РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на първи октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на
секретаря Тодорка Недева и прокурора ……, разгледа докладваното от съдия Ралица
Герасимова в.н.ч.х. дело №764 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
С присъда №59 от 08.07.2020 г. по н.ч.х.д. №107/2020 г. на РРС, 5
наказателен състав подс. В.М.Х. бил признат за невиновен
в това, на 10.05.2019 г. в гр. Русе, причинил на С.А.С. лека телесна повреда –
болка и страдание, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Със същия съдебен акт е бил
отхвърлен изцяло гражданският иск предявен от С.А.С. срещу подс.
В.М.Х. за сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – неимуществени вреди,
резултат от деянието по повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител С.А.С. чрез повереника му – адв. Г.В..
Със същата се претендира за цялостна отмяна на атакувания акт, за постановяване
на нов от страна на въззивната инстанция с осъдителен диспозитив, уважаване на
предявената гражданска претенция и осъждане на подсъдимия за направените от
страна на частното обвинение разноски. В жалбата и допълнителните съображения
към нея се развиват съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт. Твърди се неправилен доказателствен анализ на събраните
в производството пред РРС гласни доказателства и съответно – неправилно
установяване на значимите за производството фактически положения. Сочи се, че в
случая е липсвало противоправно нападение от страна на пострадалия, съответно –
основания за приложение на института на неизбежната отбрана.
В съдебно заседание
жалбоподателят С. – лично и чрез упълномощеният
му повереник моли присъдата на РРС да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна, а тъжбата - уважена. Счита за неправилна преценката на
решаващата инстанция за наличие на противоправно нападение от страна на
пострадалия. Развива доводи за заинтересованост на свидетелите на защитата.
Сочи се грешка при произнасяне по отношение на гражданската претенция.
Подс. В.Х. –
редовно призован, не се явява пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
Убеждението на
контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата на анализ на
събраните по делото доказателствени материали – обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С.(частично), Х.(частично), М., Г.и П.,
писмените доказателства, ведно със заключението на назначената и изслушана в
хода на съдебното дирене съдебно медицинска експертиза.
Изброените и обсъдени от първата
съдебна инстанция доказателствени материали са относително еднопосочни. Същите
са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Предвид доводите на повереника на частния тъжител, касателно доказателствената
дейност на контролираната съдебна инстанция на относими за повдигнатото
обвинение доказателства, въззивният съдебен състав като втора инстанция по
фактите извърши на самостоятелно основание анализ на приобщените в рамките на
съдебното дирене доказателства. Русенски окръжен съд възприе следната
фактическа обстановка, по същество аналогична с възприетата от страна на РРС,
както следва:
Подсъдимият В.Х., майка му-св. Х.и св.М. живеели
в къща в гр. Русе, ул. „Белмекен”, №16Б. Техен непосредствен съсед бил
тъжителят, който живеел със сина си – св. С.дом на ул. „Белмекен”, №16А. Години
наред семействата на подсъдимия и тъжителя имали добри отношения, които във
времето се влошили.
На 09.05.2019 г., вечерта, подсъдимият и св.Х.посетили
дома на тъжителя, влезли в двора на имота му и попитали св. С. дали баща му
разполага с акумулаторна батерия за продан, тъй като имали нужда от такава. Св.С.
отговорил, че баща му има такава, но трябва да разговорят лично с него, след
като се прибере от работа. По – късно същата вечер подсъдимият и майка му
отново отишли в дома на тъжителя със същата цел, но С.С.
ги изгонил, като им казал, че е прекалено късно да се водят подобни преговори.
На 10.05.2019г., сутринта, тъжителят решил да
потърси сметка от подсъдимия и семейството му за притеснението от предната
вечер. Около 8.30 часа той влязъл в
двора им през дворната врата, след това нахлул в къщата на подсъдимия и се
нахвърлил върху него. Последният тъкмо бил станал от сън. Тъжителят започнал да
го блъска с ръце и му нанасял удари със свита ръка. Тогава подсъдимият нанесъл
удар с юмрук в лявата скула на тъжителят, като така предизвикал охлузване с
площ 1.3 см. / 1 см. Св. Х.се намесила за да защити синът си и избутала
тъжителят извън къщата им. Вече в двора на дома на подсъдимия, тъжителят подал
сигнал на тел.112 и поискал намесата на органите на МВР. На място били
изпратени свидетелите Г.и П., които констатирали спокойна обстановка, без
вербална и физическа агресия.
Пред тях подсъдимият и майка му заявили, че са
били нападнати в дома си от тъжителя, а последния обяснил, че само е посетил
дома им за да проведе разговор, след което е бил ударен от В.Х.. На място
полицейските служители съставили протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР и
на тъжителят, и на подсъдимия. По настояване на тъжителя, служителите на МВР
повикали на място екип на бърза медицинска помощ, какъвто се отзовал на място с
линейка. Тъжителят С. бил прегледан от лекар, който не открил никакви
наранявания и съответно повод за намеса
на медицинските лица. Веднага след това медицинския екип си тръгнал.
От заключението на назначената и изслушана СМЕ се
установило, че тъжителят е получил охлузване на лицето. Посоченото увреждане
съгласно медикобиолигочните критерии сочело на причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Фактическите констатации на районния съд се
базират на изброената доказателствена маса. Анализът й е направен добросъвестно
и обективно. Настоящата съдебна инстанция на собствено основание прецени
значението на обясненията на подсъдимия като отчете и съобрази техният двуяк характер – от една страна гласно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност следва да се преценя с оглед цялата
доказателствена съвкупност, приобщена в производството, а от друга страна –
като основен способ, чрез който привлеченото към углавна отговорност лице
упражнява законоустановеното си право на лична защита
в производството. С оглед изложеното принципно положение правилно
първостепенният съд е дал вяра на обясненията на В.Х.. В последната насока, на
самостоятелно основание въззивната съдебна инстанция отчете логичната
последователност, житейската достоверност и обстоятелството, че обясненията на
подсъдимия се подкрепят както от
гласните доказателства по делото (показанията на свидетелите Х.и М.,
които пряко пресъздават непосредствено възприетото досежно възникналия
конфликт, поведението на тъжителя и това на подсъдимия), така и от обективно
установеното по експертен път.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съдебен състав е възприел като истинни показанията на всички разпитани
свидетели – както тези на частното обвинение, така и тези на защитата, всеки от
които възпроизвежда възприятията си относно случилото се на процесната дата и състоянието
на участвалите в инцидента лица. Прецизно РРС е езложил
доводите си, поради какви причини е изключил частично показанията на св. Х.и
св. С. – на първата, касателно твърдението за липса на удар от страна на
подсъдимия, а на втория – относно обстоятелството, че тъжителят не е влизал в
къщата на подсъдимия.
Въззивният съд не възприе доводите на повереника
на частния обвинител, досежно доказателствената стойност на изложеното от
подсъдимия и неговите близки. Изложенията им са безпротиворечиви
– както вътрешно, така и след съпоставката им едни с други, а също и житейски
логични. От страна на частното обвинение не са били посочени и съответно – в
производството пред РРС не са били събрани каквито и да е други доказателства,
които да опровергаят обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Х.и
М.. В обобщение липсва твърдяното от защитата надценяване на доказателствената
стойност на изложеното от подсъдимия и
свидетелите, респективно опорочаване на доказателствената дейност на РРС
при анализа на относимата за производството гласна
доказателствена съвкупност. Безспорно е обстоятелството, че св. Х.е майка на
тъжителя, а св. М. – лице, което е живяло с тях и фактически е баща на
подсъдимия (същият не го е припознал), но това
не води априори до дискредитиране на
доказателствената стойност на изложеното от страна на тези свидетели. В
последната насока следва да се добави, че прецизният анализ на изложеното от тях,
както самостоятелно, така и след съпоставката му с останалите доказателства
(посоченото по-горе относно останалата част от доказателствената съвкупност) не
навежда на извод за тенденциозност в показанията им.
Законосъобразно съдът е възприел
писмените доказателства и експертното заключение, последното като компетентно,
пълно и обосновано.
В обобщение настоящият въззивен състав не констатира нарушения в доказателствената
дейност на РРС и в този смисъл възраженията на повереника на частния тъжител от
заседанието пред въззивния съд се явяват неоснователни.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
При така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че законосъобразни се явяват
изводите на РРС, че в случая е приложим института на неизбежната отбрана. В
допълнение към правните изводи на проверяваната съдебна инстанция въззивният
съд на собствено основание направи собствена преценка на целия доказателствен
материал, констатирайки, че по несъмнен
начин в производството е било доказано, че от обективна страна подс. В.Х. *** е причинил телесна повреда на тъжителя С.С. – охлузване на лицето. В случая е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на Х. – нанасяне на удар с юмрук в
лицето на тъжителя и получените от С.С. увреждания,
тъй като видно от изслушаната по делото експертиза и събраните гласни
доказателства (обясненията на подсъдимия и показанията на всички свидетели с
изключение на св. Х.) нараняването е било причинено вследствие на нанесения
удар. Инкриминираното деяние е съставомерно по чл.130, ал.2 НК, тъй като
получените от пострадалия телесни увреждания по своята медико-биологическа
характеристика са довели до болка и стданаие, без
разстройство на здравето.
На следващо място
следва да се посочи, че настоящия въззивен състав
както и първостепенният прие, че деянието му е било осъществено в условията на
неизбежна отбрана. В тази връзка изхождайки от законовата дефиниция, съдебната
практика и общотеоретичните изследвания
в тази насока съдът прие, че осъщественото от страна на подс. В.Х. на процесната дата и място изцяло се субсумира под характеристиките на този институт на
наказателното право. Така за да се приеме наличието на състояние на неизбежна
отбрана е необходимо да се установи преди всичко наличието на непосредствено и
противоправно нападение-било спрямо личността на отбраняващия се, било спрямо
другиго. По настоящото дело категорично
се доказа, че на процесната дата пострадалия-тъжителят С. е предприел нападение
спрямо подс. Х.. Същото е започнало още от момента на
влизането му в дома на подсъдимия, съпроводено с дърпане, блъскане и и е
продължило в опити за нанасяне на удари в областта на лицето на Х.. Това
поведение на пострадалия безусловно е застрашило интересите на подс. Х.-неговото право на лична неприкосновеност и
физическа цялост към увреждането на които пряко е било насочено. Нападението е
било противоправно, доколкото е липсвало каквото и да е законово основание за
осъществяването му (обстоятелството, че подс. Х. е
посетил късно предходната вечер дома на пострадалия съвсем не би могло да се
приеме за надлежно оправдание за нахлуване в жилището на подсъдимия и предприемане
на физическа саморазправа). Същото е било и непосредствено такова-започнало и
неприключило (както беше отразено по-горе тъжителят е правел опити да нанесе
удари на подсъдимия и опасността от последващо
нараняване все още е съществувала). Именно преди приключването му подсъдимият е
реализирал и отбранителното си действие целящо да преустанови нападението,
пряко насочено към преустановяване на неправомерните действия на пострадалия С.С. и изразило се в нанасяне на един удар с юмрук в лицето
на тъжителя. В тази насока както беше посочено по-горе въззивният съд, както и
РРС даде вяра на обясненията на подс. Х. и
показанията на св. Х., св. М., св. Д.и св. П.. Именно в резултат от това
отбранително действие е било и причиненото на пострадалия С.С.
нараняване осъществяващо медикобиологичната
характеристика „болка и страдание”. Нападнатият (подсъдим) не е бил длъжен да
се откаже от активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от трети лица.
Ето защо той е отблъснал нападението, като е причинил вреди на тъжителя
(нападател) в допустимите предели, които са явно съответни на нападението и
предприетата защитата. Т.е. съставомерните по чл.130,
ал.2 от НК вреди са резултат от действия на подс. В.Х.
извършени при неизбежна отбрана.
При конкретните
обстоятелства, установени от достоверните доказателства в делото, подсъдимият е
имал увереност, че срещу него има нападение от пострадалия. Ето защо е налице
обстоятелство, което несъмнено изключва умисъла и укора за вина спрямо дееца.
При горните мотиви
законосъобразно и правилно РРС е приел, че следва да оправдае подсъдимият В.Х.
по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
По предявения
граждански иск от С.С. предвид акцесорния
характер на гражданската претенция в наказателното производство изводите на
първостепенния съд също се явяват правилни и законосъобразни. Тук следва да се
посочи, че несъстоятелни се явяват възраженията на повереника на частното
обвинение за допуснато нарушение при произнасяне на проверяваната съдебна
инстанция по предявената гражданска претенция. Видно от депозираната тъжба в
същата е била заявена претенция за обезвреда на неимуществени вреди в размер на
1500 лева (цифром и словом), каквато съотно е била приета в производството и съответно –
отхвърлена с диспозитива на атакувания съдебен акт.
В обобщение първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и
законосъобразно постановена.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №59 от 08.07.2020 г. по н.ч.х.д. №107/2020 г. на РРС, 5
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.