О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Велинград,
14.09.2018 година
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 971 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.А.Т., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес за връчване на книжа и призовки - гр. Велинград, бул.“Хан
Аспарух” №1, чрез адв. Р.А., срещу ,,ЦЕЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Велинград, ул.,,Петър Берон” №39, представляван от В.Ц..
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.439,ал.2 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
ищеца и ответника, че ищеца не дължи на ответника,
главница в размер на 2 527.27 лв. ведно с присъдените лихви и разноски, за
които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1174/2017г. на PC-Велинград и
има образувано изпълнително дело № 82/2017г по описа на ЧСИ Станчева., per. №
889 КЧСИ, район на действие ПзОС
Иска се
и да бъдат спрени изпълнителните действия на ЧСИ до приключване на производството
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по ч.гр.дело №1174/2017г.
по описа на Велинградския районен съд по реда на чл.410 от ГПК заповедния съд
издал Заповед за изпълнение №809/24.08.2017г. Въз основа на тази заповед по
същото ч.гр.дело №1174/2017г. по описа на ВлРС бил издаден и Изпълнителен лист №1235/31.10.2017г.,
с който като ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на ответното дружество
сумата в размер на 2527,27 лв., както и присъдените лихви и разноски в полза на
ответника -заявител по заповедното производство.
Ищецът твърди още, че към периода на инициирането и провеждането на заповедно производство,
бил на работа във Франция. На 06.12.2017г. и няколко дни след завръщането си от чужбина
ищецът узнал, че срещу него има образувано заповедно производство и подал
възражение по реда на чл.414 от ГПК, като
към същото били приложени писмени доказателства удостоверяващи, че е бил на
работа във Франция. На 07.12.2017г. с Разпореждане на ВРС било оставено без
разглеждане възражението като просрочено във времето. Същото било обжалвано
пред въззивния съд и с Определение без номер с дата 27.02.2018г., по в.ч.гр.дело
№64 по описа на ПзОС не е приел възражението на въззивника Т..
Ищецът твърди още, че не се намира в облигационни правоотношения с
ответника.
На дата 10.07.2018г. ищецът получил от ЧСИ
Деница Станчева с per. № 889 на КЧСИ, район на действие ПзОС призовка за
принудително изпълнение, съставляващо ново обстоятелство, с което ищецът бил
уведомен, че на дата 09.08.2018г. от 11.00 часа е насрочен опис на движими вещи
в дома на длъжника по изп.дело, а именно: гр. Сърница, ул.„ ***” №20.
И тъй като на този етап спорът с ответника не
можел да го решат извънсъдебно; изложените обстоятелства обуславяли правния
интерес от предявяването на настоящия иск и от търсената съдебна защита.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено в
отношенията между ищеца и ответника, че поради
липса на облигационно правоотношение ищеца не дължи на ответника, главница в размер на 2 527.27 лв. ведно с
присъдените лихви и разноски, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1174/2017г. на PC-Велинград и има образувано изпълнително дело № 82/2017г по
описа на ЧСИ Станчева, per. № 889 КЧСИ, район на действие ПзОС.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. В него навежда възражение за недопустимост
на предявения иск, тъй като не били налице предпоставките за завеждане на
настоящия иск. Липсвали или поне не се сочели обстоятелства, настъпили след
съдебното дирене по смисъла на чл.439 от ГПК. Единствено ищеца твърдял, че е
узнал по-късно за воденото срещу него производство. Това обаче не попадало в
хипотезата на чл.439 от ГПК. Получаването на призовка за принудително
изпълнение с насрочен опис на движими вещи не представлявало „ново
обстоятелство”, както се твърдяло в исковата молба, понеже това било етап от
изпълнителното производство, а описът представлявал вид изпълнително действие
за принудително събиране на вземането. Посоченото обуславяло висящността на
изпълнителното производство, което е една от предпоставките за допустимостта на
иска по чл.439 от ГПК. Не била налице обаче втората кумулативно изискваща се
предпоставка, а именно наличието на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Поради което искът се явявал недопустим и следвало да бъде оставен
без разглеждане, а производството прекратено.
Съдът намира за основателно възражението на
ответника за недопустимост на иска, поради липса на правно основание за се води
такъв, по следните съображения: Разпоредбата
на чл. 439 ГПК дава защита по исков ред на длъжника, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Хипотезата на чл.439,
ал.1 от ГПК, предвижда, че длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Тоест искът е допустим при
наличие на особените предпоставки визирани в
чл. 439, ал. 2 от ГПК, а именно: искът да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Твърдения на ищеца, че недължи поради липса
на облигационно правоотношение между него и ответника – заявител в заповедното
производство по което е издадено изпълнителното основание са факти или обстоятелства,
на които е можел да се позове с подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Пропускането на срока за подаване на такова, който въпрос вече е решен от съда,
не са от категорията факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Точно обратното,
това са факти настъпили преди издаване на изпълнителния лист, тъй като само въз
основа на влязла в сила Заповед по чл.410 ГПК се издава изпълнителен лист.
Именно пропускането на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК е
стабилизирало заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. №
1174/2017г. и тъй като в резултат тя е влязла в сила е издаден изпълнителния
лист, съставляващ изпълнителното основание въз основа на което е образувано и
твърдяното изпълнително дело № 82/2017г по описа на ЧСИ Станчева. На свой ред
не представлява и ново обстоятелство, което да обосновава допустимост на иск по
чл.439, ал.2 ГПК получаването на ПДИ и насрочване на опис на движими вещи в
дома на длъжника в изпълнителното производство – ищец по настоящото дело.
Действително получаването на ПДИ и насрочване на опис на движими вещи е
доказателство, че между страните е налице висящо изпълнително производство,
наличието на каквото само доказва наличието на активна процесуална легитимация
на ищеца и една от предпоставките за допустимост на иска.
От
друга страна неподаването на възражение по чл. 414 ГПК има за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл.
439 ГПК. На новонастъпили /т.е. настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл. 439 ГПК. В настоящия случай такива новонастъпили факти не се твърдят,
т.к. се поддържа само липсата на облигационно правоотношение който факт е бил
налице към момента на образуване на заповедното производство. Поради това и така
твърдения факт нямат характер на новонастъпил след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. При което предявеният иск
по чл. 439, ал.2 ГПК е недопустим.
С оглед горното, исковата молба следва да
бъде върната, а производството – прекратено.
С оглед недопустимостта на предявения иск по
чл. 439, ал.2 ГПК, то неоснователно се явява и искането на ищеца за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 82/2017г., представляващо по същността си
допускане на обезпечение на предявения иск, който е недопустим, и като такова
ще се остави без уважение.
На
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски, но до колкото с
отговора на искова молба не са претендирани такива нито са представени
доказателства за направени разноски, то и такива не му се следват.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 ГПК и чл.389 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх.№ 3499/11.07.2018
г., предявена от Р.А.Т., ЕГН ********** ***, срещу ,,ЦЕЛЕВ” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.,,Петър Берон” №39 и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 971 по описа за 2018 г. на Районен съд-Велинград, V гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
допускане на обезпечение по предявения от него иск по чл.439, ал.2 ГПК, чрез спиране
на изпълнението по изпълнително дело № 82/2017г. по описа на ЧСИ Станчева.,
per. № 889 КЧСИ, район на действие ПзОС, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик в
едноседмичен срок от връчването му, а препис от него да се връчи и на двете
страни.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………..........…………