№ 2168
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166563 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 0.72 лева с вкл. ДДС или 0.60 лева без
ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********,
едностранно начислена от ответника по фактура с № *********/04.01.2022г., за периода
28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне
на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № ********* и Приложение
№1 от 03.12.2021 г. Твърди, че ответникът е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер №
********** – 18.40 лв. без ДДС. Релевира, че фактурирания сбор суми по тази фактура е
различен от дължимия размер на МАТ по договора за тези две услуги, но въпреки разликата
сума била платена от ищеца. При тези доводи счита, че ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца без основание с претендираната сума. Прави доказателствени искания ответникът
да бъде задължен да представи фактурите, издадени от него към „Минолби“ ЕООД. Прави
искане за разглеждане на делото и в негово отсъствие. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в
които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Ответникът
не оспорва наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му
на оператор и „Минолби“ ЕООД - в качеството му на абонат, относно електронно-
съобщителни услуги по Договор №*********, ведно с Приложение №1 от 03.12.2021 г. към
1
него, както и наличието на заплатена сума от ищеца в размер на 0.72 лева, която е отразена
във фактура № *********/04.01.2022 г. за мобилни номера № **********, начислена за
доставка на мобилни услуги, за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. Оспорва твърдението на
ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази
връзка излага твърдение, че между „А1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е налице
предоговаряне на тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото
фактура, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно
представеното Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г.
за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен
план за гласова мобилна телефонна услуга. Предвид изложеното счита, че в процесната
фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилни услуги № **********, всички суми са
начислени основателно и при съобразена промяната на тарифния план за услугата.
Възразява още по основателността на иска и с довод, че не е ищецът този, който е заплатил
цената на процесната фактура, включително претендираната сума от 0.72 лева, докато
дружеството има по-малко от 10 служители, от което прави извод, че дружество не е
ползвател на всичките 2161 услуги, а същите са използвани от лица, които не са служители
или свързани с ищеца. В тази връзка твърди, че процесната сума е заплатена от ползвател на
услугата, различен от ищеца „Минолби“ ЕООД и че ако същата се възстанови на ищцовото
дружество, то ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на
фактурата. Прави доказателствено искане ищецът да предостави касовия бон, с който да
удостовери извършеното плащане. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Моли делото да бъде гледано и в негово отсъствие. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По предявения иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в
това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага от
патримониума на ищеца, в това число, че ищецът е заплатил на ответника сумата по
фактура № *********/04.01.2022г. за МАТ за № **********, включваща и търсената сума; 2/
обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стоистойността, с
която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е
направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните
договор, със стойността, на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.
В тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си,
в това число сключен между страните Договор № ********* със съответните приложения за
предоставянето на мобилни електронни съобщителни услуги за телефонен номер №
**********, чиято месечна абонаментна такса е предоговорена между страните и размера на
новата дължима такса, съответстващ на фактурирания. В тежест на ответника е да докаже и
2
положителните факти, на които основава своите възражения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване в производството се обявяват следните обстоятелства: 1/ Наличие на договорни
отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“
ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни
услуги, предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него – Приложение № 1
от 03.12.2021г. – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги,
Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове
за мобилна телефонна услуга A1 М клас/ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен
план за гласова мобилна телефонна услуга, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********; 2/ че във връзка с
Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез телефонни номера № **********, ответното дружество е издало
фактура № *********/04.01.2022 г., с период на фактуриране /респективно потребление на
услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. 3/ че сумата по фактура № *********/04.01.2022 г.,
с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г., издадена във връзка с ползваните от клиента по Договор № *********, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилни телефонни номера № **********, е била заплатена, включително и сумата от 0.72
лева с ДДС, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява на страните, че в предмета на
настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно
известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови
прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е
платил търсената сума на ответника.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за
стойността на МАТ, за нейното писмено изменение и основанието на това изменение.
Представените от страните документи са относими, допустими и необходими, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК е допустимо и необходими, поради което следва
да се уважи. Макар плащането на сумата по процесната фактура да не е спорно, то спорно е
лицето, платило сумата, по която причина е направено искането.
Съдебният състав намира за необходимо служебно да допусне съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с приложените по делото
доказателства и извърши необходимите проверки при страните по делото, да даде отговор на
следните въпроси:
Какво е ценообразуването и стойността с и без ДДС на месечната абонаментна такса
3
/МАТ/ по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********,
към датата на сключване на договора?;
Има ли промяна в ценообразуването и стойността с и без ДДС на МАТ по Договор №
********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** за периода 28.11.2021
г. - 27.12.2021 г.?;
Ако има промяна в ценообразуването и стойността на МАТ – да се посочи въз основа
на какво е извършена промяната, има ли първични документи, какво е новото
ценообразуване и стойността на МАТ за този период?;
Как е формирана сумата за МАТ и какво е нейното основание по фактура с №
*********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.?
Как е осчетоводена фактура с № *********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г.?
Исковата молба се явява нередовна, но за процесуална икономия следва да се насрочи
о.с.з. за разглеждането. Нередовността се състои в неяснота относно вида на таксата, която
се твърди, че е събрана – дали се касае за месечна абонаментна такса /МАТ/, или за друг вид
такса по договора – ако е за друг вид, същия следва да се посочи; ако се касае за МАТ –
какъв е бил размера на МАТ по договора, който се твърди, че е бил договорен, а после е
начислена месечна абонаментна такса в друг размер, разликата от които се търси в
настоящото производство като платена без основание.
Възражението на ответника за промяна на тарифния план е неясно. Следва да се
отправят указания към ответника да конкретизира каква е промяната в тарифния план, как е
извършена, какъв конкретно в цифров вид твърди, че е размера на дължимата месечна
абонаментна такса по договора за двата мобилни номера след промяната на плана и на какво
основание е извършена тази промяна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна, да конкретизира претенцията, като посочи:
дали настоящата претенция касае месечна абонаментна такса /МАТ/, или друг вид
такса по договора – ако е за друг вид такса, да се посочи за коя такса се твърди, че е
платена сума без основание, какъв е размера на тази такса по договора, как е
формирана и какъв е размерът и по фактурата;
ако се касае за МАТ – да се посочи какъв е бил размера на МАТ по договора, който се
твърди, че е бил договорен, а после е начислена месечна абонаментна такса в друг
размер, разликата от които се търси в настоящото производство като платена без
основание.
4
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, исковата му молба ще
бъде върната – чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна, да конкретизира следното:
- в какво се изразява промяната на тарифния план;
- как е извършена промяната;
- какъв конкретно в цифров вид твърди, че е размера на дължимата месечна абонаментна
такса по договора поотделно за двата мобилни номера след промяната на плана и на какво
основание е извършена тази промяна.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи
последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК – нередовното действие по релевиране на неясно
възражение, ще се приеме за неизвършено и няма да бъде зачетено.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ищецът в едноседмичен срок от
уведомяването да представи намиращ се у него и от значение за спора документ - фискален
бон към фактура № *********/04.01.2022г. или в същия срок откаже да представи документа
съгласно чл. 191 ГПК като посочи причината за отказа си.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставянето на документа в срок, ще приложи
последиците по чл. 161 ГПК – ще приеме за доказан факта, за който ищецът става пречка за
събиране на доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с приложените по делото доказателства и извърши необходимите
проверки при страните по делото, да даде отговор на въпросите, поставени в мотивната част
на определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария Георгиева Малева, телефон: 0887 746 646.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Съдът уведомява
страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по
медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, които може да бъде видян на
5
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софииски раионен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софииски раионен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, които се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса
е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свои процесуален представител, които от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025г. от 13:45
часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис
от писмения отговор, подаден от ответника.
Препис от постъпилите от страните молби в изпълнение на указанията да се изпратят
съответната насрещна страна след постъпването им за становище в о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6