РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Добрич , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева С. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20203230102429 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, град С., с адрес за кореспонденция в град В. -
Адвокатско дружество "Д.И. и Съдружници", с която против А. Й. Н. с ЕГН ********** от
град Д., е предявен иск за заплащане на сумата от 754,00 лева - сбор от стойността на
заплатената щета - 739,00 лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15,00
лева, представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка
за вреди на л.а. марка ***, с per. №*** от ПТП на *** г., причинено от водач на ***, с per.
№***, управляван от А. Й. Н., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба, до окончателното им заплащане.
Претендират се и разноските и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на ***г., около 08:30 часа, в град Д. е настъпило ПТП между л.а.
марка ***, с per. №***, управляван от А. Й. Н. и л.а. марка ***, с per. №***, собственост на
М.К., паркиран. Видно от Констативен протокол за ПТП №***/***г. е, че причина за
настъпване на произшествието било поведението на водача А.Н., който, управлявайки л.а.
марка ***, с per. №***, ударил л.а. марка ***, с per. №***. В резултат на пътния инцидент
били нанесени щети и по двата автомобила. Към датата на възникване на инцидента л.а.
марка ***, с per. №*** бил застрахован при ЗАД „АРМЕЕЦ" по автомобилна застраховка
„Каско на МПС" със застрахователна полица №***. Към датата на възникване на инцидента
л.а. марка ***, с per. №*** бил застрахован при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД по
1
автомобилна застраховка „Гражданско отговорност" със застрахователна полица №***.
Възползвайки се от нормативно уредената възможност за извънсъдебно, доброволно
уреждане на претенции за изплащане на обезщетения за имуществени вреди, упълномощено
лице на собственика регистрирал такава, чрез уведомление за щета при ЗАД „АРМЕЕЦ".
Във връзка с депозираната претенция е извършен оглед на увредения автомобил - л.а. марка
***, като е съставен опис №*** от ***г., в който били отразени увредените детайли от ЗАД
„АРМЕЕЦ". Съгласно приложената калкулация №*** общата сума за покриване
на щетата възлизала на 724,00 лева. Посочената сума била изплатена на сервиза, извършил
ремонта на процесния л.а. - „***" ООД с платежно нареждане от 31.01.2018г. и опис към
него. Видно от Констативен протокол за ПТП №***/***г. е, че А. Й. Н. не е уведомил
органите на МВР за пътния инцидент, а е избягал от мястото на ПТП. Освен това, с това
свое действие А.Н. виновно се е отклонил от проверка за ***. Наличието на валидна
застраховка се потвърждава и от данните на нормативно уредения Информационен център
към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда -
http://eisoukr.guaranteefund.org/, които до доказване на противното, удостоверяват -
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите", началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на
МПС и номера на рамата. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение от страна
на „ЗАД АРМЕЕЦ", била изпратена регресна покана към ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, за заплащане на сумата от 739,00 лева, представляваща регресна претенция за
заплатените от дружеството суми по имуществени вреди, ведно с 15 лева ликвидационни
разходи. Посредством прихващане на насрещни претенции, двете застрахователни
дружества уредили погасяването на гореописаното задължение. Във връзка с изплатеното
застрахователно обезщетение от страна на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, била
изпратена регресна покана към А. Й. Н., ЕГН **********, за доброволно изплащане на
сумата от 754,00 лева, представляваща сбора от стойността на заплатената щета – 739 лева,
ведно с 15 лева ликвидационни разходи. Поканата била получена от ответника на
18.06.2018г. чрез куриер по товарителница №***, като до момента търсеното обезщетение
не е заплатено.
Съгласно чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, съответно срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност", спрямо когото разполага с пряк иск. Съгласно нормата на чл.
499, ал. 2 от КЗ отговорността по застраховка „Гражданска отговорност" за причинени
имуществени вреди е в размер на действителната вреда. Дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите към момента на
застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахована
2
имущество може да се купи друго от същото качество. В хипотезата на чл. 411 от КЗ
отговорността по „Гражданска отговорност" е до размер на платеното на увреденото лице
обезщетение. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" от ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Съгласно чл. 500 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
както и когато виновния водач виновно се е отклонил от проверка за ***. Ищецът счита, че
са налице всички предпоставки, изисквани от закона, за уважаване на предявения иск, с
който претендира осъждане на А. Й. Н. да му заплати сумата от 754,00 лева, представляваща
сбора от стойността на заплатената щета - 739,00 лева и стойността на ликвидационните
разходи в размер на 15,00 лева, представляващи регресно вземане за платено обезщетение
по имуществена застраховка за вреди на л.а. марка ***, с per. №*** от ПТП на *** г.,
причинено от водач на ***, с per. №***, управляван от А. Й. Н., ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба, до окончателното им заплащане.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че за соченото в
исковата молба ПТП на ответника А.Н. му е бил съставен АУАН серия Д N: *** от ***г.,
след което е издадено и Наказателното постановление ***/***г. Последното е обжалвано в
срок от А. Й. Н., като въз основа на жалбата е било образувано н.а.х.д. ***г. по описа на
ДРС. Предмет на обжалваното Наказателно постановление са били нарушения на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП и на чл. 123 от ЗДвП. Към настоящият момент по н.а.х.д. ***г. по описа на ДРС
има влязло в сила решение от 18.07.2018г., с което съдът е приел, че Наказателното
постановление в частта му за нарушение на чл. 123 от ЗДвП следва да бъде отменено, тъй
като същото в хода на производството е останало недоказано. Т.е., след като съдът с влязло
в сила съдебно решение е отменил Наказателното постановление в тази част, касаеща
евентуална регресна претенция, за ищеца не е налице правен интерес от настоящия иск и
същият няма право на регрес спрямо ответника. Освен това твърдяните от ищеца щети по
МПС, за които е заплатено на пострадалото лице, не могат да бъдат в такъв размер и да
бъдат причинени от точно това ПТП с участието на ответника. Това твърдение се основава
на установеното в производството по н.а.х.д. ***г. по описа на ДРС, че автомобилът, за
ремонта на който е платено от ищеца, е бил само с леко прохлузване, а не с щети по броня,
калник и т.н., както твърди ищеца. Това се е доказало, както от разпитаните по делото
полицаи, но така също и от показанията на Я.Ж., която е управлявала МПС-то в деня на
ПТП, и която е съсобственик на автомобила. Я.Ж. заявила, че щетите по колата са били
незначителни и че е имало само едно леко прохлузване. Противно на установеното в хода на
3
административно-наказателното производство, ищецът сочи какви ли не щети по
автомобила, включително на места, на които изобщо не е установяван никакъв дефект
вследствие на настъпилото ПТП. С оглед всичко изложено, както и с оглед факта, че е
налице влязло в сила решение, с което е прието от съда, че извършителят на нарушението не
е напуснал ПТП, а напротив, паркирал е на първото възможно място и се е върнал обратно,
но там вече го е нямало МПС /което се потвърждава категорично от показанията на
свидетелката Я.Ж., същата съсобственик па пострадалото МПС/, моли съда да приеме, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявяване на регресен иск спрямо ответника, като
прекрати производството по делото, евентуално остави без уважение ищцовата претенция,
като неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва приложените по делото фактура и
калкулации за извършен ремонт, доколкото счита, че сумите са прекомерни и изключително
завишени, с оглед обстоятелството, че нанесената щета е била незначителна и не е възможно
ремонтът да възлиза на такава висока стойност. Оспорва приложеното писмо от
27.04.2018г., тъй като същото няма отношение по делото. Оспорва изцяло приложените към
исковата молба регресни покани и разписки за връчване, тъй като такива не са достигали до
знанието му - противно на твърденията на ищеца, същият не е връчил покана за доброволно
изпълнение на ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че на ***г., около 08:30 часа, в град Д., е настъпило
пътно-транспортно произшествие между л.а. марка ***, с per. №***, управляван от А. Й. Н.
и л.а. марка ***, с per. №***, собственост на М.К., паркиран. Не се спори също, че към този
момент л.а. марка ***, с per. №*** е бил застрахован при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД по автомобилна застраховка „Гражданско отговорност" със застрахователна полица
№***, а л.а. марка ***, с per. №*** е бил застрахован при ЗАД „АРМЕЕЦ" по автомобилна
застраховка „Каско на МПС" със застрахователна полица №***. Ответникът не е оспорил и
писмените доказателства, които установяват факта на изпълнение чрез прихващане от
страна на ищеца на задължението за сумата от 754 лева в полза на застрахователя по
застраховка Каско на собственика на л.а. марка ***, с per. №***, след предявена претенция
по чл. 411 от КЗ.
От показанията на свидетелката Я.Ж. К.а /водача на л.а. марка ***, с per. №***/ се
установява, че сутринта на ***г. тя паркирала автомобила на ул. ***, близо до ***. Улицата
е тясна, тогава била в лошо състояние, движението сутрин е затруднено. След като оставила
детето си в ***, отишла до колата и една жена й казала, че някой е ударил колата, съобщила
й също номера, чвета и марката на автомобила. Видяла, че наистина колата е продрана, като
след това се констатирало и нещо по - сериозно. За да направи път на другите родители, се
качила в колата и паркирала в долния край на улицата, обадила се на КАТ. Полицаите й
казали, че трябва да я върне на мястото, където е станало произшествието. Забавила се 10-15
минути, докато премести автомобила, обади се на КАТ и се върне на същото място. В това
4
време, преди идването на КАТ, според казаното й от същата жена, човекът, който причинил
ПТП, се върнал на мястото, но тогава тя не била там. Към 17 - 18 часа вечерта й се обадили
да отиде в КАТ, човекът бил там, не отричал, че е допуснал произшествието, подписали
протокола за ПТП. Автомобилът бил охлузен от другата страна на шофьорското място,
прохлузени били праг, врата и задната част на колата, имало някакво изкривяване, ремонтът
продължил няколко дни.
За настъпилото на ***г. пътнотранспортно произшествие е съставен констативен
протокол за ПТП №***/***г., в който като причина за настъпване на произшествието е
посочено поведението на водача А.Н., който, управлявайки л.а. марка ***, с per. №***,
допуснал ПТП с л.а. марка ***, с per. №*** /паркиран/, в резултат на което настъпили щети
и по двата автомобила, като напуснал мястото, без да уведоми МВР. Протоколът за ПТП е
съставен в 18:00 часа на ***г. В него е посочено, че са направени 10 броя снимки, няма
изготвена схема на ПТП. Протоколът не е оспорен от ответника, подписан е от него без
възражения относно механизма на ПТП. Последният е подробно описан в приетото по
делото заключение на вещото лице ** Е.Ж., кредитирано от съда като обхватно и
компетентно, дадено въз основа събраните по делото писмени доказателства и
свидетелските показания на Я.Ж. К.а /водача на л.а. марка ***, с per. №***/ - на ***г., около
08:10ч. – 08:20ч., Я.Ж. К.а е паркирала собственият си лек автомобил ***, с per. №*** по ул.
*** в близост до ***, разположен в лявата част на платното за движение, насочен с предната
си част на купето си към бул. ***; паркиран по този начин, автомобилът е бил разположен с
дясната си странична част към платното за движение по ул. *** и лявата си странична част
към тротоара; в този момент по ул. *** в посока към ул. *** се е движел лекият автомобил
***, с per. №***, управляван от А. Й. Н.; при преминаване край паркирания лек автомобил
***, с per. №***, водачът на лекия автомобил ***, с per. №*** А.Н. е допуснал настъпването
на съприкосновение между дясната странична част на управляваният от него автомобил и
дясната странична част на паркирания лек автомобил ***, с per. №***; в резултат на това са
нанесени повреди по предната дясна врата, лайсната на предната дясна врага, задната дясна
врата, лайсната на задната дясна врата, задния десен калник и дясната част на задната броня
на паркирания лек автомобил. На ***г. Я.Ж. К.а е подала уведомление - декларация за щета
по застраховка „Каско на МПС” пред ЗАД „Армеец”.
Уврежданията по автомобила са детайлно посочени в опис на щетите по претенция
№ ***. Въз основа писмените доказателства, показанията на свидетелката К.а и снимковия
материал, вещото лице е дало заключение, че при установения механизъм на настъпване на
ПТП е технически възможно да настъпят установените повреди по лекият автомобил „***, с
per. №***, посочени в опис на щетите по претенция № *** от *** г. на ЗАД „Армеец” и
фотоалбума към него. Установените повреди по лекия автомобил от техническа гледна
точка се намират в причинно - следствена връзка с пътно транспортното произшествие,
станало на ***г. За отстраняване на повредите и привеждането на автомобила във вида му
от преди произшествието е необходимо да му се извърши ремонт на стойност 850,26 лева,
5
която надвишава изплатеното от ищеца обезщетение.
На ***г. е съставен акт № *** за установяване на допуснати от ответника А.Н.
административни нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, в който е
отразено възражението на нарушителя, че е спрял автомобила след завоя и се е върнал, но
другата кола е била преместена. Издадено е наказателно постановление № ***** от
06.10.2017г., с което на ответника са наложени административни наказания за двете,
установено с акта, нарушения. С решение № 294 от 18.07.2018г. по нахд № ***г. по описа
на Районен съд – Добрич наказателното постановление е потвърдено в частта за наложеното
административно наказание за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е отменено в частта за
наложеното административно наказание за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от НПК. Това обаче не се отнася до съдебните актове, които са постановени по
реда на ЗАНН. Приетото с тях не обвързва гражданския съд, който разглежда последиците
от деянието, обсъждано в административно наказателното производство. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 51/ 29.12.1978г. по н. д. № 50/1978г. на ОСНК на ВС, съгласно
което с наказателното постановление няма произнасяне относно наличието на престъпно
деяние Следователно в случая обстоятелството, че издаденото против ответника
наказателно постановление е отменено отчасти е ирелевантно, защото отпадането на
административно наказателната отговорност не води и до отпадане на гражданската
отговорност. Ето защо поддържаното от ответника възражение за недопустимост,
евентуално неоснователност на претенцията по причина отменяването на наказателното
постановление не е основателно.
След уреждане на вземанията между застрахователя по застраховка „Каско“ на
увреденото лице и застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
причинило вредата по чл. 411 и чл. 412 от КЗ, с оглед представените доказателства
/предявена от „ЗАД АРМЕЕЦ" пред „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД регресна
претенция за сумата от 739,00 лева - изплатените суми по имуществени вреди, ведно с 15
лева ликвидационни разходи и удовлетворяването й от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД чрез прихващане на насрещни претенции/, за ищеца възникват правата по чл. 433 или
чл. 500 от КЗ, ако са осъществени предвидените в посочените разпоредби хипотези. В
конкретния случай ищецът се позовава на наличие на обстоятелства по чл. 500, ал. 1, т. 1,
пр. последно и т. 3 от Кодекса за застраховането. За основателност на претенцията, в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно не само, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка "Гражданска отговорност", за което в качеството си на застраховател
носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил
обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните
6
вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на
автомобила и размера на обезщетението, но и, че ответникът е причинил виновно
събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително
по закон, съответно, че виновно се е отклонил от проверка за ***.
За да възникне регресното право, е необходимо, освен водачът да е напуснал ПТП
преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е било задължително по закон.
Хипотезите за това са изброени в чл. 125 от ЗДвП. В приложимата разпоредба на чл. 125, т.
7 от ЗДвП като основание за задължителното посещение на мястото на ПТП от страна на
службите за контрол на МВР е предвидено разногласието между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, тази кумулативно изискуема предпоставка – на задължително посещение от
органите на КАТ поради разногласие между участниците в ПТП по обстоятелствата на
настъпването му, не се установява. Вярно е, че ответникът е напуснал ПТП, но това е
направил и другият участник в произшествието. Установява се от показанията на Я. К.а, че
ответникът е преместил автомобила си от платното, за да не пречи на движението и е
отишъл отново до мястото на събитието, но в този момент тя вече е била преместила колата
си и не е била там. За разногласие между водачите относно обстоятелствата по настъпването
на инцидента в случая не може да се говори. Това се установява от факта, че ответникът се е
явил в КАТ и е подписал протокола за ПТП, като твърденията и на двамата участници
относно начина на възникването му са съвпадащи. В подписаната от него декларация при
съставяне на протокола за ПТП е посочил всички обстоятелства, при които то е настъпило,
като не отрича вината си за причиняване на произшествието. Това становище не
представлява отричане на съпричастност. Напротив, явно такава се признава и потвърждава,
предвид подписването на протокола за ПТП и АУАН, в които ясно е посочена вината на
водача и механизма на произшествието, като в последния ясно посочва, че след като е
паркирал автомобила си на подходящо място, се е върнал, но другата кола вече е била
преместена. При това положение не може да се приеме, че в случая е осъществена
хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Въпреки че е напуснал мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, тяхното посещение на
местопроизшествието не е било задължително по закон. Ето защо и в полза на
застрахователя не е възникнало правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ да претендира
от застрахования изплатеното обезщетение. Дали поведението на ответника е било
правомерно или не и дали законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, е без значение за
този извод, тъй като регресното право възниква само при наличието на предвидените в чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП
/така решение № 337/19.03.2019г. по в. гр. д. № 122/19г. на ПОС/.
7
Що се отнася до другото поддържано от ищеца основание за възникване на
регресното му право по чл. 500, ал. 1, пр. последно от КЗ – че ответникът виновно се е
отклонил от проверка за ***, то също не е установено по делото. В протокола за ПТП е
посочено, че ответникът е напуснал мястото на произшествието и "не е изпробван" за ***.
Това не означава непременно, че виновно се е отклонил от проверка за *** или е управлявал
МПС под въздействието на такива. Единствено при наличие на данни за мерки, предприети
с оглед извършване на проверка за *** на участник в ПТП, от която той виновно се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието за регресна отговорност на
застрахования. Отклонението от проверка за *** подлежи на доказване от застрахователя в
производството по регресния иск. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение №
183/22.11.2010г. по т. д. № 30/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16/02.02.2011г. по т. д. №
374/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според посочените решения само фактът на напускане на
местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от
проверка за ***, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от
ищеца по регресния иск. Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване
на проверка за *** на участник в пътно-транспортното произшествие, от която той виновно
се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице за регресна отговорност на застрахования.
От събраните в хода на производството доказателства не се установи спрямо ответника да са
предприети каквито и да е действия за извършване на такава проверка, която той да е
осуетил.
Изложеното води до извод, че не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество
по сключената застраховка "Гражданска отговорност". Предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
град С., с адрес за кореспонденция в град В. - Адвокатско дружество "Д.И. и Съдружници",
против А. Й. Н. с ЕГН ********** от град Д., иск за заплащане на сумата от 754,00 лева -
сбор от стойността на заплатената щета - 739,00 лева и стойността на ликвидационните
разходи в размер на 15,00 лева, представляващи регресно вземане за платено обезщетение
по имуществена застраховка за вреди на л.а. марка ***, с per. №*** от ПТП на *** г.,
причинено от водач на ***, с per. №***, управляван от А. Й. Н..
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, град С., с адрес за
8
кореспонденция в град В. - Адвокатско дружество "Д.И. и Съдружници", да плати на А. Й.
Н. с ЕГН ********** от град Д., платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9