№ 3755
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.ОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110203721 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***“
АД (чрез процесуален представител) срещу НП № Р-10-55/21.02.2024 г., издадено от заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
така посоченото дружество-жалбоподателя за нарушение на чл. 66, ал. 7, т. 9 и т. 11 от Наредба №
44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи
алтернативни инвестиционни фондове (Наредба № 44) на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, пр. 1 от
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ) в редакцията на ДВ бр. 16 от 25.02.2022 г.) е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и
присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи (които ще бъдат обсъдени по-долу) за
нарушаване на материалния закон. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, намирайки постановлението за процесуално и материално законосъобразно,
излагайки конкретни възражения срещу доводите на жалбоподателя.
От писмените доказателствени материали (съдът няма задължение да разкрива обективната
истина непременно и чрез гласни доказателствени материали, включително чрез разпити на
актосъставителя и свидетелите по АУАН – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
което съвсем не значи, че не се събират по реда на НПК всички необходими доказателства за
разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото, като в случая релевантното
за делото е от такова естество, че разпит на свидетели поначало не е необходим) се установява
(еднозначно, без каквито и да било основания да не бъде кредитиран който и да било от
съответните доказателствени материали, в това число от гледна точка на тяхната логичност, липса
на признаци на необективност, нелогичност или неавтентичност) – освен оправомощаването на
актосъставителя с писмена и подписана заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление “Надзор на инвестиционната дейност”, да съставя АУАН за нарушения на
ЗДКИСДПКИ и на актовете по прилагането му - описаната в процесното НП фактическа
обстановка, към която съдът препраща (забрана за ползване на такава техника за излагане на
установената от съда фактическа обстановка не се съдържа никъде в релевантната нормативна
1
уредба, като по този начин просто не се извършва повтаряне на вече описаното, с което страните са
запознати и което е налично по делото).
Така се стига до извода, че материалният закон е приложен напълно правилно (към
доводите на наказващия орган, изложени в процесното постановление, с които страните са
запознати, съдът също препраща), в това число като е съобразена и уредбата по чл. 3 от ЗАНН.
Това, че нещо е установено в съответните правила, приложими в правоотношенията между УД и
клиента, не означава, че то непременно ще бъде/е било спазено, поради което не е безпредметно
уточняването на съответните процесни параметри по точки 9 и 11 от ал. 7 на чл. 66 от Наредба №
44 след (именно след, а не преди) изпълнението на съответната поръчка. Това, че визираното
изпълнение в конкретния случай е било напълно съобразено със съответните правила не означава,
че клиентът няма правен интерес да бъде изрично информиран, така че да бъде наясно дали
правилата са били спазени или не (а не просто да разчита, че те са спазени) – това е действителната
логика на нарушената правна уредба, поради което няма как да се говори за хипотеза на маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. Самата наложена санкция е напълно пропорционална на
правонарушението. Дори и да се касаеше за неправилно ангажиране на отговорността като за едно
вместо като за две административни нарушения (съобрази чл. 18 от ЗАНН!), то логически абсурд е
това да става причина НП на това основание да бъде отменено и така в крайна сметка да не бъде
потърсена никаква отговорност (практически при такова процедиране съдът би причинил
постигане на ефекта на злоупотребата с право, забранена от чл. 57, ал. 2 от КРБ); иначе, доколкото
се касае за едно потвърждение, то е налице едно неизпълнение на задължение към държавата (което
се състои в това в съответното потвърждение да са налице всички изискуеми изброени в точките
по съответната алинея реквизити) при осъществяване на дейността на юридическото лице по
смисъла на чл. 83 от ЗАНН, респективно наказващият орган е съобразил чл. 18 от ЗАНН (съответно
приложим в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН, каквато е процесната).
Липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, в това число като липсата на посочена
в НП привръзка – досежно правната квалификация във връзка с налагането на санкцията – с ал. 1
(и конкретно с т. 1 от последната посочена алинея) на чл. 273 от ЗДКИСДПКИ не води до
ограничаване на каквито и да било процесуални права, доколкото при съпоставка на словесното
описание на административното нарушение с посочената в НП правна квалификация на същото
нарушение няма никакво основание за съмнение касателно действителния смисъл на обвинението.
В обобщение, при извършената и служебно, включително и вън от доводите от страна на
жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не намери
причини за изменение или за отмяна на постановлението, поради което на основание чл. 63, ал. 9
вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 4, ал. 5 и ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и вр.
чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (релевантна се явява
редакцията, която е била в сила през периода на реално осъществяване на процесуалното
представителство в полза на наказващия орган, т. е. към датата на проведеното по делото открито
съдебно заседание) в полза на КФН (разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да бъде
тълкувана корективно в смисъл, че същата не изключва от приложното си поле масовата хипотеза
на участие в съдебното производство като страна на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН –
просто липсва каквато и да било логика за противното, т. е. за включване в приложното поле на
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН само на хипотезите на участие на съответните учреждение
или организация, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – съобрази и чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН!) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер съвсем малко над
съответния минимум, имайки предвид степента на сложност на делото от фактическа и правна
страна, както и материалния интерес по него.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № Р-10-55/21.02.2024 г., издадено от заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати в полза на КФН сумата от 90
лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Не присъжда разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3