РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 11 ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6720 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против Д.Р.Д. установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗЗД и
чл.286, ал. 1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за
установяване на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2135/15.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4331/2019г. по
описа на Районен съд гр.Русе, а именно сумата
от 527,83 лева представляваща сумата от три неплатени
фактури за абонаментни такси във връзка с договор за мобилни услуги N:********* от 01.06.2015г. и допълнително споразумение N:********* от 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между ответника Д.Р.Д. и
„Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" ЕАД) е сключен договор
за мобилни услуги №********* от 01.06.2015г., съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер
**********. Впоследствие с допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.11.2016г. за предоставения мобилен номер ********** влязъл в сила нов абонаментен план. През 2017г. с
договор
за мобилни услуги № ********* от 23.01.2017г. на ответника бил предоставен
номер ********** и мобилен телефонен апарат ТАВLET ALCATEL РIХ14-7-ЗG Вlаск.
Твърди се , че към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от Д.Р.Д. мобилни номера се прилагали
следните условия: За номер **********
- условията, договорени в Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 15.11.2016г., а за номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
23.01.2017г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. август 2017г. -
м. октомври 2017г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 4331/2019г. пред 15-ти състав и беше издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. По заповедното
производство ответникът депозирал възражение за недължимост на претендираните
суми , предвид неизпълнение на договора от страна на Теленор - липса на
покритие на оператора в населеното място в което живее ответника.
Моли съда да постановите решение, с което да приемете за
установено наличието на вземането ни по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 4331/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе, 15 състав, против длъжника - ответник Д.Р.Д. с ЕГН:**********
за сумата от 527,83 лева,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №********** /01.08.2017г., фактура №********** /01.09.2017г. и фактура № ********** /01.10.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
На
основание чл.78 от ГПК моли съда да осъдите ответника да заплати на
„Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет
и пет лева), от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено
адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в
настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360
лв. /триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 януари 2019 г.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Русенски районен съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.9 от ЗЗД и чл.286, ал. 1 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
По делото е представена
кореспонденция между ответника и ищеца по повод оплаквания на потребителя за
липса на покритие. От същата се установява, че действително ответникът е
подавал жалби към ищеца за липса на покритие във връзка с които получавал писма
от ищеца „Теленор България“ съдържащи признание за проблем в покритието на
оператора. Със същото писмо – с изх.N:GB-1U4LLGV /13.03.2017г. до ответника Д.Р.Д., ищецът най-безцеремонно заявява, че „ ...ТРУДНО МОЖЕ ДА СЕ ОБВЪРЖЕ С КОНКРЕТНИ
СРОКОВЕ …“ за отстраняване на проблемите с мобилното покритие, като от
друга страна претендира плащане на месечни абонаментни вноски.
След дадени указания от съда с молба
с вх.N:263124 /21.09.2020г. ищецът е представил по делото копия от жалба на
ответника до оператора от 07.03.2020г. с оплаквания, че не може да ползва
услугите за които плаща поради липса на покритие, както и копие от писмо
отговор на оператора с изх.N:GB-1U4LLGV /13.03.2017г. до ответника Д.Р.Д..
От представените договор и допълнителни споразумения към тях,
сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ищецът е
поел задължение да предоставя на ответника мобилните
услуги, посочени в Раздел II на Общите условия на “Теленор
България” ЕАД, съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за
абонаментни планове за частни лица.
Представен
е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора
за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща
удостоверителното изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите
условия към договора за мобилни услуги.
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща уговореното възнаграждение след
предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на
услугите“.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД за
реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното
възнаграждение по сключен договор за предоставените му услуги,
чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от
ищеца.
Процесният
договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните
(относителните) търговски сделки.
Договорът
е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 от ТЗ),
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Съгласно принципа на свободното договаряне
и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл.8 и 9 от ЗЗД,
между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.
Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в
Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна
на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни
такси и предоставени услуги.
Страните са
уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия, че задължението за
плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната. Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги.
Обстоятелството,
че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и
времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 от ГПК.
Представените данъчни фактури, като частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства,
не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят
твърдените от ищеца обстоятелства. Нещо повече, от представената
от ищеца след задължителни указания на съда кореспонденция (жалба от ответника
и писмо отговор от ищеца) се установява по категоричен начин, че операторът не
е изпълнявал своите
договорни задължения точно,
в качествено и времево отношение.
По така
изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване
на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че
е доставил услугата, заплащането на чиято стойност претендира в производството
по делото, поради което установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗЗД
и чл.286, ал.1 от ТЗ за сумата от 527,83 лева следва да бъде отхвърлен.
Следвайки основателността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и предявеният
акцесорен иск за законна лихва върху сумата от 527,83 лева считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно - 12.07.2019г.
Не
следва в полза на ищеца да се присъдят разноски, сторени в заповедното
производство, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
за установяване на паричните притезания, за които е издадена заповедта за
изпълнение е отхвърлен изцяло.
В полза
на ответника съобразно изхода на правния спор, предмет на производството по
делото, се следват разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК,
но доколкото такива не са сторени, не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Теленор България” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против Д.Р.Д. с ЕГН:********** установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗЗД
и чл.286, ал.1 от ТЗ за установяване на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 2135/15.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 4331/2019г. по
описа на Районен съд гр.Русе, за сумата
от 527,83 лева представляваща сумата от три неплатени фактури за
абонаментни такси във връзка с договор за мобилни услуги N:********* от 01.06.2015г. и допълнително споразумение N:********* от 15.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.07.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: