№ 58
гр. Сливен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230103102 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.08.2022 г. сключил с ответното дружество
Договор за кредит, по силата на който усвоил главница в размер на 700 лв. В договора било
уговорено кредитополучателя да заплати неустойка за непредоставяне на поръчителство в
размер на 460.74 лева. Ищецът погасил предсрочно задълженията си по договора на
29.08.2022 г. в размер на 718.08 лв., за което представя квитанция.
Изтъква, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни
норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени
нормите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. Не е посочен
начина по който е определен и изчислен лихвения процент освен това липсва и
методология. Не е посочено по никакъв начин как е определен и как е изчислен лихвения
процент, освен това липсва и методология. Посоченият в договора ГПР не отговаря на
реалния такъв. В този смисъл ишецът твърди нищожност на договора поради липса на
съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е
посочен грешно. Ищецът излага още, че клаузата за неустойка при неизпълнените на
задължението за предостяване на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите
нрави и е неравноправна. Същата води до скрито оскъпяване на кредита. На изложените
основания ищеца моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално
на клаузата за неустойка и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, моли ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 17,08 лв., представляваща недължимо платена сума по
договора, евентуално сумата от 10,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка по
договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало при условията на чл.131 ГПК отговор на исковата
молба в едномесечния срок, с който изразява становище за неоснователност на предявения
установителен иск. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния
1
договор за кредит, по силата на който е предоставил на цитираната сума, която е била
усвоена от нея и в последствие задължението е било погасено. Излага аргументи, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на
ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е
спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на
изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и
представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл.19, ал.3
от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение също не следва да участва при формиране на ГПР по договора.
Основава твърденията си на съдебна практика, както посочват решенията на ВКС. По
изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява от
пълномощник. С писмено становище поддържат молбата и молят съда да я уважи в пълен
размер.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява от представител или
пълномощник. По делото е постъпило писмено становище, с което поддържат изцяло
написаното в отговора на исковата молба и молят съда да отхвърлни предявините искове.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следната обстановка:
Не е спорно, че ищеца и ответното дружество са в облигационни правоотношения по
силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 871802/24.08.2022
г., по силата на които ищеца получила заемна сума в размер на 700 лв. със срок на
погасяване 8 месеца със 8 броя вноски с размер на погасителните вноски 156.61 лв., с
включена неустойка в тях, лихвен процент по кредита 30.24 %, ГПР 34,80 %, в общ размер
на всички плащания по договора за кредит в размер на 1252.89 лв. В чл.6 от договора за
кредит, вр. с Раздел VIII OУ на договора за потребителкси кредит, предоставен от
разстояние е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в
срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от физическо лице, отговарящи
на определени условия.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че ищцата заплатила на ответното дружество сума в
общ размер 717,08 лв., от която 700 лв. главница, 14,23 лв. неустойка, и 2,85 лв. лихва.
Вещото лице е посочило, че за предвиденато изплащане на неустойка в размер на 0,9
% на ден, неустойката се получава за 8 месеча в сумата на 460,74 лв. или по 57,59 лв.
месечно, като ГПР визира в размер на 427,49 % съгласно калкулирането направено от
вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона ЗПК
на договор за потребителски кредит и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на парична сума, дадена
без основание са допустими, а разгледано по същество и основателни.
Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството
има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
2
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при
сключването на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите
разходи. Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно § 1,
т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено
задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.
Установи се от заключението на вещото лице, че неустойката за предоставяне на
обезпечение по договора така калкулирана води до получаване на ГПР десет пъти над
годишния лихвен процент, който е описан в договора по закона за потребителския кредит,
т.е. неустойката която следва да върнат е 14,23 лв. при 34,80 %. Ако към договора се включи
неустойката ГПР на разходите е 427,49 %.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се
прилагат правилата на чл. 143 -148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с
ищецът, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно насъда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители.
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по
смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив -
договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при
по- висока цена, прикрита като неустойка.
Ето защо процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, поради доказаното
противоречие със закона, като е безпредметно да се обсъждат доводите на ищцовата страна
за недействителност, поради нарушаване на добрите нрави. Предвид уважаването на главния
установителен иск, съдът не следва да се произнесе относно прогласяването на нищожност
на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.
По иска на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, съдът изразява следните становища. На
първо място страната подала иска следва да докаже плащането на претендираната сума, а
ответната основанието за нейното задържане. Съдът приема, че е дадено нещо при нищожен
договор, но като едната страна е действала „безсъзнателно“ тъй като не била запозната с
3
това обстоятелство. Предвид това, сумата която следвало да бъде изплатена е само
главницата в размер на 700 лв., а не допълнителните лихви към нея, а именно сумата в
размер на 17.08 лв., която е дадена без основание. Във връзка с това, и по горепосочените
твърдения, съдът не следва да се произнесе, относно сумата в размер на 10 лв.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 300,12 лв.
/100,12 лв. платена държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице/. Следва и да
заплати на пълномощника на ищеца сума в размер 990 лв. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК
Договор за кредит № 871802 от 24.08.2022 г. , сключен между И. Г. С., ЕГН: ********** от
с. К., общ. С., ул. "В. К." № . и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп. директор Стефан
Топузаков.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от
изп. директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С., ЕГН: ********** от с.
К.,общ.С., ул. "В. К." № ., сума в размер на 17,08 лв. (седемнадесет лева и 0,08 ст.), платена
без основание по Договор за потребителски кредит № 871802 от 24.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2023 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп.
директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С., ЕГН: ********** от с. К.,общ.С.,
ул. "В. К." № ., сума в размер на 300,12 лв. (триста лева и 0,12 ст.), деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп.
директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. АК - Пловдив сума в размер на
990 лв. (деветстотин и деведесет лева), адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4