РЕШЕНИЕ
№ 260058/09.12.2020 година гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд наказателна
колегия
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Секретар:
Петранка Паскалева
Прокурор:
Анна Помакова
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело № 164 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №4 от 21.02.2020г. по НОХД №260
по описа за 2019 год., Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия П.И.М. за
виновен в това, че на 21/22.06.2018г. в гр. Добрич, при условията на опасен рецидив,
причинил по непредпазливост смъртта на С.Й.М. от гр. Добрич, вследствие на
умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка гръдна травма, поради
което и на основание чл.124, ал.3, предл.1-во във вр. с ал.1, предл. 1-во от НК
и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет
години, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият М. е
осъден да заплати направените по делото разноски в полза на държавата; зачетено
е предварителното му задържане на основание чл.59, ал.1 от НК; налице е
произнасяне и досежно веществените
доказателства по делото.
Въззивното производство пред Варненския
апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия М., чрез неговия защитник и протест
на Добричката окръжна прокуратура.
В жалбата се излагат доводи за
неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за
постановяване на оправдателна присъда, алтернативно - връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда и като втора алтернатива - намаляване на
наложеното наказание.
В протеста на прокурора се твърди, че
наложеното наказание е несправедливо и се иска неговото увеличаване към
максималния размер.
В съдебно заседание пред въззивния съд
подсъдимият се явява лично. Представлява се от служебен защитник. Последният
поддържа изцяло изложените в жалбата основания.
Представителят на Варненската апелативна
прокуратура не поддържа протеста на Окръжна прокуратура - Добрич. В пледоарията
си излага допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия М..
Счита, че присъдата е правилна и наказанието, наложено с нея е определено при
съобразяване с всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В последната си дума пред настоящата
инстанция подсъдимият М. моли за намаляване на наложеното наказание или
налагане на условно наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд, след преценка на
доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК намира следното:
Съдебното производство пред Окръжен
съд-Добрич е проведено по реда на чл. 371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият М.
и неговият защитник са направили искане да не се провежда разпит на посочените
в обвинителния акт свидетели, както и на вещите лица във връзка със
заключенията им по съдебните експертизи.
При констатиране на това искане, с определение
по реда на чл.372, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че
при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетелите и на заключенията на вещите лица по
изготвените експертизи, тъй като същите са приобщени при условията и реда,
предвидени в НПК.
Окръжният съд е анализирал подробно
събраните доказателства и изградил изводите си въз основа на установените по делото факти. От събрания доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя
от настоящата инстанция:
Подсъдимият М. и пострадалият С.М. се познавали от няколко
години. М. през различни периоди от време живял в дома на М., който бил разделен
със съпругата си - св. Н.М. и живеел сам в гр.Добрич, ж.к. „Христо Ботев“ № 6,
вх.Д, ет.1, ап.3. М. не поддържал отношения със сина си Т.Й., който живеел в чужбина. Периодично С.М.
бил посещаван от дъщеря си - св. И.Й. и нейният съпруг - св. М.К., които се грижили за него.
Подсъдимият М. и С.М. системно
злоупотребявали с алкохол, в резултат на което между тях често се пораждали
конфликти и скандали. По този повод са извършвани проверки срещу подсъдимия
и полицейски разследвания за евентуално извършени деяния по чл. 144 от НК, чл.
170 и чл. 216 от НК /л. 71а — 71з, т.1 от д.п./. На подсъдимия М. били
съставяни предупредителни протоколи по
чл. 65 от ЗМВР да се въздържа от извършване на противоправни деяния. Нееднократно,
след намеса от страна на полицейските органи, а също след проведени разговори
със св.И.Й. и св. М.К., подсъдимият напускал жилището на М., но впоследствие отново се настанявал да живее при него.
Към датата на деянието подсъдимият М. работел като общ работник при
св.Б.Б.. През деня на 21.06.2018г., от сутринта
до около обяд, двамата разтоварвали стока, след което св.Б. се разделил
с подсъдимия, като му платил 20 лв. за свършената работа. По-късно, около 17-18
часа, св.Б. видял подсъдимия на пазара
да пие бира. Двамата се договорили да се чуят на следващия ден към обяд за да
организират работата си за деня.
Вечерта подсъдимият М. нямало къде да
пренощува и решил да отиде в дома на С.М.. Преди да отиде в жилището на М. подсъдимият
изпил три бутилки бира с вместимост 0,5 л. в магазин за хранителни стоки. Около
21,00 часа купил бутилка вино от 2 литра
и отишъл в апартамента на М., който му отворил и го приел. М. вече пиел вино на
маса в хола. М. се присъединил към него
и двамата продължили да употребяват алкохол. Подсъдимият изпил три чаши вино с
вместимост от около 200-250 мл. В хода на разговора М. попитал подсъдимия защо е
дошъл толкова късно. М. му отговорил, че това си е негова работа. Отговорът
подразнил М., който започнал да отправя груби думи и псувни към подсъдимия. М. се засегнал от
думите му и го ударил с шамар в лявата част на лицето. В следствие на удара М.
паднал от канапето, където бил седнал и блъснал главата си в намиращото се в
близост шкафче. След като се изправил, продължил да отправя неприлични думи към
подсъдимия М.. Заявил също, че ще вземе
бастуна си и ще го удари. Подсъдимият му ударил още един шамар в лявата част на
лицето, от който М. отново паднал и пак ударил главата си в същия шкаф. Докато М.
лежал на пода, М. му нанесъл силен натиск в областта на гръдната кухина. В
следствие упражненото насилие пострадалият С.М. получил тежка гръдна травма -
счупване на гръдната кост, счупване двустранно на множество ребра, контузия на
белите дробове и масивен кръвоизлив в гръдната кухина. М. останал да лежи на
пода, като казал, че не се чувства добре, а подсъдимият продължил да пие вино.
След известно време подсъдимият М. отишъл
до М. хванал го с ръце през гърдите и го пренесъл на леглото. Пострадалият се
закашлял и подсъдимият М. го повикал по име, но не получил никакъв отговор.
Подсъдимият установил, че М. се е изходил, събул бельото и долнището му и ги
накиснал в леген в банята. Обул на М. друг панталон. Подсъдимият М. легнал на
дивана в същата стая и заспал. Сутринта се събудил около 6,00 часа. Докоснал тялото
на М.. Установил, че то е студено и разбрал, че е починал.
Същата сутрин подсъдимият М. отишъл до
павилион, находящ се на спирката в ж.к. „Христо Ботев“, като на продавачката в
павилиона - св. М.М. и на пазача на
пазара в квартала - св. С.В., заявил, че
С.М. е починал. Около 7, 00 часа същия ден М. разказал за случилото се и на св.С.Е.,
който живеел в апартамент, съседен на жилището на М..
За смъртта на М., подсъдимият съобщил от
мобилния си телефон и на дежурния
оператор на ЕЕНСП 112. На местопрестъплението пристигнали следствено- оперативна
група и медицински екип, който установил смъртта на С.М..
Фактическата обстановка се приема за
установена, както от първостепенния съд, така и от въззивната инстанция въз основа на обясненията на подсъдимия и
доказателствените средства, събрани в хода на досъдебното производство:
показанията на свидетелите Н.И. М., И.С.Й., Я.Й.М.., М.Н.К., П.К.М., Т.Д. Т., Г.М.Д.,
Д. Х. Ж., С.Х.М., Б.Д. Б., Д.Й.Е., Д.К.Д., Й.Д.Й., Б.А.Д., Ж.Г.П. и С.М.А.,
както и на вещите лица Й.П.Й., П.Д.М., Д.Н.Д., З.В.З., Р.В.Р., К.П.К., М.И.Н. и
Т.П.Д., констатациите, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествието, заключението на съдебномедицинска експертиза за аутопсия
на труп № 69/ 2018г. /л.50 - 55, т.2 от д.п./, протокол № 126/ 26.06.2018г. /л.
67, т. 2 от д.п./, заключенията по назначените СМЕ, касаещи претърпените
от М. увреждания, приложената медицинска документация, заключението на
тричленната СМЕ № 30/2019г. /л.110-119,
т. 2 от д.п./, заключението на допълнителна тричленна СМЕ № 81/2019 г. /л.
2-12, т.3 от д.п./, протокол за химическа експертиза № 935/26.06.2018г.,
протокола за химическа експертиза №126/26.06.2018г., заключението по СМЕ на живо лице № 24/2018 г. /л. 62- 63, т.
2 от д.п./, заключението на ДНК експертиза № 19/ДНК -314-18 /л.82-86, т. 2 от
д.п./, заключението на дактилоскопна експертиза № 23/2018г. /л.26-27, т. 3 от
д.п./, заключението на лицево-идентификационна експертиза № 98/19.07.2018г.
/л.18-23, т.3 от д.п./, заключението по изготвената техническа експертиза от 30.04.2019г., осъществените
физическо и психиатрично-психологическо обследвания на М., заключението на комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза /л. 89 - 102, т. 2 от д.п./ иззетите веществени доказателства, експертния
анализ на веществените доказателства. Установените факти се базират изцяло
на събраните по делото доказателства, чрез допустимите от НПК способи и чрез
съответните доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е направил
подробен анализ на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Анализирал е задълбочено и прецизно всички
свидетелски показания. Обстойно е
обсъдил заключенията на съдебномедицинските експертизи и на съдебната
психолого-психиатрична експертиза. Съпоставил е фактите, установени чрез
свидетелските показания, заключенията на вещите лица, веществените доказателства
и медицинските документи по делото и въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Съдът е концентрирал вниманието си върху обясненията
на подсъдимия М., протокола от извършената аутопсия на пострадалия М., заключенията
на съдебномедицинските експертизи и заключението на съдебната
психолого-психиатрична експертиза. Подходил е по този начин, защото обясненията
на подсъдимия и съдебномедицинските експертизи са най-важните доказателствени
средства за изясняване фактологията по делото. Подходът е правилен, защото към
момента на извършване на деянието, на местопрестъплението са били само
пострадалият и подсъдимият. Съдът е анализирал внимателно обясненията на
подсъдимия като една част от тях приел за достоверни, а друга - не. Кредитирал е
обясненията на М. в частта, отнасяща се до времето и мястото на деянието, до
възникването на конфликта между него и пострадалия и нанасянето на две плесници
по лицето на М.. Съдът е намерил тези обстоятелства, въведени през обясненията
за достоверни, защото те намират подкрепа във фактите, установени чрез други
доказателствени средства, а именно: това са записите от камерите в хранителния
магазин, показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинските
експертизи. Те сочат, че към 20,44 часа подсъдимият М. е бил в магазина, купил
от там двулитрова бутилка вино. Съдът е констатирал, че обясненията на
подсъдимия относно нанесените на пострадалия плесници и нараняванията,
вследствие падането му на пода съответстват на констатациите на вещите лица.
Поради тези причина е възприел за верни тази част от обясненията му. Останалата
част от обясненията първата съдебна инстанция е намерила за недостоверни. Преценила
е, че те представляват защитна позиция. Тези обяснения се отнасят до упражненото
физическо насилие върху гърдите на пострадалия. Съдът е съпоставил обясненията
на подсъдимия със заключението на съдебномедицинските експертизи и е намерил тези
обяснения за необективни. Съдебномедицинските експертизи обосновават
категорично заключение, че причината за смъртта на пострадалия е упражнения
натиск върху гръдния му кош, което е довело до счупване гръдната кост, счупване
на множество ребра, нараняване на белия дроб, масивен кръвоизлив и в
последствие настъпване на смърт. Това нараняване не би могло да се получи от
падане от собствен ръст, от удар на тялото в други предмети. Може да се получи
само чрез упражнения натиск върху гърдите на пострадалия. Вещите лица отричат
категорично като възможна причина за нараняване и в последствие за настъпване
на смъртта, обясненото от подсъдимия, че е хванал пострадалия през гърдите и го
вдигнал от пода на леглото. Този начин
на причиняване на увреждане е невъзможен, защото върху гръдния кош не се
упражнява сила с достатъчна интензивност и маса за да може да причини счупване
на гръдната кост, множество ребра и нараняване на белите дробове.
Съдът подробно е анализирал заключенията
на съдебно-медицинските експертизи, от които е извел извода за причинената тежка
телесна повреда. Съдебно-медицинските експертизи са единодушни за причиненото
телесно увреждане, а именно - тежка гръдна травма - счупване на гръдната кост, счупване
двустранно на множество ребра, контузия на белите дробове и масивен кръвоизлив
в гръдната кухина. Телесното увреждане се квалифицира като постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота - тежка телесна повреда по смисъла
на член 128 от Наказателния кодекс. Вещите лица са изяснили и механизма на
получаване на увреждането - едномоментно механично въздействие със сравнително
голяма сила или маса, осъществено от гърдите към гръбначния стълб, което е
довело до констатираните увреждания. Изяснен е и темпът на настъпване на
смъртта като е прието, че тя е настъпила в продължение на няколко часа. Получените
нараняване в областта на гръдната кухина на пострадалия М. са довели до
засягане на две основни жизненоважни функции на организма, а именно - дишане и
кръвообращение.
Не е установено по делото по какъв точно
начин подсъдимият е причинил телесното увреждане на М.. Съдебномедицинските
експерти са дали заключение, че подобни увреждания, нарушаващи целостта на
гръдната клетка, се получават при осъществен силен натиск върху гръдния кош на
по - широка площ. Възможно е те да се получат при притискане с тяло, крака или
ръце, при които освен приложената сила на мускулите на крайниците, в механизма
участва и телесното тегло на нападателя, както е било в конкретния случай. Обстоятелството, че на
местопрестъплението са се намирали единствено пострадалият и подсъдимият и
фактът, категорично потвърден от заключенията на съдебномедицинските
експертизи, че уврежданията на пострадалия не могат да се получат по начина,
обяснен от подсъдимия води до единствено възможния извод, а именно, че
подсъдимият М. е лицето, което е причинило травматичните увреждания на
пострадалия М., довели последствие до неговата смърт. Въззивният съд споделя
изводите на първата инстанция, че конкретният начин на причиняване на
увреждането не е решаващ за наказателната отговорност на подсъдимия М..
Съдът е коментирал в мотивите си и
заключенията на химическите експертизи, от които се установява, че в кръвта на
подсъдимия М. не е установено наличие на алкохол, а в тази от трупа на М. е доказано наличие на
етилов алкохол 2,42 промили. Съдът е обсъдил съдебно-медицинската експертиза на
живо лице, на извършения преглед на подсъдимия и установените по неговото тяло наранявания.
Коментирани са също така съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства. От заключението на ДНК
експертизата се установява, че при намерената
на местопрестъплението кръв се констатира пълно съвпадение с ДНК профила
на С. М.. Заключението на дактилоскопната експертиза е установило пръстови
отпечатъци по предмети в жилището на пострадалия М., оставени от подсъдимия М.,
което недвусмислено потвърждава неговото присъствие на местопрестъплението.
Лицевоидентификационната експертиза е дала заключение, че в 20 часа и 44 минути,
в магазин за хранителни стоки, находящ се в ж.к. „Христо Ботев“ в град Добрич подсъдимият
П.М. е закупил голяма бутилка вино и една бутилка бира.
Съдът е отделил внимание на заключението на психолого- психиатричната
експертиза, от която приел, че подсъдимият страда от лека умствена
изостаналост. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Лекостепенното алкохолно опиване също
не се е отразило на способността подсъдимият да осъзнава какво върши и да
действа съзнателно. Съдът е възприел заключението на вещите лица, че
подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект или
късосъединителна реакция. Споделил е заключението на експертите, че подсъдимият
е емоционално нестабилна личност. В състояние на алкохолно опиване при отпадане
на задръжките и влошаване на контрола над поведението у него по дребен повод
възниква гневно-агресивен афект, който ескалира до високи нива и определя
директно импулсивно поведенческо действие на агресия при неглижиране на
негативните последици и собствената вина.“ /л.99-100 т.2 от д.п./. Оценил е
заключението на вещите лица като обосновано, научно доказано и обективно. Не е
намерил, че заключението страда от някакви недостатъци и го е приел като годно
да подпомага изводите на съда.
Съдът е обсъдил и депозираните в хода на
досъдебното производство свидетелски показания, приобщени по реда на член 373
връзка чл. 283 от Наказателно-процесуалния кодекс. Част от свидетелските
показания се отнасят за състоянието на пострадалия вечерта преди деянието. От
показанията на свидетелите Ж.П., Й.Й.. и Б.Д. се установява, че същият е бил в
алкохолно опиянение, като няколко пъти дори е загубил равновесие и е падал. Относно
системната злоупотреба с алкохол и на подсъдимия, и на С.М. е възприел
показанията на свидетелите М.М., С.В. и Д.Д.. Показанията на свидетелите И.Й., Н.М.,
М.К. и Я.Й.М.. установяват факта, че
подсъдимият М. е бил приютен от пострадалия С.М. и е съжителствал с него. Те
описват конфликтните ситуации,
предизвикани от подсъдимия по време на пребиваването му в дома на М.. В същата насока
са и показанията на свидетелите С.Е. и Д.Е., живеещи в жилище в съседство с
апартамента на пострадалия. Обсъдени са
и показанията на полицейските служители Г.Д.,
Д. Ж. и С.М.и други граждани за заявеното от подсъдимия сутринта след
извършване на деянието.
Съдът е
анализирал всички установени по делото факти по правилата на логиката и е
достигал до фактически верни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
инстанция. Въззивният съд счита, че анализът на съда е обективен, всестранен и
пълен.
Въз основа на
установените факти, съдът е приложил
правилно съответната материалноправна разпоредба, именно тази на чл.124, ал.3,
предл. 1-во във вр. с ал.1, предл. 1-во от НК. Първоинстанционният съд прецизно
е анализирал всички признаци от обективната и субективна страна на
престъплението, като е подкрепил изводите си с установените по делото факти. Подсъдимият
М. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124, ал.3,
предл. 1-во във вр. с ал.1, предл. 1-во от НК, като на 21/22.06.2018г. в
гр.Добрич чрез нанасяне на силен натиск в областта на гръдната кухина на С.М. е причинил по непредпазливост смъртта му вследствие на
умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка гръдна травма,
представляваща съвкупност от следните травматични увреждания – счупване на ребра
с оформяне на гръден капак – вляво – ІІІ- ІV-то по средна ключична линия и V –
VІ-то в залавните им места с гръдната кост, вдясно ІІ – V-то в залавните им
места с гръдната кост, счупване на гръдната кост напречно в средна трета,
разкъсване на пристенната обвивка на гръдната кухина /от счупените ребра/,
масивен кръвоизлив в средостението и междуребрената мускулатура, контузия на
белите дробове, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
Първоинстанционният съд е направил
анализ и на правната страна на деянието.
Обсъдени
са обективните и субективни признаци на престъплението. Приел е, че чрез нанасяне
на силен натиск в областта на гърдите на пострадалия С.М., подсъдимият М.
умишлено му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка гръдна
травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Тази тежка телесна повреда е довела до смъртта на пострадалия. Намерил е, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия,
причинената тежка телесна повреда на пострадалия М. и настъпилата последствие смърт.
От субективна страна съдът приел, че
тежката телесна повреда е причинена при наличието на пряк умисъл по смисъла на
член 12, алинея 2 от Наказателния кодекс. Изложил е разсъждения, че с
приложеният силен натиск върху гръдния кош, последният е целял настъпването именно на този
резултат - причиняване на телесна повреда на пострадалия. По отношение на
смъртния резултат подсъдимият е действал непредпазливо и по-конкретно при
условията на небрежност. Обсъждайки субективната страна на престъплението съдът,
базирайки се на заключението на психолого-психиатрична експертиза е изключил
възможността към момента на деянието подсъдимият М. да е бил в състояние на
епилептичен гърч, физиологичен афект или късосъединителна реакция.
Към аргументите на съда следва да се
добави следното: Видно е, че подсъдимият е действал в състояние на пряк умисъл,
причинявайки телесната повреда. Този умисъл се извежда от обективираните му
действия. Подсъдимият, по негови признания е нанесъл удари с шамари по лицето
на пострадалия, от които удари същият е паднал на пода в жилището. Дори и да се
приеме, че пострадалият е бил в състояние на алкохолно опиване, което му е
пречило да запази равновесие, нанесените удари са били с достатъчно голяма сила
за да доведат пострадалия в такова състояние, че да загуби равновесие и да
падне. Очевидно е, че подсъдимият е действал умишлено и тези изводи се извеждат
от фактите, отразени протокола за аутопсия и от заключенията на
съдебномедицинските експертизи. В протокола е констатирано счупване на гръдната
кост, двустранно счупване на ребра, нараняване на белите дробове и други.
Заключението на експертите е, че това увреждане е причинено от масиран натиск
върху тази част на тялото на пострадалия. Упражняването на силен натиск върху
жизненоважна област на човешкото тяло, където са разположени белите дробове и
сърцето сочи на умишлено причиняване на телесна повреда. Същата е квалифицирана
като тежка съобразно медикобиологичното определение - постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. В заключение, силата, с която е упражнен
физическия натиск върху гърдите на пострадалия, категорично сочи, че
подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, осъзнавайки, че причинява телесно
увреждане на пострадалия и желаейки, целейки този резултат.
Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че по отношение на настъпилата смърт действията на
подсъдимия се квалифицират като непредпазливост във формата на небрежност.
Подсъдимият М. е бил длъжен да предвиди, че упражнявайки прекомерна сила върху
гърдите на М. би могло да се стигне до
сериозно нараняване на вътрешните органи, каквото в случая се е получило и
оттам да се застраши живота на пострадалия. Подсъдимият е бил длъжен да
предвиди съобразявайки телосложението на пострадалия, алкохолното опиянение,
упражнения силен натиск в жизненоважна част на човешкото тяло, че е възможно да
се стигне до настъпването на смъртен изход. Житейският опит, образователното
ниво на подсъдимия сочи към извода, че той е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че причинявайки телесна повреда на пострадалия при тази ситуация, която беше
посочена по-горе може да се стигне до смъртоносното му нараняване.
Подсъдимият М. е причинил тежката
телесна повреда на пострадалия М. при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК - след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението,
на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Опасният рецидив се определя от следните присъди: по НОХД № 452/2011 г. по
описа на РС – Добрич на основание чл.152, ал.1, т.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК е осъден на 3 години и 5 месеца лишаване от свобода при общ
режим. Наказанието е изтърпяно на 27.06.2014 година. Освободен е условно предсрочно
като е определен изпитателен срок от шест месеца. С присъда по НОХД № 123/2016г
по описа на РС – Добрич, на основание чл.346, ал.2, т.1, предл.1 и т.3 от НК е
осъден на 6 месеца лишаване от свобода при строг режим. Наказанието е изтърпяно
на 25.05.2017 г. Определеният изпитателен срок при условно предсрочното му
освобождаване е 1 месец и 11 дни.
Към датата на престъплението по настоящото
дело не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 от НК и за двете изтърпени
наказания лишаване от свобода. За първото
осъждане срокът е следвало да изтече на 27.01.2020 година, а за второто – на
05.07.2022 година, т.е. към датата на престъплението – 21/22.06.2018 година,
предвиденият от закона петгодишен срок не е бил изтекъл и за двете осъждания.
Следователно причинената тежка телесна повреда на пострадалия М. представлява
опасен рецидив.
Тук е мястото да се посочи, че
първоинстанционният съд е допуснал терминологична неяснота при формулирането на
диспозитива на проверяваната присъда относно това кое от двете деяния е било
осъществено при условията на опасен рецидив – дали телесната повреда или
причинената по непредпазливост смърт.
В обвинителния акт обвинението срещу
подсъдимия М. е формулирано като причиняване на смърт по непредпазливост в
условията на опасен рецидив. Същата квалификация е възприел и
първоинстанционния съд при постановяване на присъдата. Тази квалификация е
неправилна. Разпоредбата на чл.29 от Наказателния кодекс предвижда изрично, че
квалификацията опасен рецидив е възможна само при умишлените престъпления.
Престъплението по чл. 124 от НК, на което систематичното място в особената част
е при непредпазливите убийства не може да бъде извършено при условията на
опасен рецидив. Законодателят е категоричен, че причиняването на смърт по
непредпазливост се наказва по-тежко само в случаите на телесна повреда, за
която са налице условията на член 29 от Наказателния кодекс – опасен рецидив.
Следователно невъзможно е да има причиняване на смърт по непредпазливост в
условията на опасен рецидив, защото законът не позволява такава квалификация.
Разпоредбата на член 29 от Наказателния кодекс говори само за умишлени
престъпления, а не и за такива при непредпазлива вина.
Това налага въззивната инстанция да
упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 НПК и да измени атакуваната
присъда като приложи закон за същото наказуемо престъпление, тъй като от
лексикалното тълкуване на възприетата от съда формулировка, възприета
безкритично от диспозитива на обвинителния акт, се налага смислов извод, че при
условията на опасен рецидив е причинена непредпазливата смърт на пострадалия.
Подобна конструкция е невъзможна по отношение на непредпазливите престъпления.
Квалификацията „опасен рецидив“ е възможна и налична по отношение на умишлено
нанесената телесна повреда, което в крайна сметка води до правния извод за
осъществено от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.124,
ал.3 от НК, така както и е възприел първоинстанционният съд.
Първоинстанционният съд е обсъдил
обстойно и въпроса за наказанието на подсъдимия. Приел е, че то следва да се определи при
сериозен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Приел е, че
подсъдимия е изтърпявал наказания лишаване от свобода ефективно и въпреки това
тези наказания не са довели до неговото поправяне. Лошите характеристични данни
също са преценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Заедно с това е отбелязал
и липсата на трудови навици, нарушаване на обществения ред, високата степен на
обществена опасност на престъплението, място на извършване на престъплението,
високата степен на обществена опасност на подсъдимия. Към това следва да се
добави и извършването на престъплението в състояние алкохолно опиване.
Употребата на алкохол всякога е отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като смекчаващо обстоятелство са отчетени частичните самопризнания на подсъдимия. Към тях
следва да се добавят и отбелязаните от прокурора в съдебното заседание пред
въззивната инстанция още смекчаващи обстоятелства, а именно: че подсъдимият
страда от заболяване епилепсия, приетото от съда в обстоятелствената част, че
пострадалият е отправил обидни думи и псувни към подсъдимия. Съдът следва да вземе
предвид и състоянието, в което се намирал сутринта след престъплението
подсъдимия. Според свидетелите Михалева, Василев Янев той е бил силно разстроен
от случилото се. Според същите свидетели
подсъдимият работел, носил храна и алкохол на пострадалия. Скандалите ставали
във връзка с искането от пострадалия за носене на още алкохол.
Съобразявайки смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства първоинстанционния съд правилно е определил
наказанието на подсъдимия. Въззивната инстанция
също възприема виждането, че то следва да се определи при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Престъплението е квалифицирано по алинея
трета на член 124 от Наказателния кодекс. Наказуемо е с лишаване от свобода от пет до 15
години. То е по по-тежко квалифициран състав и с висока степен на обществена
опасност, тъй като засяга най-важното човешко благо, а именно човешкият живот.
Самият подсъдим също е с висока степен на обществена опасност, предвид
осъжданията му. Смъртта на пострадалия е причинена в следствие на тежка телесна
повреда, представляваща опасен рецидив, поради което въззивната инстанция
намира, че наказанието е правилно отмерено. То е с две години над средния
размер. Въззивният съд счита, че наложената санкция ще изпълни целите на
наказанието, предвидени в член 36 от Наказателния кодекс, а именно да се отнеме
възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се въздейства
предупредително и превъзпитателно спрямо него. Срокът, през който той ще търпи
това наказание следва да въздейства върху М. като корекция на поведението му,
насочена към за спазване на законите и добрите нрави. Заедно с това, този вид и
размер наказание ще изпълни целите на генералната превенция за да се изпрати
сигнал до членовете на обществото, които имат противоправна нагласа, че
извършването на подобни престъпления, свързани с посегателство на човешкото
здраве и живот ще бъдат строго наказвани от правосъдието.
Първоинстанционният
съд не намерил основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй
като е приел, че не е налице нито изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, нито многобройни такива, годни да обусловят
извод, че и определено в минималния предвиден размер наказание би се
явило несъразмерно тежко. Този извод се споделя изцяло от въззивната
инстанция.
По протеста на прокурора.
Окръжна прокуратура-Добрич е подала
протест срещу присъдата с искане наказанието на подсъдимия да бъде увеличено.
Искането е мотивирано като се сочат миналите осъждания на подсъдимия, които
обосновават квалификацията на деянието като опасен рецидив. Това обстоятелство
не може да се приеме като отегчаващо отговорността на подсъдимия, тъй като то е
квалифициращо деянието като по-тежко престъпление. Съгласно разпоредбата на
член 56 от Наказателния кодекс не са смекчаващи и отегчаващи тези обстоятелства,
които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.
Случаят е точно такъв и осъжданията, които влизат като обстоятелства
квалифициращи деянието – причиняването на тежка телесна повреда като опасен
рецидив не могат да се възприемат като отегчаващи. Прокурорът е посочил и
допълнително осъждане на подсъдимия за извършена кражба. Това действително
следва да се приеме като отегчаващо обстоятелство. Посочил е също и високата
степен на обществена опасност на подсъдимия. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел в
достатъчна степен тежестта на престъплението, начина и мотивите на извършването
му, множеството наранявания, които са причинени на пострадалия и настъпилата по
мъчителен начин смърт. Тези обстоятелства са демонстрирали грубо незачитане
здравето и живота на личността и характеризират извършителя като жесток и безчовечен.
Прокурорът сочи в протеста, че съдът не е
отчел цялостното поведение на М. в хода на досъдебното и съдебното
производство, което демонстрирало липса на критичност и съжаление за стореното.
Това поведение не може да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като подсъдимият не е длъжен и да демонстрира критичност и съжаление за
стореното. Според Конституцията на Република България и Наказателно-процесуалния
кодекс всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. В
този смисъл процесуалното поведение на подсъдимия не може да бъде възприемано
като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът намира, че протестът е
неоснователен. В този смисъл е и становището на прокурора от Апелативна
прокуратура-Варна. Първоинстанционният съд е обсъдил всички отегчаващи
обстоятелства при вземане на решение за наказанието, включително и тези указани
от прокурора във въззивния протест. Всички тези обстоятелства са преценени от
първоинстанционния съд при определяне размера на наказанието. Въззивният съд
също счита, че наказанието е правилно определеното, същото е справедливо и съответно
на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца и не се налага
неговото завишаване.
По въззивната жалба.
В жалбата защитникът на подсъдимия сочи,
че присъдата е неправилна, необоснована, немотивирана и постановена в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Неправилно е индивидуализирано и наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода. За тези твърдения, обаче в жалбата аргументи и
доводи не се сочат. Не е аргументирано защо защитникът счита, че присъдата е постановена
в нарушение на материалния закон, кои са допуснатите съществени процесуални
нарушения и защо наказанието е несправедливо. Отбелязано е, че производството е
протекло по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие и поради това
обстоятелство съдът е следвало да намали наказанието на подсъдимия, но той не е
сторил това. Това твърдение на защитника на подсъдимия е неоснователно. Съкратеното
съдебното производство по реда на чл. 371, точка 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс не задължава съда да определи по-ниско по размер наказание, така както
законът предвижда по процедурата по член 371, точка 2 от НПК. Твърди се в
жалбата, че съдът е направил неправилен анализ на доказателствата и съответно е
извел неправилни фактически и правни изводи. Не се сочат, обаче аргументи в подкрепа
на това твърдение. Въззивният съд намира, че то също е неоснователно. Първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на доказателствата и извел обосновани фактически
и правни изводи. Аналитичната дейност на съда е обсъдена по-горе в настоящото
решение. Твърди се също така, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които са ограничили правата на подсъдимия, но това твърдение
също е неаргументирано. Единственото, което защитникът сочи е, че
първоинстанционният съд не е допуснал повторна с психолого-психиатрична
експертиза, която да даде заключение дали в момента на извършване на деянието
подсъдимият не се намирал в състояние на физиологичен афект. На този въпрос
съдът е дал отговор в протоколното си определение, както и в мотивите към
присъдата. Обосновано е приел заключението на съдебната психолого-психиатричната
експертиза, което намерил за обективно, обосновано и отговарящо на всички
поставени задачи. От заключението е видно, че липсват каквито и да било данни
подсъдимият да е бил в такова психическо състояние. В жалбата си защитникът
сочи, че съдът не е допуснал назначаването на съдебномедицинска експертиза за
доказване психическото състояние на подсъдимия към момента на деянието. Вероятно
защитникът е изпаднал заблуждение, тъй като тези обстоятелства се установяват със
съдебнопсихиатрична експертиза, а не със съдебномедицинска такава. Твърдейки
наличието на физиологичен ефект, състояние, в което подсъдимият се намирал при
извършване на престъплението, защитникът на подсъдимия счита, че следва да бъде
приложена разпоредбата на член 132 от Наказателния кодекс, което разбиране е
незаконосъобразно. Член 132 от Наказателния кодекс не предвижда намалена отговорност
в случаите на престъпление по член 124 от Наказателния кодекс. Видно е от
законодателното решение и по-специално от разпоредбата на алинея четвърта на
член 124 от НК, че законодателят е предвидил намалена отговорност единствено за
извършване на престъплението при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Намалена отговорност не е предвидена за извършване на престъплението в случаите
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие или тежка обида.
Наличието на такова обстоятелство би могло да се тълкува като смекчаващо
отговорността или като изключително такова, в случай че от материалите по
делото може да се изведе такъв извод. Както е изяснено в мотивите на
първоинстанционния съд и в настоящото решение, по делото не са налични никакви
обективни данни за това подсъдимият да е бил състояние на физиологичен афект,
което да доведе до снизходително отношение към него, когато се решава въпроса
за определяне на наказанието.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т.3, във вр. чл. 337, ал.1, т.2 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 4 от 21.02.2020г. по НОХД №260
по описа за 2019 год. на Добричкият
окръжен съд, като прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема,
че на 21/22.06.2018г. в гр. Добрич,
подсъдимият П.М. е причинил по непредпазливост смъртта на С.Й.М. от гр. Добрич,
вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, представляваща опасен
рецидив и изразяваща се в тежка гръдна
травма .
На основание чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1: 2.