Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1981 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ШОНЕ” ООД, депозирана против наказателно постановление №
457952/16.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като наложената санкция не е съответна на извършеното нарушение, за което
нарушение е била приложена санкция „Запечатване на търговския обект“, която
жалбоподателят смята за достатъчна. Иска се да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез своя управител поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че
вече е бил наказан за същото нарушение със запечатване на обекта. Инвокира и
доводи за маловажност на нарушението.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това
се релевират доводи за доказаност на нарушението. Посочва се, прилагането на
принудителна административна мярка не е пречка за реализиране на
административнонаказателна отговорност на дружеството. По отношение размера на
имуществената санкция се излагат доводи, че същата е в минималния предвид в
закона размер.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № F491412/10.06.2019г., против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 28.05.2019г., в 14,30
часа проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин
за промишлени стоки, находящ се в град Русе, ул. „Гео Милев“ № 5, стопанисван
от дружеството жалбоподател, било установено, че като лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ със стационарен търговски обект, при извършена контролна
покупка от органа по приходите на 28.05.2019г., в 14,17 часа на 3 бр. отвертки
на обща стойност 2,40 лева, заплатена в брой на място от орган по приходите е
била издадена фискална касова бележка № 0041900/28.05.2019г. от наличното в
обекта и работещо фискално устройство модел DATECS-DP-25 с ИН
на ФУ DT456115 и ИН на ФП 02695690, в която не се съдържат
задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ, а именно „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“, съгласно Приложение
№ 1, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за
продажба.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е
осъществило състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
установеното нарушение, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
При
издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение при издирване и
прилагане на санкционната разпоредба от страна на административнонаказващия
орган, което е довело до нарушение правото на защита на наказаното лице да
разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Видно
от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е прието
от административнонаказващия орган, че при извършената контролна покупка е била
издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално
устройство, която не е съдържала задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти от обективната действителност,
които са субсумирани като нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерството на финансите е приложена
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, която предвижда санкция за
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а в случая е прието от
страна на наказващия орган, че такъв е издаден.
В
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е предвидена отговорност на лице, което
извън случаите на ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, извърши или допусне нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане.
В
случая приложимата санкционна разпоредба е именно тази по чл. 185, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДДС, а не по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, тъй като е била издадена фискална
касова бележка № 0041900/28.05.2019г. от наличното в обекта фискално
устройство.
Налагайки
санкцията, предвидена в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, при така безспорно установения
факт, че е била издадена фискална касова бележка е довело, освен до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и до неправилно приложение на материалния
закон от страна на наказващия орган при издирване на приложимата санкционна
разпоредба, което също представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспореното наказателно постановление.
С оглед
пълнота на изложението и във връзка с доводите развити в жалбата и в хода по
същество, следва да бъде посочено, че същите са неоснователни. Прилагането на
принудителна административна мярка не е пречка да бъде реализирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, защото по своята
същност принудителната административна мярка не представлява наказание и не
води до нарушаване на принципа non bis in idem, който
забранява наказването два пъти за едно и също деяние.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
457952/16.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на „ШОНЕ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, пл. „Свобода“ №
7, вх. 5, ет. 2, ап. 16, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева, за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: