РЕШЕНИЕ № 262230
гр. Пловдив, 16.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 16570 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от ***П.С.И.П.С.И.
чрез адв. А.Н., против А.И.П. установителен иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ за установяване на
паричните претизания, за които е издадена Заповед № 6955/31.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12737/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав, а именно: сумата от 1 866,
08 лв., представляваща незаплатени от ответника такси и разноски *** на *** П.И.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 30.07.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението.
С Определение №
2052/14.02.2020 г., постановено по делото, съдът на основание чл. 233 ГПК е
прекратил производството в частта му за сумата от 450 лв. с включен ДДС, представляващи такси, начислени на основание
т. 9 от ТТРЗЧСИ, за 25 броя запорни съобщения, както
следва: запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД за длъжника А.И.П. от 31.08.2010 г.;
запорно съобщение до Алианц Банк България АД за длъжника А.И.П. от 31.08.2010
г.; запорно съобщение до Банка Пиреос България АД за длъжника А.И.П. от
31.08.2010 г.; запорно съобщение до Корпоративна Търговска Банка АД за длъжника
А.И.П. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Общинска Банка АД за длъжника А.И.П.
от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Прокредит Банк България ЕАД за длъжника А.И.П.
от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД за длъжника А.И.П.
от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Експресбанк АД за длъжника А.И.П. от
31,08.2010 г.; запорно съобщение до Токуда Банк АД за длъжника А.И.П. от
31.08.2010 г.; запорно съобщение до Търговска Банка Д АД за длъжника А.И.П. от
31.08.2010 г.; запорно съобщение до УниКредит Булбанк АД за длъжника А.И.П. от
31.08.2010 г.; запорно съобщение до Централна Кооперативна Банка АД за длъжника
А.И.П. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Алианц Банк България АД за
длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД за
длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Банка Пиреос България
АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до Корпоративна
Търговска Банка АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до
ТБ МКБ Юнионбанк АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до
Общинска Банка АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно съобщение до
Прокредит Банк България ЕАД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.; запорно
съобщение до Първа Инвестиционна Банка АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010
г.; запорно съобщение до Експресбанк АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.;
запорно съобщение до Токуда Банк АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010 г.;
запорно съобщение до Търговска Банка Д АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010
г.; запорно съобщение до Юробанк България АД за длъжника Т. П. Б. от 31.08.2010
г.; запорно съобщение до Централна Кооперативна Банка АД за длъжника Т. П. Б.
от 31.08.2010 г.; сумата от 300 лв. с
включен ДДС, представляващи такси, начислени на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ, за 25 броя запорни съобщения за вдигане на
запор до банковите институции, както следва: съобщение за вдигане на запор до
Алианц Банк България АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до
Банка ДСК ЕАД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Банка Пиреос
България АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до корпоративна
търговска банка АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Общинска
Банка АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Прокредит Банк
България ЕАД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Експресбанк АД
от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Токуда Банк АД от 24.09.2010
г.; съобщение за вдигане на запор до Търговска Банка Д АД от 24.09.2010 г.;
съобщение за вдигане на запор до Централна Кооперативна Банка АД от 24.09.2010
г.; съобщение за вдигане на запор до Алианц Банк България АД от 24.09.2010 г.;
съобщение за вдигане на запор до Банка ДСК ЕАД от 24.09.2010 г.; съобщение за
вдигане на запор до Банка Пиреос България АД от 24.09.2010 г.; съобщение за
вдигане на запор до Корпоративна Търговска Банка АД от 24.09.2010 г.; съобщение
за вдигане на запор до ТБ МКБ Юнионбанк АД от 24.09.2010 г.; съобщение за
вдигане на запор до Общинска Банка АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на
запор до Прокредит Банк България ЕАД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на
запор до Първа Инвестиционна Банка АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на
запор до Райфайзенбанк България ЕАД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на
запор до Експресбанк АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до
Токуда Банк АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Търговска
Банка Д АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до УниКредит Булбанк
АД от 24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Юробанк България АД от
24.09.2010 г.; съобщение за вдигане на запор до Централна Кооперативна Банка АД
от 24.09.2010; и за сумата от 23, 30 лв.
с включен ДДС, представляваща такса, начислена на основание т. 31 к от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи,
свързани с налагане и вдигане на запори върху банки.
Производството по
делото е продължило за установяване на сумата от 1 866, 08 лв., формирана
съобразно уточнителна молба от 28.07.2020 г., както следва: 1. сумата от 240
лв. с ДДС – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение
до взискателя „Обединена българска банка“ АД от 31.08.2010 г., връчено на
07.09.2010 г., призовка за принудително изпълнение до длъжника А.П. от
14.08.2014 г., връчена на 11.09.2014 г., призовка за принудително изпълнение до
длъжника Т. Б. от 14.08.2014 г., връчена на 09.09.2014 г., съобщение до
длъжника А.П. от 16.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника
А.П. от 26.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от
18.02.2019 г., връчено на 19.02.2019 г., съобщение до длъжника А.П. от
15.07.2019 г., връчено на 16.07.2019 г., съобщение до взискателя „Обединена
българска банка“ АД за прекратяване на изпълнителното дело от 08.01.2019 г.,
съобщение до длъжника А.П. АД за прекратяване на изпълнителното дело от
08.01.2019 г. и съобщение до длъжника Т. Б. за прекратяване на изпълнителното
дело от 08.01.2019 г. ; 2. сумата от 20, 28 лв. с ДДС – такси по т. 9
от ТТРЗЧСИ за следните действия: запорно съобщение до работодателя на длъжника
Т. Б. – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от 31.08.2010 г. и запорно съобщение до
работодателя на длъжника А.П. –„Галатин“ ЕООД от 13.09.2010 г.; 3. сумата от 36
лв. с ДДС – такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ за следните действия:
изготвяне на искане за заличаване на възбрана до Служба по вписванията за
длъжника Т. Б. и изготвяне на искане за заличаване на възбрана до Служба по
вписванията за длъжника А.П.; 4. сумата от 84 лв. с ДДС – такси по т.
4 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение за вдигане на запор до
работодателя на Т. Б. – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД; съобщение за вдигане на запор
на А.И.П. до ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на
запор на А.И.П. до „Първа инвестиционна банка“ АД от 24.09.2010 г., съобщение
за вдигане на запор на Т. Б. до „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 24.09.2010 г.,
съобщение за вдигане на запор на Т. Б. до „Уникредит Булбанк“ АД от 24.09.2010
г., съобщение за вдигане на запор на А.И.П. до „Юробанк България“ АД от
24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор до работодателя на А.П. –
„Галатин“ ЕООД; 5. сумата от 6 лв. с ДДС – такси по т. 3 от
ТТРЗЧСИ за следните действия: искане за обща справка до ТД на НАП от 14.08.2014
г. за длъжника А.П.; 6. сумата от 1 463, 01 лв. с ДДС –
пропорционална по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на
сумата, дължима по споразумението между взискателя и солидарните длъжници от
10.09.2010 г.; 7. сумата от 16, 79 лв. с ДДС – такси по т. 31 к
от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи.
Ищецът твърди, че в качеството си на
*** при него е образувано *** по молба на „Обединена българска банка" АД
от 02.08.2010 г. въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № 7990/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, против ответната
страна А.И.П. и Т. П. Б.. Сочи, че на длъжника А.П. била изпратена покана за
доброволно изпълнение, като по молба на взискателя било направено пълно
имуществено проучване. Твърди, че е наложил възбрана по отношение на два имота
на длъжника, както и запор върху банковите сметки на последния. Възбрана била
наложена по отношение на следните имоти: 1/2 ид.ч. от апартамент № 9/41,
представляващ СОС с идентификатор № *** по КК и КР на гр. П., с площ от 93,55
кв.м, ведно с избено помещение № 9, със застроена площ от 4, 73 кв.м, ведно с
1, 041% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и
1/6 ид.ч. от 600 кв.м от поземлен имот № 19, целият с площ от 780 кв.м, находящ
се в местността “***” в землището на ***, ведно с построената в северната част
на имота сезонна сграда, със застроена площ от 37 кв.м, ведно с всички
подобрения и приращения в имота. Сочи, че запор бил наложен по отношение на
банковите сметки на длъжника в следните банки „Райфайзенбанк България"
ЕАД, „ТБ МКБ Юнионбанк" АД, „Общинска банка" АД, „Корпоративна
търговска банка" АД, „Първа инвестиционна банка" АД, „Сосиете женерал
експресбанк" АД, „Банка ДСК" ЕАД, „УниКредит Булбанк" АД,
„Юробанк и Еф Джи България" АД, „Токуда банк" АД, „Прокредит банк
България" АД, „Търговска банка Д" АД, „Алианц банк България" АД,
„Централна кооперативна банка" АД, „Банка Пиреос България" АД.
Твърди, че в изпълнителното производство на 10.09.2010 г. било постигнато
споразумение между ответната страна и взискателя, относно начина и условията за
погасяване на задълженията. Сочи, че ответната страна е погасила задължението
си към взискателя, след като изпълнението е било насочено към имуществото на
длъжника. Твърди, че поради плащането, извършено от длъжника, след образуване
на изпълнителното производство, директно в полза на взискателя, е отпаднала
нуждата от наложените изпълнителни запори върху банковите сметки на длъжника,
поради което всички запори са били вдигнати. Посочва, че след пълното
погасяване на задължението към взискателя, последният е поискал с молба от
12.08.2014 г., *** да прекрати производството по *** дело, след като длъжникът
заплати всички разноски по делото. Счита, че тъй като длъжникът е станал повод
за образуване на изпълнителното производство, последният следва да понесе вички
разноски, включително и тези по т. 26 от ТТРЗЧСИ. До длъжника била изпратено
съобщение с покана за заплащане на таксите и разноските в едноседмичен срок, но
плащане не последвало. Твърди, че разноските в *** са винаги за сметка на
длъжника, в който смисъл се позовава на практика на ВКС. Счита, че тъй като
длъжникът е заплатил задължението си след образуване на *** , последният дължи
и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа че и даденото от длъжника пряко на
кредитора, следва да се счита за събрана сума, доколкото *** е предприел
действия по образуване на *** . В изпълнителното производство били начислени
такси и разноски в общ размер от 2 639, 38 лв., както следва: 1. сумата от 60
лева за изготвяне и връчване от *** или негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК /т. 5 от ТТРЗЧСИ/; 2. сумата от 20 лева
за изготвяне и връчване от *** или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК /т. 5 от ТТРЗЧСИ/; 3. сумата от 30 лева
за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана /т. 10
от ТТРЗЧСИ/; 4. сумата от 20 лева за изготвяне и връчване от *** или от негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК
/т. 5 от ТТРЗЧСИ/; 5. сумата от 20 лева за изготвяне и връчване от *** или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК
/т. 5 от ТТРЗЧСИ/; 6. сумата от 5 лева за извършване на справка за длъжника и
неговото имущество /т. 3 от ТТРЗЧСИ/; 7. сумата от 40 лева за изготвяне и връчване
от *** или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление
или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2
и 3 от ГПК /т. 5 от ТТРЗЧСИ/; 8. сумата от 300 лева за изпращане на призовка по
пощата, препис от жалба, уведомление и книжа /т. 4 от ТТРЗЧСИ/; 9. сумата от
2,14 лева - допълнителни разноски /т. 31 от ТТРЗЧСИ/; 10. сумата от 10 лева за
изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа /т. 4 от
ТТРЗЧСИ/; 11. сумата от 10 лева за изпращане на призовка по пощата, препис от
жалба, уведомление и книжа /т. 4 от ТТРЗЧСИ/; 12. сумата от 15 лева за налагане
на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество
по чл. 517, ал. 1 ГПК /т. 9 от ТТРЗЧСИ/;
13. сумата от 2, 14 лева - допълнителни разноски /т. 31 от ТТРЗЧСИ/; 14. сумата
от 29, 13 лева - допълнителни разноски /т. 31 от ТТРЗЧСИ/; 15. сумата от 40
лева за изготвяне и връчване от *** или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК /т. 3 от ТТРЗЧСИ/; 16. сумата от 376,90
лева за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК /т. 9 от ТТРЗЧСИ/ и 17. сумата от 1
219, 17 лева - изпълнение на парично вземане /т. 26 от ТТРЗЧСИ/. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна А.И.П.
е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като не били изложени твърдения за
конкретно предприетите изпълнителни действия, за които са начислени
претендираните разноски. Твърди, че наложените запори върху банковите сметки на
длъжника са вдигнати не след погасяване на задължението на длъжника, а на
24.09.2010 г. – почти веднага след налагането им със запорни съобщения от 31.08.2010
г. Счита, че делото следва да се счита за прекратено по право, поради настъпила
перемция, тъй като в периода от месец октомври 2010 г. до 12.08.2014 г., не е
депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия. Счита
производството за прекратено през месец октомври 2012 г. Твърди, че след като
производството е прекратено на основание, различно от плащане, не дължи
разноски в изпълнителното производство. Счита, че изпратените запорни съобщения
в посочените в исковата молба банки представляват неосъществени и нереализирани
изпълнителни действия. Твърди, че не притежава банкови сметки в “Райфайзенбанк
България” ЕАД, “Общинска банка” АД “Корпоративна търговска банка” АД, “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД, “Банка ДСК” ЕАД, “УниКредит Булбанк” АД, “Токуда банк”
АД, “Прокредит Банк България” АД, “Търговска банка Д” АД, “Алианц банк
България” АД, “Централна коопоративна банка” АД и “Банка пиреус България” АД,
поради което не дължи разноски за така предприетите изпълнителни действия, в
който смисъл се позовава на тълкувателната практика на ВКС. Поддържа, че
наложените запори по отношение на наличните банкови сметки на длъжника в три от
търговските банки, са част от изпълнителния способ “Изпълнение върху вземания
на длъжника”, който е нереализиран и е изоставен от взискателя по делото. Така
наложените запори били вдигнати малко след налагането им по искане на
взискателя. Счита, че не следва да отговаря за тези разноски, които взискателят
е направил за изпълнителни способи, които не са осъществени, защото взискателят
е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ. По тези съображения
счита, че не дължи разноски във връзка с наложените от *** запори. Твърди, че
недвижимият имот в гр. П., по отношение на който е наложена възбрана, е
собственост на другия длъжник в изпълнителното производство – Т. Б., поради
което разноските за това изпълнително действие са за длъжника, спрямо който
последното е предприето. Възбраната по отношение на другия недвижим имот не
била реализирана като изпълнителен способ, поради което счита, че и начислени
във връзка с нейното прилагане разноски, не са дължими. Счита, че не дължи
допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата, тъй като такива действия не са
извършвани, като оспорва *** да е изготвял и връчвал покани, призовки и
уведомления, за които претендира заплащане на такси. Намира, че предприетите
изпълнителни действия, за които са претендира заплащане на разноски, са в
нарушение на принципа за съразмерност и адекватност, тъй като размерът на дълга
е значително по-малък в сравнение с предприетите изпълнителни действия. Твърди,
че ако взискателят е посикал и *** е извършил изпълнителни действия, които не
са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя, както
и ако някои от поисканте изпълнителни действия все още не са извършени,
длъжникът не отговаря за тези такси. Сочи, че разноските след уведомяване на ***
от взискателя за прекратяване на делото, са недължими. Твърди, че е погасила
чрез заплащане изцяло претендираните разноски и такси в изпълнителното
производство, тъй като на каса по сметката на *** е внесла сумата от 356 лв., а
в полза на взискателя – превела сумата от 710, 41 лв. за авансово заплатени от
последния разноски по ***. Прави възражение за изтекла погасителна давност
спрямо претендираните такси и разноски по *** . По така изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗЧСИ за дължимите
неплатени такси и разноски *** може да поиска издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния
размер.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред *** - съгласно чл. 426,
ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от *** да
пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст *** не събира такса върху сумата, която длъжникът
е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато
изпълнението се извършва от ***, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане
по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника,
платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането
пряко на взискателя или сумата е постъпила по ***.
Константна е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ІV
г.о. и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІV г.о., в
които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е
включено плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
От приложеното по делото *** по описа на *** П.И. се
установява, че последното е образувано на 02.08.2010 г. с разпореждане на *** по
молба на взискателя „Обединена българска банка“
АД за вземанията му против длъжниците А.И.П. и Т. П. Б. по изпълнителен лист от
16.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 7990/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с който последните са осъдени да заплатят солидарно сумата от 13 465,
85 лв. – главница по договор за кредит от 09.04.2008 г., сумата от 1 168,
90 лв. – договорна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 03.06.2010 г., сумата
от 117, 35 лв. – наказателна лихва за периода от 18.09.2009 г. до 03.06.2010
г., ведно със законна лихва от 04.06.2010 г., както и разноските по делото от 949,
09 лв.
В изпълнителното производство
са предприети действия по прекъсване на давността в производството чрез
налагане на запор по отношение на банковите сметки на длъжника и получаваното
от последния трудово възнаграждение, като последното валидно изпълнително
действие е осъществено на 10.09.2010 г. – с получаване на запорното съобщение
от третото задължено лице – съответната търговска банка.
С разпореждане от 13.09.2010
г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, т. 2 ГПК по молба
на взискателя на 10.09.2010 г.
По делото е приложено
споразумение от 10.09.2010 г., сключено между „Обединена българска банка АД и А.И.П.
и Т. П. Б., по силата на което длъжникът е поел задължение да погаси
задължението си към взискателя от 16 800 лв. на 48 месечни вноски от по
350 лв., с краен срок за погасяване на задължението на 15.09.2014 г. По делото
е представена справка за осъществените плащания от страна на длъжника, като са
правени вноски за периода от 13.09.2010 г. до 07.08.2014 г., когато
задължението към взискателя е изцяло погасено
По *** е постъпила молба от
взискателя от 12.08.2014 г., с която е направено искане за прекратяване на
производството по делото, поради пълно погасяване на задължението на длъжника
по постигнато между страните споразумение. Производството по делото не е
прекратено от ***, като е продължило за събиране на разноските в производството
чрез изпращане на покани за доброволно погасяване на задължението на длъжника
за разноски до прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с
постановление на *** от 08.01.2020 г.
От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първоначалният размер на
задължението по *** по описа на *** е в размер на сумата от 15 701, 19 лв.
Установено е, че в изпълнителното производство са сторени разноски от *** в
размер на сумата от 2 639, 38 лв. с ДДС, чиито размер съвпада с този по
ТТРЗЧСИ, като са съобразени осъществени от страна на длъжника плащания в общ
размер от 356 лв. Вещото лице е установило, че на основание т. 3 от Тарифата е
начислена сумата от 6 лв., на основание т. 4 – 384 лв., на основание т. 5 –
сумата от 240 лв., на основание т. 9 сумата от 470, 28 лв., по т. 10 – сумата
от 36 лв., на основание т. 26 – сумата от 1 463 лв. и на основание т. 31 –
сумата от 40, 09 лв., от които е налице общ незаплатен остатък в размер на
сумата от 2 639, 38 лв.
В отговора на исковата молба длъжникът е релевирал
възражение за наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство, в който смисъл следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
Нормата на чл. 79 ГПК ясно разпорежда, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, изброени в, ал. 1, т.
1-3 от същата разпоредба, какъвто не е настоящият. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се
прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, каквато именно е хипотезата в
процесния случай, от което следва извод, че доколкото длъжникът - ответник е
заплатил задълженията си към взискателя "Обединена българска банка“ АД
след започване на изпълнителното производство, то на общо основание за негова
сметка следва да останат неплатените разноски по изпълнението. В този смисъл не
следва да се пристъпва към изследване на обстоятелството дали изпълнителното
производство е перемирано поради липса на искане за осъществяване на
изпълнителни действия в изпълнителното производство в продължение на две
години. За пълнотa на изложението следва да
се посочи, че перемцията е институт на изпълнителния процес, представляващ
санкция за бездействието на взискателя в производството по ***, чиято висящност
се поддържа по искане на взискателя. В случая перемция до момента на депозиране
на молбата на взискателя за прекратяяване на *** не е настъпила, тъй като давността
за вземането е била прекъсната на 10.09.2010 г. със сключване на споразумение
за разсрочено заплащане на задължението, в който смисъл в последното е
обективирано признание на длъжника, отправено до кредитора, и след това
многократно e прекъсванa с осъществяване на всяко
частично плащане в периода от 13.09.2010 г. до 07.08.2014 г. След депозиране на
молбата от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство от 02.08.2014
г. изпълнителното производство е продължило за събиране на разноските по
изпълнението, в който смисъл до длъжника са изпращани покани за изпълнение, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
В този смисъл не може да се приеме, че след доброволното погасяване на
задължението от страна на длъжника, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по отношение на ***, макар последният да е титуляр
на вземането за разноски. Това е така, тъй като последният не е овластен да
предприема изпълнителни действия в изпълнителното производство за
принудителното събиране на вземането си за разноски, което не е установено със
сила на пресъдено нещо, в който смисъл *** разполага с възможността по чл. 79,
ал. 3 ЗЧСИ.
По така изложените съображения съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за липса на основание за начисляване на
таксите, поради настъпила перемцията.
Следва да се посочи, че с Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г., ГК, ІV г. о. на ВКС е прието, че длъжниците по *** дължат на *** пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ, когато вземането на кредитора е удовлетворено след започване на
принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия. В цитираното
решение, съставът на касационната инстанция е достигнал до следния извод по
същество на правния спор: „Постигнатото между взискателя и длъжниците
споразумение, в изпълнение на което длъжниците са погасили банков кредит на
взискателя е след като изпълнението е било насочено върху имущество на
длъжниците на стойност вземането на взискателя, поради което предявеният иск е основателен,
който правилен краен извод е формиран и в обжалваното въззивно решение.“.
Не може да се възприеме и тезата на ответника, че в
случая взискателят е изоставил предприетите изпълнителни действия, тъй като с
молбата от 12.08.2014 г. е направил искане за вдигане на запорите, наложени по
отношение имуществото на солидарните длъжници, тъй като последната е
депозирана, поради обстоятелството, че задължението на длъжника към взискателя
е изцяло погасено, като в случая, както бе посочено изпълнителното производство
е продължило, поради непогасяване на задължението за разноски.
Съдът намира, че длъжникът в изпълнителното производство
отговаря единствено за таксите, които са сторени във връзка с предприетото по
отношение на него принудително изпълнение, доколкото солидарната отговорност по
отношение на задължението, предмет на образуваното изпълнително производство,
не се разпростира и по отношение на изпълнителното производство и отговорността
за разноските, тъй като всеки длъжник е страна по самостоятелно правоотношение
по повод образуваното изпълнение. Следователно предявеният иск е неоснователен
по отношение на разноските, сторени по отношение на длъжника Т. П. Б.. Двамата
длъжници отговарят солидарно единствено по отношение на пропорционалната такса,
която се начислява на основание размера на задължението и дължимостта й не може
да бъде разпределена между отделните длъжници.
Предвид изложеното не следва да се присъждат, следните
такси: 1.
сумата от 36 лв. с ДДС – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за следните
действия: съобщение за вдигане на запор до работодателя на Т. Б. – УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – 12 лв.; съобщение за вдигане на запор на Т. Б. до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД от 24.09.2010 г. – 12 лв., съобщение за вдигане на запор на Т. Б.
до „Уникредит Булбанк“ АД от 24.09.2010 г. 12 лв.; 2. сумата от 48 лв. с ДДС
– такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните действия: призовка за
принудително изпълнение до длъжника Т. Б. от 14.08.2014 г., връчена на 09.09.2014
г. – 24 лв. и съобщение до длъжника Т. Б. за прекратяване на *** от 08.01.2019
г. – 24 лв.; 3. сумата от 2, 28 лв. с ДДС – такси по т. 9 от
ТТРЗЧСИ за следните действия: запорно съобщение до работодателя на длъжника Т.
Б. – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от 31.08.2010 г.; 3. сумата от 18 лв. с ДДС –
такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за
заличаване на възбрана до Служба по вписванията за длъжника Т. Б..
Исковата претенция за сумата
от 16, 79 лв. с ДДС – такси по т. 31 к от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи, следва
да се отхвърли, като недоказана, тъй като съгласно забележката към т. 31 от Тарифата
тези разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по
Закона за счетоводството. В случая по делото липсва подобен документ, от
който да се установява извършването на разноските, т.е. че *** е заплатил
претендираната сума на съответния оператор, поради което претенцията му не може
да бъде уважена.
В полза на *** не се
следват и таксите, начислени за следните действия: призовка за принудително
изпълнение до длъжника А.П. от 14.08.2014 г., връчена на 11.09.2014 г. – 24 лв.,
съобщение до длъжника А.П. от 16.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г. – 24 лв.,
съобщение до длъжника А.П. от 26.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г. – 24 лв.,
съобщение до длъжника А.П. от 18.02.2019 г., връчено на 19.02.2019 г. – 24 лв.,
съобщение до длъжника А.П. от 15.07.2019 г., връчено на 16.07.2019 г. 24 лв.,
съобщение до взискателя „Обединена българска банка“ АД за прекратяване на *** от
08.01.2019 г. – 24 лв., съобщение до длъжника А.П. АД за прекратяване на *** от
08.01.2019 г. – 24 лв. Това е така, тъй като последните представляват разходи,
свързани със събиране на вземането на *** за разноските в производството,
останали незаплатени, след доброволното погасяване на задължението на длъжника
към взискателя. Последните са допълнително начислени и са сторени във връзка с
изпращани до длъжника – ответник покани и съобщения досежно непогасеното
задължение за разноски в изпълнението. Следователно исковата претенция следва
да се отхвърли за сумата от общо 168 лв. с ДДС.
Съдът намира, че претенцията на взискателя по
отношение на останалите такси, начислени досежно длъжника А.П. е доказана по
основание и размер, което обстоятелство се установява от допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и
безпристрастно дадена, като възприема фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
Претенцията на *** за
заплащане на пропорционална такса следва да се уважи в определения от вещото
лице размер от 1 463 лв. с ДДС, а не в претендирания от страна на ищеца
размер от 1 463, 01 лв., като за сумата от 0,01 лв. претенцията е
недоказана.
В
преклузивния за това срок по чл. 133, ал. 1 ГПК ответникът е релевирал
възражение за погасяване на задължението по давност. Посоченото вземане се
погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
като същото, независимо че представлява възнаграждение за предоставените услуги
от ***, не може да бъде определено като „възнаграждение за труд“ по смисъла на
чл. 111, б. а ЗЗД, тъй като между *** и страните по *** не възникват
трудови правоотношения.
Съдът намира възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност за неоснователно, тъй като от момента
на уведомяване на *** от взискателя за извънсъдебното погасяване на
задължението на длъжника – 12.08.2014 г., до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 30.07.2019 г., не е изтекла общата – петгодишна, погасителна давност, изтекла на
12.08.2019 г. Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на ***
е започнала да тече към този момент, тъй като на основание чл. 79, ал. 2 ГПК
вземането на *** към длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са
били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство,
поради удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за *** не е налице възможност
за събиране на таксите от взискателя, който внася последните авансово.
По така изложените съображения предявения иск
следва да бъде уважен за сумата от лв., съобразно заключението на вещото лице,
включваща следните такси: 1.
сумата от 24 лв. с ДДС – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните
действия: съобщение до взискателя „Обединена българска банка“ АД от 31.08.2010
г., връчено на 07.09.2010 г.; 2. сумата от 18 лв. с ДДС – такси по т.
9 от ТТРЗЧСИ за следните действия: запорно съобщение до работодателя на
длъжника А.П. –„Галатин“ ЕООД от 13.09.2010 г.; 3. сумата от 18 лв. с ДДС –
такси по т. 10 от ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за
заличаване на възбрана до Служба по вписванията за длъжника А.П.; 4. сумата от 48
лв. с ДДС – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение
за вдигане на запор на А.И.П. до ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД от 24.09.2010 г.,
съобщение за вдигане на запор на А.И.П. до „Първа инвестиционна банка“ АД от
24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор на А.И.П. до „Юробанк България“ АД
от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор до работодателя на А.П. –
„Галатин“ ЕООД; 5. сумата от 6 лв. с ДДС – такси по т. 3 от
ТТРЗЧСИ за следните действия: искане за обща справка до ТД на НАП от 14.08.2014
г. за длъжника А.П.; 6. сумата от 1 463 лв. с ДДС – пропорционална
по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на сумата, дължима по
споразумението между взискателя и солидарните длъжници от 10.09.2010 г.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 20764/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за
заплащане на държавна такса в размер на сумата от 52, 79 лв., от която с оглед
уважената част от предявените искове, при съобразяване на първоначално
предявения размер на исковите претенции, с оглед искането на ответника за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК, се следва сумата от 31, 54
лв.
Ищецът е доказал
заплащане на следните разноски в исковото производство: сумата от 52, 79 лв. за
заплатена държавна такса, 180 лв. -
депозит за експертиза и 497, 71 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на чиито размер от страна на
ответника и в законоустановения за това срок е релевирано възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение с оглед цената на предявения иск, следва да бъде определен на
основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– ред. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. – действала към момента на изплащане на
адвокатското възнаграждение, в който смисъл приложената по делото фактура,
удостоверяващ размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Минималният размер на възнаграждението е 414, 76 лв., към която и на основание §
2а от Наредбата следва да се включи ДДС, или се следва сумата от 497, 71 лв. с
ДДС, т.е. уговореното адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на
минималния, установен в Наредбата. Следователно и от общо сторените в
производството по делото разноски от 730, 50 лв., съобразно уважената част на
предявения иск, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 436,
47 лв.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като следва
при съобразяване на пропорцията за определяне на разноските да се вземе предвид
както отхвърлената част от иска за сумата от 289, 08 лв., така и на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК прекратената част от производството за сумата от 773, 30 лв.,
предвид постановено с Определение № 2052/14.02.2020 г. прекратяване на част от
производството по делото.
Ответникът е доказал
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 950 лв., от
които сумата от 750 лв. за процесулано представителство в производството по
делото и сумата от 200 лв. – допълнително възнаграждение за явяване в две
съдебни заседания, по отношение
на чиито размер от страна на ответника и в законоустановения за това срок е
релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на предявения
иск, следва да бъде определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– ред. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. и е в размер на сумата от 414, 76 лв. Съдът
като съобрази фактическата и правна сложност по делото и осъществените от
процесуалния представител на ищеца действия по защита и съдействия, намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 600 лв. На основание чл. 2, ал. 9 от
Наредбата се следва и допълнително сумата от 200 лв., предвид многократно
отлагане на производството по делото, което първоначално е отлагано предвид
констатирани от съда нередовности на исковата претенция, а в последствие,
поради непредставяне на заключение на вещото лице в срок, поради което причина
за отлагане на делото е било и поведението на ищеца, който не е отстранил в
цялост констатираните с определението за насрочване на делото нередовности на
исковата претенция. Следователно и от общо сторените в производството по делото
разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лв., съобразно отхвърлената и
прекратена част на предявения иск, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер от 319, 59 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ, че А.И.П., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на П.С.И.,
ЕГН **********, с адрес *** , в качеството му на ***
с ***, сумата от 1
577 лв., представляваща незаплатени от ответника такси и разноски по *** П.И.,
формирана както следва: 1. сумата от 24 лв. с ДДС – такси по т.
5 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение до взискателя „Обединена
българска банка“ АД от 31.08.2010 г., връчено на 07.09.2010 г.; 2. сумата от 18 лв. с ДДС – такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за следните действия:
запорно съобщение до работодателя на длъжника А.П. –„Галатин“ ЕООД от
13.09.2010 г.; 3. сумата от 18 лв. с
ДДС – такси по т. 10 от
ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за заличаване на възбрана до
Служба по вписванията за длъжника А.П.; 4. сумата от 48 лв. с ДДС – такси по т.
4 от ТТРЗЧСИ за следните действия: съобщение за вдигане на запор на А.И.П.
до ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на запор на А.И.П.
до „Първа инвестиционна банка“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане на
запор на А.И.П. до „Юробанк България“ АД от 24.09.2010 г., съобщение за вдигане
на запор до работодателя на А.П. – „Галатин“ ЕООД; 5. сумата от 6 лв. с ДДС – такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за следните действия:
искане за обща справка до ТД на НАП от 14.08.2014 г. за длъжника А.П.; 6.
сумата от 1 463 лв. с ДДС –
пропорционална по т. 26 от
ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на сумата, дължима по споразумението между
взискателя и солидарните длъжници от 10.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно 30.07.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.И., ЕГН **********, с адрес *** , в качеството му на *** с рег. № ***, против А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ, за установяване на
паричните претизания, за които е издадена Заповед № 6955/31.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12737/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав, за разликата над
установения размер от 1 577 лв. до пълния му предявен размер от
1 866, 08 лв. или за сумата от 289,
08 лв., формирана както следва: 1.
сумата от 36 лв. с ДДС – такси
по т. 4 от ТТРЗЧСИ за следните
действия: съобщение за вдигане на запор до работодателя на Т. Б. – УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – 12 лв.; съобщение за вдигане на запор на Т. Б. до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД от 24.09.2010 г. – 12 лв., съобщение за вдигане на запор на Т. Б.
до „Уникредит Булбанк“ АД от 24.09.2010 г. 12 лв.; 2. сумата от 216 лв. с ДДС – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за следните действия:
призовка за принудително изпълнение до длъжника Т. Б. от 14.08.2014 г., връчена
на 09.09.2014 г. – 24 лв. и съобщение до длъжника Т. Б. за прекратяване на *** от
08.01.2019 г. – 24 лв., призовка за принудително изпълнение до длъжника А.П. от
14.08.2014 г., връчена на 11.09.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от
16.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от
26.09.2014 г., връчено на 02.10.2014 г., съобщение до длъжника А.П. от
18.02.2019 г., връчено на 19.02.2019 г., съобщение до длъжника А.П. от
15.07.2019 г., връчено на 16.07.2019 г., съобщение до взискателя „Обединена
българска банка“ АД за прекратяване на *** от 08.01.2019 г., съобщение до
длъжника А.П. АД за прекратяване на *** от 08.01.2019 г.; 3. сумата от 2, 28 лв. с ДДС – такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за следните действия:
запорно съобщение до работодателя на длъжника Т. Б. – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
от 31.08.2010 г.; 4. сумата от 18 лв. с
ДДС – такси по т. 10 от
ТТРЗЧСИ за следните действия: изготвяне на искане за заличаване на възбрана до
Служба по вписванията за длъжника Т. Б.; 5. сумата от 0, 01 лв. с ДДС – пропорционална по т. 26 от ТТРЗЧСИ определена при съобразяване на сумата, дължима по
споразумението между взискателя и солидарните длъжници от 10.09.2010 г. и 6.
сумата от 16, 79 лв. с ДДС – такси по т. 31 к от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи.
ОСЪЖДА
А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на П.С.И. сумата от 31, 54 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12737/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав и сумата от 436, 47 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 16570/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
П.С.И., ЕГН **********, с адрес *** , в качеството му на *** с рег. № ***, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4 ГПК да заплати на А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 319,
59 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 16570/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ