РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на
28 януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 703 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „К.
ауто“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, представлявано от Р.Л.К., депозирана чрез адв.-пълномощник
Ст. Р. при АК – Варна, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 180 – ФК от 10.11.2021 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се в гр. Русе, ул. „Изгрев“,
стопанисван от „К. ауто“ ЕООД, със седалище: гр. Русе и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ oт Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187,
ал. 1 от същия закон. В жалбата се правят възражения за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, навеждат се доводи
за материална незаконосъобразност на същата, както и несъблюдаване целта на
закона. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост,
или алтернативно да се намали размера на срока до минималния такъв. Претендира и да му се присъдят сторените в
производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 97 от
делото).
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Г., оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на
09.11.2021 г., служители на НАП – Варна извършили проверка на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автосервиз, находящ се в гр. Русе, ул.
„Изгрев“, стопанисван от „К. ауто“ ЕООД. Проверяващите установили, че „К. ауто“
ЕООД извършва търговска дейност – авторемонтни услуги, без да има монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП, офис Русе
фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане
на регистрираните продажби и получените суми в брой.
Посочено е още, че при
контролна покупка от орган по приходите на авторемонтна услуга по боядисване на
2 бр. врати на л.а. „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № *******,
собственост на А.С. - инспектор по приходите, на стойност 500 лева, заплатена в
брой на място в обекта на 09.11.2021 г., в 08:25 часа, търговецът не е издал
фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой, поради липса на
регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство с изградена
дистанционна мобилна връзка с НАП.
Резултатите от проверката били материализирани в Протокол
за извършена проверка №
0054787 от 09.11.2021 г. (л. л. 61 и 62 от делото).
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че е извършено
нарушение на чл. 7,
ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
поради което със ЗНПАМ № 180 – ФК от 10.11.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – 1148
от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л. 60 от делото),
на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б. „б“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка „Запечатване
на търговски обект" – автосервиз, находящ се в
гр. Русе, ул. “Изгрев“ и забрана за достъпа до него за срок от 30 дни. (л. л.
57 – 59 от делото).
За нарушението
впоследствие е съставен и АУАН № F636060
от 26.11.2021 г. (л. л. 56 от делото).
Заповедта е получена лично от представляващия търговското
дружество на 26.11.2021 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от
него разписка (л. 59, гръб от делото).
Жалбата до съда е подадена на 29.11.2021 г. (л. 2 от
делото).
В жалбата се правят възражения за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно
заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на
което и се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на същата, както и
несъблюдаване целта на закона. На първо място се посочва, че основната дейност на
търговеца е техническо обслужване и ремонт на автомобили, като дружеството
работело единствено по поръчка на ЗАД „Армеец“ и „Мото-пфое“ ЕООД по сключени
договори за извършване на авторемонтни услуги. Твърди още, че видно от тези
договори, търговецът получава всички свои плащания от контрагентите си по
банков път. С цел установяване на тези негови фактически твърдения представя и
договорите, сключени с посочените трети лица, имащи за предмет извършване на
ремонтни услуги на МПС, съответно застраховани при третото лице или негова
собственост (л. л. 13 – 19 от делото). Действително клаузи за плащане по банков
път се съдържат в представените договори. Фактът, че тези две дружества са
заплащали предоставяни им от „К. ауто“ ЕООД услуги се потвърждава и от друго представено
от жалбоподателя писмено доказателство – движение по банкова сметка *** „К.
ауто“ ЕООД (л. л. 20 – 26 от делото). Освен това, от последното доказателство,
както и от представени по делото фактури, издавани от жалбоподателя се вижда,
че и други клиенти на търговеца са заплащали извършвани от „К. ауто“ ЕООД
услуги по банков път (л. л. 66 – 73 от делото). При това положение и предвид
текста на чл. 3, ал.1 от относимата наредба търговецът твърди, че е приел, че
всички, извършвани от него услуги ще бъдат заплащани само и единствено по
банков път и затова не било въведено в експлоатация фискално устройство в
обекта. Възразява се и срещу определения срок на действие на мярката – на
максимума, предвиден от приложимата правна норма – 30 дни като необоснован и
несъобразен с относимите за случая обстоятелства.
От друга страна процесуалният представител на ответника
в производството твърди, че фактът на прието плащане в брой, дори и само за
една извършена услуга, изисква в търговския обект да има регистрирано ФУ.
Такова не е било налично, което и обуславя налагането на процесната ПАМ. С цел
установяване на релевантните за спора обстоятелства за прието плащане в брой за
извършена от търговеца услуга, за което не е била издадена фискална касова
бележка, тъй като в търговския обект нямало монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в компетентната ТД на НАП, офис Русе фискално устройство, по
искане на ответника е разпитан св. А. С., инспекторът по приходите, който е
контактувал с представляващия търговеца във връзка с отремонтиране на
автомобила и който е извършил плащане в брой за извършената от „К. ауто“ ЕООД
авторемонтна услуга. Показанията на този свидетел изцяло потвърждават
изложените в протокола за извършена проверка от 09.11.2021 г., в оспорената
ЗНПАМ и в съставения впоследствие АУАН факти и обстоятелства.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-1148 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 60 от делото).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от
страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно за това, че търговецът извършва
търговска дейност, без да има регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално
устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на
регистрираните продажби и получените суми в брой. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от горецитирания
ПИП от 09.11.2021 г., по
отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0054787 от 09.11.2021 г. В
протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
Правилно и напълно обосновано
конкретното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагане на ПАМ,
предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18
от 2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта, а според ал. 3 на чл. 7 - не се
допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка
с НАП, освен в случаите, посочени в наредбата.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
Така дадената правна
квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН №
F636060 от 26.11.2021 г., с
който е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ, изразяващо се
в това, че в обекта на контрол се извършва търговска дейност – авторемонтни
услуги, без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
компетентната ТД на НАП – Варна, офис Русе фискално устройство с изградена
дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на
регистрираните продажби и получените суми в брой.
След като проверяваният обект има
характеристиките на търговски обект, то съгласно Наредба №
Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ дружеството е следвало да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, чрез
което да отчита извършваните услуги и получените суми
в брой чрез издаване на фискална касова бележка. Между страните не се
спори, че към датата на проверката - на 09.11.2021 г. такова ФУ в обекта не е
налично. При безспорно установените факти, правилно АО е приел, че дружеството
е нарушило нормативно установения ред за отчитане и регистриране на продажби по
чл. 7, ал. 1 от цитираната наредба.
По делото са ангажирани безспорни и
категорични доказателства, установяващи факта на извършената продажба, за която
е платено в брой, без да е издадена фискална касова бележка, поради липсата на
фискално устройство в обекта. Ето защо, правилно е прието, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, което е
предпоставка за налагането на принудителната административна мярка. За налагане
на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице – липса
на фискално устройство в обекта, за издаване на фискален касов бон при плащане в
брой на извършваните авторемонтни услуги, което нарушение е описано в
съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за
издаването заповедта.
Представените от страна на търговеца
писмени доказателства, установяващи, че за извършвани от него други авторемонтни
услуги му е било заплащано по банков път, не води до извод за липса на неправомерно
деяние, тъй като тези обстоятелства не изключват задължението за въвеждане в
експлоатация, монтиране и регистрация в НАП на ФУ в търговския обект, в който
се извършват авторемонтни услуги, в случай на продажби, за които са получени
суми в брой, както е и в конкретния казус. Видно от представените и от самия
жалбоподател писмени доказателства, дружеството не работи единствено по поръчка
на ЗАД „Армеец“ и „Мото-пфое“ ЕООД по сключени договори за извършване на
авторемонтни услуги, както твърди. Възможно е това да е преимуществената му
дейност, но не и единствената. Нещо повече, дори и в договора между него и
„Мото-пфое“ ЕООД /т. 9/ е посочено, че дължимите суми се заплащат в брой или се
превеждат по посочена от изпълнителя банкова сметка ***. Т.е. дори и клаузите
на този договор предполагат и възможно плащане в брой. Като в случая е
безспорно установено, че от орган по приходите е била извършена контролна
покупка, за която той заплатил на търговеца именно в брой.
С оглед вече изложеното, следва да се
приеме, че по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗДДС за
налагане на ПАМ.
Следва да се има предвид, че за
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установената по надлежен ред и от надлежен орган липса на монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което в случая е налице.
Ето защо и при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е
длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.
Основателно обаче е възражението на
жалбоподателя относно определения срок на действие на мярката – на
максимума от 30 дни.
В цитираната разпоредба на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка
запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е
предвидил срок до 30 дни, то административният орган е длъжен да обоснове защо
е определил срок на действие на ПАМ именно в максималния, предвиден в закона
размер.
В случая органът е мотивирал
продължителността на срока единствено със стойността на извършената контролна
покупка. Всички останали негови съображения относно срока на действие на ПАМ са
общи и бланкетни и не касаят конкретния случай. Органът не е взел предвид
представените още в хода на административното производство писмени доказателства
за това, че действително търговецът извършва преимуществено дейност по договори
с трети лица, които заплащат предоставяните им услуги по банков път, в които
случаи не се изисква издаването на фискална касова бележка, съответно не се
изисква да има монтирано и въведено в експлоатация ФУ
в обекта. Органът не е изследвал обстоятелствата, свързани с
местоположението и площта на въпросния обект. Не е установено дружеството да
има непогасени публични задължения, нито да има предходни нарушения от същия
вид. Липсват данни, които да обосноват извод, че поведението на търговеца в
стопанисвания от него обект е насочено трайно срещу установената фискална
дисциплина, както и че организацията в обекта няма за цел спазване на данъчното
законодателство. Не е доказано по делото, че за да приведе дейността си в
съответствие с нормативните изисквания, е необходимо именно налагане на ПАМ за
максимално предвидения от закона срок. Напротив, разпитаният по делото св. А. С.,
инспектора по приходите, извършил контролната покупка в проверения обект,
посочва, че регистрирането на ФУ става много бързо, като това може да се
организира и за ден.
При тези данни съдът приема, че
определеният максимален срок от 30 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок не е обоснован и не е съобразен с целите,
предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Определянето на срока е правомощие,
предоставено на органа в условията на оперативна самостоятелност, и незаконосъобразното
му упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК, пряко рефлектира върху унищожаемостта на оспорения акт. В този смисъл е и
съдебната практика на Върховния административен съд, намерила отражение
например в Решение № 12220 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2021 г., I
о., както и в много други решения на касационната инстанция по аналогични
казуси.
По
разноските.
Във връзка със своевременно заявената
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 550 лева,
съгласно представен списък, съдът намира, че искането следва да се уважи в претендирания общ размер,
от който 50 лева – държавна такса /л. 40 и л.41 от делото/ и 500 лева –
договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено в договор за правна помощ и съдействие /л. 7 от
делото/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „К. ауто“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 180 – ФК от 10.11.2021 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на
търговски обект
– автосервиз,
находящ се в гр. Русе, ул. „Изгрев“, стопанисван от „К. ауто“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе и забрана за достъп до него за срок от 30
(тридесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ oт Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София, да заплати на „К. ауто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. “Сливница“ № 19, вх. 1, ет. 1, представлявано от Р.Л.К.,
сумата от 550.00 лева (петстотин и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: