№ 322
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от АНДР. Г. АНДР. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Ж.Д., въззивна жалба, е Решение № 1283/11.11.2021г.
по гр.д. № 2749/2020г. по описа на РС- Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е приел за установено по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, че същият дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
представлявано от изпълнителния директор, сумата от 14 541,75 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща частично предявена искова претенция от
неизплатена главница в общ размер на 38 906,57 лв. /тридесет и осем хиляди
деветстотин и шест лева и петдесет и седем стотинки/, дължима по договор за
потребителски паричен кредит № 1743620 от 06.02.2015г., сключен с
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг”, сумата от 2870,68 лв. /две хиляди
осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/договорна лихва
за периода 14.07.2018г. - 22.04.2019г., както и сумата от 874,86 лв.
/осемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва за
забава за периода 15.07.2018г. - 12.03.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в
обжалваната му част. Във въззивната жалба са изложени доводи за
1
неправилност на първоинстанционното съдебно решение, както и наличието
на нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Излагат се конкретни съображения, свързани с допуснати от
първоинстанционния съд, нарушения на съдопроизводствените правила, тъй
като същият неправилно е приел за безспорно доказани правнорелевантни
факти, а именно наличието на превод на цялата сума по сключения договор за
потребителски кредит от страна на кредитора, на въззивника -
кредитополучател, настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, която е породила своето правно действие спрямо въззивника. С оглед
на тези съображения, въззивният жалбоподател счита, че постановеното
първоинстанционно решение в обжалваната му част се явява и необосновано.
Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни
инстанции, разноски.
Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна на 24.03.2022г.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
представлявано от изпълнителния директор, чрез своя пълномощник и
процесуален представител - юрисконсулт М.Г., е подала писмен отговор, като
последният отговаря на изискванията, предвидени в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и
в тази връзка се явява процесуално допустим и редовен.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за
неоснователност на същата. Поддържа се, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. В отговора на
подадената въззивна жалба се поддържа, че съобразно доказателствата по
делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно
сключен договор за потребителски кредит, като въззивникът е усвоил цялата
уговорена сума, безспорни доказателства за което се съдържат в приетото
експертно заключение по назначената и неоспорена от страните - съдебно-
счетоводна експертиза. Поддържа се, че е налице настъпила предсрочна
изискуемост на главното задължение по договора за потребителски кредит,
като въззивникът е бил надлежно уведомен за същата, т.к. тя е породила
своето правно действие и по отношение на него. По тези съображения
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост като
правилен и законосъобразен. Отправя се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/ пред
настоящата съдебна инстанция.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, адв. Д., която излага
съображения идентични с посочените във въззивната жалба. По делото е
постъпила писмена молба от процесуалния представител на въззиваемата
страна, с които същата посочва, че не възразява ход на откритото съдебно
заседание да бъде даден и делото да се разгледа в нейно отсъствие. В
2
подадената писмена молба се съдържат и съображения по съществото на
правния спор. Отправя се искане постановеното първоинстанционно решение
да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите
на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан.
Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията,
наведени с подадената въззивна жалба, свързани с надлежното уведомяване
на въззивника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита. От приложеното като писмено доказателство в хода на
първоинстанционното производство - уведомително писмо с изх.№
УПЦ/УПИ-С-УКФ/1743620, е видно, че същото съдържа както уведомление
за извършеното прехвърляне на вземанията по кредита в полза на
въззиваемата страна по см. на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, но и изрично
адресирано до въззивника изявление на цесионера, че по отношение на
всички вземания, произтичащи от сключения договор за банков кредит е
настъпила предсрочна изискуемост. Процесното уведомително писмо е
редовно връчено лично на адресата по см. на чл. 45, изр. 1 ГПК, като с оглед
надлежността на връчването е направено изрично отбелязване - по реда на
чл.44, ал.1, изр.2 вр. чл. 42, ал.2 ГПК. Изцяло неоснователни са
съображенията на въззивната страна за непораждане правното действие на
обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков
кредит поради това обстоятелството, че от съдържанието на изрично
отправеното към длъжника изявление за настъпилата предсрочна
изискуемост не ставало ясно колко на брой и кои точно вноски по дълга,
длъжникът не бил погасил, за да е налице основание за едностранното
обявяване на предсрочната изискуемост. В т.12, ал.2, буква “а” от Общите
условия, при действието на които, въззивникът е сключил процесният
договор за банков кредит и които са неразделна част от неговото съдържание,
е изрично посочено, че кредиторът има правото едностранно да прекрати
кредитното правоотношение, като обяви всички вземания по кредита за
предсрочно изискуеми, ако длъжникът просрочи и/или не плати две
последователни погасителни вноски /включващи вземания за главница и
лихви/.
По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно
съдебно решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва
3
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, въз основа на които е извел своите правни изводи за
основателност на предявената установителна искова претенция.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно
възникнало договорно правоотношение, като са налице материалноправните
предпоставки за възникване на вземането в полза на ищеца. Правилно съдът е
определил, че вземането на въззиваемата страна е станало предсрочно
изискуемо, като предсрочната изискуемост е породила своето правно
действие спрямо въззивната страна, която е била редовно уведомена. Съдът
правилно е кредитирал изготвеното по назначената съдебно- счетоводна
експертиза, заключение, както и изготвеното експертно заключение по
назначената допълнителна такава, от които става ясно в какъв конкретен
размер е било вземането за главница към момента на обявяването му за
предсрочно изискуемо, като вещото лице е съобразило размерът на усвоената
сума по кредита, която длъжникът е използвал, за да рефинансира друг свой
дълг към първоначалния кредитор. Правилно, кредитирайки отново
изготвеното и приобщено в хода на първоинстанционното производство,
експертно заключение, съдът е определил и дължимият размер на
акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, както и периодът,
за който същото се явява дължимо.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и подробни мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК, препраща
в цялост към тях.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, както и
с оглед изрично направеното от въззиваемата страна с отговора на въззивната
жалба, искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция,
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.4 и ал. 8
ГПК, въззивната страна следва да заплати на въззиваемата, сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по правилата на чл.25, ал.1 и чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1283/11.11.2021г. по гр.д. № 2749/2020г. по описа на РС- Велико Търново, в
частта му, с която първоинстанционният съд е приел за установено по
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
че АНДР. Г. АНДР. с ЕГН ********** дължи на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, представлявано от изпълнителния
директор, сумата от 14 541,75 лв. /четиринадесет хиляди петстотин
четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
4
частично предявена искова претенция от неизплатена главница в общ размер
на 38 906,57 лв. /тридесет и осем хиляди деветстотин и шест лева и петдесет
и седем стотинки/, дължима по договор за потребителски паричен кредит №
1743620 от 06.02.2015г., сключен с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”,
сумата от 2870,68 лв. /две хиляди осемстотин и седемдесет лева и шестдесет и
осем стотинки/договорна лихва за периода 14.07.2018г. - 22.04.2019г., както и
сумата от 874,86 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/ - лихва за забава за периода 15.07.2018г. - 12.03.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АНДР. Г. АНДР. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.4 и
ал. 8 ГПК, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, представлявано от изпълнителния директор, сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по правилата на чл.25, ал.1 и чл.25а, ал.3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и на касационните
основания по чл.281 ГПК, пред Върховния касационен съд на Република
България, в едномесечен срок от връчването му на страната, имаща правен
интерес да обжалва.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5