№ 2951
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20231100108955 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. М.,
ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж. к. *******, срещу Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Софиямед“ ООД (УМБАЛ „Софиямед“ ООД), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. *******, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 45 000лв., представляваща част от общия размер на иска от 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
02.12.2021г. до окончателно плащане;
-сумата от 559,00лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 02.12.2021г. до окончателно плащане;
Ищецът твърди, че на 28.10.2021г. му е бил извършен медицински преглед, на който
му е препоръчанo оперативно лечение на артериовенозна фистула. В тази връзка на
01.11.2021г. ответникът е постъпил в ответната УМБАЛ „Софиямед“ ООД, отделение по
съдова хирургия.
На 02.11.2021г. е проведена оперативна интервенция за отстраняване на
констатираната фистула от екип - д-р Д. Н. Н.; д-р С.С. Д.; д-р П. М. Г.. В хода на
възстановяването от последната, след малко повече от двадесет и четири часа след
операцията, на 03.11.2021 г., около 21:30 часа, пациентът внезапно получил изтръпване на
глезена, със силна пареща и режеща болка в областта на интервенираното място.
Наблюдаващият лекарски екип бил надлежно уведомен за симптомите. Въпреки последното,
не били проведени изследвания и не били установени причините за тяхната поява.
Предвид продължаващото наличие на болка, оплакване от парене и изтръпване в
долния ляв крайник интервенирана подбедрица, на дата 08.11.2021г., ищецът отново бил
1
приет в „УМБАЛ „Софиямед“ ООД. Бил извършен консултативен преглед от д-р Д. Н. (част
от екипа провел оперативната интервенция на дата 02.11.2021г.). В хода на последния било
установено, че пациентът страда от оплаквания от тръпнене в лявата подбедрица, след
ексцизия на фибром. Били дадени препоръки за консултация с невролог и обсервация за
травмиране на левия сафенен нерв в същата област. Във връзка с този преглед бил издаден
Амбулаторен лист № 64 от 08.11.2021 г., по описа на „УМБАЛ „Софиямед“ ООД.
На 15.11.2021 г., отново бил проведен консултативен преглед, констатиращ по-рано
установените симптоми в левия долен крайник от дата 08.11.2021 г., в „УМБАЛ
„Софиямед“ ООД.
На 22.11.2021г., предвид силни болки, парене и намалена чувствителност по
предната и вътрешната повърхност на лява подбедрица, в участъка от коляното до глезена,
невлияещи се от прием на аналгетици (оплаквания с давност от м. 11.2021 г. след
оперативна корекция на артериовенозна фистула), ищецът бил хоспитализиран в „МБАПНП
Св. Наум“ ЕАД. Отново била проведена електромиография, с която е потвърдено наличието
на изменения във фунциите на левия сафенен нерв. Лекарският екип е достигнал до
окончателен извод за това, че при ищеца е налице травматична увреда в същия. Пациентът
бил изписан на 27.11.2021г., без подобрение и с препоръки за провеждане на рехабилитация.
Във връзка с престоя била издадена Епикриза с ИЗ № 8048/2021 г. по описа на „МБАЛНП
Св. Наум“ ЕАД.
От 06.12.2021г. - 22.12.2021г. ищецът провел тринадесет часа физиолечение по
повод диагноза постравматична увреда на левия сафенен нерв. За последните бил издаден
лист за проведени физиотерапевтични услуги от 22.12.2021 г., по описа на МЦ „Кортекс“
ООД.
Здравословното състояние на ищеца обусловило определянето на намалена
работоспособност. Издадено е експертно решение № 0277/03.02.2022г. по описа на МБАЛ
„Княгиня Клементина - София“ ЕАД, с което лекарите са оценили състоянието на ищеца -
50% трайно намалена работоспособност.
Първоначално извършената оперативна интервенция на ищеца не е била
осъществена при съблюдаването на основен принцип при отдаване на медицинска помощ, а
именно този за нейното качество. При извършване на манипулацията от 02.11.2021 г.
хирургичният екип на УМБАЛ „Софиямед“ ООД е допуснал прекъсване/засягане на ляв
сафенен нерв (лява подбедрица) при отстраняването на артериовенозна фистула в същата
област. Посоченото неправилно действие от страна на медицинските лица се намира в пряка
причинно- следствена връзка с развитите по-късно физически и психически болки и
страдания. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати търсеното
обезщетение. Претендира и направените за производството разноски.
В законоустановения срок ответникът УМБАЛ „Софиямед“ ООД е подал отговор, с
който е заявил, че така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Твърди, че в процесния случай няма допуснати никакви пропуски в
диагностиката и лечението на ищеца. Същият е лекуван и наблюдаван не само по правилата
на медицинските стандарти и добрата клинична практика, но и постоянно по време на целия
си престой в лечебното заведение. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен
доколкото не са налице елементи от фактическия състав на възникване на правото на
обезвреда вследствие причинени неимуществени вреди. Не са причинени вреди на ищеца,
претендираните от ищеца вреди, нямат пряка причинна връзка с действията на
служители/работници на ответника.
Ответникът твърди, че експертно решение № 0277/03.02.2022г. по описа на МБАЛ
„Княгиня Климентина - София“ ЕАД, с което лекарите са оценили състоянието на ищеца -
50% трайно намалена работоспособност, е издадено за заболявания, които не са във връзка с
2
процесната интервенция. Освен това в същото е отбелязано, че има предходно решение на
ТЕЛК.
Ответникът твърди, че в хода на проведеното лечение на пациента, са спазени
медицинските стандарти и добрата медицинска практика, а резултатът не се намира в
причинно следствена връзка с професионално осъществена дейност от който и да е от
лекарите, ангажирани с процесния случай. Естеството, целите и методите на практическото
приложение на този род медицинска дейност крие опасност от увреждане на човешкото
здраве, независимо от спазване на общоприетите начала и методи на медицинската наука и
практика. Рискът е необходимо присъщ на медицинската професия. Той обаче е явление,
различно от лекарската грешка и предполага правилно проведени действия от страна на
лекуващия екип. Претендира направените за производството разноски.
Третото лице-помагач „З. Д.Е.“ АД поддържа становището, изразено от ответника и
изложените в него възражения. Смята исковете за неоснователни и недоказани, поради което
моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
възнаграждение за адвокат (становището, л. 199 и изявленията в съдебно заседание от
25.01.2024 г., л. 179).
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
От представения и приет по делото амбулаторен лист № 1203/28.10.2021 г. (л. 6) е
видно, че на ищеца е поставена диагноза артериовенозна фистула (придобита) и му е
препоръчано оперативно лечение, за което е било и издадено направление (л. 78).
От заключението на вещите лица д-р П. М. И. и проф. д-р И. П. Л. се установява, че
посоченото образувание (артериовенозната фистула) представлява съдова малформация с
ускорен кръвоток. Понякога има тенденция да се разраства и да обхваща или притиска
важни съседни структури (например съседния му нерв - нервус сафенус) с разнообразни
клинични прояви като оток, изтръпване, болки. Нервус сафенус е най-дългият кожен клон на
бедрения нерв (нар. Феморалис) с единствено сетивна функция за допир, болка и
температура дистално под капачката на колянната става по вътрешната повърхност на
кожата на подбедрицата по вътрешната повърхност на стъпалото и изцяло на палеца.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
(епикриза, л. 7-8 и копие на ИЗ 34582, л. 77-117), както от приетото и неоспорено
заключение на вещите лица д-р П. М. И. и проф. д-р И. П. Л. се установява, че на 02.11.2021
г. ищецът е опериран в УМБАЛ „София Мед" ООД по повод на по-рано поставената му
диагноза артериовенозна фистула (придобита).
Ищецът е постъпил на 01.01.2021г. в лечебното заведение, когато са му извършени
множество изследвания, за които той е дал своето съгласие. На същата дата В. М. е подписал
декларация за информирано съгласие за хоспитализация и лечение (л. 103), както и такава за
конкретната операция, която е предстояло да бъде извършена (л. 107-108). Той е декларирал,
че е бил информиран за възможните негативни непосредствени и късни странични ефекти от
манипулациите и лечението (информираното съгласие на л. 103), за специфичните рискове
за неговото състояние, както и за възможните усложнения по време и след операцията,
както и рискът, който могат да създадат за по-тежко протичане на следоперативния период
или за живота му (декларацията, л. 107). Показанията на свидетелката Е.Р.Г. също
3
потвърждават, че ищецът в качеството му на пациент е бил информиран за предстоящото му
лечение и за възможните рискове, произтичащи от него.
Така на 02.01.2021 г. е извършена оперативна интервенция за отстраняване на
придобита артерио-венозна фистула като е отстранено туморовидно подкожно образувание
на лява подбедрица. Вещите лица по приетото КСМЕ са посочили, че извършването на
оперативното лечение в подобни случаи е препоръчително предвид рисковете от поява
усложнения, както и за поставяне на точна хистологична диагноза. В случая
интраоперативно са били прекъснати хранещите съдове на формацията, след което е
отстранено цялото образувание съгласно диагностично-лечебните алгоритми на клиничната
пътека и е изпратено за хистологично изследване. В хода на пролежаването не са
констатирани усложнения и пациентът е изписан на 03.11.2021г. със спокойна оперативна
рана и препоръка за провеждане на контролни прегледи., което е отразено в приложената
епикриза.
От отговора на вещите лица на 6-та и 7-ма задача от КСМЕ, както и от разпита им в
съдебно заседание от 25.01.2024 г., се установява че след операцията е травмиран сафенният
нерв на ищеца, в резултат на което при ищеца е снижен сетивният усет за допир, болка и
температура по предновътрешната повърхност на лявата подбедрица дистално под горната
трета до вътрешния малеол в областта на глезенната става, по вътрешната страна на лявото
стъпало и целия палец. Няма двигателни нарушения, причинени от травматичната увреда на
Сафенус нерва. Засягането на левия сафенен нерв на ищеца за първи път е установено на
16.11. 2021 г. от д-р Г. П. - 14 дни след процесната операция на 02.11.2021г.
По делото не са налице категорични данни за причините, довели до увреждането на
нерва. Вещите лица в своето заключение са посочили, че увредата на ствола на сафения нерв
е механична и най-вероятно е причинена от преразтягане на ствола му, а не от срязване, при
екартиране (отделяне) на тъканите от артерията и вената за създаване на достъп за
извършване на хирургичните манипулации (отговора на 7-ма задача от КСМЕ). Самата зона
на оперативна интервенция е там, където минава сафенният нерв и понякога при
отстраняване на ръбовете на раната, може да се травмира този нерв. Освен това понякога
тези нервни структури имат много сетивни влакна, което са много нежни и не се виждат
ясно, поради което могат лесно да се увредят. Те изискват повече инервация и
кръвоснабдяване, поради което при увреждането им се засяга първо сетивността и след това
двигателната функция. Макар и да не се установява конкретно поведение на лица от
опериращия екип, довели до травмирането на нерва, то предвид, че тази травма не е била
налице преди интервенцията, а след това категорично е налице, следва да се приеме, че
травмирането на нерва е в резултат на извършената операция. Както от заключението на
вещите лица, така и от разпита на свидетелката Е.Р.Г. се установява, че при интервенция
като извършената на ищца е възможно да се стигне до увреждане като процесното.
Посоченото увреждане на нерва е довело до намалена сетивност по предно-
вътрешната повърхност на лявата подбедрица. И към момента ищецът продължава да
чувства непрекъснато тръпнене и намален усет за допир, болка и температура по
вътрешната повърхност на лявата подбедрица от подколенната област до глезенната става и
продължаваща по вътрешната страна на ходилото с обхващане на целия палец. Това
увреждане е трайно. Вещите лица по приетото заключение са потвърдили, че регенерация е
невъзможна и ищецът ще прекара живота си в сетивен дискомфорт от смутена
повърхностна и болева сетивност и хиперпатна болка.
Така установеното увреждане на нерва, както и предходно увреждане на гръбнака
са обусловили вземането на експертно решение за оценка на работоспособността на ищеца
като трайно намалена 50 %. Това не е спорно между страните (вж. определението от съдебно
заседание, л. 205), а освен това се установи и от представеното и прието решение на ТЕЛК
(л. 34-35).
4
За констатирането на процесното увреждане и за неговото лечение и възстановяване
ищецът е направил консултации с физиотерапевти и изследвания и физиотерапевтични
процедури, за които е заплатил общо 559 лева (вж. фактурите и фискалните бонове, л. 37-
39). Тези разходи са в причинна връзка с лечението и възстановяването на ищеца,
вследствие на констатираното при него изменение във функциите на левия сафенен нерв за
левия долен крайник (т. 12 от КСМЕ, л. 165).
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице Г. Г. Г. - съдебен експерт –
психолог, се установява, че след деня на операцията у ищеца са възникнали интензивни
емоции на шок и ужас, възмущение, притеснение и страх от инвалидизация. Известно време
след това е последвала фаза с флуктуиращи преживявания на неудобство, притеснение и
безпокойство, повишена сензитивност, свързани със соматосензорното увреждане и
формирана от негативните интерпретации на усещания - за болка, парене, изтръпване,
обезчувствяване - емоционална доминанта. И към момента на освидетелстване са налице
остатъчни невротични фиксации и чувство за необратима загуба, свързани с инцидента.
Така в резултат на увреждането на нерва му, у ищеца са породени трайни негативни
емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт. Тези отрицателни преживявания са
с до умерена интензивност и са довели до значителна загуба (разход) на психоемоционална
енергия, което е намалило общата адаптивност, но без да е налице психично разстройство
обуславящо дистрес и дезадаптивност. Въпреки това у ищеца не се констатира психично
разстройство, липсват качествени нарушения на базовите психични годности. Налице е
преживяване за трайна промяна в усещанията му засегнатата зона на крака, както и за
дискомфорт при ходене по неравен терен или други обичайни активности. Не е налице
изразена предразположеност към бързо изпадане в дистрес и липсва повишена тревожност
или депресивност като личностова характеристика (устойчива предразположеност към
реагиране в различни ситуации), но е налице склонност къмсоматизация. Пълното
преодоляване на негативните последици е въпрос не само на време, но и на съчетание от
фактори - липса на соматична проблематика в засегнатия крайник, липса на емоционално
травмиращи събития, наличието на позитивни стимули, подкрепяща среда, поведенчески
стил на справяне и евентуална психотерапевтична работа.
От показанията на свидетеля Р. П. И. се установява, че продължаващите оплаквания
у ищеца са повлияли по отрицателен начин на живота му. След увреждането на нерва му
той вече не е така жизнерадостен, а е станал раздразнителен. Наличието на установените
симптоми обсебва вниманието му и той постоянно се оплаква от тях.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от
02.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.12.2021г. до
окончателно плащане.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана
медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с
5
оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската
помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ),
качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването.
В съдебната практика на Върховния касационен съд е даден отговор на въпроса кое
действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-
често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на
медицинската помощ- чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински
стандарти в съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ -
качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението - чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и
с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - арг. от чл. 190, ал. 1
ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в
различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна
диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо
постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно
предприемане на лечение и др.
От разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 ЗЗ пък се извличат основните
задължения на лекаря - да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети,
отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са,
доколкото това е възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него
рискове, с цел да го подготви за неговото информирано съгласие, което включва
уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението,
за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати,
евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично - лечебни методи,
за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други
методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-
лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на
сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време
на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си
състояние и методите за евентуалното му лечение. Съдебната практика отдава значение на
действителното, а не на формалното информиране на пациента и приема, че на установяване
подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а
не формално информиран. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение,
диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията,
посочена в чл. 88, ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за
предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл
съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно
присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската
грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма
6
съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се
установи наличие на негово противоправно поведение. Обратното, когато пациентът не е
бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 ЗЗ или информираното съгласие не е
предоставено според изискванията на чл. 87 - чл. 89 ЗЗ, присъщият за конкретната
медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му
ще се носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго
противоправно поведение, т.е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински
стандарти или на правилата за добрата медицинска практика (в този смисъл Решение № 255
от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В настоящият случай твърденията на ищеца са, че действията на служителите на
ответника са били в противоречие с основния принцип на правото на медицинска помощ -
качество, което понятие както се посочи и по аргумент от чл. 80 ЗЗ включва в себе си
своевременност и достатъчност на медицинската помощ.
Няма спор, че ответникът е регистриран като лечебно заведение за болнична помощ
по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Поради това и дейността на
ответната болница се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, (вменяващи
задължение за съответствие и с нормативно предвидените диагностичнотерапевтични
алгоритми и приетите правила за добра медицинска практика).
Съдът установи, че на ищеца му е извършена планова операция, за която е бил
насочен от хирург. Тя е била извършена в ответното болнично заведение, от служители на
същото. По делото се установи, че при интервенцията са спазени диагностично-лечебните
алгоритми на клиничната пътека. Не се установиха каквито и да е действия на служители на
ответника, които да са в нарушение на утвърдените медицински стандарти или на правилата
за добра медицинска практика. Същевременно доказването на това обстоятелство е било в
тежест на ищеца, което му е указано с доклада по делото. Поради всичко това съдът приема,
че не е установено, респ. не е налице поведение на служители на УМБАЛ Софиямед, което
да е противоправно. Наличието на противоправно поведение от служители на ответната
болница е основна предпоставка, без която не би могла да бъде ангажирана отговорността
на ответника.
Освен това по делото се установи, че при извършването на оперативни интервенции
като процесната, на която се е подложил ищеца, е възможно да се стигне до увреждане на
сафенния нерв, поради неговите особености и местоположение. С оглед на това съдът
намира, че е налице характерен за тази интервенция медицински риск, който обаче не може
да се квалифицира като противоправен. Както се отбеляза, съдебната практика приема, че
този медицински риск преминава върху пациента когато последният е бил надлежно
информиран за наличието му и е дал информираното си съгласие за осъществяване на
съответното лечение. В случая по делото се установи, че В. М. е декларирал, че е бил
запознат със специфичните рискове, които операцията влече. Той не е навел твърдения в
исковата си молба или в съдебно заседание преди приемането на доклада по делото, че
такава информация не му е била предоставена. Ето защо и ответникът не се е защитавал
срещу такива твърдени от него нарушения. Той от своя страна е заявил в отговора си, че е
налице информирано съгласие, дадено от ищеца, а последният не е взел становище по това
обстоятелство, каквото задължение му предписва закона (чл. 143, ал. 3 ГПК). С оглед на
всичко това, наведеното в писмените бележки твърдение за това, че В. М. не бил уведомен
за рисковете от интервенцията е преклудирано с приемането на доклада по делото и предвид
забраната за навеждане на нови факти (аргумент от чл. 146,ал. 3 ГПК вр. с чл. 147, т. 1 и 2
ГПК). Предвид всичко изложено съдът приема, че ищецът е получил информацията в пълен
обем, необходима му за даване на информирано съгласие. Освен това по делото се установи,
че такова съгласие е дадено от В. М.. По този начин, подписвайки информираното съгласие
7
за извършване на операцията, ищецът е поел риска от възникване на увреждане на сафенния
нерв. Ето защо ответникът не следва да отговаря за това увреждане, което представлява
нормален риск от извършената интервенция.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно съдебната практика, обективирана
в Определение № 3628 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4800/2022 г., I г. о., ГК, Законът
за здравето не съдържа уредба какво следва да бъде съдържанието на писменото съгласие на
пациента. Разпоредбата на чл. 89 от закона предвижда само, че "при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи,
които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в
съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в
писмена форма". Горното означава, че след като предоставената от лекуващия лекар
информация на пациента е пълна по обем и съобразена с изискванията на закона, то е
достатъчно формалното изявление на пациента /устно или в писмена форма/, че е съгласен
да се подложи на съответното лечение.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно съдебната практика, обективирана
в Определение № 665 от 23.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4691/2018 г., IV г. о., ГК,
непостигането на целения от ищеца резултат при медицинската интервенция не е основание
за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като при предоставянето на медицинската
услуга не е поето задължение за резултат, а с оглед специфичната реакция на организма на
всеки един човек по различен начин на една и съща медицинска интервенция пациентът е
запознат с възможни постоперативни усложнения.
С оглед на изложеното искът е неоснователен и съдът го отхвърля. Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната такава за
присъждане на законната лихва върху присъдената сума от 02.11.2021г. до окончателно
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е направил разноски за експертизи в размер на 800 лева (л. 131 и л.
188) и е бил представляван от юрисконсулт, за което съдът определя възнаграждение в
размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо съдът осъжда В. М. да заплати
на ответника сумата от 950 лева, представляваща напхравени разноски за производството.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. С. М., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.
София, ж. к. *******, срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Софиямед“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М.
*******, за осъждането на ответника да заплати на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД,
следните суми: 1/ 45 000лв., представляваща част от общия размер на иска от 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
02.12.2021г. до окончателно плащане и 2/ 559,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.11.2021г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 02.11.2021г. до окончателно плащане.
8
ОСЪЖДА В. С. М., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. София, ж. к. *******
да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. М. *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 950,00лв., представляваща направени разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „З. Д.Е.“АД, ЕИК *******, като трето
лице - помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9