Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
Гр.
Перник, 21.05.2021 г.
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на
тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря
НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 192/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.М., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК -17/15.03.2021 г. на директора на ТП – Перник на НОИ, с
което е отхвърлена жалба с вх. № Ц1012-13-68/03.08.2020 г. срещу разпореждане №
131-00-1782-6/16.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Перник, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх.
№ 131-00-1782/30.11.2018 г.
Жалбоподателят
е посочил, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, без да излага конкретни съображения за това. Искането му към съда е
да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът – Директор на териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалните си представители юрисконсулт С. и юрисконсулт С., оспорва жалбата
и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претенидра присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № 131-00-1782/30.11.2018 г., подадено в съответствие с изискването на чл.
1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица, жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за
безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с ****ЕООД, ЕИК
****, считано от 01.11.2018 г. Към него е приложена заповед № 003/01.11.2018
г., от която е видно, че трудовото правоотношение на В.К.М. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.11.2018 г.
Обезщетението
е отпуснато с разпореждане № 131-00-1782-1/05.12.2018 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, считано от 01.11.2018 г.
до 30.06.2019 г. г. в размер на 46.30 лв. дневно.
С разпореждане
№ 131-00-1782-3/13.05.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП – Перник на НОИ на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на отпуснатото парично обезщетение за безработица,
считано от 01.04.2019 г.
Във връзка със
сигнал вх. № 1130-13-133/10.05.2019 г.,
контролен орган при ТП – Перник на НОИ е извършил проверка на осигурителя ****ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****. Констатациите от нея са
обективирани в констативен протокол № КВ-5-13-00711358/29.01.2020 г. В него е
отразено, че на 30.03.2017 г. дружеството е придобито от С.В.С., ЕГН **********
и е променило седалището и адреса си в гр. Перник, ул. ****. От този момент не
са подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО. Не са регистрирани и фискални
устройства. Подавани са данни за трудови договори с четири лица, сред които и
жалбоподателя, всички сключени на 20.11.2017 г. и прекратени на 01.11.2018 г. Изводът на контролния орган е, че ****ЕООД
след 30.03.2017 г. не е извършвало търговска дейност и не е водило трудова,
счетоводна и търговска документация. Прието е, че за лицата, за които са
подавани данни за осигуряване не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО – не са упражнявали
трудова дейност.
Въз
основа на извършената проверка и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
контролен орган при ТП – Перник на НОИ е издал задължителни предписания №
ЗД-1-13-00711279/29.01.2020 г., с които осигурителят ****ЕООД е задължен да
заличи неосонвателно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на общо 43 броя лица, сред които
под № 1 и жалбоподателя – В.К.М. за периода от
20.11.2017 г. до 31.10.2018 г. Задължителните предписания са изпълнени на
29.06.2020 г. по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, което е видно от представените по
делото писмо вх. № Ц1030-13-441#1/02.07.2020
г. и справки от регистъра за осигурени лица. Въз основа на задължителните
предписания на 29.06.2020 г. са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подавани за В.К.М. *** ****“ ЕООД, ЕИК ****, за периода от 20.11.2017 г. до 31.10.2018
г.
С разпореждане № 131-00-1782-4/16.07.2020 г.,
издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Перник на НОИ
на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството по изплащане на
обезщетение за безработица по заявление № 131-00-1782/30.11.2018 г.
С
разпореждане № 131-00-1782-5/16.07.2020 г. ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП – Перник на НОИ е приел, че е налице предпоставката на чл.
54ж, ал. 2, т. 1 от КСО – представени са нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица
и
е отменил издаденото от него и влязло в сила разпореждане № 131-00-1782-1/05.12.2018
г., с което е отпуснато обезщетение за безработица на жалбоподателя.
С разпореждане № 131-00-1782-6/16.07.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник на основание чл. 54ж, ал.
1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по заявление вх. № 131-00-1782/30.11.2018 г. Административният орган
е приел, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност при осигурителя „********”
ЕООД, поради което не е имало основание за осигуряването му съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО, във вр. с № 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Посочените три разпореждания са връчени лично на
жалбоподателя на 20.07.2020 г.
В настоящото производство не са ангажирани
доказателства за обжалването на разпореждане 131-00-1782-4/16.07.2020 г.,
поради което съдът приема, че същото е влязло в сила на 04.08.2020 г.
Жалбата срещу разпореждане № 131-00-1782-5/16.07.2020 г. е отхвърлена с Решение №
КПК-63/03.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник. Решението е влязло в
сила на 04.03.2021 г. след като жалбата срещу него е оставена без разглеждане с
определение № 287/02.12.2020 г., постановено по административно дело № 609/2020
г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с определение №
2893/04.03.2021 г., постановено по административно дело № 1655/2021 г. по описа
на Върховен административен съд.
Срещу
разпореждане №
131-00-1782-6/16.07.2020 г. е подадена жалба вх. № Ц1012-13-68/03.08.2020 г.,
която е отхвърлена като неоснователна с решение № КПК – 17/15.03.2021 г. на
директора на ТП – Перник на НОИ. Същото е връчено на жалбоподателя на
17.03.2021 г. и той го е обжалвал по съдебен ред с жалба вх. № Ц1012-13-68#18/31.03.2021 г.
В хода на съдебното оспорване страните не
са ангажирали доказателства, поради което, настоящият съдебен състав приема
изцяло установената в хода на административното производство фактическа
обстановка.
При така
установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е
след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-68/03.08.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в
срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
Директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със съдържание съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган приема
обжалваното разпореждане за съответстващо на изискванията за компетентност,
форма, съдържание и процедура и споделя извода
на издателя
му за отсъствие на предпоставките по чл.
54а, ал. 1, във вр. с чл. 10 от КСО за издаване на заявения административен акт
– отпускане на обезщетение за безработица.
Настоящият състав намира, решението на
директора на ТП – Перник на НОИ за правилно и законосъобразно. Правилен е
изводът му, че разпореждане № 131-00-1782-6/16.07.2021 г. е издадено от
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО –
ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Перник на НОИ. Същото
отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2,
във вр. с ал. 3 от АПК. При провеждане на административното производство са
спазени процесуалните правила, регламентирани в КСО и в Наредбата за отпускане
и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за
служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и
обстоятелства. Съответен на закона е изводът на административния орган, че не
са били налице предпоставките за издаване на заявения от жалбоподателя
административен акт – разпореждане за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
Съгласно чл.
54а, ал. 1 от КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които
имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168, и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава.
В настоящия случай е спорно обстоятелството налице
ли е заявеното от жалбоподателя прекратяване на осигуряването му, на което той
основава правото си на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 10, ал.
1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. В хода на проведено административно
производство по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО е установено, че жалбоподателят
не е извършвал трудова дейност при осигурителя ****ЕООД и по тази причина не е
било налице основание за дължимост и плащане на осигурителни вноски. Това
производство е приключило с влязъл в сила административен акт – задължителни
предписания № ЗД-1-13-00711279/29.01.2020 г., издадени
от старши инспектор по осигуряването в ТП – Перник на НОИ за заличаване на
подадени от този осигурител данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя В.К.М.
за периода 20.11.2017 г. – 31.10.2018 г.
Заличаването е извършено служебно на 29.06.2020 г.
на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
От
изложеното следва, че през периода 20.11.2017 г. – 31.10.2018 г. жалбоподателят
не е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и по отношение на него не възникнало,
респективно не е било прекратено осигуряване, с осигурител ****ЕООД, ЕИК ****.
Затова са и налице предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
Решаващият административен орган е
достигнал до същия извод и с
разпореждане № 131-00-1782-6/16.07.2020 г. е отказал изплащане на парично
обезщетение за безработица по заявление вх. вх. № 131-00-1782/30.11.2018 г.,
подадено от В.К.М.. Така издаденото разпореждане е в съответствие с материалния
закон и неговата цел, поради което като е отхвърлил жалбата срещу него
директорът на ТП на НОИ – Перник е постановил законосъобразен акт. Оспорването
му е неоснователно и като такова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждание в
размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.К.М., ЕГН ********** ***
против Решение № КПК - 17/15.03.2021 г. на директора на териториално поделение
– Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх.
№ Ц1012-13-68/03.08.2020 г. срещу разпореждане № 131-00-1782-6/16.07.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при териториално поделение -
Перник на Националния осигурителен институт, с което на основание чл. 54ж, ал.
1, във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по заявление вх. № 131-00-1782/30.11.2018 г.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН ********** *** да заплати на териториално
поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ:/п/