Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 17.01.2023 г., в
състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 640 по описа на съда за ** г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Х.в.“ ЕООД, срещу заповед
№ 035/21.02.** г. на кмета на район „Младост“
, с която на основание чл. 196, ал.3 във вр. с чл. 195, ал.5 от ЗУТ е наредено
на дружеството-жалбоподател да премахне строеж „Метални огради и метален
автоматичен портал“, разположени в имот с идентификатор **.*.** по
кадастралната карта на гр. Варна.
С жалбата са релевирани доводи за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед
и издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила , като се иска нейната отмяна и присъждане на сторените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат М. Т.,
включително с представената от него
писмена защита с.д. 961/23.01.2023 г., като се излагат доводи и за нищожност на
обжалваната заповед.
Ответникът – кметът на район „Младост“, чрез
упълномощения юрисконсулт Сп. С. и
представената от нея писмена защита с.д. 916/20.01.2023 г. , изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне като такава с
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
С договор за покупко-продажба по н.а. №
196, том V, рег. № 10477, дело № 887/15.11.2018 г. , „Х.в.“ ЕООД
придобива собствеността върху поземлен имот с идентификатор **.** по одобрените
със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. КККР
на гр. Варна , без данни за последващо
изменение , с адрес на имота гр. Варна, район „Младост“, ул. „Орех“ № 2 ,
целият с площ от 14 723 кв.м. , с
начин на трайно предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно
ползване : за друг вид производствен , складов обект , с номер по предходен
план : кв. 14 , парцел № I-65 , при граници
и съседи : **.*.217 , **.*.218, **.*.1834 , **.*.1843, **.*.**, **.*.194 и **.*.215 , представляващ УПИ I-65, кв.14 на 26-ти микрорайон на гр. Варна , съгласно
подробен устройствен план одобрен със заповед № Г-89 от 26.04.2006 г. на зам. кмета на община Варна. С влязлата в сила заповед № Г-89/26.04.2006 г. е одобрен ПУП-ПРЗ
, който предвижда улична регулационна линия навлизаща в парцел I-65 , като тази регулация остава неприложена , включително
към момента в който „Х.в.“ ЕООД по-късно
придобива собствеността върху ПИ **.** . Въпросната неприложена улична
регулационна линия е откъм северната граница на ПИ **.** с ПИ **.*.**,
който при одобряването на КККР през 2008 г. е нанесен като второстепенна улица,
собственост на Община Варна. Със заповед № 18-11669/27.11.2020 г. на началника на СГКК-Варна, ПИ **.*.**е заличен като обект на кадастъра,
като вместо него са нанесени като нови обекти ПИ **.*.**с начин на трайно
ползване за второстепенна улица собственост на Община Варна и ПИ **.*.** с
начин на трайно ползване за второстепенна улица собственост на Община Варна
чрез „Явор“ АД / след издаване на обжалваната заповед от ПИ ** са образувани като
нови обекти на кадастъра ПИ **.*.**и ПИ **.*.**/ . По жалба на „Х.в.“ ЕООД
срещу тази заповед е образувано в АС-Варна адм. дело № 2809/2020 г. ,
производството по което не е приключило. С договор за покупко-продажба по н.а. № 15,
том ІІ, рег. № 1155, дело № 179 от 26.03.**г. ,
„Явор“ АД продава ПИ **.*.** на „Явор
Гардън“ ООД . С договора за покупко-продажба от 15.11.2018 г. , освен ПИ **.** „Х.в.“ ЕООД придобива и редица сгради посочени със съответния идентификатор в нотариален акт №
196 . Въз основа на този договор, „Х.в.“
ЕООД счита за придобити от дружеството и оставащите отвъд имотните граници на
ПИ **.** и попадащи в границите на съседния ПИ **.*.**/след изменението от
27.11.2020 г. в границите на ПИ **.*.**/ метален автоматичен портал, поставен като
продължение на южната граница на **и телена ограда, последната изградена като продължение на източната
граница на **. По тези причини, с вх. №
01-508975 от 30.10.2020 г. „ Х.в.“ ЕООД внася в СГКК-Варна проект за изменение
на одобрените със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Варна. Представена е от
дружеството скица-проект № 15-1188229 от 23.12.2020 г. за проектен имот с идентификатор **.*.2029 ,
включващ отнета от ПИ **.*.** площ от 1991 кв.м. Издадено е от СГКК-Варна удостоверение за приемане на проект
за изменение на КККР № 25-320666 от 23.12.2020 г. , но въпреки това от страна
на „Х.в.“ ЕООД не е подадено заявление за изменение на КККР засягащо ПИ **.** и ПИ **.*.**. От главния архитект на община Варна е издадено разрешение за строеж
№ 104/ГИ/ 26.07.**г. , с което на възложителя Община Варна и собственика
на ПИ **.*.** „Явор Гардън“ ООД е
разрешено извършването на СМР за строеж : уличен водопровод и смесена канализация по ул. „Орех“ от **„ за
жилищно строителство“, кв. 13, 26-ти м.р. до съществуващи водопровод и
канализационен колектор по ул. „Акад. Андрей Сахаров“. Трасето на посочените в разрешението
за строеж водопровод и смесена канализация преминава през въпросните метален
автоматичен портал и телена ограда, чието разположение възпрепятства изпълнението на разрешените СМР, тъй като дружеството „Явор Гардън“ ООД остава
без достъп до тази площ от имот **.*.**
заключена между портала и оградата – достъп върху нея
има само собственика на съседния ПИ **.** , а именно „ Х.в.“ ООД. По този повод
от страна на „Явор Гардън“ ООД е подаден до кмета на община Варна сигнал рег. №
СИГ21006362МЛ от 29.11.**г. , с който е отправено искане за издаване на заповед
за премахване на металния автоматичен портал
и телената ограда. Сигнал е подаден през м.
декември **г. и от собствениците на 81 апартамента находящи се в жилищна сграда
в ПИ с идентификатор **.*.1777. По повод
на тези сигнали е извършена на 13.12.**г.
в отсъствието на собствениците на ПИ **.** и ПИ **.*.** проверка от комисия назначена
със заповед № 018/4.02.2020 г. на кмета
на район „Младост“. За резултатите от проверката е съставен констативен
протокол от 13.12.**г. , който с писмо рег. № РД21025874МЛ от 13.12.**г. е изпратен на „ Х.в.“ ЕООД за
връчване на адрес : гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда „Флорина“. Писмото е със съдържание за уведомление по
чл. 26, ал.1 от АПК и за предоставяне на „Х.в.“ ЕООД на 7-дневен срок за
становище, но пратката е върната от пощенския оператор като непотърсена. Съобразно
тези обстоятелства , копие от протокола е поставено на металния автоматичен
портал и на телената ограда, за което е съставено от служители на Район „Младост“
съобщение № 01/11.01.** год. , което освен на портала и оградата е
поставено и на информационното табло в
Район „Младост“ и качено на интернет сайта на Район „Младост“- Община
Варна. В съобщението е указано, че в
14-дневен срок считано от 11.01.** г.
могат да бъдат подавани възражения срещу констативния протокол от 13.12.** год.
От страна на „Х.в.“ ЕООД е подадено до
кмета на район „Младост“ чрез адвокат М.
Т. искане с рег. № АУ127757ВН-007МЛ/
24.01.** г. , по повод подадено от
дружеството заявление с вх. № АУ 127757ВН/10.12.**г. , с което е било поискано извършване
на адм. услуга за издаване на
удостоверение за наличието или липсата на действащ устройствен план, предвиждащ
улица в частта на ПИ **.*.**. Освен по заявлението от 10.12.**г. , искането от 24.01.** г. съдържа становище по отразените
в констативния протокол от 13.12.**г. обстоятелства, като се твърди наличието на
данни за спор за собственост, предвид осъществявано владение върху част от имота /има се предвид владение от „Х.в.“ ЕООД/ и представен
документ за собственост от друго лице /има
се предвид от „Явор гардън“ ООД/. Във
връзка със заявлението от 10.12.**г. е
даден отговор на „Х.в.“ ЕООД с писмо
рег. № АУ127757ВН-005МЛ/5.01.** г. , в което е посочено, че в Район „Младост“
не се съдържа информация приключили ли са отчуждителните производства за да е
изпълнено условието на пар.22, ал.1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ. По повод изложеното в
искането от 24.01.** г. твърдение за
наличието на данни на спор за собственост е изпратено до „Х.в.“ ЕООД писмо рег.
№ АУ127757ВН-008МЛ/28.01.** г. , с което е изискано представянето в 7-дневен
срок на удостоверение за наличие на образувано производство издадено от органа, пред който то е образувано.
Писмото е изпратено на адреса на адв. М. Т. и получено от него на
7.02.** г., но в предоставеният 7-дневен срок не са представени от „Х.в.“ ЕООД данни за производства образувани във връзка със спор за
собственост. След изтичане на 7-дневния срок е съставен на 16.02.** г. от
комисията назначена със заповед № 018/4.02.2020 г. на кмета на район „Младост“ протокол по чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ , със
заключението по който е предложено на кмета да издаде заповед, с която да задължи
„Х.в.“ ЕООД в качеството му на съсобственик да премахне разположените в ПИ **.*.** метална ограда и
метален автоматичен портал. Протоколът е
утвърден от кмета на район „Младост“ на 17.02.** г. , на когото със заповед №
0508/7.02.2020 г. на кмета на община Варна са били предоставени правомощия за
издаване на заповеди по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Заповед № 0508/11.08.**г. е отменена с издадената от кмета на община
Варна заповед № *6/11.08.**год. С т. 4 от заповед № *6/11.08.**г. са
предоставени на кметовете на райони функции за издаване на заповеди по чл. 195,
ал.5 от ЗУТ, а с т.8 са предоставени функции за назначаване на комисии, които
да съставят констативни протоколи необходими за издаване на заповедите по т.4 /имат
се предвид заповедите по чл. 195, ал.5 от ЗУТ/. Въз основа на така предоставените
му правомощия и съобразно констатациите в констативния протокол от 13.12.**г. и утвърдения на 17.02.** г. протокол на комисията по чл. 196, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, и тъй като от страна на „Х.в.“
ЕООД не са предприети действия по премахване на телената ограда и металния
автоматичен портал, то кметът на район „Младост“ издава обжалваната заповед № 035/21.02.** г. ,
с която нарежда премахване на разположените в имот **.*.** метална ограда и
метален автоматичен портал, като изпълнението на същата е възложено на собственика
на строежа „Х.в.“ ЕООД. В заповедта е посочено, че правомощията на кмета на
район „Младост“ по чл. 196, ал.3 във вр. с чл. 195, ал.5 от ЗУТ са му
предоставени със заповед № 0508/7.02.2020 г.
на кмета на община Варна. С писмо рег. № РД21025874МЛ-001МЛ/21.02.** г.,
заповед № 035/21.02.** г. е изпратена на „ Х.в.“ ЕООД на адрес гр.
София, бул. „Самоковско шосе“ № 7, сграда „Флорина“, но пратката е върната от
пощенския оператор с отбелязване „преместен на друг адрес“. Съобразно това
обстоятелство, от служителите на Район „Младост“ инж. Павел Павлов и Благо
Благоев е съставено съобщение № 01/2.03.** г. съдържащо уведомление за издадената заповед №
035/21.02.** г. , като съобщението заедно с копие от самата заповед е залепено
на въпросните телена /метална/ ограда и метален автоматичен портал, а освен
това те са поставени на информационното
табло на Район „Младост“ и качени на интернет сайта на район „Младост“ – Община Варна.
Подадената от „ Х.в.“ ЕООД жалба до
АС-Варна срещу заповед № 035/21.02.** г. е приета в Район „Младост“ с рег. № ПН022000083МЛ/10.03.** год.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – същата,
считано от 2.03.** г. и видно от
регистрационния номер с който е приета в район „Младост“, е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал.
4, изречение първо, предложение първо от ЗУТ, от адресат на оспорения административен акт и при
наличието на правен интерес от съдебно оспорване - между страните не е налице спор затова, че
разпоредените за премахване метална
ограда и метален автоматичен портал са собственост на дружеството-жалбоподател,
като това обстоятелство е ясно посочено в стр. 2 от жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от адм. орган разполагащ с необходимата материална
компетентност, съобразно посочената като правно основание за издаването й норма
на чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Разпоредбата предоставя компетентност на кмета на
общината, която съгласно пар.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ той може да делегира на
други длъжностни лица от общинската или районната администрации. В случая ,
такова делегиране в полза на кмета на район „Младост“ е било
налице към момента на издаване на обжалваната заповед № 035/21.02.** г. , като
същото е било извършено с т. 4 от издадената
от кмета на община Варна заповед № *6/11.08.**г. /л.133 -134 от делото/ - обстоятелството, че
погрешно в обжалваната заповед е
цитирана като основание за предоставяне на правомощия
отменената заповед № 0508/7.02.2020 г. , не води
до промяна на този извод
, тъй като от значение са реално
случилите се факти, а не тяхното неправилно цитиране. Що се касае до
материалната компетентност на кмета на район „Младост“ за назначаване на комисия по чл. 196, ал.1 от ЗУТ в състав посочен в негова заповед № 018/4.02.2020 г. , то такава е била предоставена с т.8 от заповед № 4794/25.11.2015 г. на кмета
на община Варна /л.139-140 от делото/ , съответно компетентност е съществувала за
кмета на район „Младост“ и към момента на съставяне на констативния протокол от
13.12.**г. и протокола от 16.02.** г.
/утвърден на 17.02.** г./, видно от т. 8
от тогава действащата заповед № *6/11.08.**г. на кмета на община Варна. По тези съображения, съдът намира за лишени от
основание възраженията на жалбоподателя относно валидността на оспореният адм. акт.
Спазена е формата на адм. акт – заповедта е мотивирана, като в нея ясно
са посочени фактическите обстоятелства и правните основания за издаването й.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не били изложени
аргументи, твърдения или доказателства, които да свидетелстват, че чрез
процесните огради и автоматичен портал са засегнати обществени интереси от вида
предвиден в чл. 195, ал.5 от ЗУТ, поради което заповедта била немотивирана. Под
„засегнати обществени интереси“ жалбоподателят има предвид следният регламент
от разпоредбата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ : „както и да извършат необходимите
работи в интерес на сигурността, безопасността на движението ,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите“. Видно от мотивите на заповед № 035/21.02.** г. , нареденото с нея премахване на строежа е поради
неподходящото местонахождение и разположение
на оградата и металния автоматичен портал съгласно нормата на чл. 48, ал.3 от ЗУТ, което
материално-правно условие е самостоятелно и отделно от останалите алтернативно
предвидени в нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ условия, идентифицирани от жалбоподателя
с понятието за „засегнат обществен
интерес“, поради което посочването на последните
не е било необходимо .
Противно на изложените в жалбата
твърдения, съдът намира, че не са налице допуснати от адм. орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед № 035/21.02.** год. Обстоятелствата
относно връчването на оспорения адм. акт нямат отношение към въпроса за неговата
законосъобразност , а са от значение за правото на жалба, което в случая е
надлежно упражнено, поради което наведените от жалбоподателя в тази насока
доводи за процесуална незаконосъобразност са изцяло неоснователни. Спазена е и процедурата
по чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за установяване състоянието на обекта и
изслушване на заинтересованите лица. Началото на адм.
производство е поставено със съставеният от легитимна комисия протокол от 13.12.**г. , за
съдържанието на който „Х.в.“ ЕООД е уведомено по реда на пар.4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.
Действително, обстоятелството че
жалбоподателят не е потърсил от пощенския оператор писмото с което протоколът
му е изпратен, не изпълнява условието на
второто изречение от ал. 2 на чл. 4 от ДР на ЗУТ адресът на някое от
заинтересованите лица да е неизвестен или то да не е намерено на посоченият от него адрес. Въпреки
това, извършеното по този ред съобщаване сочи на процесуално нарушение, което в случая не е съществено, тъй като чрез съставеното съобщение № 01/11.01.** г. и
залепването му на обекта заедно с копие от протокола, съдържанието на последния
е станало достояние на жалбоподателя с
възможност да упражни предоставените му от закона право на изслушване.
Това право може да бъде упражнено и в писмена форма, както това е сторено с
изразеното в искане с рег. № АУ127757ВН.007МЛ/24.01.** г. становище на „Х.в.“ ЕООД относно констативния
протокол от 13.12.**год. В тази връзка, изцяло спекулативно е изложеното в жалбата твърдение, че адм.
орган изложил аргумент, според
който със заявление на „Х.в.“ ЕООД с рег. № АУ127757ВН/10.12.**г. били повдигнати възражения срещу констативния
протокол от 13.12.**год. – изложената в обжалваната заповед теза на адм. орган
е съвсем различна , а именно, че възражението срещу протокола е направено с
искането от 24.01.** г. , отнасящо се включително и до заявлението от 10.12.**год.
Възражението за наличието на данни за спор за собственост е било
разгледано от адм. орган, за което свидетелства
фактът, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да представи в
7-дневен срок доказателства за образувано производство по повод на такъв спор. Последвалото бездействие на жалбоподателя съвсем не означава, че адм. орган не му е предоставил
възможност да упражни правата по чл. 34,
ал.3 от АПК. Що се отнася до съставеният на 16.02.** год. и утвърден на 17.02.** год. протокол на комисията по чл. 196, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, то независимо от изложеното в обжалваната заповед, същият обективно не
поставя началото на адм. производство, а
само отразява в раздел ІІІ направените вече
констатации по протокола от 13.12.**г. за
състоянието на обекта , съответно отразява в раздел ІV изслушването на заинтересованите
лица. В този смисъл, правното предназначение на този протокол е единствено
да сезира компетентния адм. орган с
предложението по чл.196, ал.2 от ЗУТ, поради което връчването му на „Х.в.“ ЕООД не е било необходимо, респективно
липсата на такова не нарушава процесуалните му права – упражняването на
последните е било гарантирано с гореописаното връчване на констативния протокол от 13.12.**год.
С обжалваната заповед правилно е приложен
материалния закон и същата е издадена при пълно съответствие с целта на закона.
В съответствие с цитираното правно основание по чл. 195, ал.5 от ЗУТ ,
изложените в обжалваната заповед фактически основания са за неподходящо местонахождение и разположение на телената
ограда и металния автоматичен портал, поради това че същите са изградени нито по имотна, нито по
регулационна граница на ПИ **, а освен това препятстват изпълнението на строеж „
Уличен водопровод и смесена канализация“ по влязлото в сила разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.**год.
Фактическото разположение на процесните огради и автоматичен портал е такова,
каквото е показано в скицата към констативния протокол от 13.12.**г. – между страните
липсва спор по този факт, като същият е признат от процесуалния представител на
жалбоподателя в проведеното на 22.11.** г.
съдебно заседание /л.110-11 от
делото/. Доколкото материалната законосъобразност на оспорения адм. акт подлежи на преценка съобразно изложените
в него фактически обстоятелства, то най-вече от значение е правилността на
констатацията за несъвпадение на оградата и портала с имотните и регулационни граници на ПИ **,
представляващ **. В тази връзка, обект на изследване е границата между ПИ **и
ПИ ** /стар ПИ **/, тъй като в обжалваната заповед е посочено, че оградата и
портала се намират извън границите на ПИ **и попадат в границите на ПИ **.
Границите на ПИ **са посочени в договора по нотариален акт № 196 от 15.11.2018
г. , като обект на улична регулация съгласно ПУП по цитираната в договора заповед № Г-89 от 26.04.2006
г. на зам. кмета на община Варна е
именно границата между ПИ **и ПИ ** год. По отношение на последния е посочено в
обжалваната заповед , че бил предвиден за изграждане на улица съгласно
регулацията по заповед № Г-38/7.10.1992 г.
на кмета на община Варна, което обстоятелство се оспорва с пространно изложени в жалбата съображения. Всъщност,
за разрешаването на спора е без значение дали е приложено отреждането за улица на ПИ ** съгласно заповед № Г-38/7.10.1992 г. , тъй като евентуалното различно
предназначение на този имот не определя границата между него и ПИ **. В случая, релевантна съгласно чл. 14, ал.3 от ЗУТ е регулацията на ПИ **дадена с влязлата в сила заповед № Г-89 от 26.04.2006
г. на зам. кмета на община Варна. Същата е изследвана с назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза с. д. 199/6.01.2023 г., извършена от вещото лице
инж. И.Х.. Регулацията е показана графично в приложената на л.127 от делото
скица към експертизата , като видно от текстовото заключение по т. 1,
одобреният със заповед № Г-89/26.04.2006 г.
ПУП-ПРЗ за **предвижда улична
регулационна линия към предназначения за улица съседен ПИ **, която навлиза в
ПИ **, т.е. отнема се от последния една
площ с отреждане за улица. Видно от същото заключение, което съдът приема за
правилно и обосновано, този регулационен план не е приложен в тази му част ,
поради което ПИ **има
имотна граница с ПИ ** , която е такава
каквато е нанесена в одобрената кадастралната
карта. Установено е със заключението по т. 2 от експертизата, че тази имотна граница
не е променяна през периода от одобряването на кадастралната карта през 2008 г.
до момента на издаване на обжалваната заповед – в скицата на л.128 от делото
същата е показана в черен цвят. От скиците към заключението по т.4 от експертизата
е видно, че процесните ограда и автоматичен портал се намират отвъд въпросната
имотна граница на ПИ **и същевременно не са разположени по вътрешните
регулационни линии към другите съседни на него три имота, а изцяло попадат в границите на ПИ ** /стар ПИ **, респективно
нов ПИ 2062/, т.е. потвърждава се констатацията по обжалваната заповед, че
оградата и портала не съвпадат с имотната и регулационни граници на ПИ **. В
тази връзка и тъй като законосъобразното разположение на оградата и портала
следва да бъде според границите на ПИ **, то правилен е съдържащият се в
обжалваната заповед правен извод, че същите са неподходящи по местонахождение и
разположение. Независимо от потвърденият с експертизата друг посочен в
обжалваната заповед факт, че оградата и
портала са разположени върху трасето на уличния водопровод и смесената
канализация, то обстоятелството, че същите не са разположени по границите на ПИ **се явява достатъчно материално-правно
условие за тяхното премахване на основание разпоредбата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ,
поради което съдът намира обжалваната заповед за материално законосъобразна.
Изцяло несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че с прилагането на тази
норма адм. орган неправомерно разрешавал
спор за собственост. Точно обратното, при категорично установените данни за
липсата на надлежно образувано производство за разрешаването на такъв гражданско-правен
спор, именно дружеството- жалбоподател по реда на самоуправството цели чрез
фактическото разполагане на процесните ограда и портал да определи граници на
своя имот различни от определените
такива в акта, с който придобива правото на собственост върху ПИ **- в нотариалния акт № 196 границите са посочени
съобразно кадастралната карта и ПУП-ПРЗ по заповед № Г-89 от 26.04.2006 г. ,
които както е посочено по-горе са изследвани от съда, като с фактически
разположените ограда и портал тези граници са променени по начин приобщаващ към
площта на ПИ **част от площта на ПИ **. Незаконосъобразният и самоуправен начин
на действие на дружеството-жалбоподател се потвърждава и от факта, че след като
на същото е издадено от СГКК-Варна удостоверение за приемане на проект за
изменение на КККР № 25-320666/ 23.12.2020 г. , дружеството не подава заявление за изменение на КККР в частта
за ПИ **и ПИ **, което ако бе сторено би било неуспешно, поради липсата на
разрешен спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал.2 от ЗКИР. С оглед
последното, фактическата промяна на границите преди спора за тях да е разрешен
по надлежния ред, обективира поддържано от жалбоподателя незаконосъобразно фактическо
положение, което като такова е нетърпимо
за правния ред, поради което възстановяването с
обжалваната заповед на законосъобразното
положение е в пълно съответствие с целта на закона.
При така обоснованото отсъствие на всички
основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
При този изход на правния спор, сторените от
жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а своевременно направеното
искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателя следва да заплати в полза на ЮЛ Община Варна, към
което принадлежи адм. орган, сумата от
100 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Х.в.“
ЕООД , срещу издадената от кмета на район „Младост“ заповед № 035/21.02.** год.
ОСЪЖДА „Х.в.“ ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „***„ № *, сграда Флорина да
заплати в полза на Община Варна разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :