№ 9620
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110169924 по описа за 2023 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения
Ищецът предявява главен иск за признаване нищожността на сключен с ответното
дружество договор за кредит, съединен при условията на евентуалност, с евентуален иск за
признаване нищожността на разпоредбите на чл.3,ал.7 / относно ГЛП/, чл.3, ал.8 /относно
ГПР/, чл.12,ал.4 и чл.21 от договора.
Ищецът счита, че посочването на ГПР като абсолютна величина, без посочване на
взетите предвид допускания, води до нарушение на разпоредбите на чл.10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, което, от своя страна, на основание чл.22 ЗПК влече недействителност
на целия договор. Счита се, че в ГПР не са описани всички разходи, които длъжникът следва
да заплати. Твърди се, че клаузата относно ГПР противоречи и на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като в
него следва да се включва и уговорената неустойка, като по този начин, е налице
заобикаляне на закона, което влече до нищожност на същата. ГЛП е нищожен, защото
противоречи на добрите нрави и е немотивирано висок, включително и като предварително
изготвена разпоредба.
Ако съдът приеме, че договорът не е нищожен на посочените основания, то клаузите
за неустойка се атакуват като нищожни, поради неравноправност, на основание чл.143,а2,
т.5 ЗЗП, противоречие с добрите нрави, клаузата на чл.21 се атакува като неравноправна, по
смисъла на чл.143,ал.1, вр.143,ал.2, т.19 и 20 ЗЗП.
1
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че в договора е
посочен общ размер ГПР, условията по прилагането му, общ размер на плащанията, и
същият се формира от възнаградителната лихва. И да се приемат доводите на ищеца, те не
водят до недействителност на целия договор. Сочи се, че ГЛП е в рамките на допустимото
по чл.19/4 ЗПК, неустойката не се включва в ГПР, на основание чл.19,ал.3,т.1 ЗПК.
Оспорват се доводите, че неустойката противоречи на добрите нрави, като се сочи, че
ищецът е имал възможност да се запознае с предложението на кредитора, и че задължението
по чл.12 не е изпълнено от ищеца и същата е договорена свободно.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона
по цитираните разпоредби, съединен, при условие на евентуалност, с установителен иск за
нищожност на конкретни разпоредби от договора.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че на 5.12.2022г. са сключили договор за потребителски кредит,
по силата на който ответникът се е задължил да предостави заем на ищеца в размер 306,78
евро/ в левова равностойност/, при посочване в договора, че се дължи възнаградителна
лихва – ГЛП 40,73 %, ГПР – 42,27 %, при уговорено в чл.12 задължение на ищеца в
тридневен срок да представи обезпечение, а при уговорена неустойка в договора от 364,80
лева, както иче при аритметично прибавяне на сумата 364,80 лева към възнаградителната
лихва, то ГПР би бил над 50 %. Безспорно е, че главницата е преведена от ответника на
ищеца.
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит с ответното дружество, както и за твърдението си за плащане на исковата сума, в
полза на ответника.
УКАЗВА на ответното дружество, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца,
за което не сочи доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на
ищеца – препис от отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.4.2024г. от
10,20ч., за която дата да се призоват страните
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3