ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
гр.Враца, 27.04.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в закрито заседание на 27.04.2020г. / две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 64 по описа на
АдмС – Враца за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържане
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по постъпило искане от Ц.Ч.Е.,***/28.01.2020г.
/рег.№М-53/06.01.2020г. на администрацията на Затвора ***/, с което молителят прави
искане да бъде преустановено неправомерно действие на затворническата
администрация, изразяващо се в
изискването да попълва декларация по чл. 71 ал.12 от ППЗИНЗС.
Поради неизпълнение на дадените от
съда указания производството по делото е прекратено с определение от
14.02.2020г., което е отменено от касационен състав на АдмС Враца с определение
№178/23.03.2020г. по чкад №156/2020г. и
делото е върнато на същия съдебен състав
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В искането е посочено, че спрямо
молителя са упражнени действия, с които, в разрез с изискванията на чл.3
от ЗИНЗС системно е унижаван. Сочи се,
че неправомерните действия се изразяват в изискването от администрацията
ежедневно да попълва декларация по чл.71 ал.12 от ППЗИНЗС. В писмо рег.№М-635/12.02.2020г./
вх.№483/17.01.2020г./ молителят е уточнил, че
считаните от него за неправомерни
действия са започнали през
м.ноември 2019г. и продължават към
датата на предявяване на искането.
Ответникът Началник на
Затвора *** не е изразил становище.
Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1, т.2 ЗИНЗС всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска преустановяване на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3 от същия
закон. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС посочва,
че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2 на същата разпоредба
визира, че за нарушение на ал.1 се смята всяко действие, бездействие или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
В чл. 277
– чл. 283 ЗИНЗС
е регламентиран редът за разглеждане на искането по чл.
276, ал. 1 ЗИНЗС, като последната разпоредба /чл. 283/ предвижда, че
за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета,
раздел I от АПК – "Защита срещу неоснователни действия".
Следователно под действията, визирани в част шеста ЗИНЗС
- "Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение", законодателят има предвид фактически действия по смисъла на АПК. Според чл. 250, ал. 1 от кодекса това
са действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или на закона, т. е. действия, които не са
административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове
или на закона.
Съответно, за да е
допустимо едно искане по чл.
276, ал. 1 ЗИНЗС, то трябва да е насочено срещу фактическо действие
по см. на чл. 250, ал. 1 АПК
вр. чл. 3 ЗИНЗС,
а не срещу действие, обективиращо властническо
изявление и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК,
респ. действие по изпълнение на административен акт или на закона.
На следващо място
допустимостта на искането по чл.
276, ал. 1 ЗИНЗС е обусловена и от това, твърдяното фактическо
действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 ЗИНЗС
за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу
фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 ЗИНЗС.
В настоящия случай самият
молител заявява, че осъщественото
спрямо него действие от страна на администрацията на Затвора ***, е в
изпълнение на разпоредбата на чл.71
ал.12 от ППЗИНЗС, която изисква всеки отказ на
пребиваващото в затвора лице
да осъществи полагащият му се престой на
открито, да декларира това писмено,
депозирайки съответната декларация. Молителят не спори, че попълва
именно такава декларация. Следователно, не може да се приеме, че спрямо
него се осъществяват незаконосъобразни действия, които го
унижават, тъй като представянето на
писмена декларация е изрично предвидено в нормативен акт, в случая чл.71 ал.12
от ППЗИНЗС.
При така
констатираното съдът намира, че искането е недопустимо, тъй като лицето няма
правен интерес от предявяването му.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ц.Ч.Е. *** за преустановяване на незаконосъобразно действие,
изразяващо се в представяне на декларация по чл.71 ал.12 от ППЗИНЗС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва в седемдневен срок от получаване на съобщението, пред тричленен
състав на АдмС Враца, съгласно чл.285,
ал.1 изр.трето от ЗИНЗС.
АДМ.СЪДИЯ: