Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 634
12.05.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
трети май две хиляди и двадесет и втора
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 387 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** , с която е оспорил заповед № 434з-192/02.03.2022г.,
издадена от Началник сектор Криминална полиция при Второ РУ-Бургас,
ОДМВР-Бургас. С оспорената заповед, на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1,
т.1, чл.194, ал.2, т.1 и т.4, чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила и при неспазване на целта на
закона. Посочва, че нормата на чл.53 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР има бланкетен характер и административният орган не
е попълнил съдържанието й с правните норми, регламентиращи процедурите, които
не е изпълнил жалбоподателя, като по този начин е лишен да разбере както
фактическата, така и правната страна на вмененото му дисциплинарно нарушение. Иска
се от съда да отмени заповедта.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, счита
че освен че изложените обстоятелства в заповедта са недоказани, поради липса на
приемо-предавателен протокол за получаването им, неприложеното доказателство
няма отношение към наказателната отговорност по чл.354а от НК, поради което не
може да се говори за неспазване на процедура, която е довела до пропуск в
доказателствената дейност на полицейските органи, от която са настъпили вредни
последици, които да препятстват преследването. Счита заповедта за
незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Ангажира доказателства. Претендира
заплащане на разноски.
Ответникът – Началник
сектор Криминална полиция при Второ РУ-Бургас, ОДМВР-Бургас, не изпраща
представител. Представя писмено становище, според което жалбата е неоснователна
и недоказана, заповедта е издадена от компетентен орган, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, приложен е правилно материалния
закон, като е взета предвид тежестта на извършеното нарушение. Представя административната
преписка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Т.А.Р. е
инспектор – разузнавач V, в група ПКП-Братя Миладинови към сектор Криминална
полиция при Второ РУ-Бургас. По делото е представена типова
длъжностна характеристика, за която няма данни да е била връчена на
жалбоподателя.
Във връзка с докладна
записка с рег.№ 434р-1708/25.01.2022г. относно извършена проверка на работата на
жалбоподателя по преписка №434 ЗМ-31/2022г. по описа на управлението е издадена
Заповед №434з-92 от 26.01.2022г., с която е разпоредена проверка по реда на
чл.205, ал.2 от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.01.2022г.
При извършената проверка
са взети сведения от инспектор Т.А.Р., от мл. експерт Г. И. К., от мл. експерт
С. Н. И., от ст. полицай Т. Р. У., от ст. полицай Н. Ж. И., от ст. полицай С. Д.
Ж. и от ст. полицай С. Г. К., както и от К. А. А. от гр. Бургас. Приложени са
копия от преписка №434 ЗМ-31/2022г. по описа на Второ РУ - Бургас; документи по
задържане на лицето К. А. - заповед задържане на лице (№434зз-22/2022г. по
описа на Второ РУ – Бургас); протокол за личен обиск на лице с рег.
№434р-835/2022г. по описа на Второ РУ – Бургас, докладна записка от мл. експерт
Г. К.; протокол за личен обиск на лице с peг. №434p-841/2022г. по описа на
Второ РУ - Бургас; докладна записка от ст. пол. С. Ж.; писмо peг.
№434р-1238/2022г. по описа на Второ РУ - Бургас; писмо до Сектор БНТЛ при ОД
МВР - Бургас с peг. №434р-2116/2022г. по описа на Второ РУ - Бургас и отговор
по също с УРИ: 251р-5814/2022г. по описа на ОД МВР – Бургас, месечен график -
заповед на Началник Второ РУ - Бургас с peг. № 434з-23/07.01.2022г. по описа на
Второ РУ - Бургас.
Проверката е приключила
със справка с peг. №434р-4166/24.02.2022г. по описа на Второ РУ – Бургас. До
жалбоподателя е изпратена покана, в която е определена дата и час на връчване-
25.02.2022г. от 9,40ч. и е посочено, че в срок от 24 часа от връчването има
право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на
Второ РУ-Бургас, както и че неявяването на посочената дата и час ще се счита за
отказ по зависещи от него причини. На 28.02.2022г. е съставен протокол, в който
е констатирано, че жалбоподателят не се е явил и не е представил писмени обяснения
в указания срок.
Административният орган
след като е съобразил изготвената справка с peг. №434р-4166/24.02.2022г. по
описа на Второ РУ – Бургас и събраните доказателства е приел от фактическа
страна за установено, че на 20.01.2022г. инспектор Т.Р., в хода на работата му
по преписка № 434 ЗМ-31/2022г. по описа на Второ РУ - Бургас не е проверил
наличните вещи - обекти, които е получил, ведно с другите материали, които в
последствие е изпратил за изследване в Сектор БНТЛ при ОД МВР - Бургас. Всички
обекти са се намирали в прозрачен полиетиленов плик, поради което Р. е имал
възможността и е бил длъжен да провери получените и в последствие изпратени от
него за анализ обекти и да забележи таблетките „Ривотрил“, намиращи се сред
наркотичните, вещества.
Така описано деянието е квалифицирано като
дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, а именно проявена
небрежност в служебната дейност, поради неспазване на чл.53 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи –
неизпълнение на процедурите, предвидени от закона, с които да допринесе за
събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на
престъпления и други правонарушения. Взето е предвид, че за посоченото
нарушение е предвидено наказание „писмено предупреждение“, но предвид обстоятелството, че не са настъпили вредоносни,
последици, както и че отклонението от изискванията на закона е незначително, е
прието, че са налице предпоставките по
чл.198, ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР и нарушението на служебната дисциплина е
маловажно.
Съдът като взе предвид
фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното:
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 02.03.2022г., жалбата е подадена 02.03.2022г., поради което е
в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което
е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган – Началник сектор Криминална полиция при Второ
РУ-Бургас, ОДМВР-Бургас. Разпоредбата
на чл.204, т.4 от ЗМВР предвижда, че заповедта за наказанията по чл.197 от ЗМВР
се издава от служител на ръководна длъжност– за наказания по чл. 197,
т.1-3 от ЗМВР. Служителите на висши ръководни и ръководни длъжности са посочени
в чл.143, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР. Съгласно раздел ІХ.1, т.4 от Класификатора
на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР
(утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г.) началник сектор в районно
управление е ръководна длъжност, поради което съдът приема, че същият е
компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието „мъмрене“ по чл.197,
ал.1, т.1 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Заповедта е
издадена в надлежна писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и
правни основания за издаване. В процесния случай административният орган е
описал в цялост приетата от него фактическа обстановка.
Дисциплинарното
наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При издаването на заповедта съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В настоящия случай с приложената в
административната преписка Заповед №434з-92 от 26.01.2022г. е разпоредено
извършването на проверка, с която жалбоподателят се е запознал на същата дата.
Проверката е приключила със справка рег. № 434р-4166/24.02.2022г., която е връчена
на 25.02.2022г., 9,00ч. и е предоставен срок от 24ч. за запознаване и
възможност за обяснения. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а
именно преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия
орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен
когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. Видно от Протокол от 28.02.2022г. за периода
25.02.2022 г. до 28.02.2022г., 10, 00ч. не е постъпило писмено обяснение,
въпреки предоставената възможност.
Обжалваната заповед
противоречи на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата
на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
Деянието е квалифицирано
като небрежност в служебната дейност съгласно чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР,
изразяваща се в неспазване на чл.53 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи – неизпълнение на процедурите,
предвидени от закона, с които да допринесе за събирането на достатъчни и годни
доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения.
От изложените по-горе
обстоятелства безспорно се установява, че жалбоподателят в хода на работата му
по преписка № 434 ЗМ-31/2022г. по описа на Второ РУ - Бургас не е проверил
наличните вещи - обекти, които е получил, ведно с другите материали, които в
последствие е изпратил за изследване в Сектор БНТЛ при ОД МВР – Бургас, а
именно наличието на медикамента „Ривотрил“. На първо място при анализ на
събраните доказателства се установява, че с Протокол за обиск на лице от
13.01.2022г. при задържането на лицето К. А. са иззети: 1бр. топче с неправилна
форма от суха зелена тревна маса със специфична миризма, 1 бр. прозрачен
джъмпер, съдържащ безцветно кристалообразно вещество, изготвен от Т. Узунов и
не е описан медикамента
„Ривотрил“, отделно с друг Протокол за обиск на лице от същата дата, от същото
лице са иззети други вещи, сред които отново не е описан медикамента
„Ривотрил“. От изложеното до тук се налага изводът, че нарушение е допуснато
като са иззети вещи от лицето, които не са описани в съставените протоколи,
както и че не е вменено задължение на лицето, получаващо иззети доказателства
до дописва, намиращи се в плика други вещи, напротив. Правилното поведение на
жалбоподателя е свързано с други действия, напр. да докладва за
несъответствието.
На следващо място правилната
квалификация изисква приложение на относимата правна норма. Посочената за нарушена правна норма на чл.53
от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи касае дейността по събирането на достатъчни и годни доказателства. В
настоящия случай медикаментът „Ривотрил“ не е бил обект на разследваното
престъпление по чл.354а от НК, поради което поведението на жалбоподателя не е в
пряка връзка с дейността по събирането на достатъчни и годни доказателства при
разследването на престъплението по чл.354а от НК по преписка № 434 ЗМ-31/2022г.
Нарушаването на реда за събиране на доказателства не е допуснато от
жалбоподателя, тъй като с вписването в придружителното писмо на определени вещи
не се осъществяват процесуално-следствени действия, свързани със събирането на
доказателства. Тези обстоятелства биха могли да доведат до извод за
неизпълнение на други служебни задължения, което също представлява дисциплинарно
нарушение, но не по посочените разпоредби. Отделно от изложеното основателно е
възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.53 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
следва конкретно да се посочи нарушеното правило или поне да се направи извод
по какъв начин действията на жалбоподателя са опорочили дейността по събирането
на достатъчни и годни доказателства, с оглед на висящото наказателно
производство.
По изложените мотиви следва
да се приеме, че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи
направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство за държавна
такса -10лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 434з-192/02.03.2022г.,
издадена от Началник сектор Криминална полиция при Второ РУ-Бургас,
ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.1, чл.194,
ал.2, т.1 и т.4, чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да
заплати на Т.А.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310лв., представляваща
разноски по делото.
На основание чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: