О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София,  12.02.2021г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                               

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2430 по описа за 2018г. на І-8 с-в при СГС , за  да се произнесе взе предвид следното:

Налице е съдебно производство, което е образувано по субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК на Н.К.С. и А.Л.С. ***, за право на собственост върху недвижим имот.

            В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че по време на брака си и в режим на СИО Н.К.С. и А.Л.С. придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11, в жилищната сграда на бл. 27А, вх.А, на ет.6 в    ж.к. „Слатина“ гр. София, с площ от 84, 65 кв. метра и състоящ се от три стаи, кухня, заедно с мазе №11 и площ от 5, 13 кв.м. в същата сграда, както и 6, 464% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

            Ищците твърдят, че през 2011г. Столична община издала Акт № 1571/15.07.2011г. за частна общинска собственост, относно процесния недвижим имот, с което оспорила правото им на собственост.                     

            През 2017г. привлечената в качеството на ответник Столична община фактически отнела от ищците владението върху  процесния имот, а към момента на предявяването на иска, тя  все още осъществявала неправомерно и неоснователно фактическа власт върху него.В уточнителна молба вх. № 45302/29.03.2018г. която е представена по указание на съда и е приложена в кориците на делото, ищците изрично поддържат твърдението, че те не осъществяват владение върху имота.

            Фактическото твърдение, че именно ответникът владеел имота, се поддържа и чрез изричното волеизявление на процесуалния му представител, което е обективирано в протокол за открито съдебно заседание на 19.11.2020г.

            След като изясни категорично фактическите твърдения на страните и констатира служебно, че нито една от двете страни в процеса фактически не отрича твърдението, че именно ответникът, а не ищецът упражнява фактическа власт върху процесния имот- съдът указа изрично на ищците да мотивират правния си интерес от предявяването на установителен иск за собственост. Тези указания на съда към ищците бяха съобразени със задължителните указания, съдържащи се в ТР № 8 по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС.

            Указанията са съобщени надлежно на ищците, чрез процесуалния им представител, още на 18.01.2021г. но и до момента не са били изпълнени. Бездействието на ищците не позволява да бъде мотивиран адекватно някакъв правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост – при положение, че искът е насочен срещу ответник който владее имота.

            Както отбелязва вече споменатото ТР № 8 по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, разликата между установителния и осъдителния иск не се изразява в различие между субективните права, които са предмет на тези искове, а в интереса, който поражда нуждата от правна защита. Когато защитаваното с установителния иск право е застрашено, но все още не е нарушено – само тогава защитата може да се ограничи с установяване съществуването на застрашеното право. Случаят не е такъв и положителния установителен иск никак не би могъл да предостави адекватна защита на правата на ищците.

            От установителен иск за собственост, с какъвто е сезиран настоящия състав на съда, ще е налице правен интерес, само в случай, че за защитата на правото би било достатъчно само установяване на това субективно право със сила на пресъдено нещо. Настоящият случай не е такъв, поради което и съдът приема, че ищците нямат правен интерес от водене на съдебен процес по положителен установителен иск за собственост върху спорния имот, който се владее от ответника.

            От друга страна, според указанията на т.2 от ТР № 4 по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС-  ищците вече не разполагат с процесуалната възможност да преминат от положителен към отрицателен установителен иск, посредством института на изменение на иска.

Анализът на изложените по- горе факти и съобразяването им с процесуалните предпоставки за предявяване на иска, за които съдът следи служебно, обосновават категоричен извод за НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове. Това налага исковата молба да бъде върната, а производството - да бъде прекратено, за да бъде осуетена възможността от постановяване на недопустимо съдебно решение.

Така мотивиран и на основание чл. 130  от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. № 25774/21.02.2021г., подадена от Н.К.С. и А.Л.С. и двамата със съдебен адресат – адв. П.П.,***, офис № 51 срещу Столична община, гр. София, бул. „******,  юрк. В.Д. и във връзка с това,

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело № 2430  по описа за 2018г. на  І ГО 8 състав при Софийски градски съд, на основание чл. 130 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, която може да бъде подадена от ищеца пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.

 

СЪДИЯ: