Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260008 19.01.2022
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На двадесети декември две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
309 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата молба на А.С.Ч., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Красен Петров от САК, със съдебен адрес гр.София,
бул. “Драган Цанков“ № 36, „Интерпред – СТЦ“, адвокатско дружество „Костова и
Петров” срещу ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК
*********, гр. София 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев, с която е
предявена претенция за заплащане на сумата от 40 000 лева, частично от 80 000
лв. за неимуществени вреди и 2450 лв., частично от 5000 лв. – за имуществени
вреди по МПС, както и 330,94 лв. имуществени вреди – разходи за лечение, всички
вреди претърпени от ПТП, причинено на 31.07.2020 год. на входа на
гр.Сунгурларе, на кръстовището на път III-705 и път III-7306
по вина на М.И.Т. при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“,
с ДК № У8417АМ и управлявания от ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с ДК № А 3165 МР, ведно със законната лихва върху неимуществените
вреди и имуществените вреди, състоящи се в разходи за лечение от 25.12.2020 год. - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 405 от КЗ, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетенията, както и законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди в размер на 2450 лв., считано от 04.11.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото. Представя и ангажира
доказателства.
Исковете са предявени
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящите искове.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото
исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим. Ищецът е освободен от внасянето на
държавна такса на основание чл. 83, ал.2 от ГПК , като му е отказано
освобождаване от задължението да внася разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 31.07.2020 г. около 08:30 ч.
на входа на гр. Сунгурларе на кръстовището на път III –
705 и път III
7306 на километър 7.5 станало пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № У 8417 АМ, управляван от М.И.Т. и лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 3165 МР, управляван от А.С.Ч..
Причина за настъпването на произшествието било
поведението на водача М.Т., която не спряла на знак Б2, като отнела
предимството и ударила автомобила управляван от ищеца по делото. Ищецът твърди,
че бил с поставен предпазен колан.
Във връзка с произшествието било образувано
Досъдебно производство №164/2020г. по описа на РУ МВР – гр. Сунгурларе, пр.пр.
№550/2020г. по описа на РП – гр. Карнобат, което към момента на подаване на
исковата молба не било приключило. Посочва се, че в резултат на настъпилия удар
между двата автомобила, ищецът ударил силно главата и тялото си в автомобила,
като изпаднал продължително време в безсъзнание. Бил откаран в МБАЛ – Бургас,
където бил приет за лечение в Неврохирургично отделение.
Видно било от Епикриза ИЗ № 15508/06.08.2020г. изд.
От „УМБАЛ – Бургас“ АД и съдебномедицинско удостоверение № 256/2020г., издадено
от Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ – Бургас“ АД, че в резултат на ПТП
на ищеца било причинено: загуба на съзнание за неопределено време – средна
телесна повреда; остра субарахноидна хеморагия вдясно – средна телесна повреда;
дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма; мозъчно
сътресение; фрактура косте 6 синистра; множество рани по главата, охлузвания,
кръвонасядания и драскотини по тялото и крайниците.
Лечението му започнало при приема му в
Неврохирургия, където престоял 7 дни – от 31.07.2020г. до 06.08.2020г. През
този период ищецът бил прикован на легло, със силно главоболие, световъртеж,
болки в ребрата, краката и ръцете, които също били контузени в резултат на
катастрофата. Бил в интензивна стая, като не е можел да се обслужва сам. През цялото време на смени в болницата го
гледали майка му и съпругата му. Ищецът се оплаквал от силно главоболие, болки
в контузените места, ребрата и световъртеж.
След изписването му лечението продължило в домашни
условия – на легло, като отначало не могъл да става изобщо. Едва след няколко
седмици започнал да става само до тоалетна. Забранено му било да гледа
телевизия, да тече, да ползва компютър и телефон. Не е могъл да консумира кафе,
цигари и алкохол. В къщи е гледан от съпругата му, която използвала болничен
лист.
Заявява, че към момента на подаване на исковата
молба ищецът все още изпитвал болки в главата, в ребрата, както и получавал
световъртеж. Издадени му били болнични листи № Е 20201564897; № Е 20201604673 и
№ Е20202222712 за временна нетрудоспособност за период от 97 дни – от
31.07.2020г. до 04.11.2020г. включително.
Ищецът заявява, че вследствие на ПТП преживял интензивни
болки и страдания, които не преминали и към момента на подаване на исковата
молба. Освен физическите болки, преживял и силен стрес – бил тревожен,
депресиран, имал безсъние, страх да шофира и пътува в автомобил. Ищецът оценява
претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., като предявява
частичен иск в размер на 26 000 лв., след увеличение на иска – 40000 лв.
Освен посочените неимуществени вреди ищецът
претърпял и следните имуществени вреди:
Тотално бил унищожен автомобилът собственост на
ищеца – „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 3165 МР. За него ищецът претендирал
частично сума от 1000 лв. ., след увеличение на иска – 2450 лв.
Претендират се още разходи за лечение в общ размер
на 330,94лв., съгласно приложени: фактура №**********/27.08.2020г. за сумата от
120лв. – за компютърна томография; фактура № **********/06.08.2020г. за сумата
от 72лв. – за придружител в болницата; фактура № **********/13.08.2020г. за
сумата от 60лв. за съдебно-медицинско удостоверение; направление и фискален бон
от 06.08.2020г. за сумата от 34,80лв. – потребителска такса; фискален бон от
03.08.2020г. за сумата от 12.95лв. – за лекарства; фискален бон 04.08.2020г. за
сумата от 11.19лв. за лекарства; фактура № **********/02.10.2020г. за сумата от
20лв. – за издаване на документи –
история на заболяването.
Посочва се, че ЗАД „Армеец“ е застраховало с
полица № BG/11/119002931703 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, покриваща отговорността на собственика и
упълномощените водачи на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег №У 8417 АМ със срок
на покритие от 25.10.2019г. до 24.10.2020г.
На основание чл. 380 от КЗ ищецът отправил
застрахователна претенция към ЗАД „Армеец“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, като
ответникът образувал щета № 10020100102331Н на 24.09.2020г. За увредения лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег № А 3165 МР ответникът образувал щета №
12020100100094 на 03.08.2020г. С писма изх. № Л – 5684/01.09.2020г. и изх. №
10020 – Щ-3247/21.12.2020г. ЗАД „Армеец“ АД неоснователно отказал да изплати
застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД с отговора на исковата
молба не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и водачът на л.а. „Хонда Акорд“ , настъпилото
пътно-транспортно произшествие, както и завеждането на щети от ищеца А.Ч..
Посочва, че от представените документи не можело да се направи извод относно
отговорността на застрахования водач на лек автомобил „Хонда Акорд“, поради
което с писма изх. № Л – 6656/14.10.2020г. и Л-6764/21.10.2020г. изискали от
ищеца доказателства за установяване основанието и размера на претенцията.
Такива не били представени, поради което и ответника счита, че не му е дадена
възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.
499, ал. 1 от КЗ. Дружеството умишлено било възпрепятствано да определи
застрахователно обезщетение, като по този начин кредиторът изпаднал в забава.
На самостоятелно основание твърди, че
застрахования в ЗАД “Армеец“ водач не бил отговорен за настъпилото ПТП. Същото
не било настъпило по начина, описан в исковата молба и застрахованият водач не
бил отговорен за настъпването на същото. Водачът на „Хонда Акорд“ нямал никаква
възможност да предотврати сблъсъка, поради което за него ударът се явявал
случайно събитие. Отговорно за настъпване на катастрофата било противоправното поведение
на самия ищец. Алтернативно на това твърди, че ПТП настъпило при условията на
независимо съизвършителство от страна на двамата участници, като приносът на
водача Ч. бил значително по-голям от този на застрахования при ответника,
доколкото ищецът управлявал своето МПС със значително превишена и несъобразена
скорост и сам се поставил в невъзможност да избегне произшествието. Също така
се твърди, че ищецът не бил с поставен предпазен колан в момента на настъпване
на ПТП. Поради това, че не можела да се ангажира отговорността на застрахования
в ответниковото дружество водач, следвало и че самият ответник не следвало да
отговаря.
На следващо място ответникът оспорва размера на
обезщетението за тотална щета на лек автомобил „Фолксваген пасат“. Оспорва се и
претенцията за лихви. Излагат се мотиви в тази връзка. Ответникът моли и за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
С доклада по делото е указано на страните, че
съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже наличието на
следните юридически факти: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил твърдените имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, както и размера на претендираните вреди. В тежест на ответника е
да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си, включително и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ, чл.496, ал.1 КЗ
вр. с чл.86 от ЗЗД от А.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез адвокат Красен Петров
от САК, със съдебен адрес гр.София, бул. “Драган Цанков“ № 36, „Интерпред –
СТЦ“, адвокатско дружество „Костова и Петров” срещу ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София 1000, район
Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов и
Константин Стойчев Велев, с която е предявена претенция за заплащане на сумата
от 40 000 лева, частично от 80 000 лв. за неимуществени вреди и 2450 лв.,
частично от 5000 лв. – за имуществени вреди по МПС, както и 330,94 лв.
имуществени вреди – разходи за лечение, всички вреди претърпени от ПТП,
причинено на 31.07.2020 год. на входа на гр.Сунгурларе, на кръстовището на път III-705 и
път III-7306 по вина на М.И.Т. при управление на лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Акорд“, с ДК № У8417АМ и управлявания от ищеца лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № А 3165 МР, ведно със
законната лихва върху неимуществените вреди и имуществените вреди, състоящи се
в разходи за лечение от 25.12.2020 год.
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
405 от КЗ, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до
окончателното изплащане на обезщетенията, както и законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди в размер на 2450 лв., считано от 04.11.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.
Съдът, с оглед изразените от страните становища е
приел, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а
именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
управлявания от М.И.Т. лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с
ДК № У8417АМ и ответника по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/11/119002931703, валидна от 25.10.2019г. до
24.10.2020г. Ищецът е собственик на управлявания от него лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № А 3165 МР.
Не се оспорва от ответника,
че ищецът е предявил застрахователна претенция
на 24.09.2020 год. , на която е отговорено с писма от 01.09.2020год. и
от 14.10.2020 год., както и че на ищеца не е изплащано застрахователно
обезщетение, както за неимуществени, така и за имуществени вреди. Доказателства
за горните факти са представени от ищеца и не са оспорени от ответника – листи
67-76 от делото.
Във връзка с произшествието
било образувано Досъдебно производство №164/2020г. по описа на РУ МВР – гр.
Сунгурларе, пр.пр. №550/2020г. по описа на РП – гр. Карнобат, което към момента
на подаване на исковата молба не било приключило.
Въпреки своевременните
искания по доказателства, направени от двете страни в производството и
положените от съда усилия, по делото не бяха събрани доказателства за хода на
досъдебното производство, образувано за процесното пътно-транспортно произшествие.
Видно от приложеното по делото „Постановление за не разрешаване разгласяването
на материали по разследването“ изх № ТОК
-550/20 на ТО – Карнобат, Районна
прокуратура Бургас, наблюдаващият прокурор е отказал да представи по делото
копия от протокола за оглед на местопроизшествието. В същото постановление се
посочва, че срокът за разследване по досъдебното производство е продължен до
07.02.2021 год., но към датата на издаване на постановлението – 14.12.2021 год.
досъдебното производство по неуточнени в постановлението причини, същото не е
приключено.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени и гласни доказателства, както и приетите по делото съдебно
автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 31.07.2020г. около 08:30ч. на входа на гр.
Сунгурларе на кръстовището на път III – 705 и път III 7306 на км. 7.5 е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Хонда Акорд“ с
рег. № У 8417 АМ, управляван от М.И.Т. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № А 3165 МР, управляван от А.С.Ч.. Лекият автомобил „Хонда Акорд“ с рег. №
У 8417 АМ, управляван от М.И.Т. се е движел по път III –
705, на който преди кръстовището с път III – 7306 е поставен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, което обстоятелство се установява от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза.
Причина за настъпването на произшествието е
поведението на водача М.Т., която не спряла на знак Б-2, като по този начин е отнела
предимството и е ударила автомобила, управляван от ищеца по делото. Ищецът
твърди, че бил с поставен предпазен колан, но това обстоятелство не е доказано
по делото. На този въпрос вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза
е отговорило, че от описаните травми няма такива, които биха могли да се
получат само при поставен обезопасителен колан, като също посочва, че
получените от ищеца травми биха могли да се получат и при правилно поставен обезопасителен
колан, защото основните и съществени травми са получени при удар на главата и
тялото в лявата част на автомобила. Следователно може да се приеме, че
обстоятелството, дали е бил поставен обезопасетеле колан не е от значение за
настъпване на вредите.
В резултат на настъпилия удар между двата
автомобила, ищецът ударил силно главата и тялото си в автомобила, като изпаднал
в безсъзнание. Ищецът е откаран в МБАЛ – Бургас, където е прегледан в КДБ/СО и
е насочен за прием за лечение в Неврохирургично отделение. Към момента на
прегледа в спешното отделение – 31.07.2020 год. 09,52 ч., ищецът, видно от
вписаната в листа за преглед анамнеза е бил в съзнание.
Видно било от Епикриза ИЗ № 15508/06.08.2020г.,
изд. От „УМБАЛ – Бургас“ АД и съдебномедицинско удостоверение № 256/2020г.,
издадено от Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ – Бургас“ АД, както и от
приетата съдебно-медицинска експертиза, в резултат на ПТП на ищеца е причинена
средна телесна повреда – разстройство на здравето временно опасно за живота на ищеца,
състоящо се в причинено: загуба на съзнание за неопределено време – средна
телесна повреда; остра субарахноидна хеморагия вдясно – средна телесна повреда;
дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма; мозъчно
сътресение. Останалите травматични увреждания , включително - фрактура 6-то
дясно ребро; множество рани по главата, охлузвания, кръвонасядания и драскотини
по тялото и крайниците в съвкупност обуславят временно разстройство на здравено
, неопасно за живота..
Лечението на ищеца е осъществено в отделението по
неврохирургия на УМБАЛ Бургас, където престоял 7 дни – от 31.07.2020г. до
06.08.2020г. След изписването му му е
издаден болничен лист за 37 дни, от които 7 дни
за болничен режим на лечение и 30 дни – за домашен режим на лечение.
Според вещото лице подобни травматични увреждания при адекватна медицинска
терапия отшумяват за около 25 – 35 дни , което кореспондира на
продължителността на временната нетрудоспособност на ищеца според издадения му
болничен лист. Видно от представените и неоспорени от ответника писмени
доказателства , на ищеца са издадени втори и трети болнични листи, с всеки от
които се продължава домашният режим на лечение с още 30 дни или общо за 90 дни
домашен режим на лечение.
При катастрофата са нанесени повреди на автомобила, управляван и собственост на ищеца – „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ А 3165 МР. Видно от
представените от ищеца описи от оглед на автомобила от експерти на ответника. От
заключението на вещото лице инж. Гяуров се установява, че повредите по същия са
на стойност по-висока от 70% от действителната му стойност, поради което вещото
лице е приело, че е налице „тотална щета „ по смисъла на чл. 390 от КЗ и след
като е оценило МПС на 3500 лв. е определило обезщетение в размер на 2450 лв. –
70% от 3500 лв.
За лечението на ищеца са извършени разходи в общ
размер на 330,94лв., съгласно приложени и неоспорени писмени доказателства:
фактура №**********/27.08.2020г. за сумата от 120лв. – за компютърна
томография; фактура № **********/06.08.2020г. за сумата от 72лв. – за
придружител в болницата; фактура № **********/13.08.2020г. за сумата от 60лв.
за съдебно-медицинско удостоверение; направление и фискален бон от 06.08.2020г.
за сумата от 34,80лв. – потребителска такса; фискален бон от 03.08.2020г. за
сумата от 12.95лв. – за лекарства; фискален бон 04.08.2020г. за сумата от
11.19лв. за лекарства; фактура № **********/02.10.2020г. за сумата от
20лв. – за издаване на документи –
история на заболяването.Според вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза извършените разходи са пряко свързани с лечението на ищеца,
последица от претърпяното при катастрофата увреждане.
Ищецът заявява, че вследствие на ПТП преживял
интензивни болки и страдания, които не преминали и към момента на подаване на
исковата молба. Освен физическите болки, преживял и силен стрес – бил тревожен,
депресиран, имал безсъние, страх да шофира и пътува в автомобил. Горните
твърдения са подкрепени от събраните гласни доказателства – разпит на майката
на ищеца. Същите следва да бъдат частично кредитирани относно продължителността
на преживените болки и страдания с оглед на следните обстоятелства, установени
по твърдения на същата свидетелка и твърденията на ищеца. На първо място
трудовата заетост на ищеца след 97 дни отпуск поради временна нетрудоспособност
изискват същият да шофира, като се посочва, че ищецът е бил и на почивка в
Ахтопол, от които твърдяни от ищеца и майка му факти може да се направи извод,
че ищецът е шофирал след изтичане на три-четири месеца след ПТП не инцидентно,
а ежедневно. Последното опровергава твърденията за страх от шофиране и пътуване
в автомобил, в степен това да промени съществено начина му на живот след травмата.
Действително по време на интензивното лечение в
неврохирургичното отделение и в месеца , непосредствено след това ищецът е
изпитвал описаните от него болки и страдания, състоящи се в силно главоболие,
световъртеж, гадене, невъзможност да се обслужва сам и тревожност, но същите са
отшумели, кое е констатирано и от вещото лице при прегледа на ищеца. Ищецът е
на 35 години, не носи отговорност за грижата за други лица, работата му не е
свързана с физическо или умствено напрежение, а по- скоро е с по-ниски от
обичайните работни нива на стрес. Няма причина да се приеме, че травмата ще
оказва влияние в живота му занапред.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила за автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № У 8417
АМ, управляван от М.И.Т..
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата и от ищцата,
състоящо се в нарушение на пътен знак Б - 2, задължаващ водачите да спрат и да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Водачът на застрахованото МПС не е изпълнил това задължение, в резултат на
което са причинени вреди на ищеца. Съдът приема, че е е налице виновно
поведение на водача на лекия автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № У 8417 АМ,
управляван от М.И.Т., в следствие на което е причинено процесното ПТП, защото
от ищеца не би могло да се очаква да предвиди, че другият водач наруши
правилата за движение по пътищата и ще отнеме предимството му на пътя. В хода
на производството се установи и наличието на причинени вреди на ищеца, които са
в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. Вината на дееца се презюмира
на основание чл. 45 ал.2 от ЗЗД, която презумпция не беше оборена. С оглед на
това съдът счита, че фактическият състав на деликта е налице.
Ищецът е предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество отказало изплащане
на претендираното обезщетение
мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин
вината на водача на лекия автомобил.
По отношение на претендираните неимуществени вреди
, съдът намира следното: Съдебната практика приема, че справедливостта като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на обстоятелства с обективни характеристики. При определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата
трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за
размера на неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на
здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др.
В конкретния случай размерът на дължимото
обезщетение в конкретния случая следва да се определи при съблюдаване на
следните установени обстоятелства –на ищеца е причинена средна телесна повреда
– разстройство на здравето временно опасно за живота на ищеца, състоящо се в
причинено: загуба на съзнание за неопределено време – средна телесна повреда;
остра субарахноидна хеморагия вдясно – средна телесна повреда; дифузна травма
на главния мозък без открита вътречерепна травма; мозъчно сътресение.
Останалите травматични увреждания , включително - фрактура 6-то дясно ребро;
множество рани по главата, охлузвания, кръвонасядания и драскотини по тялото и
крайниците в съвкупност обуславят временно разстройство на здравено , неопасно
за живота. Състоянието му е било значително подобрено след проведеното болнично
и домашно лечение, като четири месеца след настъпване на увреждането ищецът се
е върнал на работа.
Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице
по съдебномедицинската експертиза, че последиците от получената травма са напълно преодолени от предприетото
лечение.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че
те установяват болките и страданията на
ищеца, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на травмата.
Съдът съобрази също възрастта на ищеца , характера на работата му и начина му
на живот. За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта,
икономическите условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 18000 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди –
разходи за лечение, съдът счита същите доказани в предявения размер от 330,94
лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди –
унищожаване на лекия автомобил, управляван от ищеца, съдът счита същите за доказани, със следните аргументи :
При катастрофата са нанесени повреди на автомобила, управляван и собственост на ищеца – „Фолксваген Пасат“ с
рег.№ А 3165 МР. Видно от
представените от ищеца описи от оглед на автомобила от експерти на ответника.
От заключението на вещото лице инж. Г. се установява, че повредите по същия са
на стойност по-висока от 70% от действителната му стойност, поради което вещото
лице е приело, че е налице „тотална щета „ по смисъла на чл. 390 от КЗ и след
като е оценило МПС на 3500 лв. е определило обезщетение в размер на 2450 лв. –
70% от 3500 лв.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху
обезщетението на нематериални вреди и за разноски за лечение следва да
се присъди лихва за забава от датата на забава – три месеца след подаване
на молба до застрахователя 25.12.2020
год. , а по отношение на обезщетението за увреденото имущество – 04.11.2020
год.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 48% -
136,80 лв. от общо направени в размер на
285 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 52% от направените, а именно – 314,60 лв.
от общо направени 605 лв. В полза на
адв. К.П. , на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва да
се присъди възнаграждение в размер на 1153,40 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК *********,
гр. София 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от
Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев да заплати на А.С.Ч., ЕГН **********,***, представляван от
адвокат Красен Петров от САК, със съдебен адрес гр.София, бул. “Драган Цанков“
№ 36, „Интерпред – СТЦ“, адвокатско дружество „Костова и Петров” сумата от 18 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, сумата от 2450 лв. – за имуществени вреди по МПС, както и
сумата от 330,94 лв. имуществени вреди – разходи за лечение, всички вреди
претърпени от ПТП, причинено на 31.07.2020 год. на входа на гр. Сунгурларе, на
кръстовището на път III-705 и път III-7306 по вина на М.И.Т. при управление на лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с ДК № У8417АМ и управлявания от ищеца
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № А 3165 МР, ведно със
законната лихва върху неимуществените вреди и имуществените вреди, състоящи се
в разходи за лечение от 25.12.2020 год.
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
405 от КЗ, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ
до окончателното изплащане на обезщетенията, както и законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди в размер на 2450 лв., считано от 04.11.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер
на 136,80 лв., като отхвърля
претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез адвокат Красен Петров от
САК, със съдебен адрес гр.София, бул. “Драган Цанков“ № 36, „Интерпред – СТЦ“,
адвокатско дружество „Костова и Петров” да заплати на ЗАД “Армеец“
АД, ЕИК *********, гр. София 1000, район Средец, ул. „Стефан Караджа” №
2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев разноски по делото в размер на 314,60 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София 1000, район
Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов и
Константин Стойчев Велев да заплати на адвокат Красен Атанасов Петров, от САК
адвокатско възнаграждение по чл.3 8, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 1153,40 лв. за осъществена
процесуално представителство на ищеца А.С.Ч., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: