Решение по дело №292/2018 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 50
Дата: 29 март 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20185230100292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

50

 

29.03.2019г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и първи февруари

 

2019

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

292

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по смисъла на чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3, чл. 225, ал.2 от Кодекса на труда.

          В исковата си молба Д.Н. *** Т., със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, срещу „МБАЛ -У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.К., твърди, че е работила в ответното дружество от 14.04.2016г., на длъжноъст „Лекар, неврохирургия“, като трудовото правоотношение е възникнало на основание Трудов договор № 499 от 14.04.2016г. Ищцата твърди, че с Допълнително споразумение от 17.01.2017г. са й възложени допълнителни трудови функции, подробно описани в длъжностната характеристика, като е бил увеличен и размерът на трудовото й възнаграждение. Ищцата сочи, че на 23.02.2018г. й е връчена нотариална покана, чрез Нотариус № 471 – Н.М.Т., с район на действие- Районен съд Панагюрище, с която Г. е уведомена, че със Заповед № 15 от 22.02.2018г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото й правоотношение и следва в пет дневен срок да получи заповедта си от същия нотариус. Съгласно исковата молба, в нотариалната покана е посочена дата на връчване -22.02.2018г., което е невярно. Ищцата твърди още, че с молба- покана от 19.03.2018г. е поискала да получи екземпляр от заповедта, с която трудовото й правоотношение се прекратява, но вместо това е получила покана да й бъде върната трудовата книжка, като е получила и отказ да й бъде връчена заповедта. По същия начин на 23.03.2018г. й  е отказано получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. В исковата молба е посочено, че чрез упълномощен адвокат и след множество уговорки ие обяснена възможнастта да получи съответната заповед, която е сведена до знанието й едва на 26.03.2018г., в отдел „Човешки ресурси“ на ответното дружество, а в трудовата й книжка е било отбелязано, че трудовото й правоотношение е прекратено на 02.03.2018г.

Ищцата Г. оспорва изцяло процесната Заповед № 15 от 22.02.2018г. на управителя на ответното дружество, като незаконосъобразна и твърди, че не е допускала посочените в заповедта нарушения, съгласно чл.187, ал.1, т.1, т.7 и т.10 от КТ. Сочи, че в основанията за прекратяване на трудовото й правоотношение на първо място се твърди, че на 17.11.2017г. е извършила операция на пациент, като следват мотиви, с които се обосновава взетото решение от страна на работодателя. От своя страна ищцата твърди, че работодателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а между 17.11.2017г. и 02.03.2018г. са изтекли много повече от два месеца, което превръща заповедта в просрочена и само на това основание същата следва да бъде отменена. На второ място, съгласно заповедта, ищцата твърди, че е посочено нарушение, изразяващо се в напускане на работното място на 26.12.2017г. в 19,05 часа, без да се чекира на изхода чрез служебната си карта, а в 20,07 часа на същата дата друга служителка се е чекирала с персоналната карта на Г.. Сочи се също, че на 27.12.2017г., в 17,30 часа, ищцата е напуснала работното си място без да се чекира чрез индивидуалната си служебна карта, като по този начин е нарушила инструкцията за работа с идентификационна карта. Ищцата Р. твърди, че съгласно посочената инструкция и Заповед № 376/31.10.2017г. достъпът до сградата на „М.У.Х.“ и до отделението, в което ищцата е работила, се извършва или чрез индивидуалната карта или чрез биометрични данни, получавани чрез пръстов отпечатък на съответния служител. Според исковата молба, Г.- Р. не е ползвала индивидуалната карта за достъп, а чип, който й е бил даден и се е намирал на бюрото в отделението, поради което не може да каже защо служителката Б. го е използвала. Сочи, че именно в изпълнение на инструкцията, посочена от дружеството- ответник, е влизала в сградата и в отделението чрез биометричните си данни и пръстовия си отпечатък, поради което счита, че не е извършила нарушение на пропускателния режим на ответното дружество и не е преотстъпвала персоналната си карта на никого, тъй като самата тя няма такава. Ищцата твърди, че като трето нарушение в заповедта е посочено, че системно не спазва установеното работно време и работа по график, като са посочени датите 02.11.2017г., 04.11.2017г. и 05.11.2017г., за които ответното дружество твърдят, че Г. не е спазвала съществуващия график. Според ищцата, процесната заповед е незаконосъобразна и в тази си част, тъй като тези „нарушения“ и реакцията спрямо тях също е закъсняла, заради изминалото време и възможността за търсене на дисциплинарна отговорност, съгласно чл.194, ал.1 от КТ. Ищцата твърди, че в докладна записка на А.К.от 05.01.2018г. до управителя на ответното дружедство, К. е посочил, че ищцата е пристигнала на 26.12.2017г. в 8,50 часа в болницата и се е чекирала в 19,05 часа, че напуска. Ищцата твърди, че съгласно тази докладна записка, е закъсняла за работа 50 минути и си е тръгнала по-рано с 55 минути, като и двата отрязъка от време са по-малко от един час. В исковата молба се сочи, че на 27.12.2017г. е пристигнала на работа в 8,47 часа и си е тръгнала в 17,34 часа, като е посочила пред работодателя „бях силно отпаднала с многократни повръщания“. Г. твърди в исковата молба, че е смятала себе си за заболяла от някакъв вирус, но след проведено ехографско изследване от д-р Б. на 27.12.2017г., в отделение „Акушество и гинекология“ на „М.У.Х.“, е установено, че е бременна. Ищцата твърди, че не е налице основанието на чл.190, ал.1 от КТ и не са налице три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които следва да бъде не по-малко от един час. В исковата молба се сочи, че така начечените „Работни графици“ всъщност са два и те се правят в отделението ежемесечно, като се утвърждават от г-жа А., в качеството й на административен директор. Описва, че тези графици са: един официален за пред НОИ и един неофициален, по който работят всички лекари в отделението, като тези графици са изработвани от д-р Г. А., а се подписват от началника на отделението – д-р Ф.. Ищцата твърди, че на 26 и 27.12.2017г., съгласно официалния график, е следвало да има нощно дежурство от 20,00 часа на 26.12.2017г. до 08,00 часа на 27.12.2017г. и на 27.12.2017г. от 20,00 часа до 08,00 часа на 28.12.2017г., но по неофициалния график на отделението и със съгласието на г-жа А., ищцата Г.- Р. е била на работа дневна смяна от 08,00 часа до 20,00 часа на 26 и 27.12.2017г., като е била на „нощни разположения“ през периода от 20,00 часа до 08,00 часа на другия ден. Ищцата твърди, че съгласно официалния график не е трябвало да бъде на работа на 26 и 27.12.2017г. през деня, а през нощта, т.е спазила е изискването на работодателя да работи по неофициалния график, който според ищцата, е незаконен. Твърди също, че с този неофициален график се осигурява комфорт на лекарите- туристи, като им се спестяват нощните дежурства, а се осигурява лекар, чрез повикване по спешност, най- вече такива като Г.- Р., които са напуснали родните си места и са се заселили в град Панагюрище.

Ищцата твърди, че й се дължи обезщетение за времето, през  което е останала без работа поради уволнението, по реда на  чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Д.Н. *** *****, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае уволението на ищцата със Заповед № 15/22.02.2018г. на управителая на „М.У.Х.“ ООД за незаконно и същото да бъде отменено.

На основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, ищцата Г.- Р. моли съда да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар, неврохирургия“ в ответното дружество.

На основание чл. 344, ал.1, т.3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 27 000,00лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение (по 4500,00лв месечно, но за не повече от 6 месеца).

Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на призоваване за открито съдебно заседание свидетелите: д-р Р.Ф., който да бъде призован на служебен адрес: гр.С.УМБАЛ „Света Ана“, отделение по Неврохирургия и И.П.К., която да бъде призована на адрес: гр.С.ж.к.“*****“, бл.***, вх.*, ап.**.

Моли да й бъде дадена възможност в първото по делото открито съдебно заседание да представи доказателства за обстоятелството работила ли е на друго място по време на настоящия процес.

Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Заповед № 15/22.02.2018 г. на управителя на ответното дружество; Нотариална покана № 35, том І ,  рег. № 885 по Регистъра за нотариални покани на Нотариус № 471- Н.М.Т. с район на действие Районен съд Панагюрище; Трудов Договор № 499/14.04.2016г.; Допълнително споразумение № 499/14.04.2016г.; Покана от 16.01.2018г.; Обяснение от 16.01.2018г. на ищцата.

В законоустановения срок ответното дружество „МБАЛ – У.Х.“ ООД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че предявеният от ищцата Г.- Р. иск за отмяна на Заповед № 15/22.02.2018г. е неоснователен. Твърдят, че твърдението за незаконосъобразност на заповедта за прекратяванена трудовото правоотношение е невярно, тъй като ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, през периода от 17.01.2018г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Ответниците твърдят, че сроковете, определени в чл. 194, ал.3 от КТ не текат за ищцата, тъй като тя е била в законоустановен отпуск, така, че не тече и срокът за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата Г.- Р..

Ответниците сочат в писмения си отговор, че във връзка с твърдяната от ищцата бременност и предварителната й закрила при уволнение по реда на чл. 333, ал.5 и чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, ответниците са поискали съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“- град Пазарджик и такова разрешение е получено. Ответното дружество твърдят, че е неоснователно твърдението на ищцата, че наказанието „Уволнение“ й е наложено след преклузивния срок, предвиден в чл. 194 от КТ.

Ответниците излагат подробни твърдения за обосновката на всяко едно от цитираните в Заповед № 15/22.02.2018г. нарушения от страна на ищцата Г.- Р..

Оспорват, като неоснователна, претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от Д. Г.- Р. искове, като неоснователин и недоказани.

Молят да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание за изясняване на всяко едно от посочените обстоятелства, като общият им брой достига 6 поискани свидетели.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: 3 броя болнични листове за периода от 06.01.2018г. до 02.03.2018г.; Извлечение от ведомост за трудовото възнаграждение на ищцата за месец декември 2017г.; Нотариална покана рег. № 885, акт № 35, том І, по Регистъра за нотариални покани на Нотариус № 471 – Н.М.Т., с район на действие Районен съд Панагюрище; Разписка № 4, издадена на 23.02.2018г. от същия нотариус; Декларация от 23.03.2018г., подадена от ищцата Г.; Молба вх. № 2228/23.03.2018г. на ищцата; Покана изх. № 551/19.03.2018г. на ответното дружество; Искане изх. № 89/17.01.2018г. на ответното дружество до Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик; Писмо изх. № 18004065 от 19.01.2018г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик; Длъжностна характеристика на лекар, Неврофирургия; Обяснение от ищцата, дадено на 14.12.2017г.; Докладна от А.К.– координатор дейности от 27.11.2017г.; Молба от Началник Неврохирургия – д-рГ.вх. № 379/15.01.2018г.; Месечен график за работно време и разпределение на работното време за месец ноември 2017г. за отделение „Неврохирургия, лекари“ – планов; Месечен график за работно време и разпределение на работното време за месец декември 2017г. за отделение „Неврохирургия, лекари“ – планов; Докладна записка от А.К.– координатор дейности от 05.01.2018г; Инструкция за работа с идентификационна карта от 12.10.2016г.; Декларация от ищцата № 5803967; Заповед № 376/13.10.2017г.; Заповед № 163/02.08.2016г.; Доклад от инж.А.М.– ръководител ИТ сектор от 15.01.2018г., ведно с приложения; Писмено обяснение по повод рапорт вх. № 9104-1 от 22.12.2017г. от д-р К.; Протокол от заседание на комисия към „М.У.Х.“ ООД от 06.12.2017г.; Заповед № 430/28.11.2017г. на Управителя на ответното дружество; Покана изх. № 2091/13.12.2017г. на Управителя на ответното дружество; Рапорт вх. № 9104/22.11.2017г. на ищцата Г.- Р..

Ответното дружество предявяват насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск Д.Н.Г., в който на основание чл.211 от ГПК молят да бъде приет за съвместно разглеждане насрещен иск по реда на чл. 221, ал.2 от КТ, за сумата от 7632,00лв., ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 28.02.2018г. и ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Сочат, че между ищцата Д.Г. и „М.У.Х.“ ООД е бил сключен безсрочен Трудов договор № 499/14.04.2016г., съгласно който ответницата по насрещния иск е заемала длъжността „Лекар, неврохирургия“, като този трудов договор е прекратен на 28.02.2018г. едностранно от работодателя, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като ответницата по насрещния иск е дисциплинарно уволнена със Заповед № 15/22.02.2018г.

В открито съдебно заседание ищцата Д. Г.- Р. се явява лично, редовно призована. Явява се и процесуалният й представител – адвокат Р.И.К. от Пазарджишка АК.

Ответното дружество, редовно призовани, са представлявани от процесуалния представител адвокат И.С. от Варненска АК.

По делото е допуснато и  прието изменение на исковата претенция по реда на чл. 225, ал.2 от КТ, като е прието, че претенцията възлиза на сумата от 17866,74лв.

От приложената по делото Заповед № 15 от 22.02.2018г. на управителя на дружеството-ответник, се установява, че на основание чл. 195, ал.1, във връзка с чл.188, т.3, чл. 187, ал.1, т.1, т.7, и т.10 и чл. 190, ал.1, т.1, т.3  и т.7 от КТ, ищцата Д. Г.- Р. е наказана с „уволнение“, за това, че е извършила операция на пациента К.П.Ц.на 17.11.2017г.  и не е съставила своевременно задължителния Оперативен протокол за извършена оперативна интервенция. Посочено е, че Оперативният протокол е антидатиран, което съставлява документно престъпление. В заповедта е посочено, че съгласно докладна на координаторът –дейности в ответната болница – инж. А. К., ищцата Г.- Р. е напуснала работното си място и излязла от сградата на лечебното заведение без да се чекира на изхода чрез индивидуалната си служебна карта за достъп, на 26.12.2017г. в 19,05 часа, а в 20,07часа друга служителка- Н. Б., се е чекирала с нейната персонална карта. Съгласно заповедта на работодателя, Г.- Р. системно не е спазвала установеното за длъжността й работно време през месеците октомври, ноември  и декември 2017г. и януари 2018г., за което се сочи наличието на докладни записки от А.К.и инж. А.М.. Посочено е, че ищцата, наместо да е на работа от 20,00 часа на 02.11.2017г. до 08,00 часа на 03.11.2017г., се е явила на работа в 9,50 часа и е напуснала болницата на същата дата в 22,30 часа, докато на 02.11.2017г. не е била на работното си място цели девет часа. От процесната заповед се установява, че на 04.11.2017г. ищцата не е била на работното си място цели седем часа, а на 05.11.2017г. не е отработила 3 часа от работното си време.

По делото е приложена Нотариална покана рег. № 885, том 1, Акт № 35 по Регистъра за нотариални покани на Нотариус № 471- Н.М.Т. с Район на действие- Районен съд Панагюрище, от която се установява, че на 22.02.2018г. е поискано удостоверяване на връчването на тази нотариална покана, предявена от ответното дружество до ищцата Г.- Р., но дата на връчването не се установява.

Видно от приложения по делото втори препис на тази Нотариална покана, същата е връчена на ищцата от Нотариус М.Т.на 23.02.2018г., когато следва да се счита прекратяването на трудовото правоотношеие на ищцатаГ.- Р..

От приложения по делото Трудов Договор № 499/14.04.2016г. се констатира, че ищцата Д.Н. Г.- Р. е назначена на длъжността „Лекар, неврохирургия” в ответното дружество, със срок за изпитване- 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, при 8- часов работен ден, при съгласие от нейна страна да спазва приетите в дружеството- ответник Вътрешни правила. От договора се установява, че Г.- Р. е започнала работа на 03.05.2016г.

От приложеното по делото Допълнително споразумение от 17.02.2017г. към трудовия договор на ищцата, се установява, че същият е трансформиран в трудов договор за неопределено време, като страните са уговорили промяна в размера на трудовото възнаграждение и размера на платения годишен отпуск.

От приложеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищцата Г.- Р. се констатира, че същата е прослужила в ответното дружество една година и десет месеца.

Съгласно приложената по делото Покана до ищцата, управителят на ответното дружество е поискал обяснения отГ.– Р., в качеството му на работодател, като се установява, че са поискани обяснения относно явяването и неявяването на ищцата на работното й място, включително и престирането на труд и извършване на медицински услуги извън предвидения график.

От обясненията на ищцата Г.- Р. се констатира, че явяването й на работното място и извършването на медицински услуги извън работното й време е постоянно явление. Сочи, че е извршвала всичко необходимо в полза на пациентите, а по времето, когато е била на дежурства, не е имало инциденти или проблеми в лечението на пациентите. В обясненията си ищцата е посочила, че в ответното дружество е трайна практика постоянно находящите се в града лекари, неврохирурзи, да осъществяват дейността си в отделението по този начин. Посочила е също, че има обсъждане с г-жа А. да се премине на двоен график, при което да има нощни разположения, а не нощни дежурства. Видно е, че ищцата получава достъп до работното си място с биометричните си данни и има издадена карта за пропускателен режим, но я е забравила в кабинета си.

По делото е приложен Болничен лист № 30.01.2018г., от който се установява, че ищцата е била в отпуск по болест от 17.01.2018г. до 30.10.2018г., включително. Съгласно Болничен лист от 31.03.2018г., в такъв отпуск ищцата е била и през периода 02.03.2018г. до 31.03.2018г.

По делото е приложено Искане от ответното дружество до Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, от което се установява, че е поискано предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение а Г.- Р. с ответниците, въпреки, че се намира под особената закрила на чл. 333, ал.1, т.4 и ал.5 от КТ. 

От приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 18004065/19.01.2018г. се установява, че Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, са дали такова предварително съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответното дружество.

По делото е представено и още едно обяснение на ищцата по повод извършена оперативна интервенция на К.Ц., в което е изрично и аргументирано посочено, че такава намеса е следвало да се осъществи за съхраняване здравето на пациента.

По делото е приложена Докладна от А. К., в качеството му на „Координатор дейности“ в ответното дружество, в която са изброени  по часове и дати явяванията на ищцата в болничното заведение и напускането на работното й място, през периода 24.10.2017г. до 24.11.2017г.

Съгласно Заповед № 163/02.08.2016г. на управителя на лечебното заведение- ответник, е определено началото на работното време на работниците и служителите в него. Установява се, че първа смяна за отделение по Неврохирургия започва в 8,00 часа и продължава до 15,30 часа, втора смяна започва в 13,00 часа и продължава до 20,30часа, като и двете смени са продължителност от 7 часа.

Видно от Приложения по делото Оперативен протокол от 17.11.2017г., съставен от ищцата Г.- Р., операцията на пациента К.Ц. е започнала в 12:30 часа и е приключила в 14:15 часа. 

          По делото е приложен рапорт от ищцата, депозиран във връзка с лечението на пациента К.Ц., в който самата Г.- Р. е поискала назначаването на надлежна проверка.

Като резултат от такава проверка е приложен Протокол от заседание на комисия, назначена от управителя на ответното лечебно заведение, която е констатирала, че не са съставени и приложени към историята на заболяването предоперативния протокол с клинично обсъждане на случая и оперативен ротокол.

От разпита на свидетелката И.П.К., чиито показания съдът цени изцяло, макар същата да е била в трудови правоотношения с ответното дружество до месец януари 2018г., се установява, че в ответното дружество през известен период от време, обхващащ и процесния период от месец октомври 2017 до месец януари 2018г., са се изработвали два вида графици на лекарите, поради недостиг на лекари- неврохирурзи. Работният график, както изяснява свидетелката, е показвал кой лекар е на работа и кой на повикване. Той се е предавал на регистратурата в „М.У.Х.”, за да е известно кой лекар трябва да бъде повикан в случай на нужда. В дружеството се е изработвал, според свидетелските показания, и втори график, който се е депозирал в НОИ, същият е бил съобразен с изискванията на Кодекса на труда и е отговарял на всички стандарти на законодателството, но не е работен реално от ищцата Г.- Р. и нейните колеги. Свидетелката изяснява, че когато е било необходимо, е търсена именно Г.- Р. за медицински манипулации и дейности в отделението, а не началника на отделението към онзи момент- д-р Ф.. Установява също, че нощните дежурства са били заменяни с повиквания на лекарите при нужда, което се е осъществявало с разрешението и знанието на зам. управителя на ответното дружество- г-жа А.. Именно тя е поела авгажимента да дава обяснения при евентуална проверка и установяване на несъответствия между официалния график и този, който реално е работен от лекарите в отделението по неврохирургия. Свидетелката К. сочи в показанията си, че пътуващите лекари са работели по цяла седмица без прекъсване и именно с техните пристигания са се съобразявали действителните работни графици, предоставяни на дежурните сестри за повиквания на лекарите от Панагюрище. Сочи в показанията си също, че такива двойни графици е имало и са съставяни само и единствено за лекарите, поради малката им бройка в отделението, докато за сестрите и санитарите работният график за всеки месец е бил само един и именно той се е изпълнявал от персонала.

По делото е разпитан свидетелят А. С. К., чиито показания съдът цени изцяло, въпреки че свидетелят се намира в служебна подчиненост с ответното дружество. От показанията му се установява, че пропусквателният режим в „М.У.Х.” ООД се осъществява по два начина- чрез карти и чрез биометрични данни. Сочи в показанията си, че ищцата е получила достъп до работното си място и по двата начина, като е изрично забранено да се преотстъпва картата за достъп на други лица.  Сочи, че картата на ищцата е ползвана от друго лице на посочената в докладната му дата и това е установено от видозаснемането, осъществено на същата дата.

От показанията на свидетеля А.А.М., които съдът цени изцяло, въпреки, че същият е в трудово правоотношение с ответното дружество, се установява, че достъп до информационната система на болничното заведение имат лекарите и медицинските сестри, но до определени нива на компетентност, докато администраторът, в случая свидетелят М., има достъп до цялата системна информация. Сочи, че заедно с г-жа А. са влезли и установили липсата на предоперативен и оперативен протокол на К.Ц., които е следвало да бъдат въведени от ищцата Г.- Р.. Сочи, че е възможно ако един лекар остави отключен своя акаунт, и друг да въведе информация от негово име.

По делото е разпитан свидетелят Р.Т.Ф., чиито показания съдът цени изцяло, въпреки, че същият се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество до месец декември 2017г. От показанията на този сведетел се установява, че ищцата не е допускала нарушения в своята трудова дейност в ответното дружество. Изяснява, че е в ответното дружество е имало един официален и един неофициален график, поради факта, че е възможно да не се изпълнява този график. Изяснява, че няма нощни дежурства в отделението по Неврохирургия,  а всички лекари са на повикване, защото лекарите не могат да влязат в операция, ако не са спали през нощта заради дежурство. Сочи, че в Панагюрище са живеели ищцата и д-р А., поради което те са давали нощни разположения. Сочи, че най- често за нощни медицински услуги в отделението се е обръщал именно към Г.- Р..

По делото е приложена Справка за отработените дни от лекарите в отделение по неврохирургия за месец ноември 2017г., от която се констатира, че всички лекари са отработили по 22 работни дни, с изключение на д-р С. С..

 По делото е представена Справка от ТД на НАП- гр. В. *****, относно актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата Г.- Р., от която се установява, че правоотношението на ищцата с ответното дружество е прекратен на 03.03.2018г., като е налице ново трудово правоотношение, считано от 28.03.2018г., с Център за Спешна медицинска помощ- град Пазарджик. 

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно- графологичната експертиза, подписите върху планов и действащ график за месеците ноември и декември 2017г. на отделението по Неврохирургия на ответното лечебно заведение, не са подписани от свидетеля Ф., който тогава е ръководител на отделението. В Допълнителното си заключение вещото лице- графолог изяснява, че подписите върху тези графици и подписите в справки за отработените дни и отсъствия в отделението за медицинските сестри, санитари и лекари са положени от различни лица.

От приложеното по делото Удостоверение № 12-00061635/23.10.2018г. издадено от НОИ- Пазарджик, ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност през месеците от март до септемеври 2018г., включително, в общ размер на 10376,00лв.

Съгласно приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност в размер на 10376,96лв., за периода месец март 2018г.- месец септември 2018г., включително. Съгласно заключението, обезщетението по смисъла на чл. 225 от КТ, което ищцата следва да получи е в размер на 30 800,00лв., от която сума следва да се приспадне размерът на трудовото възнаграждение, което същата е получила от ЦСМП- Пазрджик в размер на 8571,90лв., както и обезщетението, което е получила поради бременност и майчинство в размер на 4341,36лв. Общата сума на обезщетението, което вещото лице е изчислило възлиза на сумата от 17866,74лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 03.05.2016г. ищцата Д. Г.- Р. е назначена на длъжността „Лекар, Неврохирургия” в отделение по Неврохирургия в ответното дружество с първоначален 6- месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който по- късно е трансформиран в постоянен трудов договор. Установи се, че със Заповед № 15/22.02.2018г. на Управителя на „М.У.Х.” ООД, ищцата е наказана с дисциплинарно наказание „Уволнение” за това, че не е представила необходимите предоперативен и оперативен протокол за извършени медицински дейности на К.Ц., не е отработвала работното си време, напускала е работното си място преждевременно или е идвала на работа със закъснение. По делото се установи безспорно и категорично, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата Г.- Р. е започнала работа по ново трудово правоотношение с ЦСМП- Пазарджик.

Съдът приема за дата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата датата на връчване на нотариална покана от страна на Нотариус № 471- Н.М.Т.- 23.02.2018г., защото именно тогава ищцата е уведомена за наложеното й наказание „Уволнение”.

По делото се установи, че в централната информационна система на дружеството- ответник е липсвала информация относно предоперативен протокол и оперативен протокол на пациента К.Ц., но от показанията на свидетеля М. се установи, че достъп до цялостната информация, съхранявана в системата през периода октомври- ноември 2017г. е имал само той и по разпореждане на г-жа А., в качеството й на зам. управител, е констатирал, че липсват такива протоколи, качени от акаунта на ищцата на посочената от нея дата- 17.11.2017г.

По делото не се събраха никакви писмени доказателства за такава липса, освен констатацията на свидетеля М., който сочи, че само той е администратор на тази система, както и останалите администратори, които имат възможност да добавят и трият данни в историите на заболяванията на пациентите на лечебното заведение. Пак от свидетелските показания на инж. М. се установи, че ако остави отворен своя акаунт или го забрави открит, всеки друг лекар може да внася поправки в документацията от името на ищцата.

По делото не се събраха никакви писмени доказателства, като извлечения  на хартиен носител, от информационната система на ответното лечебно заведение, които да сочат на друга дата на изготвяне на приложения по делото Оперативен протокол на К.Ц., освен твърденията на инж. М. и неговата докладна записка до управителя на ответното дружество. За това съдът приема, че датата на съставяне на този протокол е именно посочената в самия него- 17.11.2017г., като е описано, че оперативната намеса е започнала в 12,30 часа и е завършила в 14,15часа.

По делото безспорно се установи, че броят на лекарите- неврохирурзи в ответното лечебно заведение е малък, което е довело до нарушение на трудовото законодателство, като не са осигурявани лекари за нощни дежурства, а обслужването е осигурявано от лекари на повикване, каквито са били д-р Г. и ищцата Г.- Р., които са живеели в Панагюрище, за разлика от останалите неврохирурзи, които  са пътували, за да работят в лечебното заведение- ответник.

По делото безспорно се установи от събраните гласни доказателства, че ответното лечебно заведение е предпирело практиката на създаване на два графика за лекарите- действащ, реален, който се е изпълнявал от лекарите, а помощния медицински персонал е трябвало да се обръщат към лекарите съгласно този график. Същесвувал е и официален график, който е представян пред НОИ и НЗОК и който график е бил съобразен изцяло с трудовото и осигурително законодателство на страната. Установи се,че тези графици не са подписвани от ръководителя на отделението по Неврохирургия, а от други, различни лица, данни за които не бяха събрани по делото.

Съдът счита, че не може да бъде вменявано на ищцата Г.- Р. нарушение на трудовата дисциплина и да бъдат считани като закъснения или неявяване на работа за 3, 7 или 10 часа случаите, когато тя е била на повикване или е замествала свой неявил се на работа колега. Не може да се счита за нейно провинение и обстоятелството, че не е знаела по кой график следва да се явява и да престира своя труд- по действащия пред НОИ график, подписан от ръководителя на отделението и представен от управителя на ответното дружество или онзи график, който е съобразяван с възможностите на други нейни колеги да престират труда си в ответното лечебно заведение, пътувайки от други населени места.

Съдът счита, че следва да бъдат уважени изцяло предявените от Д.Н. Г.- Р. искове по смисъла на 344, ал.1, т. 1, 2 и 3, чл. 225, ал.2 от Кодекса на труда, като основателни и доказани.

Дружеството- работодател не успяха да докажат основателността на наложеното на ищцата най- тежко дисциплинарно наказание. Работодателят е  този, който има много по- големи възможности да докаже и обоснове налагането на най- тежкото наказание на служителя, но върху него тежи и задължението да го направи с всички допустими от закона средства.

Установи се, че работодателят, поради обстоятелствата, при които следва да предлага медицински услуги, е допуснал възможност за създаването на една практика на двойни графици, които не дават възможност за правилно отчитане на положения труд и не създават правилна представа за изпълнение на работното време от страна на работниците и служителите.

От друга страна не се събраха никакви доказателства, че е невъзможна манипулация на информационно- охранителната система, действаща в дружеството, а се представиха само докладни от разпитаните в съдебно заседание служители на ответното дружество- свидетеля К. и свидетеля М..

Следва уволението на ищцатаГ.– Р. да бъде обявено за незаконосборазно и непраавилно, като ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност- „Лекар Неврохирургия” в ответното дружество.

Следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата разликата между дължимото й се по смисъла на чл. 225, ал.2 от КТ обезщетение и изплатеното й от ЦСМП трудово възнаграждение, а по- късно – обезщетение поради раждане, изплатено от НОИ, в общ размер на 6632,62лв., като следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от ищцатаГ.– Р., иск за сумата до 17866,74лв.

Следва, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 4440,00лв.- адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище сумата от 515,31 лв., представляваща сбор от държавна такса в размер на 365,31 лв. и възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150,00лв.

Така мотивиран, Панагюрския районен съд, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл. 225, ал.2 от Кодекса на труда

                                  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д.Н. Г.- Р., с ЕГН- **********,*** *****, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК,  като ОТМЕНЯ уволнението, наложено със Заповед № 15/22.02.2018 г. на Управителя на „МБАЛ -У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч..

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Н. Г.- Р., с ЕГН- **********,*** *****, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, на длъжността «Лекар, неврохирургия»  в „МБАЛ -У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч..

ОСЪЖДА „МБАЛ .Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч., да заплатят на Д.Н. Г.- Р., с ЕГН- **********,*** *****, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, сумата от 6632,62лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през коетоГ.– Р. е получавала по- ниско трудово възнаграждение при друг работодател и обезщетение поради временна нетрудоспособност и майчинство.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска предявен от Д.Н. Г.- Р., с ЕГН- **********,*** *****, със съдебен адрес:***, срещу „МБАЛ -У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч., за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.2 от КТ, за разликата от 6632,62лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки) до претендирания размер от 17866,74лв. (седемнадесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА  „МБАЛ .Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч., да заплатят на Д.Н. Г.- Р., с ЕГН- **********,*** *****, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, сторените от нея съдебно- деловодни разноски в размер на 2766,60лв.(две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки) -за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА  „МБАЛ -У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.Ч., да заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд гранагюрище сумата от 515,31 лв.(петстотин и петнадесет лева и тридесет и една стотинки), представляваща сбор от държавна такса в размер на 365,31 лв. (триста шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) и възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: