№ 49
гр. София , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500575 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя Р. СВ., подадена чрез упълномощения от нея
адв. К. К. от САК, срещу разпореждане от 18. 03. 2021 г., постановено по изп. д.№ 23/2020 г.
по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Костинброд, с което, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1
ГПК, изпълнителното производство е спряно при условията на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК –
издадена обезпечителна заповед № 1 от 08. 03. 2021 г. по гр. д.№ 978/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Костинброд. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, като постановено в нарушение на закона и с молба за неговата
отмяна.
В срока за отговор на жалбата, такъв не е депозиран от ответника – длъжник по
изпълнението.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, считайки
жалбата за допустима, но по същество - неоснователна.
Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и
данните по делото, намира следното:
Производство по изп. дело № 23/2020 по описа на ДСИ при РС – гр.Костинброд е
1
образувано по молба на взискателя Р. СВ. срещу П. АНГ. П. въз основа на изпълнителен
лист от 03. 09. 2015 г., издаден по гр. д. № 5348/2013 г. по описа на Софийски градски съд,
по силата на който П.П. се задължава да заплаща на децата си АНГ. П. П. и Й. П. СВ., чрез
тяхната майка Розанджела С., месечна издръжка в размер на по 250 лева за всяко от децата
от 1-во до 5-то число на съответния месец.
Към изпълнителното производство е приложен в заверен препис определение № 150
от 22. 02. 2020 г., постановено по гр. д.№ 978/2020 г. на Районен съд – гр. Костинброд, от
което се установява, че е допуснато обезпечение на предявен от П. АНГ. П. установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че
не дължи на ответниците АНГ. П. П. и Й. П. СВ., действащи чрез тяхната майка и законен
представител Р. СВ., сумата от 9 812,50 лева, представляваща издръжка за периода от м.
март 2019 г. до 26. 08. 2020 г., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. д.№ 23/2020 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Костинброд.
Длъжникът в производството е депозирал молба вх. № 103/18. 03. 2021 г. до ДСИ с
приложена обезпечителна заповед от 08. 03. 2021 г., издадена по гр. д. № 978/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Костинброд, съгласно която е допуснато спиране на
изпълнителното производство.
С разпореждане от 18. 03. 2021 г., предмет на настоящата проверка, съдебният
изпълнител е постановил спиране на изпълнението въз основа на обезпечителната заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК регламентира случаите, в които
изпълнителното производство се спира от съда, един от които е в хипотезата на чл. 397, ал.
1, т. 3 ГПК, когато е допуснато обезпечение, чрез спиране на изпълнението. Безспорно в
разглеждания случай е, че обжалваното от взискателя действие – спиране на
принудителното изпълнение е постановено от съдебния изпълнител в изпълнение на
обезпечителна заповед от 08. 03. 2021 г., издадена въз основа на определение № 150 от 22.
02. 2020 г., постановено по гр. д. № 978/2020 г. на РС – гр. Костинброд, с което е допуснато
обезпечение на предявения от ищеца П. АНГ. П. – длъжник в изпълнителното, отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответниците АНГ. П. П. и
Й. П. СВ., чрез тяхната майка Р. СВ., за недължимост на сума, представляваща издръжка за
посочен период, чрез спиране на изпълнителното производство.
Както правилно е посочил в мотивите си и съдебният изпълнител, неговата
компетентност се свежда до това да извърши незабавно налагането на обезпечителната
2
мярка, като извън неговата компетентност е да преценява дали са налице, или не
предпоставките за това. В случая е налице обезпечителна заповед, явяваща се условие за
налагането на обезпечителната мярка, а основанието за нея е определението, с което е
допуснато обезпечението. Обезпечителната заповед от своя страна удостоверява правото на
ищеца за обезпечаване и налага то да се осъществи, като се наложи допуснатата от съда
обезпечителна мярка. Съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, а само
изпълнителен на подлежащите на изпълнение актове на съда, като действа изцяло в
условията на обвързана компетентност по отношение на представените пред него съдебни
актове. Недопустимо е, също така, той да постановява частично спиране на производството,
както претендира жалбоподателката.
Ето защо, обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, съответно жалбата срещу него – оставена без
уважение.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18. 03. 2021 г. по изп. д.№ 23/2020 по описа на
ДСИ при Районен съд – гр. Костинброд, с което, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК,
изпълнителното производство е спряно при условията на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3