РЕШЕНИЕ
№ 2527
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора С.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110217903 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Р., ЕГН ...... срещу Наказателно постановление № 21
- 4332 - 024735 от 02.12.2021 г. издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция”- СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДВП са наложени
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за административно нарушение на чл. 5 ал.
3 т. 1 от ЗДВП,
С депозираната жалба, Р. оспорва издаденото наказателно постановление като
навежда твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Релевира възражения,
че не е извършил процесното нарушение, както и не са били взети предвид наведени от
последния възражения спрямо съставения му акт за установяване на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа се
жалбата, като сочи, че е налице противоречие къде точно е бил спрян за проверка, както и
първоначалната проверка не е била извършена от органите на ОПП – СДВР, и същият
докато са чакали автопатрул от ОПП е употребил алкохол и тогава полицейските служители
го тествали.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, и не взема
отношение по жалбата.
Съдът като разгледа жалбата, изложените допълнителни съображения в съдебно
заседание и след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата от 13.12.2021г. срещу Наказателно постановление № 21-4332-024735 от
02.12.2021г., връчено на дата 07.12.2021г. се счита за подадена в законоустановения срок и
от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
На 23.11.2021г. свидетелят В. Д. на длъжност автоконтрольор при ОПП-СДВР и при
участието на свидетелите В. С. и П. М., очевидци съставил АУАН серия АА №
770175/23.11.2021г. на жалб. Р., за това че на 23.11.2021г. около 00:20 часа в гр. С., по ул.
„А. С. “, с посока от бул. „А. М.“ към ул. „Й.“ управлява лек автомобил марка „Х. С.“, с рег.
№ .... , като до блок ... , при извършена проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер7510, с фабр. номер ARBB-0046 и проба № 04304 в 01.13ч. е отчло 0.93 промила
алкохол в издишания от водача въздух, като е издаден и талон за медицинско изследване №
077770 от 23.11.2021г.
Контролният орган подвел посочените факти като нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен и подписан от жалбоподателя, и било отразено че има възражения, като
такива не са предоставени по преписката като депозирани по-късно пред наказващия орган.
Видно от протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, жалбоподателят Р. доброволно се е подложил на освидетелстване и му
е взета кръвна проба на 23.11.2021г. в 02:15 часа.
Съгласно изготвения от М. М. – химик в специализирана лаборатория към
Военномедицинска академия – гр. С., протокол за химическа експертиза с № 7776/
24.11.2021г. е установено, че в донесената кръвна проба на М. Р. е доказано наличието на
етилов алкохол в количество 1,11 %о.
Въз основа на съставеният АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление
от Нaчалник към СДВР, ОПП, за това че жалбоподателят на 23.11.2021г. около 00:20 часа в
гр. С., по ул. „А. С. “, с посока от бул. „А. М.“ към ул. „Й.“ управлява лек автомобил марка
„Х. С.“, с рег. № .... , като до блок ... , при извършена проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер7510, с фабр. номер ARBB-0046 и проба № 04304 в 01.13ч. е отчело 0.93
промила алкохол в издишания от водача въздух, като е издаден и талон за медицинско
изследване № 077770 от 23.11.2021г., а резултатът от ПХЕ е 1,11 промила, с което на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие е приет и приобщен Протокол за повторно химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол № 1491 от 22.02.2022г. от който се
установява, че в донесената кръвна проба на М. Р. при повторното изследване е доказано
наличието на етилов алкохол в количество 1,08 %о.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото доказателствени материали – показанията на свидетелите – В. Д. /актосъставител/, В.
С. и П. М., писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред –
Наказателно постановление, АУАН , Справка - картон на водача и извадка от тест дрегер,
талон за изследване, Протоколи за хим. изследване и мед. Изследване, Заповед за определяне
на длъжностни лица, които могат да съставят АУАН и НП по ЗДвП с № 8121з -
748/24.06.2015г. на министър на МВР.
Съдът кредитира показанията на св. Д., които са последоватлни, непротиворечиви и
логични и от които съдът доби информация касателно обстоятелството, че е отишъл на
местоппроизшествието по потърсено съдействвие от страна на полицейски служители от 07
РУ-СДВР извършената по отношение на жалбоподателя проверка с техническо средство,
резултата от него и установеното наличие на алкохол в издишания от водача въздух,
издадените талон за медицинско изследване и съставянето и предяваването на акта за
установяване на административно нарушение. Показанията на актосъставителя се
потвърждават и от показанията на св. М. и С., поради и което съдът не намери основания да
се сънява в тяхната достоверност, обективност и липса на заинтересованост. Тук е мястото и
да даде отговор на наведените възражения от страна на жалбоподателя за това, че св. Д. не е
възприел последния като водач на автомобил, но това е така, тъй като очевидци в случая се
явява други лица, а именно свидетелите С. и М., които са възприели движението на
автомобила на жалбоподателя, което е било несигурно и с криволичене по пътя, при
извършена маневра завой на ляво автомобилът не е успял да осъществи маневрата в
2
платното за движение и се качил върху бордюра, и именно поради тази причини свидетелите
са предприели спирането му и извършването на проверка. В случая няма пречка
актосъставителят да е възприел част от фактическите положения на нарушението, а друга да
е установил от други доказателтвени източници, като неслучайно именно св. М. и С. са
вписани като свидетели в съставения АУАН и са посочени като очевидци. Законът не
изиска актосъставителят да е императивно лицето, което е присъствало при извършване на
нарушението, достатъчно е да го е установил със всички допустими и законови способи,
доказателства и доказателствени средства, какъвто е и настоящия случай.
Не се съгласява съдът и с наведените възражения, че е неясно определено мястото на
извършване на нарушението, доколкото свидетелите непосредствено при разпита им
заявиха, че са проследили движението на автомобила именно поради факта, че им е
направило впечатление несигурното му положение на пътното платно, възприели са
автомобила при завой наляво, качването му на бордюра, продължаване на движението и
спиране в близост до бл. 44, където има уширение обособено като паркинг, и където е била
извършена и проверката по документи, и след възприемане поведението на водача като
несъответно са били извикани служители на Пътна полиция за тестването му за наличие на
алкохол и наркотични вещество. Показанията на свидетелите са еднопосочни,
непротиворечиви, последователни и логични, поради и което съдът ги кредитира с доверие и
не установи да са налице обстоятелства, които да ги оборват, или дискредитират.
Съдът не се довери и на заявеното от жалбоподателя, че същият не е управлявал
автомобила с наличие на алкохол в кръвта си, а такъв е употребил едва по време на
проверката при изчакване на автопатрул на КАТ, тъй като бил изнервен от продължаващата
по-дълго време проверка. Действително обясненията на жалбоподателя следва да бъдат
преценявани от една страна като доказателствено средство, а от друга като негова защитна
позиция по делото, като в случая съдът намери, че се явяват защитната му теза по делото.
Същите звучат житейски абсурдно и нелогично, доколкото съдът изразява съмнение, че
интелигентен млад мъж, правоспособен водач на МПС след като по отношение на него се
извършва проверка от полицейски служители и е наясно, че ще бъде тестван за алкохол от
служители на КАТ, чието присъствие се изчаква, може да употреби алкохол непосредствено
преди проверката, рискувайки всички следващи неблагоприятни за него последици от това
негово действие.
Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност и установяват несъмнено наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя, и за това съдът основава своите изводи и въз основа на тях.
Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност
доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен на жалбоподателя, като в 6 –
месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен
орган – св. Д., определен за актосъставител съгласно Заповед № 8121з - 748/24.06.2015г. на
министъра на МВР и в присъствие на свидетели очевидци, а НП е издадено от началник
сектор „ОПП”-СДВР, който съгласно цитираната заповед е оправомощен да издава НП. С
оглед горното съдът намира, че АУАН и НП са издадени от правоимащи лица, в кръга на
своята компетентност.
При съставянето на НП и АУАН са били изпълнени формално кумулативно дадените
предпоставки за постановяване на валидни административно - наказателни актове по чл. 42
ЗАНН, чл. 43 ЗАНН, чл. 57 ЗАНН и чл. 58, ал. 1 ЗАНН и във връзка с това не намира за
основателни твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че е управлявал МПС в нарушение на чл. 5
от ЗДП, а именно след като е употребил алкохол. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Съгласно
закона и константната съдебна практика въздействие на алкохол е налице, когато
съдържанието на алкохол в кръвта на дееца е над 0,5 промила. В този смисъл макар и да не е
посочено цифровото изражение на предложение първо от разпоредбата на т. 1, то съдът
намира, че това нарушение не ограничава правото на санкционираното лице до степен да не
3
може да разбере какво нарушение е извършило и съответно на него да организира адекватно
защитата си.
Съдът не намира да са налице и съществени нарушения по отношение на часа на
извършване на нарушението доколкото в НП е вменено, че жалбоподателят е управлявал
около 00.20ч., а жалбоподателят е тестван с техническо средство в 01.13ч./видно от
приобщена разпечатка на Дрегер/, а съгласно химичното изследване, установеното
количество алкохол е с проба в 02.15ч., като в НП наказващия орган също е приел, че
нарушението е извършено около 00.20ч. /както и в АУАН/. Това обстоятелство обаче за съда
не е съществено и не ограничава жалбоподателя до степен да не разбере какво нарушение е
извършил, съответно на него да организира защитата си, а на следващо място да създава
неяснота кога жалбоподателят е управлявал автомобила под въздействието на алкохол. В
случая става въпрос за приблизително време на управление като разликата е около два часа,
но е съвсем нормално преди да бъде тествано лицето да има период от време в който
контролните органи са осъществили проверката по документи, поради и което коректно е
отбелязан часът на проверката, като разликата в тези часове не се отразява съществено.
В случая в хода на съдебното следствие съдът намира, че по безспорен начин бе
установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е употребил алкохол, поради и
което правилно наказващия орган го е санкционирал за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от
ЗДВП.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административно наказващия орган правилно е определил и размера на административните
наказания съответно на действащата към момента на извършване на нарушението
санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр.
51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско
изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500
лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.
Размерът на административните наказания е императивен и не подлежи на преценка
от страна на наказващия орган.
В конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че не е неприложима
и нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за което са показателни и
определените от законодателя санкции, сами по себе си. Последните са определени съгласно
законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се санкционират
подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на
причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид конкретиката
на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран. Нещо
повече, към настоящия момент е налице и законодателна промяна и е налице забрана за
приложение на чл. 28 от ЗАНН при нарушения за правилата за движение по пътищата,
заложени в ЗДвП.
По отношение на разноските по делото, доколкото не са направени искания от
страните за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне.
По отношение на направените разноски от съда за изплатени пътни разноски за
свидетел в размер на 40.00лева, доколкото в случая са приложими правилата на НПК на
4
основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 1 от НПК, то и същите следва да бъдат присъдени
на жалбоподателя, предвид виждането на съда, че НП е правилно и законосъобразно
издадено
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 - 4332 - 024735 от 02.12.2021 г.
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”- СДВР с което на
жалбоподателя М. П. Р., ЕГН ..... на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДВП са наложени
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за административно нарушение на чл. 5 ал.
3 т. 1 от ЗДВП като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателят М. П. Р. да заплати направените до делото разноски за
изплатени пътни разноски за свидетел в размер на 40.00 лева /четиридесет/ лева, платими по
сметка на Софийски Районен Съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София по реда предвиден в глава 12
от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5