Решение по дело №55974/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6612
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20211110155974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6612
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110155974 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу С. Н. П., Д. К. К., Н. Х. П. и О. К. Д., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2427.05 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в
гр.София, ж.к. „Младост 3“, бл.345, вх.А, ет.6, за периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г.,
както и на сумата 27.89 лева – главница за осъщественото дялово разпределение за
периода 01.08.2018г. – 29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 29.09.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 431.86 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 20.09.2020г., както и на сумата 5.66 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.
Сумите се претендират разделно от ответниците в качеството им на наследници на С. Н.
П. и на Олга Д. М. при следните квоти: по 2/6 за С. Н. П. и за Н. Х. П. и по 1/6 за О. К. Д. Д.
К. К..
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негови собственици, поради което са задължени да заплатят
стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Ответниците Д. К. К. и О. Д. К. чрез адв. Толев възразяват срещу претенцията с довод,
1
че са направили отказ от наследството на баба си Олга Д. М., починала на 06.10.2021 г и не
са пасивно легитимирана да отговаря по иска. МО.т искът да бъде отхвърлен. Претендират
разноски и представя доказателства.
Ответникът Н. Х. П., чрез назначения особен представител – адв. Г., оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че по делото няма доказателства за открИ.е на партида на
името на ответника и той не е в правоотношение с ищеца. Сочи, че няма доказателства
ответникът да е изпаднал в забава, за да дължи лихви. Възразява срещу клаузи в ОУ – чл. 32
и чл. 33 с довод, че са нищожни. Възразява срещу услугата за дялово разпределение с
довода, че няма представени доказателства за такова решение от етажните собственици.
Прави оплакване, че не са установени фактите, от които произтича вземането, неговите
компоненти и цена, както и че не са представени годни първични документи. Прави
възражение за погасяване на част от вземането по давност. Оспорва съдържанието на
представените с исковата молба доказателства под № 1,2 и 6, както и автентичността на
подписа на Олга Д. М. в „списъка на етажните собственици“. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
Ответникът С. Х. П., чрез назначения особен представител – адв. Костов, оспорва иска
по основание и размер. Навежда доводи за нередовност на исковата молба. Твърди, че по
делото няма доказателства за пасивната легитимация на ответника и за ползването от същия
на имота. открИ.е на партида на името на ответника и той не е в правоотношение с ищеца.
Възразява срещу услугата за дялово разпределение с довода, че няма представени
доказателства за такова решение от етажните собственици. Сочи, че няма доказателства за
правилното начисляване на сумите за топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на
част от вземането по давност. Претендира разноски.
В проведеното с.з. ищецът моли исковете да се уважат. Претендира разноски. Представя
списък.
В о.с.з. ответниците О. Д. и Д. К. не се явяват и не се представлява. Ответниците С. П. и
Н. П. се представляват в о.с.з. Представителите им мО.т предявените искове да бъдат
отхвърлени.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза установява, че сградата, в която
се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е
редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е
преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. За имота е била
потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо
2
водоснабдяване.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение от 09.11.2016г., Олга Д. М.
и Янка Н. Д. са дарили собствените си общо 5/6 ид.ч. /като 4/6 собственост на първата и 1/6
на втората/ на С. Н. П. от апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“,
бл.345, вх.А, ет.6.
Представената по делото служебна бележка /л.12/ установява, че имотът е бил придобит
от Никола Вангелов Марков и Олга Д. М. чрез покупко-продажба от Столична община на
15.05.1987г.
От извършените служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г се установява,
че С. Н. П. е починала на 03.07.2019г и е оставила за свои наследници С. Х. П. и Н. Х. П.
/деца, ответници по делото/.
Установява се от извършените служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г
и от удостоверение за наследници /л. 66, 57/, че на 06.10.2021г. е починала Олга Д. М.
/вдовица/ и е оставила за свои наследници внуците си – Д. К. К., О. К. Д., С. Х. П. и Н. Х. П..
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че приживе само С.
Н. П. е била собственик на топлоснабдения имот по дарение и наследствено
правоприемство. След нейната смърт собственици на имота се явяват само ответниците С.
Х. П. и Н. Х. П. при равни квоти по силата на наследствено правоприемство от починалия
общ наследодател С. Н. П. – тяхната майка. Като собственици на имота те се явяват страна
по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците.
Останалите двама ответници Д. К. К. и О. К. Д. не се явяват собственици на имота,
поради което и не се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба. Наследодателят, от който
черпят права и на когото се позовава ищеца, се е разпоредил приживе със своята идеална
част от топлоснабдения имот, поради което тази негова идеална част не е част от неговото
3
наследство. Ето защо, искът срещу тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение правата /дяловете/ на всеки един от наследниците - С. Х. П. и Н. Х.
П., са равни. С оглед диспозитивното начало в процеса обаче, съдът е обвързан от
посоченото в исковата молба и следва да ограничи произнасянето си в тези рамки.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За изясняването му е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата
молба, т.е. 2424.03 лева – главница за потребена топлоенергия, 431.46 лева – мораторна
лихва върху нея, 30.91 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 6.03 лева -
мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която
прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана на 29.09.2021г.
Вземанията, възникнали преди 29.09.2018г. се явяват погасени по давност и като размер
възлизат на 193.55 лева главница за периода 01.05.2018 г.- 31.07.2018 г. и лихва в размер на
40.01 лева за периода от 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г.
Общият размер на вземанията след 29.09.2019г. възлиза на 1930.48 лева главница за
периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020г. и 391.45 лева лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021
г., главница за дялово разпределение 30.91 лева за периода 01.08.2018 г. – 30.08.2020 г. и
6.03 лева лихва върху нея за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност суми,
както и на обстоятелството, че спрямо ответниците С. Х. П. и Н. Х. П. се търси по 2/6 от
вземането, то дължими от тях към ищеца са следните суми:
- за С. Х. П. 744.50 лева главница за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г и 130.62 лева
лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., главница за дялово разпределение 9.30 лева за
периода 01.08.2018 г. – 30.08.2020г. и 1.89 лева лихва върху нея за периода 01.10.2018г. –
20.09.2021г.
- за Христо Венелинов Йосифов 744.50 лева главница за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г и 130.62 лева лихва за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., главница за дялово
4
разпределение 9.30 лева за периода 01.08.2018 г. – 30.08.2020г. и 1.89 лева лихва върху нея
за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.
Обстоятелството, че тези двама ответници биха дължали сума, по-гО.ма от
претендираната, с оглед полагащия им се дял от наследството, не дава основание на съдът
да присъди повече, тъй като е ограничен в рамките на поисканата от ищеца сума спрямо
всеки един от ответниците, а същевременно следва да уважи и приспадне погасените по
давност вземания в рамките на търсения период и съобразно наследствената им квота,
каквато се търси с исковата молба /2/6 ид.ч. спрямо всеки от тези ответници/.
В заключение, предявените искове срещу ответниците С. Х. П. и Н. Х. П. следва да се
уважат до посочените по-горе суми, а за разликата над тях до пълния искан размер –
предявените искове следва да се отхвърлят. Предявените искове срещу ответниците Д. К. К.
и О. К. Д. следва да се отхвърлят изцяло, защото лицата не се явяват собственици или
ползватели на топлоснабденият имот, т.е. ищецът не доказа качеството на тези ответници на
потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Отхвърлянето на исковете срещу
тези ответници на това основание прави ненужно произнасянето по направеното
възражение за погасяване на тази част от вземанията по давност.

По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1710.00 лева, от които 400.00 лева
държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице, 600.00 лева депозит за особен
представител, 10.00 лева за съдебно удостоверение и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, съразмерно на уважената част от
исковете /1772.62 лева, или спрямо всеки от по 886.31 лева/, общият материален интерес
спрямо тези ответници /по 964.15 лева/ и дела на ответниците /4/6 част от разноските, с
изключение на разноските за особен представител, които следва да са в пълен размер/, в
тежест на ответниците С. Х. П. и Н. Х. П. следва да се възложи сумата от 1225.68 лева, или
по 612.84 лева в тежест на всеки от тях. Останалите разноски за държавна такса, депозит за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение остават в тежест на ищеца, както ги е
направил.
На разноски имат право и другите двама ответници съобразно отхвърлената част от
иска. Ответниците Д. К. К. и О. К. Д. своевременно са направили искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за представено процесуално представителство в размер на
360.00 лева. Видно от представените книжа по делото, възнаграждението е платено от О. К.
Д., но процесуалните представители на двамата ответници са едни и същи, подали са обща
молба, с която са представили платежното. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението е
общо за тези ответници, при все това, че другата ответница Д. К. К. не е представила
5
доказателства за реалната направа на разноски за адвокатско възнаграждение. Дори да се
касае за пропуск, включително да се разясни на съда кой каква част от разноските е поел,
страните следва да понесат тежестта от бездействието си. Възнаграждението е определено в
минимален размер, поради което не подлежи на намаляване. Възнаграждението следва да се
присъди изцяло, доколкото предявените искове срещу тези ответници са изцяло отхвърлени.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 3“ бл. 345, ет.
6, ап. 17, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 744.50 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“,
бл.345, вх.А, ет.6, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г, сумата 9.30 лева - главница
за осъщественото дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 30.08.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 29.09.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 809.01 лева и
за периода 01.05.2017 г.- 31.07.2018 г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗДсумата 130.62 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., сумата 1.89 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г. –
20.09.2021г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер 143.95 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 3“ бл. 345, ет.
6, ап. 17, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 744.50 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“,
бл.345, вх.А, ет.6, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г, сумата 9.30 лева - главница
за осъщественото дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 30.08.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 29.09.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 809.01 лева и
за периода 01.05.2017 г.- 31.07.2018 г., като погасен по давност;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗДсумата 130.62 лева – лихва за забава върху главницата
6
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., сумата 1.89 лева - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г. –
20.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер 143.95 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д.
К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Сандански, ул. „Огражден“ № 2, искове, както следва
- искове с правно основание чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата 404.51 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в
гр.София, ж.к. „Младост 3“, бл.345, вх.А, ет.6, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г, както
и на сумата 4.65 лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. – 30.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба– 29.09.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 71.98 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г.,
както и на сумата 0.94 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу О.
К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 433, вх. 2, ет. 2, ап. 39,
искове, както следва
- искове с правно основание чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата 404.51 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в
гр.София, ж.к. „Младост 3“, бл.345, вх.А, ет.6, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г, както
и на сумата 4.65 лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода
01.08.2018 г. – 30.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба– 29.09.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 71.98 лева – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 20.09.2021 г.,
както и на сумата 0.94 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Х. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 612.84 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, депозит за
особен представител и депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Х. П., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
7
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 612.84 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, депозит за
особен представител и депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на Д. К. К., ЕГН **********, и О. К. Д., ЕГН **********, сумата от 360.00 лева,
представляваща разноски адвокатско възнаграждение съобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8