О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
18.04.2022 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2 по
описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по
молба вх. № 596 от 05.04.2022 г. на адв. Т.Х.К. ***, действаща като процесуален
представител на Р.З.К. *** – оспорваща по настоящото дело, с искане за изменение на Решение № 30 от
10.03.2022 год., постановено по адм.д. № 2/2022 год. в частта за разноските,
като осъди Община Монтана да заплати на
К., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В
молбата се сочи, че по делото е представен договор за правна помощ, в който е
договорено възнаграждение от 500 лв., което е заплатено в брой на посочената в
договора дата – 20.12.2021 год., като в т. 6 от същият договор било посочено,
че договорът има силата на разписка за получената сума. От логическото
тълкуване на документа ставало ясно, че сумата е заплатена реално на 20.12.2021
год. Позовава се на ТР № 6 от 06.11.2013
год. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
Ответната по
молбата страна – Кметът на Община Монтана излага становище, че молбата е
неоснователна, тъй като в договора е посочено само, че К. се е задължила да
плати сумата от 500 лв. по договора, но в него няма отбелязване начинът на
плащане, нито е удостоверено плащането в брой.
Като взе предвид
изложеното в искането и данните по
делото съдът намира следното:
С Решение № 30 от 10.03.2022 год., постановено по
адм.д. № 2/2022 год. Административен съд Разград е отменил мълчаливия отказ на
кмета на Община Монтана по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.5.1; 1.5.2; 1.5.3; 1.6; 2.2. и 2.4 от заявление за достъп до обществена
информация с вх. № ЗДОИ-21 от 29.11.2021
год. на Р.З.К. ***
Със същото
решение съдът е осъдил ответника по жалбата да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 10 лв. Съдът е приел за недоказано искането на
оспорващия да му бъде присъдено заплатено
от него възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лв., като е приел, че
липсват доказателства за реално плащане на
такива разноски.
Решението на
съда е окончателно. Същото е връчено на
оспорващия на 11.03.2022 год., а молбата е депозирана чрез пощенски оператор на 04.04.2022 год.
При тези факти
съдът прави следните правни изводи:
Искането е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо.
Разгледано по
същество същото е неоснователно поради
следните съображения:
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно т. ТР №
6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна за съда
на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
мотивите на решението по тази точка изрично е посочено, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Следователно в
договора за правна помощ на първо място следва да бъде посочен начинът на
плащане, а ако е в брой изрично да бъде отразено/вписано/ че плащането е
извършено. Само тогава този договор има силата на разписка за плащане и доказва
реално заплатени разноски.
Ето защо
доказването на плащането в брой, чрез договора за правна помощ не може да бъде
извеждано логически от други отбелязвания в него, различни от посочените в
тълкувателното решение.
В настоящия
случай, както съдът е отбелязал в
решението си, е представен договор за правна помощ от 20.12.2021 год., но в
него не е посочен начинът на плащане на поетото от оспорващата К. задължение,
нито е отразено, че договореното възнаграждение
е платено в брой. Представеният договор доказва само, че К. е поела задължение да
заплати на адв. К. възнаграждение от 500 лв. за оказване на правна помощ и нищо
повече.
Ето защо
искането за изменение на Решение № 30 от 10.03.2022 год., постановено по адм.д.
№ 2/2022 год. в частта за разноските, е неоснователно и недоказано.
Водим от
изложените мотиви Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането
на Р.З.К. *** , чрез адв. Т.Х.К. от ВТАК за изменение на Решение № 30 от
10.03.2022 год., постановено по адм.д. № 2/2022 год. на Административен съд – Разград в частта за
разноските, като осъди Община Монтана
да заплати на Р.З.К. ***, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/ лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Съдия: