Решение по дело №82/2024 на Административен съд - Силистра

Производство по реда на глава XII , чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в,ал.1 от ЗАНН.

С решение № 29 от 21.02.2024 г. по н. а. х. д. № 511/2023 г. Силистренският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 19-2300135/ 27.07.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Силистра, с което на „Бартимекс -К.” ООД, на основание чл. 416, ал.5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от санкционираното лице, чрез адвокат К.Х., с която се въвеждат оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. Моли се същото да бъде отменено, тъй като не е осъществена хипотезата на приложената административно-наказателна норма предвид наличието на проект на трудов договор, който, макар и неподписан, е бил в основата на изпратеното уведомление за регистрация на последния в НАП.Като уточнение се счита, че, след като е дадено предписание от контролния орган за изплащане на възнаграждение на Д.Д.А.и за заличаване на данните за вписано предходно обстоятелство, касаещо възникнало трудово правоотношение, то е налице сключен между ООД“Бартимекс-К.“ и Д.А.трудов договор, поради което няма и нарушение.

Ответникът по касационната жалба не се представлява и не изразява отношение към жалбата в настоящата фаза на процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли решението на СРС да бъде оставено в сила.

Административният съд, след проверка на касационните оплаквания в обхвата на правомощията по чл.218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, т.е. след служебна проверка на валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения акт намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне по същество.

По силата на посочената по-горе изрична разпоредба на чл. 218, ал.2 от АПК и съгласно чл. 220 от АПК на база на фактическата обстановка, установена от районния съд се проверява съответствието на оспореното решение с материалния закон. При това положение и в този случай проверката се свежда до подвеждане на фактическата обстановка, установена от районния съд, под приложимата правна норма, съдържаща съответната хипотеза. Релевантните за делото факти, установени от районния съд, са: в резултат на проверка, извършена в периода от 31.05.2023 г. до 16.06.2023 г.контролните органи към Дирекция „Инспекция по труда”гр.Силистра са констатирали, че Д.Д.А.е престирала работната си сила през три работни дни спрямо касатора „Бартимекс-К.“ ООД, за който период не й е било заплатено възнаграждение, както и не е бил сключен надлежен трудов договор между работодателя-касатор и работника.Бил изведен извод, че трудовото законодателство е нарушено и е издадено предписание за отстраняване на вредните последици от нарушението.

В хода на проверката бил представен неподписан от страните проект за трудов договор с вписана в него дата – 23.05.2023 г.

Два дни по-късно, на 25.05.2023 г. било подадено уведомление до НАП за прекратяване на договорните отношения.

Въззивната инстанция установила, че работничката действително изпълнявала трудовите си задължения на половин щат за двата дни.Съдът извел извод, че Д.А.престира работната си сила при условията на трудови правоотношения без да е сключен писмен трудов договор съгласно изискванията на чл.62,ал.1 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление, решаващият състав е приел, че установените факти попълват състава на приложената от административно-наказващия орган норма на чл. 414,ал.3 от КТ, обуславяща налагане на санкция в порядъка от минимум 1 500 лева до максимум 15 000 лева. Конкретният й размер в размер на 2000 лева бил обоснован с утежняващите обстоятелства –влезли в сила наказателни постановления от 2017 г., наложени за нарушаване на трудовото законодателство.

Така постановеното въззивно решение е правилно.

Неоснователна е поддържаната в касационната жалба теза, че ,след като има издадено предписание за спазване на трудовото законодателство, контролният орган признавал, че между страните е сключен и трудов договор. При несключен доброволно трудов договор, законодателството е въвело фикция в интерес на работника-несключването на трудов договор, когато е следвало да бъде сключен такъв, се приравнява на последиците на сключен трудов договор.

Недостоверно е и твърдението на касатора, че доброволно бил изплатил и дължимото се възнаграждение. Последното е заплатено в резултат на проверка, извършена от контролните органи. Това обстоятелство рефлектира спрямо отношението на работодателя да изпълни в срок или да просрочи, респ. да не заплати доброволно дължимата престация ако не се намеси посоченият по-горе контролен орган.

Неоснователно е и възражението за липса на вредни последици от цитираното по-горе нарушение на трудовото законодателство.

Недостоверно е и възражението, че контролните органи били приложили 416,ал.8 от КТ ( повторност ). Такава теза не е въведена от Инспекцията по труда. Има разлика между „утежняващо отговорността обстоятелство“, каквото е санкционирането на лицето за предходни нарушения, и термина „повторност“ по смисъла на чл.416,ал.8 от КТ.При наличие на утежняващи отговорността обстоятелства, какъвто е процесният случай, минималният размер санкция от 1500 лева е логично да се завиши до 2000 лева.

В обобщение, касационната инстанция намира, че фактическият състав на нарушението по чл. 414,ал.3 от КТ е налице,а именно:нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ ,изискваща трудовият договор да се сключва в писмена форма с изписване на задължителните реквизити по чл.66 от КТ.В този смисъл обективната истина за правнозначимите факти е издирена и не е налице твърденият касационен порок.

В този смисъл, оспореното решение, като съответно на материалния закон, следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221,ал.2,пр.1 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на административен съд гр.Силистра

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 29 от 21.02.2024 г. по н.а.х.д. № 511/2023 г. на Районен съд гр.Силистра.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: