Решение по дело №1981/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1
Дата: 3 януари 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520201981
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 03.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 1981 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „ШОНЕ” ООД, депозирана против наказателно постановление № 457952/16.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като наложената санкция не е съответна на извършеното нарушение, за което нарушение е била приложена санкция „Запечатване на търговския обект“, която жалбоподателят смята за достатъчна. Иска се да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез своя управител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че вече е бил наказан за същото нарушение със запечатване на обекта. Инвокира и доводи за маловажност на нарушението.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това се релевират доводи за доказаност на нарушението. Посочва се, прилагането на принудителна административна мярка не е пречка за реализиране на административнонаказателна отговорност на дружеството. По отношение размера на имуществената санкция се излагат доводи, че същата е в минималния предвид в закона размер.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F491412/10.06.2019г., против дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 28.05.2019г., в 14,30 часа проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се в град Русе, ул. „Гео Милев“ № 5, стопанисван от дружеството жалбоподател, било установено, че като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ със стационарен търговски обект, при извършена контролна покупка от органа по приходите на 28.05.2019г., в 14,17 часа на 3 бр. отвертки на обща стойност 2,40 лева, заплатена в брой на място от орган по приходите е била издадена фискална касова бележка № 0041900/28.05.2019г. от наличното в обекта и работещо фискално устройство модел DATECS-DP-25 с ИН на ФУ DT456115 и ИН на ФП 02695690, в която не се съдържат задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, а именно „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“, съгласно Приложение № 1, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за продажба.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така установеното нарушение, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от страна на дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

При издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение при издирване и прилагане на санкционната разпоредба от страна на административнонаказващия орган, което е довело до нарушение правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е прието от административнонаказващия орган, че при извършената контролна покупка е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство, която не е съдържала задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани като нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите е приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, която предвижда санкция за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а в случая е прието от страна на наказващия орган, че такъв е издаден.

В разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е предвидена отговорност на лице, което извън случаите на ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, извърши или допусне нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане.

В случая приложимата санкционна разпоредба е именно тази по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, а не по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, тъй като е била издадена фискална касова бележка № 0041900/28.05.2019г. от наличното в обекта фискално устройство.

Налагайки санкцията, предвидена в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, при така безспорно установения факт, че е била издадена фискална касова бележка е довело, освен до нарушаване правото на защита на наказаното лице и до неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган при издирване на приложимата санкционна разпоредба, което също представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.

С оглед пълнота на изложението и във връзка с доводите развити в жалбата и в хода по същество, следва да бъде посочено, че същите са неоснователни. Прилагането на принудителна административна мярка не е пречка да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството, защото по своята същност принудителната административна мярка не представлява наказание и не води до нарушаване на принципа non bis in idem, който забранява наказването два пъти за едно и също деяние.

 

По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 457952/16.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „ШОНЕ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, пл. „Свобода“ № 7, вх. 5, ет. 2, ап. 16, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: