Решение по дело №13961/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 418
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20231110113961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. С., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110113961 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4 727,05 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „К.” обезщетение и ликвидационни
разноски за застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2021 г. в гр. С.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и сумата
505,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.12.2021 г. -
22.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 70 083/2022 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „К.” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил;
твърди, че щетите са на стойност 4 712,05 лв., като поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение, ведно с начислени ликвидационни разноски 15 лв. Твърди, че
изпратил покана за плащане до ответника, но последният отказал да изплати
обезщетение, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва факта, че е застраховател по ГО на водача на л.а. „Р.“ с рег. № ., както
и факта, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за л.а.
„Ф.“, с рег. № .. Оспорва вредите да са причинени по посочения от ищеца
1
начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка, противоправността
на деянието и вината на застрахования при него водач на МПС, както и
размера на вредите. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за застраховка ГО
за л.а. „Р.“ с рег. № . към датата на процесното ПТП, както и че е сключен
валиден договор за застраховка „К.“ за л.а. „Ф.“, с рег. № ., в изпълнение на
който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в
исковата молба размер.
От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
28.07.2021 г. и заявление на щета от 30.07.2021 г. се установява, че в периода
на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило събитие –
ПТП, представляващо покрит риск. Видно от протокола за ПТП, същото е
резултат от виновно противоправно поведение на водача на л.а. Р., рег. № .,
който при движение по ул. „П.“ удря идващия от дясно по ул. „К.“ л.а. Ф., рег.
№ ., отнемайки предимството на последния. Изложеното в протокола се
потвърждава изцяло от показанията на разпитания по делото свидетел – водач
на л.а. Ф., рег. № ., както и от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебна-автотехническа експертиза. Поради това съдът
приема за установен по делото описания механизъм на процесното ПТП. В
протокола са посочени видими щети по л.а. Ф., рег. № . в предна и задна лява
част.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза
нанесените щети на л.а. Ф., рег. № . са в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието, като стойността необходима за възстановяването им по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 6 742,60 лв., която сума надвишава
платеното от ищеца обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че
в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение,
което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на
2
събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. Съдът
съобразява и разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, съгласно която единственото
ограничение на размера на обезщетението, което дължи застрахователят по
застраховка "Г." при причинени вреди на имущество, представлява
действителната стойност на причинената вреда.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на
увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на
щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение не следва да се прилагат никакви допълнителни ограничения,
каквито законът не създава /решение № 52 от 08.07.2010 г., постановено т. д.
№ 652/2009 г. по описа на ВКС, I т. о. /.
Възстановяването на всички щети, причинено по л.а. Ф. от процесното
ПТП, по средни пазарни цени към датата на настъпването им съгласно
автотехническа експертиза са на стойност 6 742,60 лв. Ето защо и при липсата
на спор, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане спрямо ответника за сумата 4 712,05 лв. и 15 лв. ликвидационни
разноски, поради което претенцията се явява основателна и искът следва да
бъде уважен изцяло.
По предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличие на главен дълг и забава на ответника, като и двете
предпоставки се установиха по делото. Размерът на лихвата за забава за
периода 02.12.2021 г. – 22.12.2022 г. върху дължимата главница, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 506.89 лв., поради което акцесорната
претенция за лихва също следва да се уважи изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.12.2022 г., както и разноски за исковото производство в общ размер на
454,65 лв. – 104,65 лв. за държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице, 50 лв.
депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и в заповедното производство в общ размер на 154,35 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК,
че З. „Д.” АД, ЕИК . дължи на З. „А.” АД, ЕИК . на основание чл. 411 КЗ
сумата 4 727,05 лв., представляваща изплатено по застраховка „каско“
обезщетение и ликвидационни разноски за имуществени вреди по л.а. Ф., рег.
3
№ ., причинени от застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2021 г. в гр.
С., от виновно противоправно поведение на водач на л.а. Р., рег. № ., чиято г.
е била застрахована от Д. АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 505,24 лв.
мораторна лихва за периода 02.12.2021 г. - 22.12.2022 г., ведно със законна
лихва от 22.12.2022 г. до плащането на главницата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №70 083/2022 г. на
СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА З. „Д.” АД, ЕИК . да заплати на З. „А.” АД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД сумата 454,65 лв. разноски за исковото
производство и 154,35 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4