Решение по дело №2843/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, чрез юрк. Д., срещу Решение № 1659 от 04.10.2023 г., постановено по АНД № 3883/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 704971-F705785/01.06.2023г. на Директор дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Пловдив, с което на „Маризе тур“ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че с разпоредбата чл. 125, ал. 1 от ЗДДС се съдържат две отделни административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни административни наказания, поради което процесното НП неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - „Маризе тур“ООД се представлява от адв. В.М., който оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество касационната жалбата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Маризе тур“ООД, с ЕИК *********, за това, че на 19.04.2023г. при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е установено, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок (до 18.04.2023г. вкл.) за подаване на справка-декларация по см. на чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.03.2023г. - 31.03.2023г. Нарушението е квалифицирано по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1, предложение четвърто от същия закон е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лв. Районен съд Пловдив е счел, че от страна на наказващия орган неправилно е приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания, а именно: по процесното НП за неподаване в срок на справка-декларация и по НП № 704973-F705788/01.06.2023г. за неподадени в срок отчетни регистри за същия данъчен период като процесния. Районният съд е обсъдил, че дружеството не е изпълнило едно задължение, а именно да подаде справка – декларация и информация с отчетните регистри за м.03.2023г. в срок до 18.04.2023г., тъй като според закона тези две действия се извършват заедно.Съдът е стигнал до извода, че като е разделил на две вменените на дружеството нарушения, актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили закона, като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. С тези аргументи РС е приел, че оспорваното пред него НП е незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.Дружеството – ответник по касационната жалба, е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде справка декларация и отчетни регистри за месец 03.2023г. най-късно до 18.04.2023г., което не е сторено. Административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. Съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС декларацията по чл.125, ал.1 се подава до 14-то число на следващия месец. Съгласно чл.125, ал.3 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съдът е отменил НП, като в противоречие със закона е приел, че неподаването на справка-декларация и отчетни регистри не представляват отделни нарушения, а едно нарушение.

В приложимата редакция на закона и при анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект–търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, са съставлявали отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. С оглед предмета на административнонаказателната отговорност, в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложението на по-благоприятен закон след изменението на чл.179, ал.1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2024 г. Настоящата инстанция като изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, при която отграничавайки ясно две отделни изпълнителни деяния: неподаването на справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок, констатира наличие на първата хипотеза, за която законосъобразно е наложена санкция. Ето защо санкционирането на нарушителя за посоченото в разпоредбата на чл.179 от ЗДДС нарушение не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като дружеството не е ангажирало доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. При извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, следва да се посочи, че е относим категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.

Съдът намира, че преценката на Районен съд Пловдив е неправилна и поради това като е отменил наказателното постановление съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено, а при доказаност на нарушението следва да се постанови друго, с което се потвърди НП.

При този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1659 от 04.10.2023 г., постановено по АНД № 3883/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 704971-F705785 от 01.06.2023г. на Директор дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Маризе тур“ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от Закона за данък добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС

ОСЪЖДА „Маризе тур“ООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест

Председател:
Членове: