Р Е Ш Е Н И Е
№ 548/06.08.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осми юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор: Емилия Генова
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 818 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Р.Р.К. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Прокуратурата на Република България.
Ищцата твърди, че срещу нея било започнато наказателно преследване, като с Постановление от 27.02.2018 г. по Досъдебно производство /ДП/ № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 372, ал. 1, т. 2 НК с мярка за неотклонение "Подписка". С постановление по чл. 375 НПК ДП № 95-Сл/2017 г. било внесено във Военен съд -Пловдив с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. С Решение № 6 от 05.07.2018 г. по АНД № 36/2018 г. състав на Пловдивския военен съд я признал за виновна за това, че на 04.02.2016 г. отказала да изпълни заповед на началника си, което представлявало престъпление по смисъла на чл. 372, ал. 1, т. 2 НК и на основание чл. 78а НК била освободена от наказателна отговорност, като й била наложена административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. състав на Военно-Апелативен съд отменил горепосоченото съдебно решение и постановил друго, с което я признал за невиновна в извършване на инкриминираното деяние и я оправдал по повдигнатото обвинение. Поддържа се, че вследствие на наказателната репресия през гореописания период ищцата претърпяла неимуществени вреди, които се изразили в отрицателни изживявания - постоянно психическо напрежение, непрекъснат стрес, притеснения, безпокойство, тревоги и страх. Освен това претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева по тези дела. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив, за което била оправдана с Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно - Апелативен съд и 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същото деяние, ведно със законната лихва върху сумите от влизане в сила на това съдебно решение до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът счита предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани, като ги оспорва, както по основание, така и по размер. Твърди се, претенцията за неимуществени вреди била изключително завишена и не съответствала на характера и интензитета на упражнената наказателна принуда, на претърпените вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Освен това ответникът следвало да бъде освободен от отговорност, тъй като ищцата била оправдана, защото със собственото си поведение станала причина за образуване на производство, респ. нарушила разпоредбите на закона, за което била и наказана, но съдът приел, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Ето защо се поддържа наличието на хипотезите, предвидени в чл. 5, ал. 1, респ. ал. 2 ЗОДОВ. Сочи се и че липсвали доказателства за претърпените вреди в претендираните размери. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност - да присъди на ищцата максимално ниско обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приложеното АНД № 36/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив се установява, че действително с Постановление от 27.02.2018 г. по ДП № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК и е взета мярка за неотклонение "Подписка". С Постановление от 16.04.2018 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив досъдебното производство е внесено във Военен съд - Пловдив с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК. С Решение № 6 от 05.07.2018 г. по АНД № 36/2018 г. по описа на Пловдивския военен съд ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С Решение № 41 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно-Апелативен съд е отменил горепосоченото съдебно решение и постановил друго, с което я е признал за невиновна в извършване на инкриминираното деяние и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК. Установява се и че ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие с адв. В. Г. от АК - Хасково, който я е представлявал по досъдебното и съдебните производства, и в него е уговорено заплащане на възнаграждение в размер от 450 лева, платено му на 27.02.2018 г. съгласно представената разписка от същата дата.
По делото са представени и 3 бр. амбулаторни листове № 558/05.06.2018 г., № 1656/05.06.2018 г. и № 3273/11.07.2018 г., от които се установяват, че на посочените дати са проведени прегледи на ищцата при медицински специалисти.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищцата свидетелите К. Н. К. и П. К. Ч. за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 08.07.2019 г. /л. 52 – л. 53 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, които са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, искът за обезщетяване на неимуществените вреди се явява частично основателен, а искът за обезщетяване на имуществените вреди е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В тази хипотеза пасивно легитимиран по предявените исковете се явява именно Прокуратурата на Република България - т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК.
В настоящия случай не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК, разследването по което е било проведено под ръководството и надзора на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, който е съставил и внесъл във Военен съд – Пловдив Постановление по чл. 375 НПК с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК, поддържал е обвинението в хода на съдебното производство, а след това тя е била призната за невинновна и съответно оправдана за престъплението, за което е бил привлечена в качеството на обвиняема. Следователно, налице са първите две предпоставки от фактическия състав на горецитираната разпоредба, обуславящи възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на Прокуратурата на Република България.
На следващо място, от събраните гласни доказателствата се установява настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от процесното деяние на ответника. Същите следва да бъдат кредитирани, макар и да са от визираните в чл. 172 ГПК лица, доколкото те имат преки и непосредствени впечатления, а показанията им са логични, последователни, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, а освен това не се опровергават от други доказателства. Безспорно е, че ищцата е претърпяла стрес, притеснения, безпокойство, тревоги, страх, въобще негативни емоции от воденото срещу нея наказателно производство, което се е отразило неблагоприятно и на нейното здравословно състояние.
При преценката
относно размера на дължимото обезщетение за тези вреди следва най-напред да се отбележи, че съгласно постановките, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, обезщетението се
определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При определянето му съдът отчита, от една страна установените отрицателни последици за ищцата в емоционално, психическо и здравословно отношение от процесното незаконосъборазно обвинение, а от друга страна, че то е било повдигнато и поддържано за едно и то леко наказуемо престъпление, че й е била наложена най – леката мярка за неотклонение, че наказателното производството в двете му фази е продължило общо по-малко от година, т.е. в един сравнително кратък срок, липсата на данни за неговото разгласяване в медиите или пък за настъпили усложнения в нейното състояние, социално-икономическите условия в страната към релевантния момент и формиралата се съдебна практика по сходни случаи. Изхождайки от изложеното, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 3 000 лева.
Възраженията на ответника по чл. 5 ЗОДОВ не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Тук е уместно да се отбележи, че в сочените хипотези обезщетението се изключва или намалява, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление /в този см. Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК/. В случая, обаче, нито се твърди, нито не се установява подобно поведение на ищцата. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Ето защо, този иск е основателен и доказан за горепосочения размер, а за разликата над него до пълния предявен размер от 5 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по същото наказателно производство е основателна и доказана. Тези вреди подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на Р.Р.К. е неблагоприятно засегнато в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение, по което е оправдана. Безспорно е, че тя е ангажирала адв. В. Г.от АК – Х. с оглед упражняване на процесуалните й права и осъществяване на защита в рамките на наказателното производство. От приетите и неоспорени договор за правна защита и съдействие и разписка от 27.02.2018 г. по несъмнен начин се установява, че ищцата реално е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, които ответникът следва да й възстанови.
Върху горепосочените суми следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на влизане в сила на Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно - Апелативен съд - 17.10.2018 г., съобразно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК.
С оглед изхода на делото и че ищцата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата 387,16 лева за платени държавна такса и възнаграждение на адвокат. На ответника не се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства за извършването им от негова страна.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на Р.Р.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адв. И. В., сумите от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания - стрес, притеснения, безпокойство, тревоги и страх, вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК по досъдебно производство № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив, за което е оправдана с влязло в сила Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно - Апелативен съд и 450,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.02.2018 г., сключен с адв. В. Г. от АК – Х. за процесуално представителство по същото досъдебно производство, ведно със законната лихва върху тези суми от влизане в сила на съдебното решение - 17.10.2018 г. до окончателното им изплащане, като иска за обезщетение на неимуществени вреди в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.Р.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис № 7, чрез адв. И. В., сумата от 387,16 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.