Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 03.07.2014
година град:
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СтарозагорскиЯТ
районен
съд ІІ наказателен състав
На десети
юни Година: 2014
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: Ц.Д.
разгледа
докладваното от съдията ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
АНД № 835 по описа за 2014 година
и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано
по жалба на Гошо Стоянов Чараджиев, с адрес: гр.Стара Загора, кв.”Самара
Обжалван
е електронен фиш серия К № 0402574 на ОД МВР Стара Загора, с който на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.10.2012 година, в 13.57 часа, в
гр.Стара Загора, бул.”Патриарх Евтимий” е установено извършване на нарушение,
управление на МПС - марка ”Форд Фокус ”, с рег. № ВТ 0573 ВС, при ограничение
на скорост
В
жалбата си жалбоподателят излага подробни съображения и моли ЕФ да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Въззиваемата
страна -ОД на МВР гр.Стара Загора, моли, електронният фиш да бъде потвърден. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания електронен фиш /ЕФ/,
намира установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима, тъй като е подадена в законо-установения срок и от надлежна
страна – санкционирано лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
В
случая, наказващият орган в съпроводителното писмо сочи, че не разполага с
върната разписка относно връчване на процесния ЕФ.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като когато не е изяснен началният
момент, от който започва да тече срока на обжалване, не е възможно да се
направи извода, че този срок е изтекъл.
Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП електронният фиш се обжалва по реда на ЗАНН
в 14-дневен срок от получаването му. Административно-наказателното производство
започва с издаването на този фиш.
Констатираното
е основание за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място, съдът констатира, че
в случая деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо
средство, което може да бъде поставено навсякъде. В тази връзка следва да се
отбележи, че измерването и регистрирането на скоростта с подобен
тип технически средства се извършва напълно автоматично и не подлежи на
манипулация, независимо дали се касае за стационарно поставена, или за мобилна
система. Позиционирането на мобилното
устройство, обаче, както и насочването
на системата радар-камера и въвеждането
на работните параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на
системата. Когато се касае за установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП с
помощта на мобилна автоматична
система, облекчената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание е неприложима.
Аргумент в тази насока дава и текстът на чл.189, ал.4 от ЗДвП - „при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш”. Т.е. условие за
издаване на фиш е отсъствието на контролен орган при установяването на нарушението. Съдът не споделя виждането, че
отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш. Вярно е, че граматическото тълкуване,
изхождащо от мястото на запетаята /поставена след „техническо средство”/, би
могло да обоснове подобен извод. Логическото тълкуване, обаче, и използваното
от законодателя словосъчетание - „контролни органи” налагат по-скоро
становището, че фиш следва да се издаде, ако нарушението е констатирано в
отсъствие на последните. Това е така, защото именно те са тези, които извършват
дейност по контрол на правилата за движение и затова са „контролни”. Органът,
който налага наказание не е такъв, а административно наказващ и неговото
присъствие или отсъствие няма отношение към констатиране на нарушението, както
при стандартната процедура, установена в ЗАНН, така и при специалната по чл.189,
ал.4 от ЗДвП. И в двата случая актът, с който се налага наказание /доколкото
електронният фиш в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП замества по-скоро
наказателното постановление, а не АУАН/, се издава без нарушителя и без
участието и присъствието на органите, констатирали извършването на нарушението.
Ето защо, виждането, че с текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП се предоставя
специална /извънредна/ възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, ако нарушението е заснето с автоматично
техническо средство, не намира опора в закона. Идеята на законодателя е да се
издава електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни
предпоставки - нарушението да е установено с помощта на автоматизирано
техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е
случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл, съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС
на РБ по т.д. № 1/2013 г., в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването
и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
На следващо
място, но не последно по важност, видно от съдържанието на обжалвания електронен
фиш,
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от
Закон за движението по пътищата, извършено на 28.10.2012 година. Следователно, абсолютната давност от
една година и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението е изтекла на 28.04.2014 година. Това е така, защото съгласно
разпоредбата чл.34 ал.1 изречение второ от ЗАНН, приложима към разглеждания
случай, не се образува административно-наказателно производство, а образуваното
се прекратява, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като
според чл.81 ал.3 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване (в случая –
административно-наказателното преследване) се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (в случая – в чл.34 от ЗАНН, тъй като препращането в чл.11 от ЗАНН към НК е дотолкова, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго, и следователно критерият по чл.81, ал.3 от НК за
определяне на продължителността на абсолютния давностен срок по ЗАНН трябва да
се прилага към специалните срокове за образуване на
административно-наказателното производство, предвидени в ЗАНН и специалните
закони, свързани с налагането на административни наказания). Давността за
наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на
който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната
норма на чл.34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административно-наказателно
производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се
прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната
давност по чл.81 ал.3 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Ако се приеме обратното,
би означавало, че извършителят на административно нарушение се поставя в
по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление.
Ето защо, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва
да бъде отменен, респективно административно-наказателното производство да се прекрати.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш
серия К № 0402574 на ОД на МВР –град Стара Загора, с който на А.М.П.,***, е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по АНД № 835 по описа за 2014 година на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд –град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета
от АПК, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: