Р Е Ш Е Н И Е  №

27.09.2019 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

Секретар: М. Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 1555 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Р.Р.Б., чрез адв. Т. П. – ВТАК, срещу С.К.К. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че страните по делото са родители на малолетното дете Д. Р. Б., като са живели заедно до 2017 година, когато майката на детето напуснала жилището без предупреждение, като изоставила детето и бащата. Посочва, че от този момент тя не поддържа връзка с тях, не се интересува от детето, не го чува, а всички грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката му са поети от неговия баща. Детето е навършило 9 години и е ученик във втори клас на ОУ "Васил Левски" с. Средно село, община Златарица. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което: местоживеенето на детето Д. Р. Б., да бъде определено при бащата в село Калайджии, община Златарица; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, като бъде определен разширен режим на лични отношения на детето с майка му всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа до 17 часа без преспиване, като майката взема и връща детето от неговия настоящ адрес; С.К.К. да бъде осъдена да заплаща на Д. Р. Б., чрез неговия баща и законен представител Р.Р.Б. месечна издръжка в размер на 170.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и С.К.К. да бъде осъдена да заплати на Д. Р. Б., чрез неговия баща и законен представител Р.Р.Б. издръжка за минало време, считано от 28.05.2018 година до 28.05.2019 година в размер на 2040.00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.К.К., в който развива съображения, че твърденията изложени в исковата молба са неверни. Посочва, че ищецът постоянно я е тормозил, биел и псувал, което е довело до раздялата им. Твърди, че в периода, посочен в исковата молба е получавала възнаграждение и е подсигурявала всичко необходимо за детето, но в последствие е разбрала, че ищецът е харчил всичко за себе си. Посочва, че след раздялата им е създала ново семейство и има още едно дете, за което полага грижи. Твърди, че е безработна и не получава доходи, поради което моли да бъде определена минимална издръжка.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото /л. 6/ заверено копие на Дубликат на Удостоверение за раждане от *** година, издадено въз основа на акт за раждане № 0492/16.08.2010 година на Община Горна Оряховица се установява, че Д. Р. Б., е роден на *** година, с ЕГН ********** и е син на С.К.К. и Р.Р.Б.. По делото е представено и Удостоверение за раждане № ********** от 19.12.2017 година на Община Бяла Слатина /л. 20/, от което се установява, че С.К.К. е майка и на малолетното дете *, родено на *** година.

Видно от Удостоверение № 0403-УД-0321 от 05.04.2019 година на ДСП град Елена /л. 9/ С.К.К. е получавала семейни помощи за деца до 31.10.2017 година за детето Д. Р. Б., като след този период не е подпомагана с месечни помощи за детето - Удостоверение № 1268 от 02.07.2019 година на ДСП град Бяла Слатина /л. 21/. От Удостоверение № 0403-УД-0395 от 13.05.2019 година на ДСП град Елена /л. 12/ се установява, че Р.Р.Б. не е обект на социално подпомагане.

От Удостоверение № 101 от 08.04.2019 година на ОУ "Васил Левски" с. Средно село, община Златарица /л. 7/ се установява, че детето Д. Р. Б., е записан като ученик във втори клас за учебната 2018/2019 година.

От приложените по делото /л. 10-11; 35-36/ справки от ТД на НАП Велико Търново се установява, че за периода от 01.01.2014 година до 31.03.2019 година за Р.Р.Б. има данни за регистрирани трудови договори, като на същия е начисляван месечен облагаем доход за периода от месец ноември 2017 година до месец февруари 2018 година в общ размер на 1940.00 лева, като след този период няма подавани уведомления за сключени трудови договори; че няма декларирани МПС, както и че същият е декларирал 0.11 ид.ч. от недвижим имот - земя и сграда в село.

Видно от приложените по делото /л. 38-40/ справки от ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, за периода от 26.05.2018 година до 18.07.2019 година за С.К.К. няма регистрирани трудови договори; липсват данни за осигуряване, както и че същата няма декларирани недвижими имоти и МПС.

По делото са изискани и изготвени социални доклади от Дирекция "Социално подпомагане" град Елена и от Дирекция "Социално подпомагане" град Бяла Слатина /л. 42-45/. В последните е отразено, че страните по делото са съжителствали до 2017 година, когато майката на детето напуска семейния дом без предупреждение, като оставя детето на грижите на неговия баща. Към момента на изготвянето им основните грижи за отглеждане и възпитание на малолетното дете Д. Р. Б., полага баща му, с подкрепата на прародителя му по бащина линия, като за детето са осигурени сигурна и стабилна семейна среда и баща му полага адекватни грижи за него. В жилището, което обитават са осигурени хигиенно-битови условия на добро ниво, като детето обитава собствена стая. Между детето и баща му има изградена силна емоционална връзка.

В проведеното на 04.09.2019 година съдебно заседание е изслушан бащата на детето Д. Р. Б., който заявява, че майката на детето е избягала и не се обадила повече, като не потърсила детето. Посочва, че има още едно по-голямо дете. Заявява, че една година след като ги напуснала, детето било в несвяст и тя не се обаждала по телефона. Посочва, че не е давала никаква издръжка за детето.

В съдебно заседание на 04.09.2019 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката *** заявява, че познава семейството от дълго, както и че майката на детето напуснала през декември 2016 година и от тогава не се е интересувала от детето. Посочва, че не изпраща пари и всички грижи за него се поемат от баща му и баба му. Заявява, че детето е много привързано към баща си, че е много будно и отговорно дете, и се справя много добре с учебния материал.

Свидетелят *** заявява, че познава Р. и сина му, а майката е виждал случайно преди около две години. Посочва, че с Р. са си говорили, че тя не се интересува от детето, не пита живо ли е, здраво ли е, а за средства да дава - абсурд. Заявява, че бащата и неговата майка се грижат за детето, като отношенията им са много добри.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси при съобразяване на нормите на чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация - осъществяване на съдебна намеса в гражданско–правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Тази намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Ето защо, съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност, като съблюдава висшия интерес на детето.

При решаване на въпроса на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето съдът се ръководи от задължителните указния и критериите, дадени с ППВС № 1/1974г. При спор относно упражняването на родителските права значение имат не отделните обстоятелства по случая, а тяхната съвкупност и цялост. Тези обстоятелства могат да бъдат от най–разнообразно естество, като част от тях са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Съдът следва да съобрази всички факти по делото, имащи значение към тези критерии, като от най-съществено значение е интересът на детето. То има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по–способен да полага адекватни грижи не само за бита и материалните условия на живот, но и за неговото добро възпитание, създаване на трудови навици и изграждането му като зряла личност. Това естествено не може да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.

Съобразявайки както твърденията на страните, така и всички събрани по делото доказателства настоящият състав приема, че бащата на детето е по-пригодният от двамата родители за упражняване на родителските права върху него. След фактическата раздяла на страните, когато майката напуска семейния дом и оставя детето при неговия баща, именно последният непосредствено е полагала грижи за отглеждането и възпитанието. Същият, с помощта на майка си, е успял да изгради една сигурна и спокойна семейна среда, без рискови фактори за детето. Между детето и бащата съществува силна емоционална връзка. Освен това от изготвените социални доклади на Дирекция "Социално подпомагане" град Елена и град Бяла Слатина и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че за детето е осигурено всичко необходимо и за него се полагат адекватни грижи. От друга страна от събраните по делото доказателства, включително от социалните доклади беспорно се установява, че майката напълно се е дезинтересирала от детето. Напуснала е дома им, оставила е детето и не проявява никаква загриженост за него, като не осъществява какъвто и да е контакт с детето. За този факт се съди и по самото й процесуално поведение. Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, като посочва, че желае да бъде определена издръжка, която да заплаща в минимален размер, не се явява в съдебно заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като единственото й становище е, че има друго детето, за което да се грижи, безработна е и няма възможност да отделя средства за Д. Б.,.. Всичко изложено води до извод за дезаинтересованост от нейна страна към упражняването на родителските права и към съдбата на детето. Неполагането на каквито и да е било процесуални усилия от страна на този родител води до извод, че той сам се поставя в положение, от което не следва да черпи процесуални права и е факт, който е от значение за преценка на родителския му капацитет /Решение № 257/01.07.2015г. по гр.д. № 711/2015г. на IV г.о., ВКС/. Въпреки че е задължен да изслуша този родител по чл. 59, ал. 6 СК, ако същият не се яви в съдебно заседание, съдът дори да го задължи да се яви пред него, не разполага с мерки за принуда, чрез които да осигури присъствието му по делото /Решение № 244/15.07.2015г. по гр.д. № 7234/2014г. на IV г.о., ВКС/.

В този смисъл съществуващото фактическо положение, изградената емоционална връзка и липсата на събрани по делото доказателства, налагащи детето да живее на различно място, водят до безспорния извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата Р.Р.Б., респективно - местожвиеенето на детето следва да бъде определено при него.

Предоставянето на родителските права на бащата предпоставя уреждането на подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Неговият интерес налага осигуряването на възможност за най–пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Конкретният режим на лични отношения следва да отчита спецификите и конкретните обстоятелства на случая.

Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че детето и майката не се осъществявали контакти в продължение на две години, както и че майката на детето живее в различно населено място следва да бъде определен един по-ограничен режим на лични отношения между тях. Установената липса на контакт между тях и обстоятелството, че същите не живеят заедно е породило наличието на емоционална дистанция между майката и детето, която трябва да бъде преодоляна, включително с помощта на бащата на детето. Правилното възпитание на детето и израстването му като зряла и пълноценна личност изисква то да общува с всеки от родителите си и следователно е в негов интерес, да възстанови прекъснатата връзка с бащата. Необходимо е срещите им да бъдат пълноценни и за двамата: за детето – да бъде обект на грижи, внимание и любов от майката, а за последната - да се чувства максимално полезна като родител. Освен това, доколкото детето е във възраст, в която осъзнава близостта и привързаността си към своите родители е необходимо бащата да подготвя психически детето за евентуални предстоящи срещи с неговата майка. Изключително важно е и двамата родители да не допускат действия, които биха подложили на стрес собственото им дете, както и да поддържат коректни взаимоотношения помежду си, което би довело до стабилизиране на психическото състояние на детето при положение, че двамата са разделени. Последното предполага към настоящия момент личните контакти между тях да се осъществяват без преспиване на детето при майката. По този начин двамата ще възстановят връзката помежду си, без това да рефлектира върху психиката на детето и то би се чувствало по-сигурно и защитено. При съобразяване на изложеното и с оглед възрастта на детето, настоящият съдебен състав приема за адекватен следния режим на лични отношения: майката може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа без преспиване, като го взема и връща от адреса му по местоживеене.

При решаване на спор между родителите по реда на чл. 127, ал. 2 СК, съдът по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими за развитието на детето. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловна. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен в зависимост от нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че детето Д. Р. Б., е на 9 години и е ученик в втори клас. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че същият има потребности за храна, облекло и учебни помагала, като по делото не се установява наличието на специфични нужди за отглеждането му. Предвид изложените по-горе обстоятелства съдът приема, че необходимата му издръжка е в размер на 280.00 лева месечно. По делото липсват данни двамата родители да заплащат наем за жилищата, които обитават. От събраните по делото доказателства се установява, че страните не работят по трудови правоотношения. От друга страна майката на детето е задължена до осигурява издръжка и на друго малолетно дете. Като взе предвид доказаните нужди на детето и при съпоставката на възможностите на родителите, при която се установи, че майката е в трудоспособна възраст, че бащата разполага със средства да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето, настоящият състав счита, че размерът на издръжката, който майката следва да му заплаща, е в размер на 140.00 лева, като останалата част следва да бъде осигурявана от бащата, включително и с личните му грижи за възпитанието и отглеждането на малолетния Д. Р. Б., Съдът приема, че издръжка, в посочения размер е съобразена с нуждите на детето, както и с възможностите на родителите му, освен това размерът на същата е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2019 година е в размер на 560.00 лева.

Разпоредбата на чл. 149 СК предвижда, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Съдът намира, че размерът на издръжката за минало време също следва да бъде също в размер на 140.00 лева месечно или 1 680.00 лева за периода от 28.05.2018 година до тази дата на 2019 година. По делото липсват каквито и да било твърдения, респективно - доказателства, че в този период от време майката е осигурявал някаква издръжка за малолетното си дете. В останалата част предявеният по делото иск с правно основание чл. 149 СК е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв, същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново разноски по делото общо в размер на 293.80 лева, от които 25.00 лева - държавна такса за производството, 201.60 лева - държавната такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и 67.20 лева - държавната такса върху присъдената издръжка за минало време,съгласно Тарифа за ДТ, които се присъждат от съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Д. Р. Б.,  роден на *** година, с ЕГН ********** да бъде при неговия баща Р.Р.Б. ***, с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Р. Б., роден на *** година, с ЕГН ********** на неговия баща Р.Р.Б. ***, с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.К.К. ***, с ЕГН ********** и малолетното дете Д. Р. Б., роден на *** година, с ЕГН **********, както следва: майката може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа без преспиване, като го взема и връща от адреса му по местоживеене.

ОСЪЖДА С.К.К. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д. Р. Б.,  роден на *** година, с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.Р.Б. ***, с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2019 година до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното му изплащане, като отхвърля предявения иск за заплащане на издръжка за разликата до претендирания размер от 170.00 лева месечно, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.К.К. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Д. Р. Б., роден на *** година, с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р.Р.Б. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 1680.00 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/, представляваща издръжка за периода от 28.05.2018 година до 28.05.2019 година, като отхвърля предявения иск по чл. 149 СК за разликата до претендирания размер от 2 040.00 лева, като неоснователен.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.

ОСЪЖДА С.К.К. ***, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 293.80 лева /двеста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/, от които 25.00 лева - държавна такса за производството, 201.60 лева - държавната такса върху присъдената издръжка за бъдеще време, както и 67.20 лева - държавната такса върху присъдената издръжка за минало време, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                  Районен съдия: