№. 260247 / 11.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
11.06.2021 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 13.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и. с участието на прокурора............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2958 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховане/отм./ – регресен иск.
Ищецът, Гаранционен Фонд, със седалище София, ул."Г. И.. №. 2. е.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М. К. и. С. С., чрез процесуалния си представител адвокат Е.Г.,xxx, е предявило иск ПРОТИВ И..Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. ЦЕНА НА ИСКА : 3 205.35 лв.
В исковата си молба твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2. б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2. б."а", от Кодекса за застраховане изплатило по щета №. 111099/ 14.11.2016г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 3 205.35 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 20.10.2016 г. около 14:05ч, по Р.П І- Е79, л.а „П.“ 307, собственост на И. Ц. П..
Виновен за катастрофата е ответникът И..Г.М., който управлявайки л.а „О. А.“ с ДКН №. М xxxx АК по път І- Е 79 , при извършване на маневра ляв завой не пропуска движещия се по път с предимство л.а „П.“ 307 с ДКН №. М xxxx ВМ и. го удря, като така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Молят на основание чл. 45 от ЗЗД и. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, съда да постанови решение, с което да се осъди И..Г.М. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 3 205.35 лв. (три хиляди двеста и. пет лева и. тридесет и. пет стотинки.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №. 11 1099/14.11.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и. направените по делото разноски по посочена банкова сметка.
Претендират да им се присъдят направените по делото разноски, сочат банкова сметка, xxxено.
Ответникът И..Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, не взема становище, не прави възражения, не посочва и. не представя доказателства и. не е поискал събирането на такива. В насрочено съдебно заседание се явява, като заявява, че не оспорва сумата, която се претендира от него, но е в невъзможност да я изплати изцяло наведнъж, поради материални затруднения, като моли съда да постанови решението си при разсрочено плащане на задължението.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и. на основание чл. 235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
Предявен е регресен иск от страна на ищеца спрямо ответника, от когото се претендира изплатено обезщетение, като причинител на вреди при реализирано ПТП.
Безспорно е установено, че е реализирано ПТП на 20.10.2016 година, около 14.05 часа по Р.П І – Е79, като виновен за катастрофата е ответникът И..Г.М., който не е притежавал задължителната застраховка „Гражданско отговорност”, съгласно данните от Протокол за ПТП №. 1370561 от същата дата.
Възникването на правото на Гаранционния фонд по чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.); да реализира регресните си права за изплатеното от него обезщетение срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на застраховка "Гражданска отговорност" е обусловено от осъществяването на четири групи материални предпоставки, които при пълно и. главно доказване следва да бъдат установени от ищеца, а именно: 1. ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание/непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД; 3 деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на РБ; 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.
Налице са доказателства, установяващи платена сума като обезщетение на застрахования за нанесените вреди върху автомобила. Още повече, че в приложеното Преводно нареждане за кредитен превод от 06.03.2017 година, л.23 от делото, е вписана сумата по щета №. 111099/2016 година в размер на 3 205.35 лв., получена от И. Ц. П., собственик на увредения автомобил от ПТП. Това налага извода, че изплатеното обезщетение за нанесените имуществени вреди върху автомобила на г-н П. представляват нанесени имуществени вреди на Гаранционния фонд София, ангажиран с изплащането на обезщетения в случай на установена липса на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". А в настоящия случай е налице тази предпоставка и. се следва възстановяването им поради причинени имуществени вреди на ищеца. Съдържанието, смисъла и. договореностите и. отговорността на застрахователя в настоящия случай не изключва възстановяване на платеното обезщетение, което по разбиране на съда представлява причинени имуществени вреди на фонда. Обезщетението, изплатено на застрахования за нанесените щети по МПС, се следва по силата на договора му за застраховка.
Представиха се безспорни доказателства, които обуславят наличието на елементите и. предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД - деяние, вреда, вина, което съобразено с ал.2 от същия текст, се прилага до доказване на противното, както и. причинната връзка между деянието и. вредата. Съгласно чл.288 ал.1 т.2. б.”а” от Кодекса за застраховането (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и. неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и. за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и. е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и. виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и. разходите (чл. 288, ал.12. изречение 1). При наличие на такава регресна претенция, деликвентът дължи възстановяване на изплатеното от Гаранционният фонд обезщетение на третото увредено лице. А съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и. виновно поведение на дееца и. настъпилите вреди. Поведението на ответника е противоправно, тъй като е извършено в разрез с редица правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и. Кодекса за застраховане (отм.); не спазва необходимата дистанция, не се съобразява с характера и. интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; да управлява моторно превозно средство само ако притежава съответното свидетелство за управление и. не е употребил алкохол; да има сключен и. действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управляваното от него моторно превозно средство. В случая е извършена маневра ляв завой, при която водачът М. не е допуснал движещия се по път с предимство л.а. „П.” 307, с ДК №. М 0824ВМ и. го удря, като така причинява ПТП. Пряка последица от деянието, довело до сблъсък между управляваното от ответника МПС и. увредения автомобил, с оглед описаното по-горе, са повредите по собственото на увреденото лице автомобил, описан в протокола за ПТП и. техническите експертизи по щети на Гаранционния фонд, от които се установява и. стойността на нанесените вреди. Вината на ответника се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Поради това е ангажирана гражданската отговорност на ответника за обезщетяване на вредите, причинени с деяние при използване на МПС. Не бе направено и. оспорване на сумата от страна на самия ответник. Освен това, по делото безспорно е установено, че ищецът е заплатил надлежно в изпълнение на задължението си по чл. 288, ал.1, т. 2. б. "а" от КЗ (отм.), обезщетение на собственика на увреденото в процесното ПТП автомобил. Следователно по делото е установено, че е ангажирана гражданската отговорност на ответника спрямо третото лице за обезщетяване на вреди при използване на МПС, липсата на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от причинителя и. плащането на обезщетение от Гаранционния фонд. Налице са всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 288, ал.1, т. 2. б. "а" и. ал.12 от КЗ (отм.); и. регресната отговорност на ответника към фонда в рамките на платеното обезщетение е ангажирана изцяло. Не се установи по делото сумата да е заплатена на ищеца от ответника, причинител на вредите, поради което съдът приема, че искът е основателен и. доказан до размера на платеното и. същият следва да бъде уважен за претендираната сума, представляваща изплатено от фонда обезщетение на третите увредени лица.
Върху главницата трябва да бъде присъдена и. законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, тъй като същата надлежно е поискана с исковата молба.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във фактическия състав на чл. 288, ал.1, т. 2. б. "а" и. ал.12 от КЗ, относими за отговорността на водача са пътнотранспортното произшествие са: да е настъпило на територията на Република България, да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и. виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което е установено безспорно.
С оглед изхода на делото и. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати и. разноските, направени от ищеца, съобразно приложен списък според изискването на чл. 80 ГПК, в размер 128.21 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса, 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за допустимо и. основателно искането на ответника за разсрочване изпълнението на решението, с оглед затрудненото му материално състояние.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОСЪЖДА И..Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; да ЗАПЛАТИ НА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД СОФИЯ, град София, ул.Г. Игнатиев 2. етаж 4, следните суми:
- 3 205.35 лв. (три хиляди двеста и. пет лева и. тридесет и. пет стотинки.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №. 111099/14.11.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020 година, до окончателното изплащане;
- 128.21 лв. за изплатената държавна такса
- 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Задължението може да се изплати по следната банкова сметка:
IBAN xxx, BIC xxxКРЕДИТ БУЛБАН АД.
На основание чл.241 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, за период от една година, считано от датата на влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: