Решение по дело №7902/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260708
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20202120107902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260708                            13.05.2021 г.                          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На четиринадесети април                                                        Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ирина Манолова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 7902 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявения от А.С.Т. против „АСТАНА СТРОЙ“ ООД, „АНГАРА ГРУП I“ ООД и Н.С.С. иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 8 801,00 лв., представляваща левовата равностойност на дължимо обезщетение за периода 29.02.2020 г. – 29.07.2020 г., поради забава с повече от 6 месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр. С, ул. *****, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4401/2020 г. по описа на БРС. Претендира се и на ищеца да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 09.06.2019 г. между него и ответните дружества са били сключени предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от ПИ с идентификатор ********, както и споразумение за съдействие на ищеца да закупи СОС – апартамент с идентификатор ********** на „груб строеж“. В чл. 4, ал. 3 на споразумението „АНГАРА ГРУП I“ ООД е гарантирала на ищеца, че разрешението за ползване на сградата, в която се намира СОС с идентификатор *************, ще бъде получено в 6-месечен срок от нотариалното изповядване на сделката по прехвърляне на собствеността, както и е поето задължение към ищеца за плащане на месечна неустойка за времето след изтичане на 6 месеца от датата на изповядване на сделката, като при забава до една година неустойката ще е в размер на 750 евро месечно, а за всяка следваща година неустойката се удвоява. Останалите двама ответници са встъпили в задължението по т. 4, ал. 3 от споразумението като солидарно отговорни с „АНГАРА ГРУП I“ ООД. Ищецът твърди, че до момента все още няма издадено разрешение за ползване на сградата, нито му е платено уговореното обезщетение, като за процесния период същото е в общ размер от 4 500 евро, равняващи се на 8 801 лв. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание, но изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответниците са подали отговор, в който оспорват иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Твърди се, че уговорената между страните клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като  неустойката обезпечава изпълнение на задължение, чието изпълнение не зависи от ответниците или поне не само от тях и няма как те да носят отговорност за неговото неизпълнение. На следващо място е заявено и възражение за унищожение на процесното споразумение, поради заплашване от страна на ищеца на всички ответници, респективно поради сключването му при крайна нужда и при явно неизгодни условия, като са изложени твърдения единствено относно второто основание на претендираната унищожаемост, но не и такива във връзка с твърдяното заплашване. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат процесуални представители, редовно призовани, не ангажират доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е приложено копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.06.2019 г. между „АСТАНА СТРОЙ“ ЕООД (купувач) и А.С.Т. (продавач), с който продавачът се е задължил да продаде, а купувачът се е задължил да закупи собствените на продавача 19,5 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********на гр.С, находящ се на адрес гр.С, район **********. Уговорено е също така окончателният договор да бъде сключен в срок до 28.06.2019 г.

Представено е и Споразумение от 09.06.2019 г., сключено между „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД (изпълнител) и А.С.Т. (купувач), с което страните са се договорили изпълнителят, в чиято полза е вписана договорна ипотека върху посочен по-долу недвижим имот, да съдейства на купувача да закупи притежаван от „М - СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.С, в сграда с офиси и подземни гаражи на ул. ********, изградена в степен на завършеност „груб строеж“, нанесена в КККР на гр.С като сграда с идентификатор ********, а именно: апартамент № 22 на две нива, разположен на пети и шести етажи в сградата, с обща застроена площ от 197,08 кв.м., който ипотекиран апартамент е нанесен в КККР на гр.С като СОС с идентификатор *********, заедно с припадащото се на обекта мазе ********* с площ от 2,25 кв.м., както и 9,40 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 30,46 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, като заплати цената на същия в размер на 391 000 лв. по банкова сметка ***. В чл. 4, ал. 3 на това споразумение е уговорено, че изпълнителят гарантира на купувача, че обектът ще получи разрешение за въвеждане в експлоатация в срок до 6 месеца от датата на изповядване на сделката в нотариална форма, като при забава в този срок изпълнителят дължи на купувача обезщетение в размер на 750 евро месечно за периода от изтичане на 6 месеца от датата на изповядване на сделката до 1 година от същата, а при забава с повече от една година неустойката се удвоява за всяка следваща година. В ал. 4 на същия член от споразумението е уговорено, че за обезпечаване на задължението на изпълнителя по предходния текст страните се договарят да открият специална банкова сметка, ***, служеща като обезпечение на задълженията за неустойка по предходния текст, като при наличие на предпоставките за получаване на неустойка купувачът има право да усвои съответната сума за всеки месец поотделно. Уговорено е също така, че при достигане в тази сметка на сумата от 4 500 евро изпълнителят е длъжен да я допълни до първоначалния размер в 15-дневен срок от достигане на сумата от 4 500 евро или по-малка сума. Непосредствено след чл. 4, ал. 4 на споразумението се съдържа клауза, съгласно която за изпълнение на задължението на изпълнителя по горната точка, солидарно с него отговарят Н.С.С. и „АСТАНА СТРОЙ“ ЕООД. Споразумението е подписано от изпълнителя, от купувача, както и от Н.С. в качеството му на представител на „АСТАНА СТРОЙ“ ЕООД и в лично качество като солидарен длъжник.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот ************************************************., с който „М - СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е продало на А.Т. описания в споразумението от 09.06.2019 г. апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, като изрично е посочено, че сградата, в която се намира апартаментът, е изградена в степен на завършеност „груб строеж“.

Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ********************, дело ***************. на нотариус Х.В., рег. ****** в регистъра на НК, с който „М - СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е учредило в полза на „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД договорна ипотека върху собствени на първото дружество недвижими имоти, находящи се в гр.С, в сграда с офиси и подземни гаражи на ********, изградена в „груб строеж“, един от които е и закупеният от ищеца впоследствие апартамент – СОС с идентификатор № *************, като е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване на задължения на „М - СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД по сключен между него, в качеството му на възложител, и „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД, в качеството на изпълнител, договор за строителство от 09.10.2017 г. за извършването на строително-монтажни и ремонтни работи в собствените на възложителя и на трети лица обекти в сградата, както и в общите части на сградата, построена в гр.С, на ***********.      

Ответниците не са представили никакви доказателства в подкрепа на направените в отговора им възражения.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, но само против ответника „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, което дружество е поело задължение по отношение на ищеца за заплащане на неустойка, ако закупеният от последния имот не бъде въведен в експлоатация в срок до 6 месеца от нотариалното изповядване на сделката. По делото не се твърди и липсват доказателства обектът да е бил въведен в експлоатация, съгласно изискванията на чл. 177 от ЗУТ – чрез издаване на разрешение за ползване на сградата или на удостоверение за въвеждането й в експлоатация (в зависимост от категорията на строежа), поради което съдът намира, че е изпълнено условието за дължимост на уговорената в чл. 4, ал. 3 от споразумението неустойка от страна на „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД.

Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответниците, че клаузата за неустойка противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като от представения нотариален акт за учредяване на договорна неустойка е видно, че изпълнител на строително-монтажните работи на сградата, в която се намира имотът на ищеца, е било именно „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД (понастоящем ООД), поради което следва да се приеме, че именно в тази връзка ответното дружество е поело задължение спрямо ищеца за заплащане на неустойка при неспазване на посочения в споразумението им срок за въвеждане на обекта в експлоатация. Вярно е, че въвеждането на обекта в експлоатация не зависи единствено от действията на ответното дружество, но въпреки това „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, представлявано от законния си представител, е поело задължение да отговаря спрямо ищеца за причинените му вреди при евентуално неспазване на горепосочения срок чрез заплащане на уговорената в споразумението неустойка, като в закона липсва норма, забраняваща поемане на такова задължение, нито това задължение противоречи на добрите нрави, тъй като се установи, че дружеството е едно от лицата, от действията на които зависи въвеждането на обекта в експлоатация. Поради това съдът намира, че неустоечната клауза не е нищожна, поради противоречието й със закона и с добрите нрави, както твърди ищецът, а същата е валидно сключена и е породила правното си действие.

Изцяло недоказани останаха и направените от ответниците възражения за унищожение на процесното споразумение като сключено при заплашване от страна на ищеца, респективно поради сключването му при крайна нужда и при явно неизгодни условия, поради което те също не следва да бъдат уважавани.

Предвид горното, съдът намира, че „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД дължи на ищеца уговорената в чл. 4, ал. 3 от сключеното между тях споразумение от 09.06.2019 г. неустойка, като за периода от 29.12.2019 г. до 28.06.2020 г. дължимата неустойка е в размер на 750 евро месечно, а считано от 29.06.2020 г. неустойката е в размер на 1500 евро месечно. С оглед на това и тъй като предмета на настоящото дело е установяване дължимостта на присъдена в полза на ищеца неустойка за периода 29.02.2020 г. – 29.07.2020 г., съдът намира, че такава се дължи от „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД и същата е в общ размер от 4 500 евро (по 750 евро месечно за периода 29.02.2020 г. – 28.06.2020 г. и 1 500 евро за периода 29.06.2020 г. – 29.07.2020 г.).

В случая искът е предявен за левовата равностойност на сумата от 4 500 евро, но тъй като неустойката е уговорена в чуждестранна валута, съдът намира, че следва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за установяване дължимостта на уговорената в чуждестранна валута неустойка, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г., постановено по тълк.д. № 4/2014 на ОСГТК на ВКС.

На осн. чл. 86 от ЗЗД „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.08.2020 г., до окончателното й изплащане.

По отношение на ответниците Н.С.С. и „АСТАНА СТРОЙ“ ООД съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като със споразумението от 09.06.2019 г. те са поели задължението да отговарят солидарно с „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД за изпълнение на задължението му „по горната точка“, а тази „горна точка“ в случая е чл. 4, ал. 4 от споразумението, с която „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД се е задължило да внесе в специално открита банкова сметка ***, която да служи за обезпечаване на задължението му за заплащане на процесната неустойка, както и да допълва тази сума до първоначалния размер, когато наличността в нея падне до 4 500 евро или по-малка сума. С оглед на това и тъй като отговорността на Н.С.С. и „АСТАНА СТРОЙ“ ООД изрично е ограничена до гарантиране изпълнението на горепосоченото задължение на „АНГАРА ГРУП – 1“ ЕООД, но не и на останалите му задължения по споразумението от 09.06.2019 г., съдът намира, че тези ответници не отговорят солидарно с „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД за задължението му за заплащане на процесната неустойка на ищеца А.Т..

Предвид гореизложеното, съдът намира, че установителният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен само по отношение на ответника „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, а по отношение на останалите двама ответници искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед уважаване на иска против ответника „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД в пълен размер, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК този ответник следва да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото производство, които са в общ размер от 1 660,04 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.С.Т. против „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД установителен иск по чл. 422 от ГПК, че „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ************************, дължи на А.С.Т., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д., сумата от 4 500,00 евро (четири хиляди и петстотин евро), представляваща неустойка по чл. 4, ал. 3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019 г., дължима за периода 29.02.2020 г. – 29.07.2020 г., поради забава с повече от 6 месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр.С, *********, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 260323/09.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4401/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Т. установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта, с която се иска да бъде прието за установено, че „АСТАНА СТРОЙ“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление гр. Б., **********************, и Н.С.С., ЕГН **********,***, дължат на А.С.Т., ЕГН **********, солидарно с „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, ЕИК ************, сумата 4 500,00 евро (четири хиляди и петстотин евро), представляваща неустойка по чл. 4, ал. 3 от сключено между тях споразумение от 09.06.2019 г., дължима за периода 29.02.2020 г. – 29.07.2020 г., поради забава с повече от 6 месеца на въвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр.С, *************, както и законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 260323/09.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4401/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „АНГАРА ГРУП – 1“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Б. *******************, да заплати на А.С.Т., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д., сумата от 1 660,04 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лв. и четири ст.), представляваща направените от него разноски в заповедното и в исковото производство.  

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

ИМ