РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10534
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.К. *** община, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Б.К.К. твърди, че от 2008 г.
владее необезпокоявано поземлен имот в гр. София с идентификатор 68134.520.490
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. София, район „Сердика“, Промишлена зона „Илиянци“, с площ от 2 668
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване: незастроен имот за производствен, складов обект и съседи:
68134.502.517, 68134.502.502, 68134.502.3782, 68134.502.4, 68134.502.485,
68134.502.488, 68134.502.47. Твърди, че в имота направил подобрения като го
асфалтирал, поставил ограда, охранявал то с техника, собственост на негови
дружества. Поддържа, че владението продължавал без прекъсване и необезпокоявано
като свой повече от 10 години. Твърди,
че в началото, когато започнал да ползва имота, го почистил от храстите и боклуците,
асфалтирал го, направил ограда, разположил фургони и строителна техника.
Поддържа, че всичките му клиенти знаели, че имотът е негов от 2008 г. Твърди,
че подал молба – декларация за признаване на правото на собственост върху този
имот в С.О.– район Сердика на 19.10.2019 г., но
с писмо на кмета на район Сердика бил уведомен, че имотът попада в
улична регулация и поради това е със статут на публична общинска собственост.
Ищецът поддържа, че подобно мероприятие не е започвало. Сочи, че този имот не
бил и частна общинска собственост, защото за него не бил съставен акт за
общинска собственост, поради което пар. 1 от ЗР на ЗС не поражда правно
действие. Моли да бъде признато за установено, че е собственик на от процесния
имот по силата на осъществено от него давностно владение, продължило повече от
10 години. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.О.оспорва иска. Сочи,
че имотът попада в улична регулация съгласно одобрен с Заповед № РД –
50-09-196/27.06.1989 г. регулационен план и обстоятелството, че общината няма
финансовите средства не следва да обслужва тезата на ищеца. Поддържа, че ищецът
няма как да придобие този имот предвид чл. 86 ЗС и чл. 7, ал.1 ЗОбс. Владението
му започнало през 2008 г., а от 31.05.2006 г. е влязъл в сила мораториумът за
придобиване на общински имоти. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че имот с идентификатор 68134.502.490 по
кадастралната карта и кадастралните регистрие с площ от 2668 кв.м., с начин на
трайно ползване – незастроен имот за производствен складов обект. Установява
се, че по действащия ОУП на гр. София имотът попада в зона ПС – Смесена
производствена зона. Основният регулационен план за района е одобрен със
Заповед № РД-50-09-196 от 27.06.1989 г., изменен със Заповед № РД 09-50-324 от
01.04.2005 г. Със заповедта от
01.04.2005 г. е предвидено изменение на улица между о.т. 56а до о.т. 55,
преминаващи през имота, като към настоящия момент мероприятието не било
изпълнено. Вещото лице посочва, че западната част на процесния имот попада в
отреждане за улица, а останалата част от 1103 кв.м. попада, остава незасегната
от предвижданият на регулационния план.
Във връзка с установяване на
фактическата власт върху имота са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г. А.Г.и С.Г.Н.. В показанията си свидетелят Г. установява, че
познава ищеца Б.К. от 10-11 години, тъй като ръководел строителни обекти.
Известно му било, че бащата на свидетеля дълги години ползвал услугите на К.
със строителна механизация. Известно му било, че мястото, за което било делото
се намира в кв. „Военна рамка“, бул. „Илиянци“. Мястото било заградено,
асфалтирано, имало фургони, автокранове, кофражи и строителни материали.
Откакто познавал Б. винаги той бил ползвал мястото и го е облагородявал. Тази
база свидетелят посещавал поне един път месечно и знаел, че това място е на Б..
В показанията си свидетелят Н. установява, че познава ищеца от 14-15 г. Свидетелят
работел като директор на механизация в „Главбулгарстрой“ и тъй като Б.К. имал
автокран, ползвал услугите му. Откакто го познавал знаел, че мястото е негово.
То било каре около два и половина декара, оградено отвсякъде. Вътре имало
изградени халета, канал за ремонт на машините, а отпред имало площадка за
ремонт на тежка строителна техника и били създадени условия да може да си
поддържа техниката. Освен това, вътре имало и фургони, където спят работниците.
Междувременно ищецът облагородявал мястото като е прибавял фургони, машини и
т.н. При последното му посещение преди около година на това място си
функционирала добре оборудвана база.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
С
предявения иск ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.502.490 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК. Допустимостта на предявения иск се
предпоставя от наличието на правен интерес у ищеца. Въз основа на твърденията
на страните, съдът намира, че е налице спор относно собствеността върху
процесния имот, доколкото и по делото се установява, че ответникът е отказал
издаване на удостоверение, че за този имот няма съставен акт за държавна или
общинска собственост. С Писмо от 19.10.2018 г. Кметът на С.О.– район Сердика е
заявил, че имотът е със статут на публична общинска собственост, тъй като
попада в улична регулация по действащия план за регулация и съответно за него
на основание чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се съставя акт за общинска собственост. Възникналият между страните правен спор
обосновава наличието на интерес у ищеца
от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Основателността
на предявения иск за установяване на право на собственост на ищеца върху
процесния имот предполага в хода на производството да се установи правното
основание, въз основа на което той твърди, че го е придобил. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените
от ищеца твърдения, в негова тежест е било да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ищецът е придобил правото на собственост въз основа на
посоченото в исковата молба придобивно основание. Следователно ищецът следва да
установи, че е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на
твърдяното давностно владение. От събраните по делото доказателства се
установява, че от 2008 г. до датата на последното съдебно заседание –
06.02.2020 г. ищецът упражнявал фактическа власт върху имота. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като с оглед разпоредбата на чл. 69 от Закона за
собствеността предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
С
отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения, че имотът е публична
общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за
общинската собственост имотите и вещите - публична общинска собственост, земите
от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост не могат
да се придобиват по давност. По аргумент от тази разпоредба следва да се
приеме, че имоти частна общинска собственост могат да бъдат придобити по
давност, но при съобразяване на действалите в релевантния период разпоредби.
Към 2008 г. е действала разпоредбата на §1 от ЗР на ЗИД на Закона за
собствеността, обнародван в ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., (Изм. -
ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г, изм. - ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) давността за придобиване на имоти – частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Приложението на тези законови норми, обаче, е свързано с това ответникът – С.О.да
установи, че процесният имот е публична или частна общинска собственост, за да
бъде изключена възможността ищецът да придобие по давност имота. Въз основа на
събраните по делото доказателства се установява единствено, че върху част от
имота е предвидено изграждане на улица, съгласно одобрения регулационен план. При
действието на ЗУТ, както и на предходния ЗТСУ регулационните планове, с които
се предвижда изграждане на улици нямат пряко отчуждително действие, а
предполагат провеждане на процедура по обезщетяване на собствениците. В
конкретния случай, не са ангажирани доказателства, че такава процедура е
проведена, както и не се установява, кой е бил собственик на процесния имот към
датата на влизане в сила на регулационния план, с който е предвидено през имота
да преминава улица. От приетата по делото комбинирана скица за пълна или
частична идентичност, издадена от ГИС София се установява, че имотът е попадал
в УПИ ХІІІ-за производство, складове и офиси, кв. 2 и УПИ ІV- промкомбинат
„Строителни материали“ – производствена база. С влизане в сила на Закона за
местно самоуправление и местна администрация -17.09.2001 г. в собственост на
общините преминават изрично посочените имущества, като съгласно ал. 2 не
преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в
капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Въз основа на събраните по делото
доказателства не може да се установи дали процесният имот е бил и е към
настоящия момент общинска собственост. В този смисъл, не може да бъде приложена
и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и §1 от
ЗР на ЗИД на Закона за собствеността.
Следователно
и доколкото, ищецът установява, че в исковия период е владял процесния имот
като свой, то предявеният иск се явява основателен.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Б.К.К., ЕГН-**********,*** ОБЩИНА, гр. София, ул. „********, че Б.К.К., ЕГН-********** е собственик по силата на давностно владение,
продължило от 2008 г. до 2019 г. на
следния недвижим имот: поземлен имот в гр. София с идентификатор
68134.520.490 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. София, район „Сердика“, Промишлена зона „Илиянци“, с площ
от 2 668 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на
трайно ползване: незастроен имот за производствен, складов обект и съседи:
68134.502.517, 68134.502.502, 68134.502.3782, 68134.502.4, 68134.502.485,
68134.502.488, 68134.502.47.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК С.О., гр. София,
ул. „******** да заплати на Б.К.К., ЕГН-**********,***
сумата от 531,83 лева,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.О., гр. София, ул. „********
да заплати сумата от 1318,28 лева, представляваща
дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: