Р Е Ш Е Н И Е
12.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1747 2018
дело № по описа за година.
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, е предявило срещу С.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на общо 645.89 лв., от които: 80.64 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4188816 от 07.08.2014г. и 565.25 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4188816 от дата 07.08.2014г., и ІD на клиента *********, с който на ответника са предоставяни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план M-Tel Трансфер L, с месечна абонаментна такса 39.90 лв. (с вкл. ДДС) за срок от 24 месеца.
В срока на действието на договора, ищецът е издал съответните фактури. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което с обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2337/2017г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не оспорва обстоятелството, че е бил в договорни отношения с ищеца по повод предоставяни му от дружеството мобилни услуги. Не оспорва и дължимостта на претендираната сума в размер на 80.64 лв, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4188816 от 07.08.2014г. Оспорва обаче дължимостта на претендираната неустойка в размер на 565.25 лв., като счита, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответната неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД и С.Н.П., ЕГН ********** е сключен договор за мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М4188816 от дата 07.08.2014г. С постигнато съгласие, обективирано в приложението, страните са се уговорили, в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, включително при прекратяване на договора операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси.
За потребените от ответника мобилни услуги, ищецът е издал следните фактури:
фактура № *********/12.09.2014г., с падеж на плащане 27.09.2014г., за отчетен период от 07.08.2014г. до 06.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 40.44 лв.; фактура № *********/10.10.2014г., с падеж на плащане 25.10.2014г., за отчетен период от 07.09.2014г. до 06.10.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 40.20 лв.; фактура № *********/16.02.2015г., с падеж на плащане 16.02.2015г., за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 565.25 лв., които не са оспорени от ответника. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените фактури, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени и договорни услуги. Съгласно общите условия на „Мобилтел” ЕАД, които са част от процесния договор, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за процесните периоди, а освен това в открито съдебно заседание признава задължението си за заплащане на претендираните суми за мобилни услуги. Поради това, предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на потребени далекосъобщтелни услуги в размер на 80.64 лв. е основателнен и следва да бъде уважен.
Ответникът оспорва единствено дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, като прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора за мобилни услуги, въз основа на която е начислена. По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 565.25 лв., съдът намира следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
В сключения между страните договор и приложимите към него общи условия е уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока по договора.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск, в частта относно претендираната неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 31.84 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 2337/2017г. по описа на РС-Дупница в размер на 25.59 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, че С.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на 80.64 лв. (осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М4188816 от 07.08.2014г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А 1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу С.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 565.25 лв. (петстотин шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключен между страните договор за мобилни услуги № М4188816 от 07.08.2014г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, сторените разноски по настоящото производство в размер на 31.84 лв. (тридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 2337/2017г. по описа на ДРС в размер на 25.59 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: