№ 21924
гр. ..............., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20221110159964
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...............,
седалище и адрес на управление: ..............., .........., срещу ............, седалище и
адрес на управление: .............; А. В. В., ЕГН: **********, адрес: .............. и В.
С. Н., ЕГН: **********, адрес: ................. с която са предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност да
заплатят на ищеца следните суми:
сумата от 13434,17 лв., представляваща цена на доставени от
......................... лекарствени продукти в периода от 11.03.2022 г. до
13.05.2022 г. по договор за търговска продажба на лекарствени продукти
на отложено плащане от 29.09.2020 г., сключен между от една страна
..............., като продавач, и от друга страна ............, като купувач, А. В. В.
и В. С. Н., като поръчители, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022 г., до окончателното
изплащане;
сумата от 576,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.05.2022 до 02.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца ............, като продавач,
ответника .............., като купувач, и ответниците А. В. В. и В. С. Н., като
поръчители, бил сключен договор за търговска продажба на лекарствени
продукти на отложено плащане от 29.09.2020 г., заверен нотариално с peг.
номер на заверката ................ г. от нотариус ..................., с peг № .......... в НК,
съгласно който първият ответник купувал, а ищецът извършвал периодични
1
доставки на лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно-хигиенни средства и други. Съгласно чл. 19 и чл. 20
от договора, вторият и третият ответник поели задължение да отговарят като
поръчители по договора, като неотменимо и безусловно са се задължили да
отговарят за изпълнението на всички настоящи и бъдещи задължения на
купувача към продавача, включващи коя да е част от дължимите плащания по
договора (главница, лихва, неустойка, такси и разноски, разноски по събиране
на вземанията по съдебен или извънсъдебен ред). На основание чл. 2, ал. 3 от
договора, за дата на продажба се считала датата на издаване на фактурата за
всяка конкретна покупко-продажба, а за дата на прехвърляне на собствеността
се считала датата на ефективното предаване на стоката, което се
удостоверявало с подписването на издадената фактура, имаща роля на
приемо-предавателен протокол. Продажната цена включвала и ДДС, като
същата се заплащала от купувача в срока, посочен в самата фактура. В
издадените през исковия период фактури изрично бил посочен падеж на
дължимо плащане от страна на купувача, в който срок последният следвало да
изпълни основното си задължение за заплащане на договорената продажна
цена. В периода от 11.03.2022 г. до 13.05.2022 г. по заявки от страна на първия
ответник, ищецът му доставил при условията на отложено плащане по банков
път стоки на обща стойност 13434,17 лв. с ДДС, за което били издадени,
респективно надлежно приети и подписани от представители на първия
ответник, общо 39 броя фактури. Стоките, предмет на договора за покупко-
продажба, били предадени, респ. приети без забележки от купувача, което
било видно от издадените от ищеца фактури, изпълняващи ролята на приемо-
предавателен протокол и представлявали доказателство, че стоката е
получена. С това, ищецът, в качеството му на продавач по сключения между
страните договор, е изпълнил основното си задължение, а именно да
прехвърли собствеността и владението върху стоката. Твърди се, че първият
ответник, в качеството му на купувач, не е изпълнил основното си задължение
по договора, а именно задължението си за заплащане на продажната цена на
получените стоки. Във фактурите изрично било посочено, че при неплащане
на падеж, длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва за забава върху
просрочените суми, считано от деня, следващ падежа им. До настоящия
момент, въпреки многобройните покани от страна на ищеца ответниците не
били заплатили просрочените суми по процесните фактури. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В. С.
Н. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК същата е подала отговор на
исковата молба чрез адв. К. Б.. Процесуалният представител оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
бил сключен договор с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
вторият и третият ответник, в качестовото им на поръчители, неотменимо и
безусловно са се задължили да отговарят за задълженията на купувача към
2
продавача, произтичащи от процесния договор и включващи коя да е част от
дължимите плащания. Не оспорва обстоятелството, че лекарствени продукти,
описани в приложените към исковата молба фактури, са били доставени от
ищеца на първия ответник във връзка с извършени от последния периодични
заявки, както и че същите са били приети от представител на купувача без
забележки, но твърди, че отговорността на ответницата за заплащане на
задълженията по тях не може да бъде ангажирана, тъй като в приложените
към исковата молба фактури не било посочено, че същите са издадени в
изпълнение на процесния договор. В тази връзка оспорва твърдението, че
претендираните вземания, във връзка с които са издадени приложените към
исковата молба фактури, произтичат от процесния договор. Твърди, че към
31.12.2021 г. договорът бил прекратен на основание чл. 28, ал. 3 от същия, а
именно поради нереализиране от страна на купувача на необходимия
минимален месечен оборот в размер на 5000 лв., поради което счита, че
отговорността на ответницата като поръчител не може да бъде ангажирана за
вземания, отнасящи се за период след посочената датата. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците
............ и А. В. В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК същите не са подали
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от приложените по делото
писмени доказателства – договор за търговска продажба на лекарствени
продукти на отложено плащане от 29.09.2020 г., ведно с приложения № 1, 2, 3
и 4 към него, безспорно се установява, че между ищеца, от една страна, като
продавач и ответниците, от друга страна, първият от тях – търговското
дружество, като купувач, а вторият и третият – физическите лица, като
поръчители, е бил сключен договор за търговска продажба на лекарствени
продукти на отложено плащане от 29.09.2020 г. с нотариална заверка на
подписите на страните рег. № ............... на Нотариус с район на действие PC -
............... – ..................., с peг. № .......... на НК, по силата, на който страните са
се договорили, че купувачът ще купува, продавачът ще продава и се задължава
да доставя лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно-хигиенни средства и други продукти от портфолиото
си, при условието на отложено плащане на цената (стоков кредит), чиято обща
стойност във всеки един момент от изпълнението на договора не може да
надвишава лимит, посочен в Приложение № 2 "Търговски условия" от
договора. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, за дата на извършване на
продажбата се счита датата на издаването на фактурата за всяка конкретна
покупко-продажба, сключена по правилата на договора, а за дата на
прехвърляне на собствеността, се счита датата на ефективното предеване на
стоката от склада на продавача, съгласно фактура, подписана от страните или
3
от техни представители. Видно от чл. 8 на договора е, че приемането и
предаването на стоките се удостоверява с подписването на фактура, която
служи за приемно-предавателен протокол, получена от купувача или негов
служител/представител. Страните са се договорили също, че общата стойност
на предоставения стоков кредит към всеки един момент от изпълнението на
договора не може да надвишава лимит от 15000 лв.
Съгласно чл. 17, ал.1 от договора, страните са се споразумели в случай, че в
който и да е момент от действието на договора, купувачът изпадне в забава
относно заплащането на задълженията си с повече от 10 дни и в случай, че
общият размер на просрочието надвиши сума, посочена изрично в
Приложение № 2 от договора (в случая 1000 лв.), всички вземания на
„................ .......................... към купувача да стават автоматично и незабавно
предсрочно изискуеми, без да е необходимо ищецът да изпраща допълнително
уведомление или покана до купувача – първия ответник.
Видно от чл. 25, ал. 2 от договора, във вр. с Приложение № 1 и т. 5 от
Приложение № 2, страните са уговорили, че с оглед изпълнението на същия,
първостепенно задължение на купувача е достигане на месечен оборот на
покупки в аптеката, находяща се в гр. ..............., ................, която е негова
собственост, в размер не по-малък от 5000 лв.
В чл. 27, ал. 3 от договора е предвидено, че при настъпване на
предпоставките по чл. 17 и/или чл. 25, ал. 2, страните ще считат договора за
развален поради неизпълнение на задълженията от страна на купувача.
Ответниците физически лица – А. В. В. и В. С. Н., са се задължили да
отговарят, като поръчители, солидарно с купувача, за изпълнение на всички
настоящи и бъдещи задължения на купувача към продавача, произтичащи от
договора и включващи коя да е част от дължимите плащания по договора –
главница, лихва, неустойка, такси и разноски, разноски по събиране на
вземанията по съдебен или извънсъдебен ред – чл . 19 от договора.
По делото са представени и приети, като доказателства, заверени копия на
фактурите, подробно описани от ищеца в таблица в исковата молба. Видно от
фактурите е, че по тях продавач (доставчик) на описаните стоки (лекарства,
лекарствени и медицински продукти) е търговското дружество-ищец, а
купувач (получател) е ответното търговско дружество. Фактурите са издадени
на датите, посочени в исковата молба и са за стойностите, посочени в същата.
Като начин на плащане е посочено „банков превод“. На всяка от фактурите е
посочен и падежът за плащането на сумата по нея.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на описаните в
исковата молба фактури е 13434,17 лв. Вещото лице е установило, че в
информационната система на НАП процесните фактури са отразени в
отчетите и справките (дневниците по ДДС), подавани и от двете дружества –
............... и ............, за периода от м.03.2022 г. до м.05.2022 г. Вещото лице е
4
посочило, че не са констатирани пропуски при осчетоводяване на процесните
фактури, касаещи посочените дружества. Вещото лице е изчислило размера
на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху непогасената главница по
всяка приложена процесна фактура и общо по всички фактури, издадени за
периода, от съответния падеж до 02.11.2022 г., като конкретния размер на
мораторната лихва върху главницата по всяка фактура е описан от вещото
лице в таблица в констативно-съобразителната част на заключението му, а
общият размер на лихвите е 577,29 лв.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предмет на делотот са предявени от ............... срещу ............, А. В. В. и В.
С. Н. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключен между него и първия ответник на договор за
търговска продажба с посоченото в исковата молба съдържание, както и
между него и втория и третия ответник на договор за поръчителство,
обезпечаващ вземанията му срещу първия ответник по договора за търговска
продажба, че по договора за търговска продажба е доставил на първия
ответник стоки, за които са издадени съответните фактури, приемането им от
последния без забележки, както и тяхната стойност.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото
дружество, от една страна, като продавач и ответното търговско дружество, от
друга страна, като купувач, са били сключени помежду им договори за
търговска продажба, за които, съгласно разпоредбата на чл. 321 ТЗ са били
издадени процесните данъчни фактури. В този смисъл е и текстът на чл. 2, ал.
3 от сключения между страните договор за търговска продажба на лекарствени
продукти на отложено плащане от 29.09.2020 г., с нотариална заверка на
подписите на страните по него. Ответниците не оспорват получаването на
стоките по фактурите. Отделно от това същите са подписани в графата,
предназначена за купувача (получателя), чийто подпис не е оспорен, поради
което съдът приема, че описаните в тях стоки, са приети без забележка от
купувача. Процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата и
на двете търговски дружества. Съдът приема, че в случая дори и лицата,
получили стоките по процесните фактурите да са действали от името на
ответника без представителна власт, то ответникът, като търговец, като е
узнал това обстоятелство още в месеца, в който са били издадени фактурите за
извършените търговски продажби, не се е противопоставил. С това, същият е
потвърдил действията на лицата и извършените търговски продажби
ангажират ответника, като страна-купувач по тях, съгласно разпоредбата на
чл. 301 ТЗ. Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
5
доказателство за сключения между страните договор, неговото изпълнение
и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден
с множество решения на ВКС (решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г. на ВКС, I т. о.; решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г.
на ВКС, I т. о.; решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на ВКС, II
т. о.; решение № 42/2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение
№ 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение №
109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС II т. о.; решение №
92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение
№ 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС; решение № 62/25.06.2009
г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011
г. на ВКС, II т. о.; решение № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 114/26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г. на ВКС, I г. о. и др. В
цитираната трайна практика на ВКС еднозначно е обосновано
становището, че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за
покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на
ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Последното е включително и когато същата не
съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити.
Установи се по делото, че стоките по фактурите са били получени от
ответника-купувач и същият е следвало да ги заплати на ищеца на посочения в
тях и в договора падеж, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ. Вземанията
по процесните фактури за главницата от общо 13434,17 лв. не са били
погасени и са съществували към датата на подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022 г. Върху главницата от общо 13434,17 лв. се дължи и законната
лихва от подаването на исковата молба в съда – 03.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът счита, че е налице забава по отношение на задълженията по
процесните фактури от деня на изтичането на падежа на всяка една от тях.
Поради това съществува и вземането на ищеца спрямо ответниците по чл. 294,
ал.1 ТЗ, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане за
претендираните с исковата молба периоди, а именно от датата, следваща
падежа на всяка една от фактурите до датата, посочена в исковата молба –
02.11.2022 г. Така съществува и вземането на ищеца от ответника за мораторна
лихва в общ размер от 577,29 лв., съгласно заключението на вещото лице.
Установява се по делото, че на 11.04.2024 г. ответникът ............ е заплатил
на ищеца сума в общ размер на 14421,54 лв. Посоченото обстоятелство
изрично се признава от ищеца по делото с молба с вх. 134989/23.04.2024 г.
6
При това положение платената сума в размер на 14421,54 лв. следва да бъде
отнесена за погасяване на установените по делото вземания при спазване
превидения в чл. 76, ал. 2 ЗЗД ред на погасяване, а именно първо лихвите, а
след това главницата. Дължимата върху установената по делото главница в
размер на 13434,17 лв. законна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 11.04.2024
г., изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 2417,29 лв.
Следователно, с платена от първия ответник сума в общ размер на 14421,54
лв. се погасяват следните задължения в следната последователност: сумата от
577,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2022 г. до
02.11.2022 г. се погасява изцяло; сумата от 2417,29 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 13434,17 лв. за периода от
03.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до 11.04.2024 г. (датата на
плащане) се погасява изцяло; сумата от 13434,17 лв., представляваща
главница се погасява частично до сумата в размер на 11426,96 лв., като остава
непогасен остатък в размер на 2007,21 лв., върху който се дължи законна лихва
за забава от 12.04.2024 г. до окончателното плащане.
Ответниците физически лица отговарят за вземането за непогасената
главница солидарно с главния длъжник – купувача, на основание чл. 19 от
договора от 29.09.2020 г. Действително, установи се по делото, че в чл. 27, ал.
3 от сключения между страните договор, на която договорна клауза се
позовава ответницата В. Н., за да обоснове липсата на основание за
ангажиране на нейната отговорност за заплащане на процесните вземания, е
уговорено, че при нереализизране от страна на купувача на месечен оборот на
покупки в аптеката, находяща се в гр. ..............., ................, в размер на не по-
малко от 5000 лв., договорът се счита за развален поради неизпълнение на
задълженията от страна на купувача, но по делото не се установи
настъпването на уговорените между страните предпоставки, посочени в чл.
27, ал. 3 от договора, които са основание за прекратяване на действието на
договора. Ето защо ответниците В. и Н., на основание чл. 19 и сл. от договора,
отговарят за изпълнението на всички задължения, произтичащи от процесния
договор за търговска продажба на лекарствени продукти на отложено плащане
от 29.09.2020 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има единствено ищецът, доколкото предявените искове са доказани по
основание и размер, а отхвърлянето им за част от претендираните суми се
дължи на плащане, извършено от първия ответник след подаването на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса и депозит за ССчЕ в общ размер
на 987,37 лв. По отношение на претенцията за присъждане възнаграждение за
процесуален представител, съдът намира за необходимо на първо място да
отбележи, че на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК страната има право на
възнаграждение за един процесуален представител – юрисконсулт или
адвокат. В конкретния случай, ищецът е представляван в различни периоди от
7
юрисконсулт и от адвокат, като съгласно исковата молба същият претендира
юрисконсултско възнагарждение, а съгласно приложения по делото списък по
чл. 80 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 2.......... лв. с ДДС, като
представя доказателства,от които е видно плащането му.
В случая исковата молба е подадена чрез юрк. К., молбата от 28.02.2023 г.
за изпълнение на указанията на съда е подадена чрез юрк. К., молбата от
01.09.2023 г. за представяне на доказателства за внесен депозит за ССчЕ е
подадена чрез юрк. ................, в съдебно заседание, проведено на 03.11.2023 г.,
ищецът е бил представляван от юрк. К..
Упълномощеният от ищеца адвокат – адв. Й., е подал молба от 23.04.2024
г., в която е посочил, че поради служебна ангажираност не може да се яви на
насроченото за 26.04.2024 г. съдебно заседание, поради което моли същото да
се гледа в негово отсъствие, взима становище във връзка с извършено от
първия ответник плащане и представя доказателства; в съдебно заседание,
проведно на 26.04.2024 г., упълномощеният адвокат не се явява; в съдебно
заседание, проведно на 04.10.2024 г., ищецът се представлява от адв. ...............
Съдът като съобрази обема на извършената работа от всеки от
пълномощниците на ищеца, намира, че в конкрения случай в негова полза
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнагараждение, чийто размер
съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП, определи на
120 лв.
Следователно, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1107,37 лв., платими от ответниците
поравно (по 369,12 лв.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, седалище и адрес на управление: .............; А. В. В.,
ЕГН: **********, адрес: .............. и В. С. Н., ЕГН: **********, адрес:
................. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в условията на солидарна
отговорност да заплатят на ..............., седалище и адрес на управление:
..............., .........., сумата от 2007,21 лв., представляваща непогасен остатък от
главница в общ размер на 13434,17 лв., представляваща цена на доставени от
......................... лекарствени продукти в периода от 11.03.2022 г. до 13.05.2022
г. по договор за търговска продажба на лекарствени продукти на отложено
плащане от 29.09.2020 г., сключен между от една страна ..............., като
продавач, и от друга страна ............, като купувач, А. В. В. и В. С. Н., като
поръчители, ведно със законната лихва от 12.04.2024 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............., седалище и адрес на
управление: ..............., .........., срещу ............, седалище и адрес на управление:
.............; А. В. В., ЕГН: **********, адрес: .............. и В. С. Н., ЕГН:
**********, адрес: ................. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
8
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарна
отговорност да заплатят на ищеца следните суми:
сумата от 11426,96 лв., представляваща разликата над уважения размер
от 2007,21 лв. до пълния предявен размер от 13434,17 лв.,
представляваща цена на доставени от ......................... лекарствени
продукти в периода от 11.03.2022 г. до 13.05.2022 г. по договор за
търговска продажба на лекарствени продукти на отложено плащане от
29.09.2020 г., сключен между от една страна ..............., като продавач, и от
друга страна ............, като купувач, А. В. В. и В. С. Н., като поръчители;
сумата от 2417,29 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 13434,17 лв. за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.11.2022 г., до 11.04.2024 г.;
сумата от 576,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.05.2022 до 02.11.2022 г., като неоснователни поради погасяването
им чрез извършено в хода на процеса плащане от 11.04.2024 г.
ОСЪЖДА ............, седалище и адрес на управление: ............., да заплати на
..............., седалище и адрес на управление: ..............., .........., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 369,12 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН: **********, адрес: .............., да заплати на
..............., седалище и адрес на управление: ..............., .........., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 369,12 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН: **********, адрес: ................. да заплати
..............., седалище и адрес на управление: ..............., .........., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 369,12 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9