РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от А.а Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117444 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от А.В. Р. против „Бест
Файненс“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит “Best Credit на вноски“ № 3000943/30.10.2018 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит “Best Credit на вноски“ № 3000943/30.10.2018 г., по силата на който в
полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 700
лв., която следва да бъде върната на 26 двуседмични вноски – в срок до
29.10.2019 г. Сочи, че е установен годишен лихвен процент по заема от 41 %
и годишен процент на разходите от 49, 65 %. Твърди, че общата дължима
сума по кредита е 860, 60 лв., без да е конкретизиран лихвен процент, а
общата дължима сума при неосигуряване на обезпечение е 2 134, 60 лв., която
не отговаря на действителния годишен процент на разходите, която
надвишава 2, 5 пъти отпуснатата в заем сума от 700 лв. Твърди, че в
1
разпоредбите на Раздел IV, т. 1 – 3 е установено задължение, в срок до един
ден от датата на сключване на договора, за осигуряване на обезпечение, което
да отговаря на установените от кредитодателя условия. В случай на
неосигуряване в срок на обезпечение на договора за кредит било установено
задължение за заплащане на неустойка от 0, 5 % дневно върху усвоената сума
по кредита за всеки ден, в който кредитът е без обезпечение, за целия срок на
договора за кредит. Ищцата твърди, че е усвоила цялата сума по кредита, но
счита, че не дължи заплащане на задължения за лихва и неустойка, тъй като
договорът за кредит е недействителен. Поддържа, че при сключване на
договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, и как е
разпределен във времето – за какъв период и дали се начислява върху цялата
дължима главница или върху размера, след поетапното му намаляване. Счита,
че следва да са посочени условията за прилагане на лихвения процент, без
значение, дали последният е фиксиран или променлив. Сочи, че е налице и
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорения
лихвен процент на отговаря на действително приложения, а уговорената
неустойка представлява добавка към договорната лихва. Твърди, че
неустойката не е включена в годишния процент на разходите, поради което и
той не съответства на действително прилагания. Позовава се на разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като счита, че по формулата, установена в Приложение
№ 1 неустойката следва да е включена в годишния процент на разходите.
Твърди, че след включване на неустойката в годишния процент на разходите,
последният надвишава ограничението, установено в разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Излага твърдения за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва и за неустойка, поради установяването им в
противоречие с добрите нрави. Твърди, че недействителността на клаузата за
възнаградителна лихва води до недействителност на целия договор, тъй като
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не следва да намери приложение. Счита, че
поради неспазване на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Бест Файненс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че договорът за кредит е
2
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, чрез кандидатстване на кредитополучателя чрез попълване на
електронна форма за регистрация - заявление за отпускане за кредит, на
сайта на дружеството – www.bestcredit.bg. Твърди, че по отношение на така
възникналото между страните правоотношение намират приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че е изпълнил
задължението си за предоставяне на заемната сума, като за ищцата е
възникнало задължение за нейното връщане, ведно с договорна лихва,
начислена неустойка и сторени разходи. Поддържа, че при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по Раздел IV от Договора за осигуряване
на поръчителство, отговарящо на условията по чл. 3 от Договора, страните
постигнали съгласие за заплащане на неустойка, която се начислява за
конкретния период за срока на договора и е в размер от 378 лв. Сочи, че
неустойката е в размер от 0, 28 % на ден върху усвоената сума по кредита за
всеки ден, в който кредитът е бил без обезпечение. Поддържа, че размерът на
неустойката е договорен в индивидуални преговори между страните. Твърди,
че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение за
дружеството възникват допълнителни, непредвидени разходи, свързани с
допълнителна оценка на кредитния риск. Сочи, че тези разходи са свързани с
неизпълнение на задължението на потребителя и не могат да бъдат включени
в общите разходи по кредита, тъй като представляват предвидима вреда за
кредитора, която е остойностена. Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задължението си за осигуряване на обезпечение, поради което е начислена
неустойка за целия срок на договора, като в погасителните вноски се
покриват компонентите на задължението в последователност – наказателна
лихва, неустойка, договорна лихва, главница. По така изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи
произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22
ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията,
3
установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Това е така, тъй
като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника
по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на
един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи
възражения.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата
А.. В. Р. и „Бест Файненс“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит
“Best Credit на вноски“ № 3000943/30.10.2018 г., по силата на който
ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 700 лв.,
срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне
предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с начислена
възнаградителна лихва, на 26 двуседмични вноски – с падеж на последната
вноска на 29.10.2019 г. В разпоредбата на чл. 1 от Договора е установено, че
последният се сключва по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
В Раздел IV от договора е установено, че кредитополучателят поема
задължение да осигури обезпечение на договора – в срок от 1 ден от неговото
сключване, чрез поръчителство, което да отговаря на установените в договора
условия. В разпоредбата на чл. 4 е уговорена неустойка, дължима при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, в размер на 0,5
% върху усвоената сума на кредита за всеки ден, в който кредитът е без
обезпечение – за целия срок на договора, платима заедно със следващото
лихвено плащане по кредита – на неговия падеж.
Към договора е приложен погасителен план, в който е посочено, че
размерът на кредита е от 700 лв., с общо дължима сума от 860, 60 лв. и общо
дължима сума с включена неустойка от 2 134, 60 лв. В погасителният план е
посочен годишният лихвен процент от 41 % и годишният процент на
разходите от 49, 65 %. Посочени са падежните дати за заплащане на вноските
и техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
4
23 ЗПК.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранн.а сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
5
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на
пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация
относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се
сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение
потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в
променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в
плащанията.
В чл. 10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за
прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент,
приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и
6
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти,
горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти.
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата,
съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит.
При тълкуване на Закона за потребителския кредит в светлината на
цитираната Директива съдът намира, че при сключване на договора е
допуснато соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК относно
минималното необходимо съдържание.
Това е така, тъй като в разпоредбите на договора за кредит не е посочен
размерът на лихвения процент, условията за неговото прилагане, респ.
размерът на възникналото парично задължение за заплащане на
възнаградителна лихва. Единствената разпоредба в договора, в която е
упоменато задължение за заплащане на възнаградителна лихва е клаузата на
Раздел I, чл. 2, в която е посочено, че дружеството предоставя на
кредитополучателя сумата от 700 лв. срещу заплащане на уговорените между
страните лихви, която сума кредитополучателят се задължава да върне със
заплащане на лихвата – по начина и в сроковете, посочени в клаузите на
договора. Липсва разпоредба в договора, която да посочва конкретните
условия, свързани с начисляване на лихвата, нейният размер и годишен
лихвен процент.
Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи
условия, като в раздел XIV от последните, в които са посочени общите
условия за начисляване на лихвения процент – в зависимост от вида на
сключения договор, и установения в последния начин на погасяване на
задължението.
Информация за размера на годишния лихвен процент и годишния
процент на разходите се съдържа едва в погасителният план към договора за
кредит, като е установен единствено годишния лихвен процент от 41 %, без
7
да е посочен размерът на паричната сума, която следва да бъде заплатена,
дали лихвеният процент е фиксиран, респ. ако не е фиксиран – условията за
неговото прилагане.
Следователно, при тълкуване на разпоредбите на договора, не може да
се установи каква е левовата равностойност на дължимата договорна лихва и
съответно дали лихвения процент е правилно приложен. В този смисъл не
може да се осъществи преценка дали размерът на годишния лихвен процент
съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на
главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения
финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед
пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на
парични средства срещу възнаграждение.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е
установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на
потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са
отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния казус
такава неяснота е налице по отношение на приложимия лихвен процент,
поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният главен
иск за установяване недействителността на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 е основателен, поради което не следва да
се пристъпва към изследване и на останалите сочени от ищеца основания за
недействителност на договора.
В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, постановена с
Решение № 731 от 17.12.2021 г. по в. гр. д. № 2449/2021 г. на Окръжен съд –
Пловдив.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
8
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последната разноски в
размер на сумата от 85, 38 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищцата е защитавана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер, определен на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр.
68 от 31.07.2020 г. Възнаграждението следва да се определи с оглед цената на
установителния иск, която се формира от общия размер на всички задължения
по договора за кредит или за сумата от 2 134, 60 лв. Определено по този
начин възнаграждението е в размер от 379, 42 лв., но следва да се присъди
сумата от 370 лв., претендирана от процесуалния представител на ищцата в
приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 36 по делото).
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Бест Файненс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Манастирски ливади, Комплекс „Бокар“, бл. 35, ап. партер, по предявения от
А.. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. С.****, иск с правно
основание чл. 124 ГПК, че договор за потребителски кредит “Best Credit на
вноски“ № 3000943/30.10.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
ОСЪЖДА „Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на А.. В. Р., ЕГН **********, сумата от 85, 38 лв.
– съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 17444/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. С. Ж. П., АК – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. “Съединение” № 3, ет.
9
4, офис 411, сумата от 370 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 17444/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
10