№ 88
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20211100507453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗК „Л.И.“ АД срещу разпореждане за разноски
по изпълнително дело № 20209210400595, с което частният съдебен изпълнител е отказал да
намали юрисконсултското възнаграждение, претендирано от взискателя до сумата от 200
лева, като и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че в
процесния случай исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е
прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Посочва, че
единствените предприети от взискателя действия са по подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно не са
налице основания за присъждане на възнаграждение в заявения от взискателя размер.
Предвид изложеното иска да се намали размера на адвокатския хонорар до сумата в размер
на 200 лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса за
прекомерна, както и че същата се определя само върху присъденото вземане по
изпълнителния лист. В условията на евентуалност в случай, че се счете, че дължимото се
адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, то иска да се намали
същото като се коригира и размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. С оглед изложеното моли да се отмени
разпореждането за разноски, с което е отказано да се намали размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Със становище взискателят Д.В.В., чрез процесуалния си представител адв. В., счита,
1
че подадената жалба е неоснователна и моли да се остави без уважение. Посочва, че
правилно ЧСИ не е намалил адвокатския хонорар по изпълнителното дело, тъй като същият
съответства на минималното възнаграждение предвидено в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита
жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че изплатеният адвокатски хонорар е
изчислен в минимален размер, определен в чл. 10 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, обективиран в поканата за доброволно изпълнение за приетите разноски за
събиране и впоследствие в изрично съобщение от 17.11.2020 г., с което е оставено без
уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
който подлежи на съдебен контрол.
Изпълнително дело № 20207880400595 по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба
на взискателя Д.В.В. срещу ЗК „Л.И.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
19.10.2020 г. по гр.д. № 392/2020 г. по описа на САС.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал в случай, че
длъжникът не заплати дължимото в срока на поканата за доброволно изпълнение, да бъдат
предприети действия по принудително събиране на сумата.
Установява се, че към молбата за образуване на делото са приложени доказателства за
изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 1 980 лева.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.10.2020 г. На
02.11.2020 г. длъжникът ЗК „Л.И.“ АД е подало частна жалба срещу дължимите разноски.
С молби от 09.11.2020 г. взискателят е поискал да бъдат направени подробни справки
на длъжника за наличие на банкови сметки, както и да се запорират сметки на длъжника в
конкретно посочени банки.
Със съобщение от 17.11.2020 г., което е след подаване на частната жалба предмет на
разгледжане, ЧСИ М.К. е отказал да уважи възражението на длъжника ЗК „Л.И.“ АД за
намаляване на приетите в полза на взискателя разноски за процесуално представителство.
Данни за заплатени на взискателя суми има от 08.12.2020 г., съобразено приложените
към изпълнителното дело платежни нареждания.
Съдът намира изложените от длъжника съображения за незаконосъобразност на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователни.
2
Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в изрично посочени случаи, в които процесният не попада. Жалбоподателят не
оспорва отговорността си за разноски за адвокатско възнаграждение, но оспорва техния
размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на
изпълнително дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В разглеждания случай заплатеният от взискателя хонорар е в минималния длъжим размер
по наредбата 1 980 лева.
Съдът намира, че поисканите от взискателя и предприети след това от съдебния
изпълнител действия са такива не само по образуване на изпълнителното дело, но и
насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист.
Налице са реални действия по искане и налагане на запор за удовлетворяване вземането на
кредитора, което е направено след срока за доброволно изпълнение, поради което следва да
се приеме, че взискателят е съдействал активно за тяхното провеждане. Ето защо в тежест на
длъжника следва да се възложат разноските както за образуване на делото, така и за
извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Както се посочи,
възнаграждението не надвишава определения в Наредбата минимум, поради което не може
да бъде определено под него, независимо от фактическата и правна сложност на делото,
независимо от действията, които са извършени. В конкретния случай сумата е постъпила от
запори повече от месец след изтичане срока на поканата за доброволно изпълнение и при
изрично подадена от взискателя молба в хода на производството с искане за налагане на
запор на вземане.
Предвид изложеното и доколкото съдебният изпълнител е съобразил, че поетата
защита е както за образуване, така и за водене на делото и дължимото възнаграждение не е
над определения в Наредбата минимум, то обжалваното съобщение от 17.11.2020 г., с което
е отказано да се намалят разноските се явява правилно и законосъобразно, поради което
жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя
относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Буквалният текст на т.
26 от тарифата гласи, че за изпълнение на парично задължение се събира такса върху
събраната сума и следва определяне на таксата според сумата. В паричното задължение,
което длъжникът дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато
взискателят е представляван от адвокат и е представил доказателства за извършване на
разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника и подлежи на събиране
от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат единствено
авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското възнаграждение, което
по същество представлява вземане на взискателя, което подлежи на събиране, не е
предвидено. При съобразяване изложеното съдът намира, че начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ
такса, чието заплащане е за сметка на длъжника, е определена правилно от размера на
паричното вземане, което подлежи на събиране, при съобразяване дължимия и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение от 1 980 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника ЗК „Л.И.“ АД срещу разпореждане за
разноски по изпълнително дело № 20209210400595, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение и съобщението от 17.11.2020 г., с което частният съдебен изпълнител е отказал
да намали адвокатското възнаграждение претендирано от взискателя до сумата от 200 лева,
като и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4