№ 454
гр. Сливен, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500519 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“
ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №
6385/29.10.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.
№4908/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като
неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Т. Г.
ИВ., ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ заплащане на сумата от
215.45лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и на
сумата от 675.00лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от
въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава
ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това.
Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143
1
от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за
потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Излага подробни аргументи относно липсата на неравноправност в клаузите
относно закупените допълнителни услуги и характера им. Посочва, че се
касае за клаузи, които не се прилагат автоматично за всички сключени
договори и относно всички негови контрахенти, а само по отношение на тези,
които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия.
Подчертава, че услугите са предоставени по искане на клиента, а кредиторът
по никакъв начин не го е задължил за тях, както и че разходите за тези услуги
не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат
при изчисляване на ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги не
представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита, тъй
като същите предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с
неговото конкретно житейско положение – възникване на непредвидени от
него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията
съгласно уговорения погасителен план. С оглед изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да
постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички негови
вземания, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Т. Г. ИВ., ЕГН ********** за
заплащане на следните суми: неплатена главница в размер на 804.46лв. по
Договор за потребителски кредит №30042179675 от 28.01.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 263.01лв. за периода 15.08.2020г. –
03.09.2021г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст
в размер на 215.45лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 675.00лв., лихва за забава в размер на 186.13лв. за периода
16.06.2020г. – 03.09.2021г.; лихва за забава в размер на 29.32лв. за периода
2
03.09.2021г. – 27.10.2021г. и разноски.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит
№30042179675 от 28.01.2020г. и погасителен план.
С атакуваното Разпореждане №6385 от 29.10.2021г., постановено по
ч.гр.д.№4908/2021г. Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед
за изпълнение срещу Т. Г. ИВ., за претендираните суми за главница,
възнаградителна лихва, обезщетение за забава и разноски в размерна 75.66 лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за
изпълнение в частта относно сумата от 215.45лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и на сумата от 2675.00лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. В мотивите си
заповедния съд е приел, че с тези такси кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания, извън предвидените в закона, като по същество се
касае за заобикаляне на забрани, предвидени в ЗПК.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“
ЕООД, гр.София на 10.11.2021г. Чатната жалба е подадена по пощата с
пощенско клеймо от 17.11.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от
лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена
задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по
издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи,
респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител.
Такъв е и процесния договор за заем, сключен с длъжницата Георгиева имаща
качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При
наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза,
респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично
искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Договорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явяват
неравноправни клаузи по следните съображения:
3
С уговорката, която предвижда потребителят да
заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и
„Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради
противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора,
предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички
останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на
сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от
всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на становище по искането
му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се
предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
4
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната
цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е
несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава
на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При
главница от 600 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на
около 60 лева, докато таксата „Флекси“ е в размер на 270 лева. Видно е, че
така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Следва да се посочи и че възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителя за предоставените му допълнителни услуги в общ
размер на 900,00лв. – на практика близо по стойност до главница по договора
/1000лв./ и като такова се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на
закона. Съотношението с искания кредит дава основание за извод, че е налице
противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита
на всеки признат от правото интерес. Така определената сума по
допълнителния пакет, следва да се приема, че реално оскъпява кредита чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР. Съответно води до значително и драстично
увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в
размер на около 75 % от предоставената главница срещу минимални
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в
ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
5
Действително, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за
поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед
установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал,
сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с
тях. В тази връзка уговорката /клаузите/ в процесния договор за
потребителски кредит, по силата на които ответникът - клиент дължи на
кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за
предоставянето на допълнителни услуги, т.е. дължи възнаграждение дори и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението
престация от кредитора по договора, се явяват несъвместими с оглед на този
размер на цена на допълнителна услуга с установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
Тези клаузи, регламентиращи заплащането на цената на т.нар.
допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП .
Посочената разпоредбата дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. След като заемополучателя плаща цена за получаване на
услуга, която е изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие
между правата и задълженията между последния и потребителя и оттам
следва извод за неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК.
Не може да се игнорира и факта, че допълнителните клаузи на практика
представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора да
плати /и то предварително/ за нещо, което страната има по силата на самия
закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
6
Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от
ЗЗП в договора за потребителски кредит.
С оглед изложеното, като е отхвърлил искането за издаване на заповед
за изпълнение по отношение на сумите от 215.45лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и от 675.00лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, поради основаването й на
неравноправни клаузи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в атакуваната с
частната жалба част. Частната жалба се явява изцяло неоснователна.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да
се присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6385 от 29.10.2021г., постановено
по ч.гр.д.№4908/2021г. по описа на Сливенски районен съд, в обжалваната
част, с която е отхвърлено като неоснователно искането на „Профи кредит
България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против длъжника Т. Г. ИВ., ЕГН ********** за сумите от 215.45лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 675.00лв.,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7