидетеля С. Т., както и частично
от показанията на свидетеля В.С.. Кредитирани бяха и приобщените по
делото писмени доказателства, като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения
в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел представлява
съществено процесуално нарушение. Такова е налице тогава, когато същото
4
препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или
разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти.
Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв
начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Действително разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН посочват
„свидетели” – в множествено число, но чл.43, ал.1 от ЗАНН дава
възможността АУАН да се подпише от актосъставителя и поне един свидетел,
което е достатъчно същият да бъде редовен.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на извършителя и неговата вина.
В процесния случай обаче изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, досежно вменените нарушения, за които жалбоподателят е
санкциониран с обжалваната част от наказателното постановление, не се
установява от събраните по делото доказателства. От показанията на никой от
разпитаните по делото свидетели не се установява пътната настилка по време
на движение на процесното МПС да е била мокра, както и жалбоподателят да
се е движил с несъобразена със същата скорост, поради което да е изгубил
контрол над управляваното МПС. От показанията на свидетеля С. Т. и
дадените от санкционираното лице обяснения се установява, че причина за
настъпилото ПТП е внезапно излязла на пътя каруца, необорудвана със
светлини и светлоотразители, така че да бъде забелязана от водача, при което
същият да има време за реакция. Установява се, че управляваното от
жалбоподателя МПС е излязло от пътното платно в опит да избегне сблъсък с
другото превозно средство, в резултат на което е ударена предпазната ограда
и нанесена щета на имота. Така изложените факти от жалбоподателя С. и
свидетеля Т. – очевидец на произшествието, са безпротиворечиви и
еднопосочни, по делото не са събрани доказателства, които да ги
опровергават или да им противоречат, включително показанията на свидетеля
С. – свидетел при установяване на нарушението. Установява се, че същите
факти жалбоподателят е посочил и в снетите му писмени обяснения преди
съставяне на АУАН, което представлява индиция за тяхната достоверност. С
оглед на изложеното, неустановени са по делото описаните в АУАН и НП
факти, които да изпълват състава на вмененото на жалбоподателя нарушение
5
по чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спре пред видимо препятствие или
създадена опасност за движението.
В дадените от санкционираното лице обяснения същият изяснява, че
след настъпване на произшествието е установил на място щетите, потърсил е
собствениците на увреденото имущество, за да ги уведоми и след
неустановяването им се е прибрал. В следващите дни е установил контакт с
тях и е възстановил щетите. Дадените от жалбоподателя обяснения в тази им
част се подкрепят от показанията на свидетеля С., който изяснява, че при
установяване на нарушението от санкционираното лице са му съобщени
същите факти, както и че в последствие е установено, че собствениците на
увреденото имущество живеят в Австралия, от което следва извод за
достоверност на депозираните от С. обяснения. Предвид на изложеното, не е
налице и вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, съгласно която разпоредба участник в пътно-транспортно
произшествие без да създава опасност за движението по пътя следва да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. В допълнение към
изложеното, основателен е наведения от защитника довод, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП така вмененото нарушение е описано
неясно, като са смесени хипотезите на чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
предвиждащи различни задължения на водачите при настъпило ПТП.
Посочено е, че водачът напуска мястото на произшествието без да установи
какви са последиците от него и да уведоми компетентните органи на МВР,
което словесно описание съответства на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2
ЗДвП, а не на дадената правна квалификация на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Поради изложените доводи, наказателното постановление в
обжалваната му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН. Установява се, че към жалбата е приложено пълномощно на
адв.Р.Р., в което е посочено, че се осъществява безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в посочената
6
хипотеза в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид на изложеното, ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да
заплати на адв.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0293-000157/01.04.2021г.
на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, в обжалваната му част, с
която на ХР. Б. СТ., ЕГН:**********, с адрес: ********, на основание чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част наказателното постановление е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр.
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на
адв.Р.Р. – Адвокатска колегия – Плевен, гр.Левски, ул.”П.Яворов” №3 ,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7