№ 219
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500383 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
263571/29.07.22 г. на БОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, чрез адв. П. В., против решение №
260229 от 11.07.22 г. по гр. д. № 2403/2020 г. на БОС , в частта, с която е
уважен предявеният от А. П. Н., ЕГН: ********** от гр.***, чрез адв. Ст. П.,
съдебен адрес: гр. ***, против дружеството иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
размера над 20 000лв. до присъдения размер от 45000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 20.08.2019 г. при ПТП
между лек автомобил "М.", модел ***, с рег. № *** и мотоциклет марка "Х."“
с рег. № ***, в гр.Б., на кръстовището на ул. "Д.Г. с ул. "Л.М.", срещу магазин
"Р.", ж.к. "С.", ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горните
части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на липса на
причинно-следствена връзка между част от описаните травми и ПТП-то, също
на недоказаност на онзи интензитет на болките и страданията на
въззиваемата, който да обоснове заплащане на обезщетение в цитирания
размер. Позовава се на съпричиняване от страна на Н., изразяващо се в
поставяне на неподходяща каска, с неподходящ размер. На изложените
основания моли за отмяна на посоченото решение на БОС в обжалваната част
и отхвърляне отчасти на предявения иск. Няма доказателствени искания.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата А. П. Н. оспорва въззивната жалба, чрез адв. Ст. П., в
депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на въззивника ЗАД „ДалБогг: Живот и
здраве“ АД, гр. София не изразява становище по въззивната жалба. Не
депозира отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната
инстанция и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от А. П. Н.,
чрез адв. Ст. П., против ЗК „Лев инс“АД, гр.София, с предявен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 85 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че на 20.08.2019 г.
пострадала при ПТП. Водачът на застрахования при въззивника със
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил "М.", с
peг. № ***, причинил ПТП. При движение в гр.Б., на кръстовището на ул.
"Д.Г. с ул. "Л.М.", срещу магазин "Р.", ж.к. "С." водачът предприел маневра
„завиване наляво“, без да пропусне движещия се направо с предимство
мотоциклет, марка "Х."“ с рег. № ***, управляван от Др.Д., с пътник на
задната седалка – въззиваемата Н.. Така настъпил удар, при който водачът на
мотоциклета и пътуващата с него въззиваема пострадали и Н. получила
телесни увреждания – подробно описани в обстоятелствената част на исковата
молба, както следва: счупване на костици на носа, травми в областта на
главата, травми на ляв долен и горен крайник, разкъсване на предния
талофибуларен и калканеофибуларен лигаменти на левия глезен, с изразен
оток на ставата, болки при екстензия на пръстите на лява ръка в областта на
цитакрикса. Твърди, че е претърпяла двукратна закрита репозиция под пълна
анестезия на носните костици, наранявания по меките тъкани на горна устна,
фрактура на режещите ръбове на предни резци. Твърди, че в резултат от
ПТП-то останали загрозяващи белези по гърба на носа, горна устна, лява
гривнена става и горна повърхност на дясна длан. Белезите са груби, видими
отдалеч, надигнати и ясно открояващи се от околната кожа. Твърди, че
лицето и ръката й са обезобразени и заличаването на белезите може да стане
единствено посредством последваща пластична операция. Заявява, че след
2
ПТП-то е освободена от ФВС до завършване на средното си образование –
т.е. за период от една година. Счита за справедливо обезщетение за
претърпените вреди сумата от 85 000лв. Твърди, че уведомила въззивника за
настъпилите вреди, но получила отказ за обезщетение.
На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по
договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за
присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл. 131 ГПК, въззивникът оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за л.а. "М.", с peг. № ***, участвал в ПТП-
то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за
претърпените телесни повреди, болки и страдания.
Твърди преекспониран обем на описаните вреди, а именно: счита, че
част от тях са резултат от предходно или последващо събитие. Поддържа, че
описаните в исковата молба посттравматични увреди са в резултат от
несвоевременно заявяване, бездействие и несвоевременно лечение. Позовава
се на съпричиняване на вредите, като твърди на първо място, че Н. била с
поставена неподходяща каска за пътуване с мотоциклет и на следващо - че се
е качила като пътник, въпреки, че била в известност, че водачът е употребил
алкохол. Освен това заявява, че периодът на възстановяване бил по-кратък от
описания в исковата молба. Оспорва присъждането на обезщетение в
претендирания размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
С отговора против исковата молба е въведено искане за конституиране
на трето лице-помагач на ответника и след произнасяне с определение №
19/19.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 20212000500108/2021 г. БАС, молбата е
удовлетворена и по делото е конституирано като трето лице-помагач на
ответника ЗАД „ДалБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № ***, между въззивника и
собственика на л.а. "М.", с peг. № *** е сключен валиден и действащ към
датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за
посочения л.а.
Също така е безспорно, че на 20.08.2019г. на кръстовището на ул.
"Д.Г. и ул. "Л.М.", гр. Б., водачът на лек автомобил "М.", с peг. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата, като при завой наляво не
пропуснал движещото се направо и с предимство превозно средство - мотор
"Х." и по непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждания. В тази
връзка по делото е приложено споразумение, ползващо се по правилото на чл.
383 НПК с последиците на влязла в сила присъда, с което водачът на л.а. "М."
с рег.№ *** се е признал за виновен за това, че на 20.08.2019г., при
нарушаване на правилата на ЗДвП, причинил средни телесни повреди на
3
Ан.Н.. Приета е форма на вината – непредпазливост. На това основание и при
приложение на разпоредбата на чл.300 ГПК: „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“, съдът приема,
че са налице елементите на деликт, осъществен виновно от водач на
застрахован при въззивника лек автомобил.
От експертното заключение по назначената и приета САТЕ се
установява механизмът на произшествието.
Пред настоящата инстанция страните нямат спор по ангажиране на
отговорността на Застрахователя и по механизма на ПТП-то. Спорно е
причиняването на част от приетите за установени от окръжния съд вреди,
продължителността на възстановителния период, наличието на
съпричиняване и справедливият размер на обезщетението.
На първо място относно вредите: първото въведено оплакване по
въззивната жалба е дали фрактурите на режещите ръбове на двата долни
резеца са причинени в резултат от процесното ПТП. Твърди се, че те не са
констатирани при приема в „УМБАЛ - Бургас“ АД, нито при извършените
прегледи по време на досъдебното производство. На това основание се
твърди, че не са свързани с инцидента.
Настоящият състав, след като се запозна с механизма на ПТП-то,
описан от в.л. инж. Т. И., приема, че А. Н. е пътувала с поставена каска на
главата, от типа на отворените. Наличието на каска, според в.л., е безспорно.
Аргумент в тази насока е, че при удара водачът и пътничката на мотоциклета
са паднали, телата им са се преметнали във въздуха, но Н. няма
черепномозъчна травма, а травми в областта на лицето - нос, уста, брада,
което сочи, че маската не е била тип „шлем“, а от отворените отпред и не
осигурявала защита в лицевата област.
Видно от приетата по надлежния ред СМЕ, въззиваемата постъпила в
„УМБАЛ - Бургас“ АД с множество увреждания, сред които - разкъсно-
контузна рана на носа и горната устна. Според св. Н. - майка на пострадалата
А. Н., при постъпването на дъщеря й в лечебното заведение, устата й била
пробита изцяло (вероятно има предвид разкъсно-контузната рана под носа, на
горната устна) от ноздрата до долу. При подобен удар, с излитане на тялото
от мотоциклета и приземяване на асфалтов път, с контузия на нос, разкъсване
на горна устна и травми по лицето, съдът приема, че е доказана причинно-
следствената връзка между твърдените фрактури на режещите ръбове на два
долни леви резеца, горен ляв кучешки зъб и режещ ръб на долен десен първи
резец, описани по приетата СМЕ на в.л. д-р П.П. и в.л. д-р В. Й..
Действително, тези повреди не са описани по приложените по делото
епикризи на „УМБАЛ - Бургас“ АД, но на пострадалата не е снеман дентален
статус. От приетата по делото СМЕ се установява, че зъбен статус е снет на
02.09.2019 г. – т.е. няколко дни, след инцидента. Непосредствеността на
4
описаните от дентален д-р Т.Ц. фрактури на резци, след инцидента и
механизма на сблъсъка, описаните и безспорни повреди по лицето на
пострадалата, мотивират съда да приеме, че фрактурите на резци и един
кучешки зъб от съзъбието на Н., са пряка и непосредствена последица от
ПТП-то.
Що се отнася до спора относно наличието на скъсани ставни връзки:
Видно от приетата по делото СМЕ, при рентгеновите изследвания не са
открити травматични промени. Свидетелските показания, обаче сочат, че след
изписването на Н. от „УМБАЛ - Бургас“ АД, тя продължила да се оплаква от
болки в левия глезен. При посещение при д-р Е. С. е установен изразен оток
на ставата, болки при натоварване на крака и болезнени движения на лява
глезенна става. Назначено е изследване с ЯМР и е установено скъсване на
ставните връзки на ниво глезен. Според в.л. д-р П.П., това увреждане не е
могло да бъде установено посредством рентгеново изследване или скенер, а
само чрез ЯМР. Ето защо е установено впоследствие, по повод продължили
около 2 месеца болки в лявата глезенна става и оток на ставата. При
съобразяване на заключението на СМЕ и гласните доказателства по делото,
съдът приема, че установените от д-р Е. С. разкъсвания на лигаменти в
областта на лява глезенна става са пряка последица от процесното ПТП.
Въведените от въззивника оплаквания и твърдения, че въззиваемата е
излизала от дома си, правела е разходки в града и е била в движение, не
опровергават горния извод, защото от СМЕ и прегледа на д-р Е. С. става ясно,
че Н. е можела да стъпи на крака си, да върви, макар и със затруднения и
болки. Ето защо второто оплакване по въззивната жалба също не е
основателно.
Досежно съпричиняването: Както бе описано по-горе, от извършената
от в.л. инж. И. заключение по назначената САТЕ се установява, че при
инцидента въззиваемата е била с каска на главата, но не тип „шлем“, а открита
в лицевата област. Въпросът е дали това съставлява основание да се приеме,
че е налице съпричиняване на вредите. По този повод съдът подробно се
запозна със заключението по САТЕ и закона и съобрази, че няма конкретни
изисквания по отношение на пътниците на мотоциклети за употреба на
определен тип каска. Ето защо не може да се вмени виновно поведение на
въззиваемата за употребата на каска, различна от тази на водача на
мотоциклета и освен това е без значение дали е пътувала за пръв, втори или
трети път с мотоциклет.
Относно следващото оплакване за пътуване без предпазен екип от
страна на Н. - законът не съдържа подобно изискване и носенето на
предпазни ръкавици и дрехи със специален екип е по желание, а не
задължително.
На следващо място относно оплакването, че се е качила като пътник
на мотоциклет, чийто водач е миришел на алкохол: По този повод съдът
съобрази приложените към приобщеното НОХД № 3848/2020 г. БРС писмени
5
доказателства. Видно е, че извършеният химически анализ на кръвна проба на
водача е показал 0 % алкохол в кръвта му. Това означава, че не е употребил
алкохол при управление на ППС. Независимо дали е миришел на алкохол или
друго химическо вещество, той категорично не е нарушил забраната за
управление на МПС, след употреба на алкохол или упойващи вещества.
Налага се заключение за неоснователност на оплакванията относно
приетите за установени и причинени в резултат от ПТП-то телесни повреди
на въззиваемата и пряката им причинно-следствена връзка с инцидента.
Описаното в настоящото решение, както и в мотивната част на
решението на Окръжен съд - Бургас, води до безспорен извод за обсъждане на
последиците от две средни телесни повреди - наличие на загрозяващи белези
по лицето и ръката и затрудняване на движението на крайник за срок, около
два месеца и множество леки такива - счупване на носни костици,
натъртвания, охлузвания, кръвонасядания, фрактури по предни зъби и прочее.
Горното се установява и от експертното заключение.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът
съобрази, че става въпрос за девойка, на навършени 18 години към датата на
инцидента, с предстояща промяна на средата - кандидатстване в друго учебно
заведение и формиране на нов кръг познати и приятели. За млад човек, в
пубертетна възраст, подобни белези по ръката и особено по лицето, без
изгледи за естественото им заличаване, обуславят силно понижаване на
самочувствието и изпитване на неудобствата от несъвършенствата по лицето
при нови запознанства. Съвременната медицинска техника и лекарствени
средства значително ще подобрят външния й вид, но няма да бъде
възстановено състоянието преди ПТП-то, докато не стане възможно
извършването на пластична операция. Следователно, след претърпените от
ПТП-то болки и физически неудобства и страдания, Н. ще следва да понесе и
допълнителни такива, за заличаване на белезите.
При всичко така установено, съдът приема, че определеното от
окръжния съд обезщетение представлява справедлива компенсация на
физическите и психически преживявания на въззиваемата, на силния стрес от
сблъсъка с автомобил и усещането да излети неочаквано от седалката на
мотоциклета и да се приземи на асфалта, макар и парите да не могат да
репарират изцяло горните вреди, поради тяхното естество.
Налага се заключение за потвърждаване на решението на окръжния
съд с последиците по закон.
На процесуалния представител на въззиваемата Н. се дължи сумата от
1 280 лв., определена по реда на чл. 38 ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260229 от 11.07.2022 г. по гр.д. №
2403/2020 г. на БОС в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** да заплати на адв. С. П., съдебен адрес: гр. ***,
възнаграждение за процесуалното представителство в настоящата инстанция
в размер на 1 280 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ЗК
„ЛЕВ ИНС“АД - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище град С. и адрес на управление ж. к.
"Д.", район "И.", бул. „Г. М. Д.“ № **.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7