Р Е Ш Е Н И Е
№ 1167/5.8.2020г.
гр.в., 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на осми юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 2272 по описа за 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „а.“ЕООД, представлявано от управителя
К.А.Х., против НП № 03-011207/25.04.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - в.,
с което на основание чл.
414, а..1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800/хиляда и осемстотин / лева,
за нарушение на чл. 153, а.. 2 от КТ.
В подадената до
съда жалба се излага становище, че издаденото НП е необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва се изложената в същото фактическа обастонвак. Твърди се, че АУАН и НП не съдържат описание на
обективните признаци на деянието. Твърди
се, че не е описано каква е била продължителността на работната смяна на лицето
е.а. в ппериода от 26.11.2018 г. до 02.12.2018 г.,
поради което няма как да бъде установено, че действително края на работната
седмица за същата се явява01.12.2018 г., поради което на 02.12.2018 г. лицето е
следвало да бъде в седмична почивка , която да е с продължителност от 36 часа.
Излага се становище, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ,
доколкото веднага след установяване на нарушението, работадателят
е изготвил нова присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа
за мес. април 2019 г.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от същия чрез адв.
л.б. при САК, която навежда допълнителни доводи за процесуална
незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи се, че в НП липсва твърдение, че
проверяваното дружество е въвело сумирано изчисляване на работното време, т.е.
липсва позоваване от страна на наказващия орган на елемент от обективната
страна на нарушението, както и че не индивидуализирана самоличността на
конкретния работник. Твърди се, че по делото липсват доказателства за въвеждане
от страна на санкционираното дружество на сумирано изчисляване на работното
време, поради което наказателното постановление се явява неправилно. Сочи се,
че изводите на АНО се формират единствено въз основа на отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за месеците ноември и декември, за които се твърди,
че са извън категорията документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа, предвидени в нормата на чл. 403а от КТ. Излага
се твърдение, че деянието е несъставомерно, доколкото
при сумирано изчисляване на работното време задължението на работодателя за
осигуряване на непрекъсната седмична почивка настъпва в края на всеки
седмодневен период , съотв. от представените по
делото доказателства е видно, че на 03.12.2018 г. на лицето е осигурена почивка
. Иска се НП да бъде отменено. Иска се присъждане на сторените по делото
разноски от въззивника за адвокатско възнаграждение.
Към искането е приложен договор за правна помощ.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена се представлява от юк О.,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че от
събраните по делото доказателства, а именно – присъствените форми за явяване и
неявяване на работа за месеците ноември и декември, копие на графика за работа
и копие на трудовия договор на лицето се установява извършване на нарушението.
Твърди се, че от Правилника за вътрешния трудов ред , от присъствените форми и
графика се установява, че при този работодател е въведено сумирано изчисляване
на работното време , с оглед на което съгласно разпоредбата на чл. 153 а..2 от КТ работодателят е длъжен да осигури на
работника седмична почивка от 36 часа, което не е сторено в случая. Иска се НП
да бъде потвърдено и да се осъди въззивника да
заплати юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – М.Д. и свидетеля по акта – К.Д.. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материалите по АНП и заверено копие
на протокол № ПР 1907916/12.04.2019 г. за извършена проверка на „А.ф.“ООД.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 12.09.2019 г. г. служители при
ДИТ –в. – св. К.Д. и св. М.Д. *** извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на „А.Ф.“ООД *** в обект, стопанисван от
дружеството, а именно бърза закуска „а.“, находящ се
в гр. в., на ул. „Д П.“ № *. В хода на проверката били представени присъствени форми за явяване
/неявяване на работа за мес. ноември и декември 2018
г., копие на график за работа и трудови договори. Въз основа на представеното
копие на трудов договор № 30008740/21.12.2017 г. е установено, че съществува
трудово правоотношение между дружеството –жалбоподател е лицето Е. В. А.,
назначена на длъжност „работник кухня“. Съгласно пункт 10 от трудовия договор е
определено, че въведено сумирано изчисляване на работното време. От
представените присъствени форми е установено, че за периода от 26.11.2018 г. и
графици за работа за мес. ноември и декември 2018 г.
е установено, че в периода от седем работни дни Е. А. е полагала труд ежедневно
като на същата не е осигурена непрекъсната седмична почивка в размер на 36
часа, съгласно изискването на чл. 153 а..2 от Кодекса на труда.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 153 а..2 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 414 а..1 от КТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-011207/25.04.2019 г. е издадено от компетентен
орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., съгласно чл. 15, а..3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-07280/03.08.2010 г.
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана
е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови
права са нарушение в разрез с разпоредбата на чл. 153 а..2 от КТ, с посочване
на трите имена, ЕГН и длъжността, на която е назначено лицето.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че
от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 153, а..2 от КТ като не е осигурило на своята служителка – е.а. , на длъжност „работник
кухня“ , непрекъсната междуседмична почивка в размер
на 36 ч. в периода от 26.11.2018 г. до 02.12.2018 г. Видно от приложените с АНП
копия на графици и форми за явяване/неявяване за мес.
ноември 2018 г. и мес. декември 2018 г. в посочения
период лицето е осъществявало трудовите си функции ежедневно, при осемчасов
работен ден, в рамките на първа работна смяна, рамкирана във времевия интервал
от 06.30 ч. до 14.30 ч. г. С оглед на изложеното, правилно е формиран от АНО
изводът, че в случая за да бъде спазена разпоредбата на чл. 153, а..2 от КТ е
следвало да й бъде осигурена почивка от 36 часа в рамките на седем календарни
дни.
Правилно е посочена датата на извършване на нарушението,
доколкото дължимата седмична почивка е следвало да бъде ползвана именно на
02.12.2018 г., когато такава не е била осигурена.
Съдът оцени като неоснователни доводите за
необоснованост на издаденото НП. Видно от приобщения по делото трудов договор и
представените графици и присъствени форми е безспорно установено, че е въведено
сумирано изчисляване на работното време от дружеството-жалбоподател, при прилагането на което е следвало да бъде
спазено и изискването на чл. 153 а..2 от КТ.
Неоснователни са и доводите за приложимост на нормата
на чл. 415в а..1 от КТ, доколкото приложението на посочената привилегирована
разпоредба предвижда нарушението да бъде отстранено веднага след извършването
му. Доколкото с изготвянето на график в съответствие трудовото законодателство,
за следващ период не се отстранява допуснатото нарушение по отношение на трудовите
права на конкретния работник, съдът намира, че не са налице предпоставки за
прилагане на цитираната разпоредба и квалифициране на нарушението като
маловажно такова.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата чл. 28 от ЗАНН, доколкото са извършеното
деяние са засегнати правата на конкретния служител, поради което и поради
липсата на други изключителни обстоятелства, нарушението не се отличава с явно
незначителна обществена опасност, определяща неговата малозначителност.
С нарушението са засегнати конкретни права на
работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната
трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно
върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се
характеризира с липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и
от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника
на основание чл. 414, а..1 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни
обстоятелства. По делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото
липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ .
С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото
състояние на едноличния търговец, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание
определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани
в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед
направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
искането на въззивника за присъждане на сторените по
делото разноски за адвкатско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 а..3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 а..4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 а..1
от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна
на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 а..1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 а..1 и а..2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.37, а..1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а
именно за сумата от 100 /сто/ лева.
В съответствие
с правилото на чл. 78а а..3 вр. с а..1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение и адвокатско такова, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
съобразно размера на присъденото в полза на страната, а именно юрисконсултско възнаграждение за сумата за сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева
и адвокатско възнаграждение за сумата от 50 /петдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 а..1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
03-011207/25.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с
което на основание чл. 414, а..1 от КТ на „а.“ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800/хиляда и осемстотин /
лева, за нарушение на чл. 153, а.. 2 от
КТ, като намалява размера на административното наказание до 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „а.“ЕООД
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, а..1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на„а.“ЕООД
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноските по делото за
адвокатско възнаграждение осн. чл. 37, а..1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр.
с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: