Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3919 17.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, II състав,
в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11173 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 12326430 против Е.И.И., ЕГН ********** за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8514/
2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, суми, както следва: главница в размер на 212,34
лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
20.02.2016 г.- 19.08.2016 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 26.04.2015 г.- 28.05.2018 г., в размер на
30,38 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът
в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за
енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.
По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ
ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия за обект на потребление с ИТН *******, находящ се в с. Д., общ. К., обл.
П., ул. „Х. Д.“ № **. Посочва се, че
ответникът е придобил имота по наследство. Ищецът твърди, че доставил на обекта
на ответника ел. енергия за периода от 20.02.2016 г. – 19.08.2016 г. на обща
стойност 212,34 лева. Поради забава в
заплащането на консумираната ел. енергия, ответникът дължал и обезщетението за
забава в размер от 30,38 лева за периода от 26.04.2016 г. – 28.05.2018 г. За
горните суми било образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, но в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, поради което
заповедта не е влязла в сила, а ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове. С оглед изложеното се моли предявените искове
да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника. Постъпило е становище от Е.И. на 13.09.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8514/ 2018 г.
на ПдРС, 13 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4870/ 30.05.2018 г. по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми: главница в размер на 212,34 лева, представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена за периода 20.02.2016 г.- 19.08.2016 г., обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 26.04.2016 г. – 28.05.2018 г., в
размер на 30,38 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лв. Срещу
издадената заповед в законоустановения срок е постъпило възражение от страна на
длъжника, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на
установителен иск относно вземанията си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото е представена фактура №
******** от 31.03.2016г., за отчетен период 20.02.2016г.- 19.03.2016г., в която
е начислена електрическа енергия в размер на 466 кВтч. Представена е и фактура №
******** от 31.08.2016г. за отчетен период от 20.07.2016 г. – 19.08.2016г., в
която е насилена електрическа енергия в размер от 85 кВтч, както и № ******** от
31.07.2016г. за отчетен период от 20.06.2016г. до 19.07.2016г. в която е
начислена електрическа енергия на стойност 770 кВтч. Фактурите касаят имот на
потребление с ИТН: № *******, с адрес: с. Д., ул. „Х. Д.“ № **.
Приложена е справка от Служба по
вписванията – Пловдив относно данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на ответника Е.И.И., както и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том **, том рег. № **** дело № *** от 18.07.2007г. и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****,
дело № *** от 18.07.2007г. От същите е видно, че през 2007г. ответникът е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в с. Д., ул.
„Х. Д.“ **.
Представено е извлечение от вестник
„Дневник“, издание от 27.05.2008г., в което са публикувани ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
Приложен е препис – извлечение от
сметка касаеща потребителя Е.И.И., съгласно която последния има задължения в
размер на 212,34 лева – главница за период от 20.02.2016г и 30,38 лева – лихва
за период от 26.04.2016г. до 28.05.2018г.
Като писмено доказателство по делото е
прието заявление- декларация за започване на продажба на електрическа енергия,
подадено от ответника, с което заявява, че желае да получава електрическа
енергия в обект, находящ се в с. Д., ул. „Х. Д.“ № **.
По делото е приета и изслушано заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. инж. Н.И., според което за периода
20.02.2016г. - 19.08.2016г, до обекта, находящ се в с. Д., обл. П., общ. К.,
ул. Х. Д. № ** е доставяна електрическа енергия, като отчетените показания на
електромера съвпадат с тези, включени в приложените по делото фактури. Електромер с фабричен номер ****** бил монтиран на
адреса на клиента на дата 25.03.2015г. след премината успешна последваща
проверка от дата 16.02.2015г.
Приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. В.Ш., от която се установява, че вземането за
електрическа енергия по фактури с номера № ******/31.03.2016г., № *********/
31.07.2016г. и № *****/ 31.08.2016г. е осчетоводено по счетоводна сметка на
клиент с клиентски № ********* и ИТН № *******.
За процесния период неплатената главница възлизала в общ размер на
212,34 лева. Обезщетението за забава за периода 26.04.2016г. до 28.05.2018г.
върху всяка падежирала главница по процесните фактури от датата, следваща
датата на падеж, посочена във фактурите, до 28.05.2018г.
било на стойност 30,38 лв. Фактура № ********/31.03.2016г. била остойностена по
цени, които съответствали на действащите за периода: 20.02.2016г.-19.03.2016г.
цени, утвърдени с Решение № Ц-35/01.11.2015г. на КЕВР.
Съдът кредитира приетите по делото
заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи като
обективни, компетентно изготвени и неоспорени от страните.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел. енергия,
като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е електрифициран,
както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното
количество и качество ел. енергия в него, но съответната услуга не е била
заплатена в определените срокове, т.е. да докаже както по основание, така и по
размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
В § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според
посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Евн България Електроснабдяване” ЕАД, където е
посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на
електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик
или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. От приетото по делото заявление – декларация
за започване продажба на топлинна енергия се установява, че ответникът е битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се с. с. Д., общ.
К., обл. П., ул. „Х. Д.“ № **.
Няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98
а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване
на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради
което в случая безспорно се установява
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС
ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН
ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС
при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От изслушваната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода 20.02.2016г. - 19.08.2016г,
до обекта, находящ се в с. Д., обл. П., общ. К., ул. Х. Д. № ** е доставяна
електрическа енергия, като отчетените показания на електромера съвпадат с
фактури № ******/31.03.2016г., № ******/31.07.2016г. и № *******/31.08.2016г, а
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вземането
е осчетоводено по счетоводна сметка на клиент с клиентски № ******** и ИТН № *********. За процесния период неплатената главница
възлизала в общ размер на 212,34 лева. Обезщетението за забава за периода
26.04.2016г. до 28.05.2018г. върху всяка падежирала главница по процесните
фактури от датата, следваща датата на падежа, посочена във фактурите, до
28.05.2018г. било на стойност 30,38 лв., които размери съвпадат с исковата
претенция. Доколкото по делото се установи качеството на ответника на
потребител на ел. енергия за процесния обект, че в претендирания период е
доставяна ел. енергия в имота на ответника в описаните в процесните фактури
размери и стойности, то следва да се ангажира отговорността на ответника за
заплащане на дължимите суми за главница и лихва. По изложените съображения
искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски на ищцовото дружество в размер на 75 лева за заповедното производство, от които 25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът доказа
разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса, 150 лева – депозит за
съдебно-техническа експертиза, 120 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с
чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 НЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо за исковото производство ответникът дължи на ищеца
заплащане на разноски в размер на 395 лева. Предвид изложените мотиви,
Пловдивският районен съд
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че Е.И.И. ЕГН **********,***, дължи на “ „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, следните суми: главница
в размер на 212,34 лева /двеста и
дванадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 20.02.2016 г.- 19.08.2016 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 26.04.2016 г. - 28.05.2018 г., в
размер на 30,38 лева /тридесет лева и тридесет и осем стотинки, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 29.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8514/2018 по описа на Районен
съд – Пловдив, 13 гр.
ОСЪЖДА Е.И.И. ЕГН **********,***, да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 395 лева /триста деветдесет
и пет лева/ – разноски по настоящото исково производство и 75 лева /седемдесет
и пет лева/, представляваща разноски по
ч. гр. д. № 8514/2018 по описа на Районен съд – Пловдив, 13 гр.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.