Определение по дело №601/2020 на Апелативен съд - Варна

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, №260178./08.12.2020 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 601/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. А.Г., против решение № 28 от 10.07.2020 г., постановено по т. д. № 12/2020 г. по описа на Търговишкия окръжен съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А.Х.Г. сумата над 42 000 лева до присъдените 55 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие на настъпило ПТП на 02.11.2019 г. на пътя от с. Садина - гр. Попово, представляваща стойността на собствения му лек автомобил марка „АУДИ-Q7“, с рама № WUAZZZ4L7CDD 00401, дължимо по договор за застраховка „Каско на МПС“, за което е съставена застрахователна полица № 93001910024134 от 02.04.2019 г., с анекси от 10.04.2019 г. и 12.04.2019 г., на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ведно с лихва за забава по чл. 409 от КЗ върху главницата в размер на 1 008.33 лева за перода 20.11.2019 г. - 24.01.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че съдът не е взел предвид САТЕ, сочеща, че е икономически несъобразно възстановяването на автомобила, тъй като сумата необходима за ремонта надхвърля 70 % от действителната му стойност, което обосновава наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Счита, че неправилно е присъдено обезщетението в размер на 55 000 лева, тъй като не е съобразена стойността на запазените части на автомобила, което е в разрез с нормата на чл. 52 от ЗЗД и от друга страна би довело до неоснователно обогатяване в полза на ищеца. Моли за отмяна на обжалваната част на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А.Х.Г., чрез адв. Р.Р., в който се сочат аргументи за неоснователност на жалбата. Тъврди се, че не е бил поставян като задача на вещото лице въпроса има ли годни незасегнати части от автомобила и каква е тяхната стойност. В тази връзка въззиваемият оспорва твърдението, че съдът не е съобразил стойността на запазените части. Счита решението за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на …24.02.2021 г. от .14:15 часа.

УКАЗВА на А.Х.Г., ЕГН **********, в срок до о. с. з. да посочи банкова сметка ***, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

 

                                                                                  2.