Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93
11.02.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1132 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Г.Г.Г. ***, против Решение №
1012-26-441-1/28.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
потвърдено Разпореждане №261-00-1497-3/15.09.2021г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно
и неправилно, издадено при неясни, противоречиви и несъответстващи на целта на
закона мотиви. Сочи, че с приложения към административната преписка
Структуриран електронен документ U17 от Обединено кралство
Великобритания бил удостоверен осигурителен период от 02.11.2019г. до
04.06.2021г. С прибирането си в България подал молба за получаване на
обезщетение за безработица. Такова следвало да му бъде отпуснато, тъй като
Великобритания била член на Европейския съюз до 31.12.2020г. и до този момент
по отношение на нея бил в сила Регламент №883/2004г., който се прилагал към
всички законодателства относно обезщетенията за безработица. В случая следвало
да се приложи чл.65, параграф 1 от цитирания регламент. Счита, че по отношение
на него приложение намирала разпоредбата на чл.30, ал.1 от Споразумението за
оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз – като гражданин на Съюза, упражняващ дейност като заето лице
в Обединеното кралство в края на преходния период да се приложат разпоредбите
на чл.65 от Регламент
№883/2004г. и да му се отпусне обезщетение за безработица в България.
Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от
процесуален представител, който счита, че изтъкнатия от страна на ТП на НОИ
мотив за неположен труд от лицето след завръщането му в България е ирелевантен
в случая, с оглед практиката на ВАС по този въпрос. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Изтъква, че със завръщането си в
България жалбоподателят е прекъснал трансграничната ситуация, в която се
намирал до този момент, с оглед на което за него не бил относим чл.30 от
Споразумението за оттегляне, а чл.32 от същото, който регламентирал единствено
случаите, в които имало налични и великобритански и български периоди, и
тяхното сумиране относно придобиване на правото за парично обезщетение за
безработица. В конкретния случай, оспорващият не бил полагал труд по българското
законодателство след завръщането си в България, поради което правилно му било
отказано парично обезщетение за безработица. Претендират се разноски по делото.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.06.2021г. жалбоподателят Г.Г.Г. подава Заявление
вх.№5462/18.06.2021г. (л.44) за отпускане на парично обезщетение за безработица
на основание КСО. Със заявлението декларира, че е упражнявал трудова дейност
във Великобритания от 02.08.2020г. до 04.06.2020г., като приложил акт за
прекратяване на правоотношението и документи, удостоверяващи осигурителен стаж,
придобит по законодателството на друга държава. Попълнил е и декларация относно определяне на пребиваването във връзка
с прилагането на чл. 65 (2) от Регламент ЕО № 883/2004, в която посочил, че е
работил във Великобритания и възнамерява да се установи трайно в България.
С Разпореждане №261-00-1497-1 от 02.07.2021г. (л.34)
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно,
поради образувано производство по удостоверяване на осигурителни периоди и
доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
Посредством електронен обмен на социално-осигурителна
информация между България и ЕС, съответно получен СЕД U017 е установено, че (л.32) Г.Г. е бил на заетост,
която представлява осигурителен период в Обединено кралство Великобритания от
02.11.2019г. до 31.07.2020г. и от 02.08.2020г. до 04.06.2021г. (т. е. общо
от 02.11.2019г. до 04.06.2021г.).
С Разпореждане №261-00-1497-2 от 10.09.2021г. (л.19)
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Г.Г. е възобновено.
На 15.09.2021г. ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Хасково издава Разпореждане
№261-00-1497-3/15.09.2021г., с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка
с чл.54а, ал.1 от КСО отказва да отпусне на Г.Г.Г. парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че
съгласно чл.54а, ал.1 и чл.54а, ал.2, т.4 от КСО, право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди
прекратяване на осигуряването, като за придобиване право на обезщетение за
безработица се зачитало и времето, зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание международен договор, по който
България е страна. В случая, от получен СЕД U017 за лицето бил удостоверен осигурителен период от 02.11.2019г.
до 04.06.2021г., включително, като в този случай чл.65 от Регламент (ЕО) №
883/2004 не бил приложим, тъй като със завръщането си в България, лицето
прекъснало трансграничната ситуация, в която се намирало към 31.12.2020г.,
поради което вече не било в обхвата на чл.30, ал.1 от Споразумението за
оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз, а в обхвата на чл. 32 от Споразумението. Цитиран е чл. 32 от
Споразумението за оттегляне, който според издателя на разпореждането, регламентирал
само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г., с
цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършвала при
прилагане на националното законодателство. Посочено е, че след като лицето не е
упражнявало трудова дейност в България след осигурителния период във
Великобритания, сумиране на периоди не можело да бъде извършено.
Видно от Известие за доставяне на л.20 от делото, препис от издаденото разпореждане
е бил връчен на Г. на 24.09.2021г.
Същото е било обжалвано от последния пред директора на
ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-441-1/28.10.2021г., подадената
срещу разпореждането жалба е отхвърлена, като изложените в него доводи са
изцяло споделени от директора на ТП на НОИ – Хасково. Допълнено е, че Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не са членове на Европейския
съюз, считано от 31.01.2020г., като от тази дата влизало в сила Споразумението
за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз, нормите на което уреждали пълно или частично прилагане на
Регламент №883/2004г., в зависимост от това в
коя разпоредба от Споразумението попадали заинтересованите лице. Отбелязано е,
че след завръщането си от Великобритания Г. нямал български стаж. Със
завръщането си прекъснал трансграничната ситуация, в която се намирал към
31.12.2020г. и положението му не обхващало едновременно държава членка и
Обединеното кралство, поради което същият не попадал в обхвата на чл.30, ал.1
от Споразумението, а в обхвата на чл.32 от него.
По делото няма данни за датата на връчване на решението
на от директора на ТП на НОИ – Хасково на жалбоподателя.
Жалбата срещу решението е подадена чрез
административния орган до Административен съд – Хасково на 11.11.2021г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, предвид дата на
издаване на решението – 28.10.2021г. и дата на подаване на жалбата
-11.11.2021г., от лице с правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за безработица изхождат от компетентни органи, съгласно чл.117, ал.1 и ал.3, и чл.54ж от КСО.
Решение №
1012-26-441-1/28.10.2021г. е
подписано от ЗА директор на ТП на НОИ – Хасково М. Г., с отбелязване „съгласно
заповед №1015-26-338/26.10.2021г. на директор на ТП на НОИ – Хасково“. Същата е
представена по делото. Съгласно обективираното в нея, на основание чл.29 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт,
във връзка с чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ- Хасково е възложил
на М. А. Г. – началник отдел „Административен“, да го замества и изпълнява
правомощията му на директор на ТП на НОИ – Хасково, в качеството му на
административен орган, в случай на негово отсъствие поради разрешен платен или
неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и
при друга възникнала неотложна необходимост. От представения по делото Болничен
лист № Е20212439518 се доказва и настъпила временна неработоспособност на директора
на ТП на НОИ – Хасково да изпълнява служебните си задължения за периода от
27.10.2021г. до 09.11.2021г., в който период е издадено оспореното пред съда Решение
№ 1012-26-441-1/28.10.2021г. Ето защо последното се явява издадено от лице,
действащо в качеството на директор на ТП на НОИ – Хасково, респ. от компетентен орган.
Решението
и разпореждането са издадени в предписаната от
закона писменна форма, при изложени от страна на административния орган мотиви, които
обаче само привидно изпълват изискването на чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК.
В оспорените актове липсват изложени мотиви
релевантни към преценка наличието или липсата на предпоставките на чл. 54а,
ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение на жалбоподателя.
Административният орган издал процесното разпореждане се е задоволил да
преповтори изцяло дадените указания от Дирекция „Европейски регламенти и
международни договори“ за отказ да се отпусне обезщетение за безработица, без
да посочи налице ли са според него предпоставките на чл. 54а, ал.1 от КСО за
отпускане на същото, и ако някоя от тези предпоставки не е налице, коя точно и
защо смята така. Единствено декларативно е принесен текста от указанията, че
при липса на осигуряване в Република България, сумиране на периодите не може да
бъде извършено. Такава предпоставка обаче липсва,
като условие за отпускане на паричното обезщетение.
Настоящият
състав намира, че процесният акт е издаден и в нарушение рапоредбата на чл. 35
от АПК изисваща пълно изясняване на релевантните фактически обстоятелства. В
конкретната хипотеза липсват изложени от страна на администратувният орган
фактически твърдения относно възприетото спрямо жалбоподателя пребиваване.
Последното обстоятелство е относимо към дължимата преценка за приложимото
спрямо жалбоподателя право. Въпреки, че жалбоподателя е подал декларация за
определяне пребиваването му, с оглед приложение нормата на чл. 65 (2) от
Регламент (ЕО) № 883/2004г., в процесните актове липсва изразена от органа воля
относно възприетото от него фактическо положение. Същият е посочил, че
трансграничната ситуация по отношение на жалбоподателя е прекъсната със
завръщането му в Р.България, но настоящият състав намира, че единствено факта
на завършането му в страната не може да доведе до този извод при липса на изследвани
обстоятелства относно пребиваването на лицето и дали същият разполага с право
на такова или право на работа във Великобритания за срок надхвърлящ датата на
завърщане, доколкото кратковременното прекъсване на престоя в тази държава, не
води до промяна в трансграничната ситуация.
В
чл.30 от Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО за атомна енергия (Споразумението) е
регламентиран „Персонален обхват“ на дял „Координация на системите за социална
сигурност“, като в параграф 2 и параграф 3 на чл.30 е посочено, че „лицата,
посочени в параграф 1, попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от
ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава
членка и Обединеното кралство. Настоящият дял се прилага и по отношение на
лица, които не попадат или които вече не попадат в обхвата на параграф 1, букви
а) — д) от настоящия член, но които попадат в обхвата на член 10 от настоящото
споразумение, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.“
Съгласно чл. 10
"Персонален обхват", пар. 1, б. "а" от дял І "Общи
разпоредби" на Споразумението - Без да се засяга дял III, настоящата част
се прилага за следните лица: граждани на Съюза, които са упражнили правото си
на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза преди
края на преходния период и продължават да пребивават там след това.
Съгласно чл. 31, пар. 1 на
същия дял ІІІ от Споразумението - По отношение на лицата, попадащи в обхвата
настоящия дял, се прилагат правилата и целите, определени в член 48 от ДфЕС,
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент
и на Съвета.
Съгласно чл. 48 от ДФЕС -
Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената
законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на социалната
сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на
работниците; за тази цел той създава условия, за да осигури на заетите и
самостоятелно заетите работници-мигранти и на лицата на тяхна издръжка:
а) сумиране на всички
периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства, за придобиване
и запазване на правото на обезщетение и за изчисляване на размера на
обезщетението;
б) изплащане на
обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на държавите-членки.
Съгласно чл. 65, пар. 1 на
Регламент № 883/2004 на ЕП и Съвета - Лице, което е безработно частично или
през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или
като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от
компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите
по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със
законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в
тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на
компетентната държава-членка.
Тези
правила се прилагат, както за лицата, обхванати от чл. 30, така и за случаите,
извън обхвата му, доколкото случаите не попадат или вече не попадат в обхвата
на чл.30, но попадат в обхвата на чл. 10.
За
да се осъществи преценка дали лицето не попада в обхвата на чл. 10, следва
обстойно да се извърши преценка от страна на органа относно пребиваването на
лицето, каквато в конкретното производство не
е извършена.
За
да прецени приложимостта на чл. 30 от Споразумението спрямо жалбоподателя,
админисатративният орган е следвало да даде отговор налице ли са горните предпоставки
по отношение на същия. Като не е сторил това, органът е издал един немотивиран
акт, в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, който следва да бъде отменен на
това основание.
За
пълнота, следва да се посочои, че дори и да се приеме, че изложените от органа
фактически основания за отказ са релевантни към материалноправната разпоредба
относима за преценка правото на обезщетение, то оспорените актове за издадени в
нарушение и на материалния закон.
Ако
ситуацията засягаща държавите-членки на ЕС и Обединеното кралство е възникнала
за първи път след 31.12.2020 г. приложение следва да намери Споразумение за
търговия и сътрудничество между ЕС и Европейската общност за атомна енергия, от
една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга
страна. В казус като процесния обаче, за периодите на положен труд във
Великобритания преди излизането ѝ от ЕС, и след изтичането на преходния
период, по отношение на жалбоподателя следва да се приложат разпоредбите на
цитираното по-горе Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО за атомна енергия,
тъй като той е от категорията лица, намиращи се в заварено положение. Именно в
тази връзка лишаването от право на обезщетение за безработица се явява в
противоречие със Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО за атомна енергия и
съответно в противоречие с една от целите това споразумение – да се гарантира
социалната сигурност на лицата, засегнати от напускането на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия на Европейския съюз.
Настоящият
случай не е нововъзникнал след 31.12.2020г., поради което попада в обхвата на
приложение на Споразумението. Жалбоподателят е работил в Обединено кралство
Великобритания за периода от 02.11.2019г.
до 04.06.2021г., съответно такъв е и служебно установеният удостоверен
осигурителен период.
В
случай, че се приеме, че жалбоподателя е с пребиваване в България към момента
да подаване на заявлението за обезщетение и със завръщането си е прекъснал
трансграничната ситуация, за преценка правото на парично обезщетение за
безработица относими се явяват разпоредбите на КСО.
Според
чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
При
установения от органите наличен за жалбоподателя осигурителен стаж за периода от 02.11.2019г. до 04.06.2021г. във Великобритания,
настоящият състав намира че за същият е изпълнена визираната в нормата на чл. 54а, ал.1от КСО
предпоставка, да е лице за което са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
Последният извод следва именно от приложението
на нормата на чл. 32 от споразуменитео за оттегляне, съгласно който за целите на
сумирането на периоди, периодите завършени преди и след края на преходния
период /31.12.2020г. се вземат предвид в съответствие с Регламент
/ЕО/№883/2004г. Следва да се обърне внимание, че дори периодът от 02.11.2019г.
до 31.12.2020г., докогато спрямо жалбоподатеял безусловно са действали системите
за сътрудничество в областта на социалната политика е по- голям от 12 месеца и
за същият този период за жалбоподатеял са били внесени осигурителни вноски,
предвид което същото това време следва да бъде зачетено за осигурителен стаж по
смисъла на чл. 54а, ал.2, т.4 от КСО.
Неприемливо
по отношение целите на споразумението е посочената от органа невъзможност за
сумиране на наличния за жалбоподателя осигурителен стаж за за периода от 02.11.2019г. до 31.12.2020г. във Великобритания, предвид липсата на
полаган труд в Р. България след завръщането
в България. Нормата на чл. 32 от споразумението урежда
именно онези случаи които не поподавт вече в приложението на чл. 30, но за
гарантиране социалните правата на тези лица се дава възможност при определяне
налието на предпостаките по националното законодателство да бъдат сумирани
осигурителните периоди придобити преди и след 31.12.2020г. Именно доколкото
последната разпоредба регламентира възможността за сумиране на тези периоди
същите следва да бъдат зачетени, без да се поставя под условие наличието или не
на друг стаж в Р. България след заръщането на лицето. Ако такъв е наличен, ще
се вземе предвид при сумирането, ако ли не то същият е 0 дни и именно това ще
се сумира с доказания такъв във Великобритания преди 31.12.2020г., който следва
да бъде зачетен като осигурителен стаж по смисъла на чл. 54а, ал.2, т.4 от КСО.
Липсва каквато и да било законова опора за отказ да се сумира установения
осигурителен стаж на л
лицето
във Великобритания, предвид липсата на такъв стаж в Р. България. Вярно е че в
тази насока са били дадените междуструктрурни указания към административния
орган, но същите според настоящият състав не намират законова опора.
АО не сочи други основания, на които лицето да не
отговаря, за да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като
същевременно и този състав на съда не установява наличието на такива, поради
което постановеният отказ за отпускане на парично обезщетение е в противоречие
с действащото законодателство и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид това, че делото не
може да бъде решено от съда по същество, то след отмяна на оспореното решение,
делото като преписка следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по
заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица. При новото
произнасяне, АО следва да съобрази указанията дадени в настоящото решение по
тълкуването и прилагането на закона
При
този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски в производството, като
искане за присъждане на такива е било направено своевременно в хода на
съдебните прения. Ето защо ТП на НОИ Хасково следва да бъде осъдено да заплати
на Г.Г.Г. *** сторените по делото разноски в размер на
310 лв. / 10 лв. за държавна такса и 300 лв. за платен адвокатски хонорар/.
С оглед на изложеното и
на основание 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Г.Г. ***, Решение № 1012-26-441-1/28.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с
което е потвърдено Разпореждане №261-00-1497-3/15.09.2021г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Хасково да плати
на Г.Г.Г. *** сторените по делото разноски в размер на
310 лв.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№5462/18.06.2021г. от Г.Г.Г. при спазване указанията на настоящата инстанция по
тълкуване и прилагане на закона.
Определя 14 дневен срок за произнасяне, който тече от датата на получаване
на преписката.
Решението не подлежи на
обжалване предвид текста на чл. 119, вр. чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
СЪДИЯ: