гр.
С., 08.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 25.09.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 480 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Л.Й. срещу решение № 8550/13.06.2016г., постановено по гр.д. №
4558/2016г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Жалбоподателката намира, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано, както и че противоречи на съдебната
практика, а също и че съдът неправило е тълкувал и ценил събраните
доказателства. Оспорва изразеното от СРС становище, че преценката по чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ не следва да включва трудовите резултати и данните за
периодичното атестиране на работника/служителя. Счита, че атестационната
процедура е много по- показателна за наличието или липсата на качества,
отколкото резултатите от внезапен тест, на които се е позовал работодателят.
Развива съображения за съотношението между теста и атестацията. Намира, че
тестът не доказва липсата на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
като трайно състояние, нито неизпълнение на трудовите й задължения. Оспорва
част от твърденията на въззиваемия и намира същите за
недоказани. Счита, че същият не е доказал основанието за извършеното уволнение.
Поддържа, че не е установена причинна връзка между твърдяната липса на качества
и неизпълнени от работника трудови функции. Прави извод, че заповедта за
уволнение е незаконосъобразна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за нейната
неоснователност. Въззиваемата страна – Софийският
градски съд – възразява срещу изложените в жалбата доводи, като за част от тях
счита, че се основават на превратно тълкуване на доказателствата. Споделя
изводите на първоинстанционния съд относно правното
значение на теста и относимостта му към спора, както
и за съотношението му спрямо атестационната процедура. Позовава се на
разпоредби от Правилника за администрацията в съдилищата и Методиката за
атестиране на съдебните служители. Счита за неотносими
атестациите на жалбоподателката за минали периоди.
Анализира предпоставките за уволнение на служител на основание чл. 328, ал. 1,
т. 5 от КТ и цитира съдебна практика по въпроса. Оспорва довода, че не бил
доказал неизпълнението на трудовите задължения от страна на жалбоподателката.
Изтъква, че в уволнителната заповед били ясно посочени качествата, които
служителката трябвало да притежава, но в действителност не притежавала. Счита,
че работодателят е имал право да подложи знанията на служителите си с процесния тест. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателката се представлява от адв. Т., който поддържа въззивната
жалба, и оспорва отговора и изложените в него доводи. Моли съда да отмени
обжалваното решение. Счита за доказано, че не са били налице основания за
уволнение на доверителката му, а същата е разполагала с нужните знания, навици
и умения, изисквани за работата й. Счита главния иск за основателен и доказан, както
и обективно съединените с него други два иска. Не претендира разноски.
Представя писмена защита, в която анализира събраните във въззивното
производство гласни доказателства и счита, че те подкрепят застъпваната от него
теза. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи обективно съединените
искове.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата страна се представлява от
съдебния помощник Г. К., който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение. Анализира свидетелските показания и излага доводи, че същите са неотносими към уволнителното основание, а в друга своя част
– недостатъчно конкретни. Сочи, че свидетелката Ж.няма преки впечатления от
г-жа Й.. Моли съда да не уважава жалбата и остави в сила първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е правилно и изчерпателно описана в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
Пред въззивната инстанция са разпитани
свидетелките Б.Ж.и З.Р..
Свидетелката Ж.твърди, че познава жалбоподателката
А.Й. от много години – още от районния съд, където е била деловодителка, а
впоследствие – и от СГС, където работи като съдебен помощник от 2009 г. Спомня
си, че е придобила лични впечатления за подготовката й, тъй като е била член на
състава, провел изпита за съдебни помощници през 2009
г. (без писмена част). Сочи, че е била председател на гражданското отделение на
СГС до 2015 г. в това си качество е имала пряк поглед върху работата на
съдебните помощници. Конкретно за А.Й. заявява, че се
справяла изключително добре с работата. Участвала и помагала при
разпределението на делата. Помогнала и при изписване на голямо количество дела.
Заявява, че Й. не е била нейна лична помощничка, но въпреки това има преки
впечатления от нейната работа. Твърди, че и колегите, с които Й. работила, били
доволни от нейната работа. Не е констатирала неумение от нейна страна.
Свидетелката Р. съобщава, че е работила в СГС от 2005 г. –
първоначално в първо гражданско
отделение, а от 2016 г. - във въззивно отделение.
Заявява, че от 2017 г. не работи в този съд, а в Софийския апелативен съд.
Познава А.Й. по име. Била разпределена
като съдебен помощник в Първо ГО. Изразява предположение, че е работила с нея
2-3 месеца лятото, но не може да си спомни годината. Не си спомня, проекти на
какви актове й е възлагала да изготвя, тъй като й е била помощник кратко време.
Сочи, че по принцип на съдебните помощници възлага
проекти за определения и решения (по- скоро определения), но не и за разпореждания.
Няма спомен да е възлагала проекто-доклади. Не си
спомня за краткия период, когато е работила с жалбоподателката,
дали й е възлагала проекти за решения или за определения. Няма спомени относно
правните й познания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 3912 от
14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 1171/2018 г., Решение № 3232
от 11.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 15444/2016 г., Решение № 3074 от
8.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 18531/2014 г., фактическият състав на това уволнително основание
изисква кумулативното наличие на три елемента – обективна липса на качества на
съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата, както и
причинна връзка между тях, като доказването им е в тежест на работодателя. При
това, липсващите качества следва да бъдат конкретно посочени, както и същите да
са действително необходими за изпълнение на трудовите функции на
работника/служителя съобразно длъжностната му характеристика (арг. от Решение №
5645 от 24.08.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 3369/2018 г., Решение № 3912 от
14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 1171/2018г., Решение № 3074
от 8.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 18531/2014 г.), а състоянието на тяхната липса да е обективно
и трайно, т.е. „…което има проявления
през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и
дължащо се на случайни обстоятелства“ (Решение № 179 от 07.11. 2016 г. на
ВКС по гр.д. № 1237/2016 г., ІІІ- то ГО, ГК, Решение № 150 от 11.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 318 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1201/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 15
от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 209/2012 г., IV г. о., ГК). Необходимо е също така, именно липсата на
тези качества да е довела до неефективно справяне с възложената работа от
страна на работника/служителя. Този извод следва както от формулировка на
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, така и от съдебната практика (напр.
Решение № 564
от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о., ГК) съгласно която наличието или липсата на тези
качества „…не може да бъде измерено
пряко; за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите
действия и бездействия и по получените резултати“.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай действително се установява липса на качества, необходими на жалбоподателката за изпълнение на част от основните й
длъжностни задължения, а именно – изготвяне на проекти на съдебни актове и
даване на мнения по дела, изготвяне на доклади и становища по правни въпроси
(т. 2 и т. 5 от длъжностната характеристика на л. 23 от първоинстанционното
дело). Работодателят е доказал тази липса с резултатите от проведения тест за
атестиране на съдебните помощници (л. 14 – 16 от първоинстанционното дело). Не се доказва, обаче, това
състояние да е било трайно присъщо на жалбоподателката
Й.. За да се направи такъв извод би било необходимо или жалбоподателката
да е показала сходни резултати на друг аналогичен тест, проведен достатъчно
отдалечен период от време преди или след процесния,
или по друг начин да е проявила дефицит на необходимите професионални качества
в момент, различен от момента на провеждане на теста. В случая доказателства за
такива обстоятелства не са ангажирани. Нещо повече: всички атестации за
предходни периоди от 2009г. до 2014г. на Й. (л. 24 – 36 от първоинстанционното
дело) са крайно положителни, като получаваният от нея брой точки всяка година е
максимален или близък до максималния. Положителни са и мненията на преките й
ръководители, вкл. мнението за съдия С. Г. за последния атестационен период,
изготвено на 16.11.2015г. (л. 13 от първоинстанционното
дело), като на тази дата жалбоподателката е получила от
председателя на І-17-ти състав максимален брой точки по относимите
показатели. Дори последният й атестационен формуляр от 11.01.2016г. (л. 11 – 12
от първоинстанционното дело) не сочи на неефективно
изпълнение на работата (както изисква чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ), а на
„задоволително“ такова, като посочените в него точки са само с една под
необходимия брой за получаване на оценка „добър“. Освен това, този формуляр е
изготвен по- малко от един месец след провеждане на въпросния тест, което
поражда съмнения, дали той само възпроизвежда резултатите от последния (т.е. не
съставлява отделно доказателство за качествата на Й.), или отразява нова,
самостоятелна тяхна преценка на различни основания, в която хипотеза би могло
да се разсъждава, доколко установеното им състояние е „трайно“ по смисъла на
цитираната по- горе съдебна практика. По така изложените съображения съдът
намира, че в случая работодателят е доказал само еднократно, инцидентно отсъствие
на необходими качества на жалбоподателката, което е
недостатъчно да обоснове уволнение на посоченото основание.
Неустановен е
останал и вторият елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ (което неизбежно обуславя липса и на третия такъв), доколкото по
делото не се твърди и не се доказва, констатираният чрез теста дефицит на
професионални качества на ищцата да е повлиял по някакъв начин на резултатите
от нейната работа. Наистина, съдебната практика не счита за задължително, в
уволнителната заповед да се посочват едновременно както конкретно липсващите
качества на работника/служителя, така и неизпълнените от него задължения и/или
начинът, по който не се справя с възложената му работа (както правилно е
изтъкнато и в обжалваното решение). Във всички случаи, обаче, не се поставя под
съмнение необходимостта от наличие и доказване на конкретни незадоволителни
резултати като пряка последица от липсата на качества - напр. несправяне с
възложената работа, неизпълнение или лошо, некачествено, неефективно изпълнение
на трудови задължения, и т.н. По този въпрос настоящият съдебен състав не
споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви
за разграничаване на качествата на служителя да работи ефективно от качеството
на работата му, както и за неотносимостта на
последното към предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Точно
обратното становище е застъпено в Решение
№ 564 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1774/2011 г., IV г. о., ГК, съгласно
което „доказването на
отрицателния факт "липса на определено качество" се осъществява чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения.“, както и в
Решение № 5377 от 19.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 24/2017 г., съгласно
което „релевантно за прилагането на
основанието е обстоятелството, че в последните месеци преди прекратяване на договора
на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ ищцата не се е справяла добре с възложената работа
съобразно въведените изисквания, имало е пропуски в работата й с клиенти, което
е довело до неефективното изпълнение на задълженията й като цяло“.
Настоящият съдебен състав споделя напълно тази
съдебна практика и намира, че необходимостта от изследване на резултатите
от работата на служителя при това уволнително основание следва от точния текст
на чл. 328, ал. 5 от КТ и съответства на духа и смисъла на закона, който визира
не просто някакви качества на работника/служителя, а именно такива, които са
необходими за ефективно изпълнение на работата му. Работодателят не е
институция за проверка на човешки качества, чиято дейност се изчерпва с
издаването на сертификат за тяхното наличие или заповед за уволнение – при
липса на такива. От решаващо значение за него е не самият факт на притежаване
на определени качества от страна на конкретния служител, а използването им за
ефективно изпълнение на работата, за която е назначен. Така, работодателят не
би имал интерес да задържи на работа служител, който формално притежава
определени знания и умения, но не ги използва в работата си, в резултат от
което качеството й е незадоволително. И обратно: по аргумент от цитираното по-
горе Решение № 564 от 22.01.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о., ГК, ако служителят изпълнява ефективно
работата си, това е доказателство, че притежава в достатъчна степен необходимите
за целта качества, а работодателят няма нито причина, нито интерес, да го уволнява
на това основание, тъй като той получава в пълна степен дължимата престация по трудовия договор между тях – независимо дали причина
за това са външни информационни източници или не (какъвто довод се обсъжда по
настоящия казус).
В конкретния случай работодателят не е
доказал, че констатираният дефицит на определени професионални качества от
страна на А.Й. се е отразил негативно върху качеството на работата й. Призованият
по негово искане свидетел не посочи никакви недостатъци в работата на жалбоподателката, и заяви, че няма спомени относно правните
й познания. Същевременно, точно обратното се установява от показанията на св. Ж.,
която има преки наблюдения върху жалбоподателката в
качеството си на екзаминатор (през 2009г.) и административен ръководител (до
2015г.). Според свидетелката, Й. се справяла изключително добре с възложената й
работа, вкл. и в кризисна ситуация и чрез оказване на помощ при разпределението
на делата, а съдиите, които е подпомагала, били доволни от нея. В пълно
съответствие с тези показания са и обсъдените по- горе писмени доказателства
(атестационни формуляри и становища на преките ръководители на жалбоподателката), които, в своята съвкупност, обуславят
извод за качествено и ефективно изпълнение на трудовите функции от страна на Й..
При това следва да се има предвид, че тези доказателства са ангажирани по реда
на насрещното доказване, което не предполага безспорно и несъмнено установяване
на определени факти, а само разколебаване на убедеността в съществуването на
други факти, за които насрещната страна носи доказателствената
тежест (в случая – неефективно изпълнение на работата от страна на уволнената
служителка). Поради това съдът намира за недоказано, че Й. е работила
неефективно.
С оглед
гореизложеното, по делото не се доказа нито една от кумулативно изискуемите
предпоставки за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно - трайна липса на посочените
в уволнителната заповед качества и обусловено от нея неефективно изпълнение на
служебните задължения на А.Й..
Но дори тези обстоятелства да бяха
доказани, би било дискусионно, дали те са достатъчни за обосноват процесното уволнение. Основание за такова съмнение
настоящият съдебен състав открива в обема на трудовите задължения на жалбоподателката, формулирани в длъжностната й
характеристика. От последната се установява, че процесните
качества, които са били предмет на проверка с проведения на 18.12.2015г. тест,
са пряко относими единствено към задълженията на
съдебния помощник по т. 2 и т. 5 от нея. Това, обаче, не означава (а и не се
твърди), че жалбоподателката не притежава качества за
изпълнение на останалите си служебни задължения – напр. извършване на проверка
по редовност на жалби, протести и молби за отмяна, подпомагане образуването на
делата, следене за спазване на законоустановените
срокове и на законовите изисквания относно съдържанието и основанието им, както
и на изискванията за легитимация на страните; проучване, анализиране и
обобщаване на правната доктрина и съдебната практика по конкретни въпроси,
изготвяне на проекти на отговори по постъпили в съда писма и сигнали, за които
се изискват специални правни знания; даване на мнение по дела и изготвяне на
доклади и становища по правни въпроси; изпълняване на други задачи, възложени
от административния ръководител и други лица. Така формулирана, длъжностната
характеристика възпроизвежда дословно разпоредбите на чл. 11 - 13 от действалия
към момента на издаването й и към момента на процесното
уволнение Правилник за администрацията в съдилищата (понастоящем – отменен). Този
нормативен акт е регламентирал функцията на съдебния помощник единствено като
подпомагане на работата на съдиите. Поради това не е оправдано, от лице,
заемащо такава длъжност, да се очаква съизмеримо ниво на правни познания или
вземане на самостоятелни решения по правни въпроси. Дейността му е техническа и
спомагателна, и се извършва под ръководството и надзора на съдии, които
преценяват, какви конкретни задачи да му възложат. Поради това е спорно, дали
липсата на посочените в уволнителната заповед качества (познаване на
действащата нормативна уредба и умение за работа с нормативни актове,
способност за самостоятелна работа и изготвяне на проекти за диспозитиви на съдебни актове, способност за анализ и
решаване на правни казуси) обуславя невъзможност за изпълнение на пълния обем
трудови функции на съдебния помощник.
По така изложените съображения съдът намира, че уволнението на А.Й.,
извършено със заповед № 84/11.01.2016г. на председателя на СГС, е
незаконосъобразно. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва
да бъде уважен. Този
извод не съвпада с изводите на първоинстационния съд,
изложени в обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено в
тази му част, а вместо него да се постанови друго, с което уволнението се
признава за незаконно и се отменя.
Уважаването на иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя основателност и на иска за
възстановяване на работа, поради което първоинстационното
решение следва да бъде отменено и в тази му част, а вместо него да се постанови
друго, с което той също се уважава.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ е първата предпоставка за основателност и на иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ. Във връзка с останалите предпоставки съдът намира, че от
завереното копие на регистрационна карта към Агенция по заетостта, дирекция
„Бюро по труда“ - Л.(л. 7 от първоинстанционното
дело), се установява, че ищцата е останала без работа след уволнението и е
регистрирана като лице, активно търсещо работа. Работодателят не е ангажирал
доказателства, които да оборват този извод, нито такива, от които да се
установи изгодния за него положителен факт, че в 6- месечен период след
прекратяване на процесното ТПО, ищцата е започнала
работа при друг работодател. Поради това и с оглед изтичане на 6- месечния срок
по чл. 225, ал. 1 от КТ към настоящия момент, съдът намира, че този иск е
доказан по основание за целия процесен период.
За да се произнесе по размера на
дължимото обезщетение, съдът взе предвид, че от завереното копие на фиш за
работна заплата за последен пълен отработен месец (декември 2015г.), намиращо
се на л. 16 от първоинстанционното дело, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата при ответника за този
месец е било 2358,32 лв. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 228, ал. 1
от КТ, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане
без работа поради уволнението се изчислява като 6*2358,32=14149,92лв. Тъй като,
обаче, ищцата е претендирала само сумата, 9354лв., с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен за тази сума.
От друга страна, съдът намира за основателно направеното с
отговора на ответника възражение за прихващане с насрещното му вземане в размер
на 2392,60 лв., представляващо обезщетение за неспазено предизвестие. Същото е
било включено като дължима в полза на ищцата сума в извършеното от работодателя
прихващане на насрещни вземания във фиша за работна заплата за м. януари 2016г.
(л.
16 от първоинстанционното дело). Поради това съдът намира, че, макар и да не е
физически заплатено на ищцата, то е било отчетено като неин актив при формиране
на крайната сума за получаване от нейна страна за този месец. Поради това
възражението за прихващане със сумата на обезщетението е основателно и следва
да бъде уважено, в резултат от което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата 9354-2392,60=6961,40лв.
Разноски във въззивното производство не
са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Отмяната на обжалваното първоинстанционно
решение и уважаването на предявените искове налага преизчисляване на разноските
пред Софийския районен съд в полза на ищцата, но такива не са претендирани, поради което не следва и да се присъждат.
С оглед изхода на делото, работодателят следва да бъде осъден да
заплати държавните такси за разглеждане на делото пред първа и въззивна инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 8550/13.06.2016г., постановено по гр.д. №
4558/2016г. на Софийския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за
незаконно и отменя уволнението на А.Л.Й.
с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, извършено със заповед № 84/11.01.2016 г.
на председателя на Софийския градски съд.
ВЪЗСТАНОВЯВА
А.Л.Й.
с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен помощник”
при Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Софийския
градски съд със седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на А.Л.Й. с
ЕГН ********** и съдебен адрес ***,, сумата 6961,40лв. представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за период от шест месеца, считан от 12.01.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Софийския
градски съд със седалище *** и адрес на управление ***, да заплати на Софийския
окръжен съд с адрес гр. С., бул. В.№ 2, сумата 711,24 лв.,
съставляваща държавни такси за разглеждане на делото пред първа и втора
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
09.10.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.