№ 284
гр. гр. Добрич, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Г.а Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500287 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадени две въззивни жалби срещу решение № 981 от 19.10.2022г.,
допълнено в частта за разноските с определение № 759 от 28.03.2023г., по
гр.д.№ 2826/2021г. по описа на Районен съд – Добрич в части, както следва:
- жалба с вх. № 20076 от 17.11.2022г. по регистъра на Районен съд –
Добрич (изпратена по поща на дата 15.11.2022г.), подадена от „***“ ЕООД с
ЕИК ***, с. Щ., обл. Р., ул. „***, чрез адвокат Е. М. от АК - Р., срещу
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството-
въззивник срещу „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул.
„Генерал Колев“ № 76, вх. А, ет. 3, ап. 9, иск за заплащане на сумата от 1 250
лева /частичен иск от 3 000 лева/, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на офис-контейнер с метална конструкция с размери
300/600/240 см. за периода от 15.05.2020г. до 01.09.2021г.
- жалба с вх. № 20534 от 24.11.2022г. по регистъра на Районен съд –
Добрич (изпратена по поща на дата 21.11.2022г.), подадена от
„ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК *********, гр. Добрич, ул. „Генерал Колев“ №
76, вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адвокат Й. Й. от АК – В.Т., срещу решението в
частта, с която дружеството-въззивник е осъдено да заплати на „***“ ЕООД
сумата от 4 200 лева, представляваща парична равностойност на офис-
контейнер с метална конструкция с размери 300/600/240 см.
В жалба с вх. № 20076 от 17.11.2022г. „***“ ЕООД е изложил
1
съображения, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Възразява по приетото от съда, че по делото не е установено за
посочения период от 15.05.2020г. до 01.09.2021г. контейнерът да се е намирал
във фактическа власт на ответното дружество и то да е ползвало фактически
вещта без правно основание. В жалбата е направено оплакване за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото
по иска за заплащане на сумата от 1 250 лева /частичен иск от 3 000 лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на офис-контейнер с
метална конструкция с размери 300/600/240 см. за периода от 15.05.2020г. до
01.09.2021г., за неразпределена между страните доказателствена тежест, както
и за липса на указания към тях за релевантните факти. Това оплакване е
намерено за основателно и с определението по чл. 267, ал. 1 от ГПК на ищеца
по делото е дадена възможност да посочи доказателства за относимите
обстоятелства, които са и разяснени. Според въззивника съдът и не
анализирал правилно събраните по делото доказателства, тъй като и въз
основа на тях, а именно обясненията на П.Д. и Г.А., в качеството им на
представляващи и управляващи ответното дружество, пред РП - Видин от
01.08.2020г. и от 26.06.2020г. по делото било установено, че вещта се е
ползвала от „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД най - малкото до 01.08.2020г. Съдът не
съобразил също, че становището на ответника, че вещта не се държи от него е
изразено едва в отговора на исковата молба, постъпил в съда на 02.11.2021г.,
а изявлението на процесуалния представител на ищеца, че вероятно вещта
вече не се държи от ответното дружество е от 20.12.2021г., като и двете дати
следват процесния период. След като по делото било доказано, че вещта е
била предадена на ответното дружество, но нямало представени от ответника
доказателства, че тя е погинала, или че той не е осъществявал фактическа
власт над нея за процесния период, искът следвало да бъде уважен.
Поведението на ответника в производството погазвало принципа за
добросъвестност и спазване на добрите нрави, което съдът следвало да
отчете. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска с
присъждане на разноски.
В отговор на тази жалба насрещната страна „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД
счита същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Правилно
било прието от съда, че по делото не е установено офис-контейнерът да се е
намирал във фактическата власт на ответника от 15.05.2020г. до 01.09.2021г.,
поради което не можело да се приеме, че същият е ползвал фактически
спорната вещ и по този начин се е обогатил. Не било доказано вещта да е била
предадена на ответника и същият да я е ползвал със сигурност до 01.08.2020г.
Оспорва доказателствената стойност на обясненията, съдържащи се в
приложената прокурорска преписка, а други по делото нямало за факта на
предаване на вещта на ответника и държане на същата в процесния период.
Втората жалба с вх. № 20534 от 24.11.2022г. е подадена от
„ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД и в нея въззивникът излага съображения за
2
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната от него
част. Съдът основал извода си, че вещта е била предоставена за ползване на
ответното дружество във връзка с възникнали между страните търговски
взаимоотношения в резултат на съвместните им бизнес начинания, на
обяснения от лицата М.Й., П.Д. и Г.А., съдържащи се в преписка №
1401/2020г. на РП – Видин, които обаче не били годни доказателства в
гражданския процес, тъй като не били събрани при спазване на принципа за
устност и непосредственост по чл. 11 от ГПК чрез разпит като свидетели с
предупреждението за носене на отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК и равна
възможност за участие при събирането им за страните. Последното било в
нарушение на изискването за справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от
ЕКПЧ. Освен това обясненията били дадени от П.Д. и Г.А. като трети за спора
физически лица в тяхно лично качество, а не като управляващи и
представляващи „Екотрансгаз" ООД. Обясненията сочели уговорки и
облигационни отношения между физическите лица М.Й. и П.Д., като в нито
един момент не се споменавало „Екотрансгаз" ООД. П.Д. бил вписан в ТР
като негов управител на 21.07.2020г. - много след октомври 2019г., когато се
твърди да е постигната договорка офис-контейнерът да бъде разположен в
района на стопанисвана от ответника бензиностанция в гр. Видин. Ответното
дружество никога не било получавало, държало или владяло процесния офис-
контейнер. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
иска с присъждане на разноски.
В отговор на тази жалба насрещната страна „***“ ЕООД счита същата
за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Обясненията в
прокурорската преписка на П. Д. и Г. А. били годни доказателства, тъй като
съдържали признание за неизгодни за тях факти и обстоятелства и са били
дадени пред надлежен орган на властта в качеството им на управляващи и
представляващи ответното дружество, като последното се установявало от
данните в Търговския регистър към датата на даване на обясненията на всеки
от тях - били са вписани като управители на търговското дружество.
Обясненията на П.Д. били дадени на 01.08.2020г., а същият е бил вписан като
управител на 21.07.2020г. Обясненията на А. били дадени на 26.06.2020г., а
същият е бил заличен като управител на 21.07.2020г.
Двете въззивни жалби са подадени от страни с правен интерес от
оспорване на решението в неизгодната за всяка от тях част. Депозирани са от
пълномощници на страните в срока по 259, ал. 1 от ГПК – въззивна жалба вх.
№ 20076 от 17.11.2022г. е изпратена по пощата на дата 15.11.2022г. (преди
изтичане на срока с начало 01.11.2022г. и край 15.11.2022г.); въззивна жалба с
вх. № 20534 от 24.11.2022г. е изпратена по пощата на дата 21.11.2022г. (преди
изтичане на срока с начало 11.11.2022г. и край 25.11.2022г.). Предвид това,
жалбите са допустими. По основателността им съдът намира следното:
Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен
съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват
3
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Решението е правилно въз основа следните
фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:
Производството по гр.д.№ 2826/2021г. по описа на Районен съд –
Добрич е образувано по повод искова молба, подадена от „***“ ЕООД, с
която против „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД са предявени: иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на офис-
контейнер с метална конструкция с размери 300/600/240 см, и за осъждане на
ответника да предаде владението върху процесната вещ, а в условията на
евентуалност, ако се установи, че описаната вещ не е налице, или е погинала
напълно или частично - иск за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 4 200 лв., представляваща нейната парична равностойност, както и
иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1 250 лв. /частичен
иск от 3 000 лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
вещта за периода от 15.05.2020 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва
за забава от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В обосноваване на исковете ищецът е изложил обстоятелства, че през
месец септември 2017г. е придоби по договор за покупко-продажба правото
на собственост върху движима вещ - офис-контейнер с метална конструкция с
размери 300/600/240 см; че през октомври 2019г. по взаимна уговорка между
управителите на ищцовото и на ответното дружество офис-контейнерът бил
разположен в района на стопанисвана от ответника бензиностанция в гр.
Видин, Северна промишлена зона и предоставен за ползване от негови
служители, а за осъществяване на дейността на ищеца било предоставено
помещение (стая) от постройката в имота на ответника, като за размененото
ползване страните не уговорили плащане на наем; че поради възникнали
разногласия на 14.05.2020 ищецът освободил ползваното от него помещение
и поискал устно и чрез писмено уведомление, получено на 14.04.2020г., да му
бъде върнат офис-контейнера; че поради отказа на ответното дружество
ищецът сезирал РП – Видин и че в хода на проверката били събрани писмени
обяснения от Г. Й. А. и П. С. Д., в които те не отрекли заявените от ищеца
факти, но отказали да върнат контейнера поради неуредени имуществени
отношения; че до подаване на исковата молба ищецът е лишен от
възможността да ползва собствената си вещ.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е оспорил исковете като неоснователни и е навел следните
възражения: към момента на предявяване на иска дружеството не
осъществява фактическа власт върху собствения на ищеца офис-контейнер и
такъв не е наличен при него; претендираната с евентуалния иск сума не
съответства на действителната стойност на вещта; дружеството не дължи
обезщетение за лишаване от ползването на вещта по причина, че приложената
към исковата молба покана не е получавана от неговите представители.
4
Предявени и разгледани от първоинстанционния съд са главен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост на
ищеца, придобито на основание договор, върху движима вещ и осъждане на
ответника, който осъществява неоснователно фактическата власт върху нея,
да му предаде владението на същата; евентуален спрямо него иск с правно
основание чл. 521, ал. 2 от ГПК за присъждане на сумата от 4 200 лв.,
съставляваща равностойността на движимата вещ, ако същата не е налична,
или е погинала напълно или частично; кумулативно съединен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
обезщетение за лишаването му от ползването на собствената му вещ в размер
на 1 250 лв. (частично от 3 000 лв.) за периода 15.05.2020г. до 01.09.2021г.
С постановеното решение № 981 от 19.10.2022г. районният съд е
уважил ревандикационния иск в неговата установителна част като е признал
за установено по отношение на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, че „***“ ЕООД, е
собственик на офис-контейнер с метална конструкция с размери 300/600/240
см, и е отхвърлил този иск в неговата осъдителна част за предаване
владението върху описаната по-горе движима вещ от ответника в полза на
ищеца. В тази част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Така със сила на пресъдено нещо между страните е установено правото на
собственост на ищеца върху процесната вещ и фактът, че към датата на
подаване на исковата молба ответникът не е имал фактическата власт върху
същата (така решение № 181/07.10.2016г. по гр.д.№ 4988/2014г. на ВКС, І
г.о.).
С отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част
настъпва вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск за присъждане на сумата 4 200 лв.,
представляваща равностойността на процесната движима вещ, която се
претендира в случай, че същата не се намира при ответника, или е развалена
напълно или частично. Първоинстанционният съд не е дал правна
квалификация на този иск, но го е разгледал въз основа изложените
обосноваващи искането обстоятелства, които определят същия като такъв с
правно основание чл. 521, ал. 2 от ГПК. Според приетото в ТР № 114/63 г. по
гр. д. № 95/63 г. на ОСГК, а също и в решение № 47 от 06.04.2017г. по гр.д.№
3021/2016г. на ВКС, І г.о.; решение № 60 от 25.03.2010г. по гр. д. №
394/2009г., IV г.о., решение № 22 от 09.02.2011г. по гр. д. № 1610/2009г., I
г.о.) защитата по чл. 521, ал. 2 от ГПК) е допустима и във фазата на исковото
производство, чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за
собственост на движими вещи, с иск за заплащане равностойността им в
случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти (каквито
именно са изложените в исковата молба обстоятелства).
Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 от ГПК е предпоставено от
установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца
на движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като
същата не се намира у него. Че вещта не се намира у ответника към датата на
5
подаване на исковата молба между страните е установено с влязлото в сила
решение, отхвърлящо ревандикационния иск в неговата осъдителна част. В
този смисъл са и твърденията на ответника в подадения отговор на исковата
молба, в който изрично е заявено, че към датата на предявяване на иска вещта
не е налична при ответника, а също и на ищеца в молба с вх.№
13418/23.12.2021г. Относно основанието за предаването на вещта,
установяването на фактическа власт върху нея от ответника и възникването
на задължението му да я предаде на ищеца по делото са събрани писмени
доказателства – обясненията на лицата Г. Й. А. и П. С. Д. по прокурорска
преписка № 1401/2020г. по описа на РП - Видин и уведомление от
14.04.2020г. от ищцовото дружество до ответника.
Възражението на ответника за недопустимост на обсъдените от
районния съд писмени обяснения на управителите на дружеството, дадени в
хода на предварителните действия по пр.пр. № 1401/2020г. на РП – Видин, не
е основателно. Констатациите и изводите в актовете на държавни органи по
предварителното производство не обвързват гражданския съд, за който е
задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл. 300 от ГПК - извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като само в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост
(по чл. 11 от ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение
(по чл. 12 от ГПК). Но допускането като доказателствено средство и
събирането й като доказателство чрез прилагане по гражданското дело на
приключила прокурорска преписка позволява ползването като доказателства
в исковия граждански процес на приобщените към преписката като
доказателства писмени изявления на страните по делото, съставляващи
признание на неизгодни за самите тях факти. Последното е относимо и към
представляващите търговското дружество управители. Обясненията са
дадени от Г.А. на дата 26.06.2020г., а от П.Д. – на дата 01.08.2020г.
Извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството
установява, че първият е бил управител на дружеството от 10.06.2019г. до
21.07.2020г., а вторият – от 21.07.2020г. и до сега, т.е. всяко от двете лица е
било към датата на писмените си обяснения управител на „ЕКОТРАНСГАЗ“
ООД и съдържанието на тези обяснения недвусмислено показва, че те са
дадени от тях и в това им качество. Писмените обяснения на управителите на
ответното търговско дружество в хода на предварителната проверка съдържат
признание за неизгодни за представляваното от тях дружество факти и
обстоятелства и въз основа на тях доказателствени изводи по настоящото
дело могат да се градят.
От обясненията на управителя А. от 26.06.2019г. се установява, че след
проведен разговор между М.Й. и П.Д. за бъдеща дейност в паркинг, съседен
на бензиностанцията, стопанисвана от ответното дружество, на 01.10.2019г.
дружеството сключило договор за наем на този паркинг, след което Й.
донесъл фургона на „нашата бензиностанция да го ползваме“. В този фургон
6
били разположени всички комуникации на дружеството с НАП (сървър,
конзола, компютър) във връзка с основната дейност на бензиностанцията. В
един момент Й. решил да напусне паркинга и по този повод имали разговор с
Д.. Последният уведомил А., че са се разбрали Й. да остави фургона за
ползване на дружеството и после да си уредят отношенията. Нямало
уговорена дата за връщане на фургона, нямал получено писмено искане за
това. От писмените обяснения на следващия управител на дружеството П.Д.,
дадени на 01.08.2019г., се изяснява, освен посоченото по-горе и това, че за
ползването на фургона ответното дружество не следвало да плаща наем, а
предоставило на ищцовото дружество за ползване офис в помещенията на
паркинга, което на свой ред също не дължало наем. След като отношенията не
се развили според очакваното, Й. поискал да си вземе контейнера, който
преди това ползвал за свой офис, но Д. решил да го задържи като частична
компенсация, защото стойността му не покривала задълженията към него, но
и към фирмата.
Тези писмени обяснения на управителите на ответното дружество
недвусмислено установяват, че собствената на ищеца вещ е била предадена за
ползване на ответника през октомври 2019г. (именно на дружеството, предвид
признанието, че в него са били разположени всички комуникации с НАП -
сървър, конзола, компютър, във връзка с основната дейност на
бензиностанцията). Неизяснени по делото са страните (М.Й. и П.Д. или двете
търговски дружества) и точният предмет на възнамеряваната обща стопанска
дейност, но те остават извън предмета на доказване. Същественото е, че с
писмените признания на управителите на ответното дружество по делото е
установено възникналото между страните възмездно облигационно
отношение – ищецът предоставил на ответника за ползване офис-контейнер
срещу предоставеното му ползване офис-помещение, без уговорен срок.
Всяка от страните по този договор, доколкото друго не е уговорено, може да
се откаже от него. За дата на устно уведомяване на ответното дружество за
едностранно прекратяване на договора по делото доказателства няма.
Представено е от ищеца писмено уведомление, адресирано до управителя на
„ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, според което „***“ ЕООД ще ползва офиса още
един месец, считано от 14.04.2020г. до 14.05.2020г. вкл. и е отправено искане
за връщане на ползвания от ответника контейнер. Няма спор по делото, че
уведомлението е получено от П.Д. на 14.04.2020г., чийто подпис фигурира в
датирана бележка върху документа. Последният към тази дата не е бил
управител на ответното дружество, няма и доказателства да е бил
упълномощаван от управителя за неговото представителство, няма също
данни управителят към този момент Г.А. да е узнал за приетото уведомление
преди получаване на преписа от исковата молба, за да се приеме, че на
основание чл. 301 от ТЗ е потвърдил получаването, като не се е
противопоставил. Последният е заявил в писмените си обяснения, че не е
получил писмено уведомление за връщане на контейнера, както и той знае от
Д. за уговорка контейнерът да се ползва от дружеството до уреждане на
7
финансовите спорове във връзка с предстоящата инвестиция в паркинга. Но,
считано от 21.07.2020г. П.Д. е управител на ответното дружество и към тази
дата следва да се приеме, че „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД е предизвестено за
отказа на ищеца от договора за ползване на офис-контейнера – според
обясненията на Д. управителят на ищцовото дружество поискал да му бъде
върнат фургона. Следователно дружеството е дължало връщане на вещта след
изтичане на определения в писменото уведомление едномесечен срок,
считано от 21.07.2020г. – на 22.08.2020г. Безспорно е, че към датата на
подаване на исковата молба тя не се намира в негово държане и поради това
ревандикационният иск е отхвърлен в неговата осъдителна част. След като
собствената на ищеца вещ е подлежала на връщане от ответника, но не се
намира у него, той дължи нейната равностойност. Последната е установена от
заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното производство –
4 932 лв. с вкл. ДДС. Искът с правно основание чл. 521, ал. 2 от ГПК,
предявен в по-малък размер, е изцяло основателен и правилно с обжалваното
в тази част от ответника решение районният съд го е уважил. При тези
съображения жалбата на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД е неоснователна, а
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Решението в частта, с която предявеният от „***“ ЕООД иск за сумата
от сумата от 1 250 лева /частичен иск от 3 000 лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на офис-контейнер с метална
конструкция с размери 300/600/240 см. за периода от 15.05.2020г. до
01.09.2021г., е отхвърлен, е правилно. Лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД дължи на собственика й
обезщетение за ползите, от които го е лишил (така решение № 88/09.10.2020г.
по гр.д.№1487/2019г. на ІІІ г.о., ГК на ВКС). Основателността на иска
предполага установяване на следните обстоятелства - увеличаване на
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на
друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да
произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между
тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до
размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при
разлика между тях (така ППВС № 1/79г.; решение № 251 от 04.04.2017г. по
т.д.№ 1023/2015г. на ВКС, ІІ т.о.; решение 135/2017г. по т.д. № 512/2016г. на
ВКС, ІІ т.о.; решение № 398/2014г. по гр.д. 1933/2013г. на ВКС, ІV г.о. и
други). Този, който твърди, че се е обеднил поради ползване без основание на
негово собствено благо, следва да установи всички елементи от фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД, като е задължен да докаже наличие на общ факт, от
който произтича обедняването, респ. обогатяването. Проявната форма на
неоснователното обогатяване чрез служене с чужди блага без основание
включва използване на материално или нематериално благо, защитено с
абсолютно субективно право. В този случай неоснователното обогатяване се
разкрива като спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало
8
да понесе, като обогатяването от облагодетелстването на ползващия се
съизмерява със спестения наем, който би плащал, а обедняването като
пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който
произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание
на чуждото благо. В посочената хипотеза на ползване на чужд недвижим
имот – обедняването на ищеца по иск по чл. 59 от ЗЗД се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот
или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява
спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и
обогатяването произтичат от едни и същ факт – ползването на вещта без
правно основание. Фактическото ползване на вещта е необходим
правопораждащ елемент от фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД,
който въззивникът – ответник в първоинстанционното производство оспорва
да е доказан, както поради отричане факта на установяване на фактическа
власт върху вещта през октомври 2019г., така и неподдържането й в периода
от 15.05.2020г. до 01.09.2021г.
По делото е доказано ответното дружество да е установило фактическа
власт върху собствената на ищеца вещ на основание договор за възмездно
ползване, този договор да е едностранно прекратен от дата 22.08.2020г., към
01.08.2020г. вещта да е задържана от ответника и към момента на подаване на
исковата молба (01.09.2021г.) вещта да не е налична при него. До 22.08.2020г.
ползването на вещта от ответното дружество е на правно основание - по
силата на сключения с ищеца договор. Продължаването на ползването след
тази дата е лишено от правно основание и ако е доказано, обуславя
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на собственика на вещта
– ищеца. Писмените обяснения на управителя Д. съдържат признанието на
факта на задържане на вещта към датата на тяхното даване пред
разследващите органи – 01.08.2020г., но не и занапред. Към този момент,
както вече се посочи, ответното дружество е имало право да ползва офис-
контейнера на ищеца по силата на договора между търговците. Други
доказателства за това, че и след 22.08.2020г. до 01.09.2021г. ответникът е
продължил да държи вещта по делото не са представени, включително и във
въззивното производство. Приетите от въззивния съд писмени доказателства
проформа фактура от 21.04.2020г. за закупен от ищеца друг контейнер,
приемо – предавателен протокол за същия от 23.04.2020г., както и три
трудови договора, не са относими към този факт. Фактът на закупуване от
ищеца на друга такава вещ на 21.04.2020г. за осигуряване на нуждата си от
място за офис не доказва, че ответникът е ползвал процесната вещ. Липсата
на доказателства за необходимия правопораждащ неоснователното
обогатяване факт – ползване на чуждата вещ, обуславя неоснователност на
предявения иск. Съответно постановеното първоинстанционно решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от от
ГПК всяка от въззиваемите страни има право на половината от заплатеното от
9
нея адвокатско възнаграждение поради неоснователността на подадената от
насрещната въззивна жалба – „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД в размер на 400 лв., а
„***“ ООД в размер на 375 лв. В полза на ищеца по делото се следва и
заплатената по указание на въззивния съд държавна такса за предявяване на
иска за присъждане равностойността на вещта в размер на 84 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 981 от 19.10.2022г., допълнено в частта за
разноските с определение № 759 от 28.03.2023г., по гр.д.№ 2826/2021г. по
описа на Районен съд – Добрич в частта, с която „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Ген. Колев” № 76, вх. А, ап. 9,
представлявано от управителите К. А.а и П.Д., е осъдено да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Щ., обл. Р.нска, ул. „***, представлявано от
управителя М.И. Й., сумата от 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лева/,
представляваща парична равностойност на офис-контейнер с метална
конструкция с размери 300/600/240 см.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 981 от 19.10.2022г., допълнено в частта за
разноските с определение № 759 от 28.03.2023г., по гр.д.№ 2826/2021г. по
описа на Районен съд – Добрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Щ., обл. Р.нска, ул. „***, представлявано от
управителя М.И. Й., срещу „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „Ген. Колев” № 76, вх. А, ап. 9, представлявано от
управителите К. А.а и П.Д., иск за заплащане на сумата от 1 250 лв. /частичен
иск от 3 000 лв./ в полза на ищеца, представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на посочената погоре вещ за периода от 15.05.2020г. до
01.09.2021г.
ОСЪЖДА „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „Ген. Колев” № 76, вх. А, ап. 9, представлявано от управителите
К. А.а и П.Д., да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Щ., обл. Р.нска,
ул. „***, представлявано от управителя М.И. Й., сумата от 375 лв.,
съставляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, както и сумата от 84 лв. заплатена държавна такса по сметка на
Районен съд - Добрич, дължима при предявяване на иска за сумата от 4 200
лв..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: с. Щ., обл. Р.нска, ул. „***,
представлявано от управителя М.И. Й., да плати на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Ген. Колев” № 76, вх. А, ап. 9,
представлявано от управителите К. А.а и П.Д. сумата от 400 лв.,
съставляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11